Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4459 от 25.07.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4328/2024
Вид
Решение № 4459
Подписан
25.07.2024
Състав
Цвета Желязкова, Цветанка Бенина, Елена Радева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4459 гр. София, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно гражданско дело № 20241100504328 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 032718/30.06.2023 г. по описа на СГС, депозирана от К. К. Т. и Е. Ю. Т. – длъжници по изп.д. № 20108410402789, срещу акт на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ – сметка за разпределение, предявена с протокол от 30.06.2023 г. В жалбата се излагат оплаквания за допуснати множество грешки в разпределението, както относно размера на сумите, тяхната дължимост, така и относно привилегията на удовлетворяването им. В тази връзка, жалбоподателите оспорват размера на вписаните суми за подлежащите на удовлетворяване вземания, като същевременно излагат оплаквания за нарушение реда на привилегиите в посочената поредност на удовлетворяване на отделните кредитори. Молят обжалваното разпределение да бъде отменено, като бъде извършено друго такова в съответствие с приложимата законодателна уредба.

По делото е постъпило писмено становище /възражение/ по жалбата от взискателя Ю. България АД, в което е заявено такова за нейната неоснователност, като моли да бъде оставена без уважение. Останалите участници в производството – взискателите Банка ДСК АД и Петрол АД, не са изразили становище в указания им за това срок.

В мотивите си ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, излага становище за неоснователност на жалбата, като сочи доводи за законосъобразност на процедурата по провеждане на публичната продан на имота и извършеното разпределение на сумата, получена от проданта между кредиторите. Излага доводи, че при разпределение на постъпилата от публичната продан сума е спазен редът на удовлетворяване на вземанията, съгласно нормата на чл. 136 ЗЗД. Сочи, че при определяне на сумите са взети предвид публичните задължения според представени актуални справки за това, дължими в полза на Столична община и НАП, начислените разноски по изпълнението и след това остатъкът от сумата е разпределена съразмерно 1 между взискателите в производството при частично погасяване на задълженията спрямо тях.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, изложеното в становището на взискателя и мотивите на ЧСИ, както и материалите в приложеното изпълнително дело, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена от правно легитимирано лице в срока за това срещу акт подлежащ на обжалване по реда на чл.

463, ал. 1 ГПК.

Видно от материалите по приложеното изпълнително дело, същото е било образувано по молба на взискателя Банка ДСК АД въз основа на изпълнителен лист от 28.07.2010 г., издаден по гр.д. № 28292/2010 г. на СРС, ГО, 60 състав, срещу длъжниците К. К. Т., Е. Ю. Т., Т.Л. ЕООД и К.*** ЕООД за сумите от 365 166.81 евро – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2010 г. до окончателното изплащане; 27819.13 евро – договорна лихва; 23 662.24 лв. – присъдени разноски и 8413.35 лв. – юрисконсултско възнаграждение и разноските по изпълнението.

С Постановление от 28.05.2014 г. е присъединен взискателят Петрол АД спрямо длъжника Е. Т. за сумата от 50 000 лв. – главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.07.2009г. до окончателното изплащане.

С Постановление от 18.06.2015 г. е присъединен взискателят Ю. Б.

АД спрямо длъжника К. К. Т. за сумата от 10 000 лв. – главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.07.2014г. до окончателното изплащане и сумата от 1210.13 лв. – присъдени разноски.

С постановления на ЧСИ е констатирана настъпила перемпция на вземанията по отношение на длъжниците Т.Л. ЕООД и К.*** ЕООД.

В периода 02.11.2022 г. – 02.12.2022 г. е проведена публична продан на собствения на длъжниците възбранен имот – Гараж № 28, находящ се в гр. София, на подземния етаж в жилищната сграда на ул. ****, с площ от 28.6 кв.м., като с протокол от 05.12.2022 г. е обявен купувач на имота срещу цена от 41 600 лв.

В Протокол за предявяване на разпределение от 30.06.2023 г. е вписано извършеното разпределение на постъпилата от проданта сума в размер на 41 600 лв., като са посочени подлежащи на удовлетворяване от стойността на имота вземанията, както следва и при следната последователност: в т. 1 – разноски в хода на принудителното изпълнение на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, като са посочени следни такива – 240 лв. – възнаграждение за вещо лице за оценката на имота – т. 31 ТТРЗЧСИ; 630 лв. – възнаграждение за назначения за управител на имота, начислено за периода м. 10 – м. 06.2023 г., вкл.; 1062.11 лв. – пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ; 36.00 лв. – такса по т. 13 от ТТРЗЧСИ. В т. 2 са вписани вземанията на Столична община – район Витоша и район Овча купел за данъци върху имота на основание чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД – в общ размер на 239.66 лв. В т. 3 са вписани вземания на държавата чрез НАП за публични задължения на основание чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД – в общ размер на 9 648.12 лв. В т. 4 са вписани вземанията на хирографарните кредитори на основание чл. 137 ЗЗД, като в полза на Банка ДСК АД – сумата от 27 867.29 лв.; в полза на Петрол АД – 1 575.20 лв.; в полза на Ю.

България АД - 301.62 лв. – при частично погасяване за всяко от тях.

С акта си на разпределение по чл. 460 ГПК, съдебният изпълнител следва да определи реда за удовлетворяване на вземанията на взискателите, както и какви суми се разпределят за пълното или частично погасяване на всяко едно от тях. Извършва се, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на 2 всички взискатели или вземания. В този смисъл съдебният изпълнител следва да определи сумата за изплащане на вземанията, като бъде съобразен редът на привилегиите по чл. 136 ЗЗД. На първо място на погасяване подлежат вземанията с право на предпочтително удовлетворение при спазване на правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред. Останалата след това сума се разпределя между другите вземания по съразмерност.

