Решение № 2249 от 30.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2249 гр. Пловдив, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М. Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от М. Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20225330204631 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №7785 от 28.07.2022г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, с което на И. З. В., ЕГН:**********, на осн. чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от Закон за пътищата /ЗП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, пр.2 от ЗП, вр. чл.8, ал.2, вр. ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Наказателното постановление се атакува като незаконосъобразно, по подробно изложени в жалбата и в допълнителното становище съображения. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява, но се представлява от процесуален представител – адв. К. Б., който поддържа жалбата и прави същото искане. Разноски не се претендират, макар да има доказателства, че такива са направени.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт М. А., пледира обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и 1 законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 29.06.2022г. в 12.41 часа жалбоподателят И. З. В. на път ІІ-86, км.

11+900 в посока гр. Асеновград – гр. Пловдив управлявал и извършвал превоз на товари /асфалт/ с МПС с 4 оси, с две управляеми оси, марка МАН, модел ТГС, с рег. №***. Същият бил спрян за проверка от служители в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, между които свидетелят Е. С., на длъжност ***. В хода на проверката било установено, че водачът извършва превоз на асфалт без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /разрешително/, съгласно изискванията на чл.8, ал.2, вр. ал.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. На пътното превозно средство /ППС/ било извършено измерване с техническо средство – електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, PW-10 №К0200007 и ролетка №1304/18/5 м/., при което било констатирано следното: 1.При измерено разстояние между осите 1.40 м. сумата от натоварването на ос /на двойната задвижваща ос/ на МПС е 28.050 т. при максимално допустимо натоварване на двойната задвижваща ос 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, буква „в“ от Наредбата, като превишаването е с 9.050т.

Проверяващите приели, че с посоченото жалбоподателят е реализирал състава на административно нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, вр. чл.8, ал.5, пр.2, вр. чл.14, ал.3, пр.2 и чл.37, ал.1, т.1, пр.2 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, за което бил съставен АУАН. Актът бил предявен и препис от същия бил връчен срещу подпис на жалбоподателя, който го подписал, а в графата за възражения посочил, че възразява. Срещу съставения АУАН било депозирано писмено възражение.

2

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, в което наказващият орган е квалифицирал извършеното като нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, пр.2 от ЗП, вр. чл.8, ал.2, вр. ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и наложил на И. З. В. административно наказание – ГЛОБА в размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лева на осн. чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от ЗП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства - показанията на свидетеля Е. С. /актосъставител/, от които се установява фактическа обстановка, идентична с очертаната в АУАН и НП. Съдът счита показанията на свидетеля за логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и съответни на останалите събрани по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Очевидно е противоречието в квалификациите дадени от актосъставителя и от наказващия орган. В АУАН нарушението е квалифицирано като такова по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, вр. чл.8, ал.5, пр.2, вр. чл.14, ал.3, пр.2 и чл.37, ал.1, т.1, пр.2 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, а в НП – по чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, пр.2 от ЗП, вр. чл.8, ал.2, вр. ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

По силата на чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба №11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на министъра на регионалното развитие и благоустройството допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл.6, ал.1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него 3 окачване за движение само по дадените в приложение №2 отворени за обществено ползване пътища, е за от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t (19 t).

Наредбата дава легални дефиниции за извънгабаритно и тежко ППС, съгласно §1, т.1 от ДР, вр. с чл.2 и чл.3. Съответно нормите за размери, маса и натоварване на ос са посочени в разпоредбите на чл.5, чл.6 и чл.7 от Наредбата.

Разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП въвежда забраната за движение без разрешение на извънгабаритни и тежки ППС при специалното ползване на пътищата, а нормата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП изискването движещите се по пътя ППС да са с размери, маса и натоварване на ос, които да не надвишават нормите, установени от МРРБ. Безспорно тези норми са установени с Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и същата е приложим и относим нормативен акт и към двата закона – ЗП и ЗДвП – аргумент и от нормата на чл.1 от Наредбата. Същата дава и дефиниции за извънгабаритно и тежко ППС, съгласно §1, т.1 от ДР, във връзка с чл.2 и чл.3. Съответно нормите за размери, маса и натоварване на ос са посочени в разпоредбите на чл.5, чл.6 и чл.7 от Наредбата.

