Протокол № 161 от 07.02.2022, Районен съд - Ямбол

ПРОТОКОЛ

№ 161 гр. Ямбол, 07.02.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Ив. Кирков при участието на секретаря М. М. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Николай Ив. Кирков Наказателно дело частен характер № 20212330201207 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Частният тъжител се явява с повереника си адв. С..

Подсъдимата се явява с упълномощения си защитник адв. Б..

Свидетелите се водят.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

ЧТ Д.: Да се даде ход на делото.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

Подсъдимата: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

1

Сне се самоличността на подсъдимата:

ИВ. Ж. Т., родена на *** г. в гр. Ямбол, , българка, българска гражданка, средно образование, неомъжена, безработна, неосъждана, ЕГН:

**********.

Подсъдимата: Получила съм препис от тъжбата преди повече от 7 дни.

Адв. С.: Искаме да разпитате трима свидетели.

Адв. Б.: Възразяваме срещу разпита на трима свидетели, тъй като няма какво да установяват.

Сне самоличността на свидетелите:

Н. В. ДР. – 58 г., неосъждана,

Т. Й. П. – 30 г., неосъждана.

Свидетелите се предупредиха за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обещаха да говорят истината, след което се отстраниха от залата.

На основание чл.274 и чл.275 от НПК съдът, разясни на страните правата им, по повод на което искания, бележки, възражения и отводи, не се направиха.

ДОКЛАДВА СЕ ТЪЖБАТА.

Подс. Т.: Разбирам обвинението. Не е признавам за виновна. Ще се възползвам от правото си след разпита на свидетелите да дам обяснение.

2

Свид. Д.: Майка съм на ЧТ. Ивелина я познавам от две години. През последните шест месеца тя много трудно дава детето да го виждаме.

Последните три изобщо не го дава. Имало е издадена ограничителна заповед и не го даваше да го виждаме. Майката живее в гр. Бургас, ж.к. Изгрев № 66.

Там е на квартира. Тя не уведоми бащата, когато си смени адреса. Разбрахме къде се намира от полицията. Към тях се обърнахме и от там ни казаха и викахме полиция, за да можем, да видим детето на 22.12.2021 г. Ходихме минали месец да видим детето. Даде го само за два часа, защото времето беше студено.

От юни до ноември месец, ходихме три пъти и го видяхме само два пъти. От юни трудно го виждаме. Тя не го даваше. От юни до ноември го видяхме само два пъти. През лятото го даде само два пъти. Юни месец беше, даде го за кратко време. На кафе бяхме седнали за половин час го видяхме.

Толкова беше виждането. След като тя изкара ограничителна заповед тя не го даваше. Щом бил сина ми с мен не дава детето. Наложи се да ходим до полицията и те ни казаха да се обърнем към съда. Трудно ми вдига телефона, след петото позвъняване може и да ми вдигне.

Сина ми замина. Нямаше го на делото. Не знаех, че има такава ограничителна заповед издадена. Сигурно от юни миналата година беше заповедта. Преди тази заповед не се водиха други такива дела. Последният път, скоро имаше дело, но то не се състоя. Не знам за какво е делото.

Преди делото за ограничителната заповед, за друго дело не знам. Не знам за какво е тази заповед.

Съгласно заповедта не знам дали бащата имаше право да доближава майката. Режима на лични контакти ми е известен - първата и последната седмица на месеца, в неделя сина ми има право да вижда детето за 4 часа.

Юни месец въобще не го видяхме. Видяхме го когато се върна сина ми от чужбина. Той замина да работи в чужбина юни месец. На делото го нямаше. В чужбина беше три месеца. Ние нямахме достъп нито да виждаме детето, нито да я притесняваме. Септември се върна сина ми т чужбина и прави опити да го види. Септември го видяхме, но не помня дата. Първата седмица май беше, но немога да се сетя.

Обърках се. Не знам коя дата беше. Бяхме на кафе в гр. Бургас. Там видяхме детето.

Втори път нямаше. Повече не видяхме детето. Опита на сина ми да види детето, беше след като се върна от чужбина - септември месец.

Аз бях със сина ми и моя брат. Той не я познава – брат ми, дойде с нас да види детето, защото не го познава.

По време на престоя на моя син в чужбина не знам дали е правил опити да се свърже с майката на детето. Той работеше заварчик в чужбина.

3

Свид. П.: С тъжителя живеем на семейни начела. Подсъдимата я познавам. Тя се намеси в живота ни и заради нея се оставихме.

Една Жена ревнува някога с основание и при мен беше така. Тя се намеси, за да й направи дете и да го изнудва приятеля ми. Той й беше шофьор – тук ме закарай, там ме закарай..

Знам, че един или два пъти в месеца той има право да вижда детето си.

Той я пита кога може и тя казва: „Ще ти го дам да го видиш. Няма дати го дам да го видиш.“ И така започват да се карат.

Нямаше как приятеля ми да вижда детето, тъй като той имаше ограничителна заповед. Когато ходихме тя не ни пусна да влезем вътре, в дома й. Заради нея моето дете беше болно. Разбрахме, че се е преместила в гр. Бургас, когато приятеля ми ми каза.

От юни до ноември месец, не помня дати, но сме ходили за срещи е детето. Единия път беше април месец.

Сега немога да кажа точна дата.

Повечето пъти срещите завършват с кавги. Детето не познава баща си.

Отчуждено е то него и заради това се плаши и започва да плаче.

В гр. Ямбол един път викахме полиция, за да видим детето.мисля че беше април месец.

Той се върна от чужбина, но не помня кой месец беше.

За два три месеца ходи в чужбина моя приятел и се връща. Ходи за кратко и се връща.

В гр. Бургас съм ходила два пъти. Втората седмица и третата. За декември месец говоря.

Въпрос на Председателя на съда: От 13.06.2021 до 26.11.2021 г. осуетяван ли е от страна на подсъдимата личен контакт на тъжителя и детето.

Свид. П.: За периода, за който казахте не мога да кажа дали е ходил да търси детето. Но мисля, че не е ходил.

Разпечатката съдържа 60 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7bb76cd1-58ce-4219-953f-0ba3bae34b28