Решение № 32 от 03.02.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Пазарджик, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Д.а

Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20245200500591 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 597/13.05.2024 г., постановено по гр.д. № 20235220101772 Пазарджишкият районен съд е осъдил А. В. К., ЕГН **********, от гр. П., ул. „М.Т.“ 49, да премахне изградената от него стена от газобетонни блокчета в приземния етаж на сградата в гр. П., ул. „М.Т.“ 49, която пречи на ищците Д. К. С., ЕГН **********, и К. Д. С., ЕГН **********, двамата от гр. П., ул. „М.Т.“ 49, да преминават от стълбището и главния вход на сградата към притежаваното от тях с дял 1/2 идеална част при разпределено реално ползване помещение в югоизточната част на приземния етаж, представляващо магазин, и прилежащото му санитарно помещение, както и да осигури на ищците ключ от вратата, поставена от него в същия коридор на мястото на предходно съществуваща друга врата.

Осъдил е А. В. К. да заплати на Д. К. С. и К. Д. С. разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер 850 лв.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от А. В. К. чрез неговия процесуален пълномощник с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че ищците имат достъп до собствения им магазин и санитарното помещение от два други входа и преграждането на входа през приземния етаж не ограничава възможността им да ползват собствените си помещения. Тъй като 1 жалбоподателят К. бил собственик на една втора идеална част от приземния етаж, неправилно районният съд бил приел, че са извършени неоснователни действия с изграждането на преградна стена и смяната на вратата в обща част на сградата. По делото било установено от показанията на свидетелите, че не А., а неговата майка, която е собственичка на жилищния етаж и половината от приземния етаж, е възложила изграждането на стената и смяната на вратата и съответно тя е заплатила тези преустройства. Твърди се, че липсва пряка причинно-следствена връзка между обстоятелството, че К. ползва жилищния етаж и изграждането на защитната стена и смяната на вратата от приземния етаж. От факта, че К. евентуално ползва жилищния етаж, не можело да се направи извод, че той е възложил извършването на строителните работи.

Цитира се съдебна практика в тази насока. Твърди се, че са допуснати и други процесуални нарушения в хода на производството пред районния съд, като се определя като процесуално нарушение обстоятелството, че районният съд бил издал в полза на ищците удостоверение, за да се снабдят те с друго такова за установяване на техния настоящ адрес и това станало в деня, в който искането било постъпило в съда. Също така неправилно било издадено това удостоверение, без да се поиска становището на другата страна и това представлявало процесуално нарушение. Като процесуално нарушение се сочи и отразеното в протоколите пред районния съд, че в първото съдебно заседание, проведено на 17.11.2023 г., районният съд бил постановил като страна в производството да бъде привлечена и С. К.а, а в съдебното заседание на 01.03.2024 г. прекратил производството по отношение на нея. Искането е обжалваното решението да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго, с което искът по чл.109 от ЗС да бъде отхвърлен като неоснователен с присъждане на разноските за две инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ищците.

Въззивният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при дпазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба ищците Д. К. С. и К. Д. С. са твърдели, че са собственици на първия жилищен етаж от масивна жилищна сграда в гр. П., ведно с 1/2 идеална част от партерния етаж на сградата, с реално ползване на югоизточната част от него, включително сервизно помещение и съответни части от избения и таванския етаж на сградата. Обслужването на сервизните помещения се осъществявало посредством коридор от общото стълбище към приземния етаж и стълбището към избения етаж. Ищците не живеели постоянно в град П., а вторият етаж от сградата се притежавал и обитавал от 2 ответника. На 06.12.2022 г. Д. С. отишъл до П. и установил, че коридорът е преграден със стена от тухли "итонг" и така достъпът до магазинното и сервизното помещение в приземния етаж станал невъзможен откъм главния вход и трябвало да се преминава през магазина. Впоследствие се оказало, че ответникът е сменил и вратата, свързваща коридора със стълбището и външния вход на сградата и ищците нямат ключ от новата врата. Това било установено при проверка от комисия при общината. С. изпратил до К. нотариална покана, с която го предупредил, че ако не възстанови старото положение, ще предприеме съдебни действия, но реакция нямало.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил иска. На първо място той е отрекъл изграждането на стената и смяната на вратата да са извършени от него, като не е оспорил самото извършване на тези действия. Заявил е, че те са възложени от неговата майка, която е собственичка на втория етаж и съсобственичка на партерните помещения, и са извършени от нает работник във връзка с бъдещо отдаване от нея на жилищните помещения под наем. Заявил е, че на ищците е предоставена собственост в сградата преди години по решение на народния съвет "без документ за собственост", макар че не оспорва принципно собствеността им. Твърдял е, че построяването на стената и смяната на вратата по никакъв начин не препятствали достъпа на ищците до разпределеното им за ползване магазинно помещение със сервизно помещение към него. Представеният с исковата молба констативен протокол не бил пълен - към него било съставено допълнение, видно от което и от схемата към него, ищците имали свободен достъп до магазина през още два входа. Тези два входа не съществували при изграждането на сградата, а били направени допълнително от ищците с цел съответствие на магазина с нормативните изисквания. Не била налице нито една от предпоставките на чл.

109 от ЗС - да има действие или бездействие на ответника, а не на трето лице, и това действие или бездействие да пречи на упражняването на правата на ищеца.

