Решение № 2849 от 09.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2849 гр. София, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100513713 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 10904 от 07.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 21 570/2022 г. по описа на СРС, ГО, 125 състав е признато за установено по предявен от В. А. Г., ЕГН ********** срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК, че ищецът В. А. Г. не дължи чрез принудително изпълнение на ответника „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2 360,42 лева – доставена от дружеството топлинна енергия през периода: м.01.2012 г. – м.04.2014 г., сумата 442,71 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 29.02.2012 г. до 06.02.2015 г. и сумата 384,17 лева – разноски по изпълнителен лист, издаден на 16.10.2015 г. по гр.д.№ 8572/2015 г. на СРС, 40 състав.

Със същия акт „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на В. А. Г. на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото: 162,13 лева – държавна такса и 450,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответника „Топлофикация София“ ЕАД като се поддържа, че същото е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и че е постановено в несъответствие със събрания по делото доказателствен материал. В жалба са наведени доводи, че съставът на СРС неправилно е приел, че погасителната давност за процесното вземане е тригодишна и че не са прилага чл.117, ал.2 ЗЗД за влязлата в сила заповед за изпълнение, който извод на първоинстанционния съд е в противоречие с трайната съдебна практика. Твърди се и че дружеството многократно е заявявало искания за изпълнителни действия срещу ищеца, с които настъпването на погасителната давност е била прекъсвано, като последната молба е от 25.11.2021 г.

Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените срещу него искове. Претендира присъждането на разноски по делото.

Ответникът по жалбата – В. А. Г., гр.София в депозирания в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор на същата е оспорил жалбата изцяло като неоснователна. Инвокирани са съображения, че релевираните в нея доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение са голословни и не кореспондират със събраните в хода на 1 производството доказателства.

Моли жалбата да бъде отхвърлена и да се потвърди първоинстанционното решение.

Претендира присъждането на разноски по делото.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което следва да се обсъдят релевираните в жалбата оплаквания относно неговата правилност.

С подадената от ищеца В. А. Г. искова молба съдът е сезиран с предявени при условията на обективно съединяване отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за сумите, обективирани в изпълнителен лист от 16.10.2015 г. по гр.д.№ 8572/2015 г. по описа на СРС, І ГО, 40 състав: 2 360,42 лева – доставена от „Топлофикация София“ ЕАД топлинна енергия през периода: м.01.2012 г. – м.04.2014 г., ведно със законната лихва от 18.02.2015 г. до изплащане на вземането, 442,71 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 29.02.2012 г. до 06.02.2015 г. и 384,17 лева – разноски, от които 56,06 лева – държавна такса и 328,11 лева – възнаграждение за юрисконсулт, въз основа на който е образувано изп.дело № 20188440401166 по описа на ЧСИ С.Я., рег.№ 844 на КЧСИ.

В исковата молба се поддържа, че ищецът не дължи изпълнение на тези задължения, тъй като вземането на „Топлофикация София“ ЕАД е погасено по давност – факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по гр.д.№ 8572/2015 г. по описа на СРС, І ГО, 40 състав, по което е издаден изпълнителния лист; че последното принудително действие, прекъснало давността по смисъла на чл.116, б.“в“ ЗЗД, е от 12.06.2018 г. като след това в продължение на две години не са искани от взискателя и не са предприемани по инициатива на частния съдебен изпълнител съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ, поради което на 13.06.2020 г. изпълнителното производство се е прекратило на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Твърди се и че въпреки настъпилото на 13.06.2020 г. прекратяване на изпълнителното дело по право честният съдебен изпълнител неправомерно е предприел на 16.03.2021 г. принудителни изпълнителни действия, изразяващи се в налагане на запор върху банковите сметки на ищеца, както и че на основание т.10 от ТР от 26.06.2015 г.по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС вземането на взискателя е погасено по давност на 13.06.2021 г. на основание чл.111, б.“в“ ЗЗД, както и че съгласно посоченото тълкувателно решение изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Претендира присъждането на разноски.

В депозирания писмен отговор по чл.131, ал.1 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД е оспорила предявените срещу дружеството искове в цялост с релевирани доводи за неоснователност на същите и наведените в исковата молба твърдения. Инвокира съображения, че в случая намира приложение чл.117, ал.2 ЗЗД, че по изпълнителното дело са предприемани мерки и действия, които многократно са прекъсвали теченето на давността, като между изпълнителните действия не е изтекъл срок по-голям от 2 години, за да бъде перемирано делото, в т.ч. и предвид ЗМДВИП. Претендира присъждането на разноски.