В компетентността на съда е да провери редовността на процедурата, правилното изчисление от страна на ЧСИ на постъпилите суми, както и дали е спазен редът за удовлетворяване на кредиторите по чл. 136 ЗЗД. Всички други доводи са извън предмета на преценка от съда по настоящото производство.

В случая, в жалбата са изложени оплаквания относно неправилното разпределение на постъпилата от проданта сума, като в това число и неправилно определения размер на дължимата такава спрямо вземането на отделния взискател, както и разпределяне на сумите при неспазване на законоустановения ред за това. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът дължи произнасяне само по оплакванията в жалбата, с която е сезиран.

Предвид гореизложеното, следва да бъде извършена преценка относно размера на сумите, подлежащи на погасяване с цената от проданта.

Определените като дължими и предмет на погасяване в първи ред на привилигированите вземания възнаграждение за вещо лице в размер на сумата от 240 лв. и възнаграждение за управител на имота в размер на 630 лв. са съобразно Постановление на съдебния изпълнител от 24.02.2021 г., с което е назначен оценител на имота, като на същия е определено възнаграждение в размер на 240 лв., както и възнаграждение на управител на имота в размер на 70 лв. месечно, като последното е определено в разпределението съобразно периода на упражняваната дейност, предвид назначаването на пазача с Постановление за опис за недвижим имот от 14.09.2022 г.

/период на дейност от м. 10.2022 г. до м. 06.2023 г./. Сумите за разноските в изпълнението са внесени в посочения размер, като необосновано се явява възражението на жалбоподателите срещу тяхната дължимост, съответно посочени като дължими в размер на 40 лв. – възнаграждение за вещо лице и в размер на 130 лв. – за управител на имота.

Законосъобразно са определени и таксите, дължими в полза на ЧСИ за извършваните от него действия по принудителното изпълнение, като в тази връзка правилно е начислена таксата в размер на 36 лв., с вкл. ДДС, на основание т. 13 ТТРЗЧСИ – 30 лв. за изготвяне и предявяване на разпределение, който размер не е съответен на посочения от жалбоподателите произволно, без мотиви за това, размер от 6 лв.

Аналогични са изводите и за таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, вписана като подлежаща на погасяване в разпределението в размер на сумата от 1062.11 лв., като възражението на жалбоподателите относно размера й от 62.11 лв. съдебният състав намира за неоснователно. В тази връзка следва да се има предвид, че в основата за определяне на дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ се включват освен вземанията по изпълнителния лист, също и другите начислени такива в полза на взискателите, чието удовлетворяване е предмет на принудителното изпълнение, включително и направените от тях разноски по изпълнението. Жалбоподателите не оспорват възприетите като останали непогасени вземания на всеки от тримата взискатели и квотата в пропорционалното погасяване на всяко едно от тях в приложение разпоредбата на чл. 137, ал. 2, предл. последно ЗЗД. С оглед на това и в приложение задължителните разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по т.д.

№ 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС относно законосъобразността на разпределението съдът 3 е ограничен само до оплакванията в жалбата, като не следва да излага допълнителни съображения и се произнася по същество по останалата неатакувана част от разпределението, която жалбоподателите не са оспорили изрично.

Видно от изложеното в жалбата, претендира се увеличаване на сумите, посочени като подлежащи на удовлетворяване въз основа на разпределението съответно на общия размер на сумата, за която се счита, че са начислени в по-голям размер таксите и разноските по изпълнението и публичните задължения, която е отнесена съразмерно към остатъка на непогасени вземания на взискателите. Доколкото се установи, че подобна корекция не следва да бъде извършена при ново разпределение въз основа на акта на настоящата контролно-отменителна инстанция, не подлежат на промяна и сумите възприети в обжалваното разпределение като подлежащи на погасяване спрямо всеки един от хирографарните взискатели, като не е оспорено и качеството им на такива – попадащи в един ред на удовлетворяване.

Неоснователни според съдебния състав се явяват и оплакванията на жалбоподателите относно вземанията на общината за данъци върху имота, доколкото същите са определени съобразно представена по изпълнителното дело справка с вх.

№028416/07.06.2023г. с актуалния им размер общо от 239.66 лв.

Налице е съответствие между възприетия ред в разпределението за удовлетворяване на вземанията спрямо отделните кредитори и приложимите разпоредби на чл. 136 и чл. 137 ЗЗД, имащи характер на процесуални норми, въпреки че се намират в материален закон. В чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД в първи ред на удовлетворяване са поставени вземанията за разноски по принудителното изпълнение, каквито именно се явяват и поставените в първи ред от съдебния изпълнител такива за възнаграждение за вещо лице и управител на имота, както и начислените такси, дължими от взискателите в полза на ЧСИ за извършване на възложените му изпълнителни действия – по т. 13, т. 26 от ТТРЗЧСИ. Напълно законосъобразно във втори ред са поставени вземанията на Столична община – район Витоша и район Овча купел за данъци върху имота на основание чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, в текста на която разпоредба се предвижда в този ред да бъдат поставени вземанията за данъци върху определен имот, подлежащи на удовлетворяване от стойността на този имот.

Правилно и законосъобразно са поставени и вземанията на хирографарните кредитори в т. 4 от разпределението, попадащи в реда на удовлетворяване по чл. 137, ал. 1 ЗЗД.

С оглед всичко гореизложеното, настоящият съдебен състав намира разпределение, обективирано в протокол от 30.06.2023 г. на постъпилата в резултат на проведена публична продан имот сума от 41 600 лв. за законосъобразно, поради което жалбата срещу него намира за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.