Безспорно е между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че ищците Д. и К. С.и са собственици на първия жилищен етаж, а майката на ответника С. К.а - на втория жилищен етаж от триетажна сграда, намираща се в гр. П., ул. „М.Т.“ 49. Приземният етаж се притежава общо от собствениците на двата етажа в дялове по 1/2 идеална част, „с реално ползване“ на „югоизточната част (...), включително и сервизно помещение“ за ищците, съответно на югозападната част от приземния етаж със серзвизно помещение - за К.а. В нотариалния акт на ищците, представен по делото, са описани като обект на реално ползване още реални части от избения и таванския етаж, а като обект на собственост - 1/2 идеална част от 3 общите части на сградата.

Реалните части от приземния етаж, върху които страните имат определено ползване, са следните: собственост на ищците – магазин с площ 42.97 кв.м. и санитарен възел с площ 5.80 кв.м. или общо 48.77 кв.м.; собственост на К.а – офис с площ 29.01 кв.м. и санитарен възел с площ 4.66 кв.м. или общо 34.57 кв.м.; общи части – стълбище с площ 12.53 кв.м. и коридор с площ 5.69 кв.м. или общо 18.22 кв.м. – видно от приложената по делото пред районния съд схема на разпределение. Стълбищната клетка граничи със санитарните помещения и обособената част на К.и, а коридорът свързва главния вход на сградата и стълбището с всяко от останалите 4 помещения - двата санитарни възела и двете основни помещения на етажа.

Помещението на ищците е организирано като магазин и има два външни входа към фасадата и един към коридора; помещението на майката на ответника има само един вход към коридора.

По силата на саморъчно завещатие В. А.ов К. – баща на ответника А. К., е завещал цяло свое недвижимо и движимо имущество, притежавано от него към момента на смъртта му, на неговата съпруга С. К.а. Завещателят е починал на 30.07.2014 г., а завещанието е обявено на 21.11.2014 г.

С разпореждане на районния съд от 24.07.2023 г. съдът е указал да се направи справка за адресната регистрация на ответника А. К. и от нея се установява, че той е адресно регистриран с постоянен адрес в гр. П., ул. “В.П.“ № 27, ет.3, ап.7, а като настоящ адрес е посочен гр. П., ул. “М.Т.“ № 49.

В резултат на извършена проверка на 10.02.2023 г. по сигнал на Д. С., на същата дата от служители на Община П. е съставен констативен протокол, от който се установява, че е извършена проверка на жилищната сграда, находяща се на ул.“М. Т.“ № 49; установено е, че няма данни за разделяне на общите части на сградата между съсобствениците; направена е работна схема на разпределение, съгласно която на първия етаж от сградата се влиза през врата, допълнително нанесена на схемата, в помещение № 3, собственост на Д. С..

От там чрез врата се влиза в коридор № 1, който е преграден по средата с нова стена от газобетонни блокчета „итонг“ – допълнително нанесена на схемата.

Входът на сградата се намира на северозападната страна, като през него се влиза на етажната площадка на междуетажното стълбище. Между тази площадка и коридора е монтирана нова врата, която е заключена. Чрез тази врата и новопостроената стена е прекъснат достъпът на С. към част от коридора и към неговите помещения откъм входа на сградата.

На 17.02.2023 г.е извършена втора проверка от Община П., при която е констатирано, че при проверката от 10.02.2023 г. е пропуснато да се отбележи, че помещението на първия етаж, ползвано от Д. С., освен вход откъм ул.“М.

4

Т.“, има вход и откъм западната фасада на сградата, така че това помещение № 3 по схемата – има два входа. За тази констатация е приложена допълнителна схема, от която се установява, че освен вътрешния вход към помещение № 3 (който е преграден с новоизградената стена), до него има достъп откъм западната и южната фасада на къщата.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са разпитани и свидетели. От показанията на свидетеля Н.П. се установява, че А. живее на втория етаж от къщата и преди една година завел майстори, на които казвал какво да правят. В началото на м.декември 2022 г. Д. С. извикал свидетеля да му покаже преградения коридор и поставената нова желязна врата, която била заключена. Свидетелят твърди, че когато А. сменил вратите, ги на него и той ги извозил с каруца.

Свидетелят П.Ч. установява, че ищците и ответникът имали по един магазин на партерния етаж и всеки магазин си имал вход, но К. зазидал входа откъм фасадата на къщата и си сложил прозорци. К. зазидал вътрешната врата, която водела до етажите на къщата и сега в магазина на С. можело да се влезе само откъм фасадата на къщата. Свидетелят твърди, че С. К.а не живее в тази къща повече от 10 години. Свидетелят предполага, че ответникът е завел майсторите, а не майка му, защото тя не живеела от 10 години в тази къща.

Като свидетели са разпитани и лицата М.Д. и В.А.. И двамата твърдят, че те са извършили ремонта н партерния етаж на къщата. Твърдят, че ремонтът им е възложен от С. К.а и тя им е платила. Синът й само я карал с колата. Свидетелите твърдят, че помещението, което са ремонтирали, има един вход, а магазинът в съседство има два входа. По време на ремонта С. (С.) ходила при майсторите три или четири пъти, а А. я карал с колата. Ремонтът продължил около месец.

Относно установяването на факта кой е възложил ремонта на партерния етаж и кой е извършил плащането на ремонтните работи съдът кредитира показанията на свидетелите И. и А., тъй като те са тези, които са извършили ремонта. Въз основа на техните показания съдът приема за установено, че ремонтът е възложен на свидетелите от С. К.а – собственик на ½ ид.ч. от партерния етаж и тя е тази, която е платила на строителите.