Безспорно е в теорията и в константната съдебна практика, че като законно средство за защита на длъжника с отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК се дава право на последния да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи значение за неговото съществуване, като доказването им е в негова тежест. Съгласно константната съдебна практика разпоредбата на чл.439 ГПК е аналогична на тази на чл.255 ГПК /отм./, като този иск изключва възможността при оспорване на изпълняемото право длъжникът да противопоставя възражения, основаващи се на факти, преклудирани със силата на пресъдено нещо. Искът е предоставен на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение и за неговото уважаване е необходимо ищецът да докаже 2 наличието на факти, които изключват, унищожават или погасяват спорното материал-но право, каквито примерно са: плащане, прихващане, погасяване на правото на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност и пр. Давността е период от време, в който кредиторът бездейства. Предвид нормата на чл.116, б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Ако в рамките на законоустановения период кредиторът предприеме действие – тя се прекъсва.

От приетите доказателства, касаещи изп.дело № 20188440401166 по описа на ЧСИ С.Я., рег.№ 844 на КЧСИ, е видно, че същото е образувано на 15.05.2018 г. по молба на „Топлофикация София“ ЕАД – като взискател срещу В. А. Г. - като длъжник въз основа на изпълнителен лист от 16.10.2015 г., издаден по гр.д.№ 8 572/ 2015 г. по описа на СРС, І ГО, 40 състав на основание чл.416 ГПК – влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 25.02.2015 г., за сумите: 2 360,42 лева – доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.01.2012 г. до м.04.2014 г., ведно със законната лихва от 18.02.2015 г. до изплащане на вземането, 442,71 лева – лихва за забава за периода от 29.02.2012 г. до 06.02.2015 г. и 384,17 лева – разноски по делото, от които 56,06 лева – държавна такса и 328,11 лева – възнаграждение за юрисконсулт,

От цитираната молба е видно и че със същата на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ е възложено ЧСИ С.Я., рег.№ 844 на КЧСИ извършването на всички действия за събиране на вземанията. След проучване на имущественото състояние на длъжника със запорно съобщение изх.№ 028848/30.05.2018 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на В. А. Г., получавано от работодателя му „Ипон 1“ ООД.

На 12.06.2018 г. е наложена възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот, находящ се в гр.София, ул.“*********, вписана на 14.06.2018 г. в АВ, Служба по вписванията гр.София.

С молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД с вх.№ 048772 от 30.10.2019 г. е поискано извършването от съдебния изпълнител на действия по налагане на запор върху трудовото възнаграждение/пенсия на длъжника и насрочването на опис на движими вещи, собственост на длъжника.

На 24.03.2021 г. са наложени запори върху вземанията по всички притежавани от В.

А. Г. банкови сметки, трезори, касети в „Банка ДСК“ АД и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

С молба с вх.№ 54295 от 25.11.2021 г. взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е заявил искане до ЧСИ С.Я., рег.№ 844 на КЧСИ да извърши справка в РБСС и НОИ за банковите сметки и сейфове и действащите трудови договори на длъжника и да собствените на длъжника наложи запор върху същите, както и да насрочи изпълнението към опис и оценка на движими вещи.

По силата на разпоредба на чл.117, ал.2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги пет години. Съгласно установената константна съдебна практика разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД намира приложение и когато вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, независимо от неговия характер, тъй като тя установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Така както длъжникът не може да оспорва вземане, установено с влязло в сила решение поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземане, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл.414, ал.2 ГПК. Неподаването на възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК се приравнява по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл.116, б.“а“ ЗЗД. Целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – в този смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 100/20.06.2011 по т.д.№ 194/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 131/23.06.2016 г. по гр.д.№ 5140/2015 г. на ВКС, ІV ГО и др.

След изтичане на срока по чл.414, ал.2 ГПК за длъжника остава само възможността за оспорване на вземането по реда на чл.424, ал.1 ГПК и чл.439 ГПК. При всички хипотези на чл.416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането/, настъпва стабилитет на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.418 ГПК се стабилизира окончателно и оспорването на фактите и обстоятелствата относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. С влизането в сила на заповедта се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като е разрешен правният спор 3 относно съществуването на вземането /в г.см. решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д.№ 1722/2021 г. на ВКС, IV ГО; решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д.№ 4063/2021 г. на ВКС, III ГО; решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д.№ 1747/2020 г. на ВКС, IV ГО; решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д.№ 4 063/2021 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 93/17.05.2021 г. по гр.д.№ 2766/2020 г. на ВКС, ІV ГО; определение № 60818/15.12.2021 г. по гр.д.№ 2482/2021 г. на ВКС, IV ГО; определение № 60523/24.06.2021 г. по гр.д.№ 3523/2020 г. на ВКС, IV ГО; определение № 214/15.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО и мн.др./.