Всъщност, нормите на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП и чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП формират два отделни, различни състава на административни нарушения. Общото между двата е, че съставите се допълват от разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/2001г. на МРРБ, но последната съдържа две отделни хипотези. Първата се отнася до случаите, когато движението се извършва без разрешително, а втората - когато се извършва без документ за платена такса в случаите по чл.14, ал.3 от Наредбата. Именно тези две хипотези формират разликата в съставите, респективно кой е приложимия материален закон при квалифициране на нарушението и съответно за санкционирането му.

Разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП въвежда разрешителен режим за превоз на тежки и/или извънгабаритни товари, съгласно определението за специално ползване на пътищата по §1, т.8 от ДР на ЗП и в отклонение от общата забрана по чл.139 от ЗДвП. Разрешението за движение на тежко и/или извънгабаритно ППС се издава от органа, посочен в чл.26, ал.3 от ЗП – управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за републиканските 4 пътища и от кметовете на съответните общини – за общинските пътища, т.е. разрешението има характеристиките на индивидуален административен акт.

Същото се издава по реда на чл.8, ал.2, във връзка с ал.4 от Наредба №11/2001 година. Същевременно, по силата на чл.8, ал.5 от Наредба №11/2001г. от този разрешителен режим са изключени превозните средства с размери, маса и натоварване на ос посочени в чл.14, ал.3 от Наредбата. На визираните в чл.14, ал.3 от Наредбата тежки и/или извънгабаритни ППС се разрешава да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване не по силата на специалния административен акт по чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП, а само след заплащане на дължимата такса по реда на чл.8, ал.7 от Наредбата.

Следва да се отбележи, че няма знак за равенство между разрешението за специално ползване на пътя и заплатената за него такса по чл.8, ал.4 от Наредбата от една страна и документа за платена такса по чл.8, ал.7 от Наредбата от друга. Една от предпоставките по чл.14, ал.3 от Наредбата е натоварването на ос да не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел ІІ.

В настоящия казус при измерено разстояние между осите 1.40 м. сумата от натоварването на ос /на двойната задвижваща ос/ на МПС е била 28.050 т. при максимално допустимо натоварване на двойната задвижваща ос 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, буква „в“ от Наредбата, като превишаването е било с 9.050т. Т.е. за превишаване в тези граници е било необходимо издаване на разрешение по чл.8, ал.2, вр. ал.4 от Наредбата, а не движение на ППС след заплащане на дължимата такса. Поради това и правилната правна квалификация за извършеното нарушение е тази дадена от наказващия орган, а не от актосъставителя. Последният е дал квалификация по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, вр. чл.8, ал.5, пр.2, вр. чл.14, ал.3, пр.2 и чл.37, ал.1, т.1, пр.2 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, което въобще не съответства на извършеното нарушение.

При това положение следва да се приеме, че при съставяне на АУАН не е изпълнено императивното изискване на чл.42, т.5 от ЗАНН, касаещо посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени. С некоректното квалифициране на деянието от актосъставителя се е стигнало до липса на реквизит по смисъла на чл.42, т.5 от ЗАНН, който е задължителен и непосочването му нарушава съществено правото на защита на жалбоподателя.

5

Това нарушение е съществено, защото то ограничава нарушителя да разбере въз основа на коя законова разпоредба за него е възникнало задължението, което той не е спазил, за да организира правилно защитата си.

Обстоятелствата, при които е осъществено едно административно нарушение, трябва да са съответни на изписването на самото административно нарушение в атакувания акт и на посочените законови разпоредби, които са нарушени, тъй като именно те определят рамката на административното обвинение.

По горните съображения обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено.

Жалбоподателят не е поискал присъждане на разноски в настоящото производство.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №7785 от 28.07.2022г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, с което на И. З. В., ЕГН:**********, на осн. чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от Закон за пътищата /ЗП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, пр.2 от ЗП, вр. чл.8, ал.2, вр. ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.