Решение № 7562 от 23.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7562 гр. ****, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНКА ГР. МИТЕВА при участието на секретаря ИВА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Гражданско дело № 20231110165092 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА Част втора, Дял първи ГПК – ОБЩ ИСКОВ ПРОЦЕС, ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВАТА

ИНСТАНЦИЯ.

ПРЕДЯВЕН е от А. Д. ****** с постоянен адрес ********* иск с правно основание чл. 2, ал. 3, вр. чл. 1, ал. 1 и т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /****9 Март 2011 г./, за установяване по отношение на ТП на *********, че в периода от 01.08.1990 г. до 18.04.1994 г.

А. Д. ****** е работила по трудово правоотношение при работодател ***** на длъжност „състезател по ***** на работния ден 8 часа при пълно работно време, който период от 01.08.1990 г. до 18.04.1994 г. се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране.

Съображения в подкрепа на предявения иск се излагат от ищцата чрез адвокат М. М. в исковата молба, в писмена молба от 05.07.2023 г., в първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 12.07.2024 г. и в писмена защита по съществото на спора от 09.12.2024 г.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – *********** – ******, гр. ****** , чрез процесуалния си пълномощник юрисконсулт ******* в писмен отговор на исковата молба от 09.08.2023 г. поддържа становище за недопустимост на иска, а при условията на евентуалност се твърди, че същият са неоснователен и недоказан, като се излагат подробни съображения и в двете насоки. Тезата за неоснователност на исковете се развива от страна на ответника чрез юрисконсулт Василева в писмено становище от 06.11.2024 г., както и в идентични писмени защити по 1 съществото на спора от 25.11.2024 г., от 27.11.2024 г. и от 28.11.2024 г. Моли се съда да отхвърли предявените искове.

Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са допустими. Надлежен ответник е именно заявения от ищцата такъв ***** на *********, доколкото същият се явява „съответното ***** на Националния осигурителен институт“, по смисъла на чл. 3, ал. 2, предл. последно ЗУТОССР. Съответното ТП на НОИ не е това, определящо местната подсъдност на делото по чл. 3, ал. 1 ЗУТОССР, а е съответното ТП на НОИ, пред което в конкретния казус лицето е избрало да подаде писменото заявление за отпускане на пенсия и съответно е подало същото по чл. 1, ал. 1 от НАРЕДБА за пенсиите и осигурителния стаж – по постоянен или настоящ адрес на заявителя, в конкретния казус по настоящия адрес на ищцата – ***** на *********, където страните по делото не спорят, че е налице висящо административно производство по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на ищцата и което производство е спряно до приключване производството по настоящото дело. /л. 8 от делото/. Именно ***** на *********, по настоящия адрес на ищцата, избрано от нея по реда на чл. 1, ал. 1 от НАРЕДБА за пенсиите и осигурителния стаж за подаване на заявление за отпускане на пенсия, ще бъде обвързано от крайния съдебен акт по делото. По тази причина така заявения с исковата молба и поддържан в процеса ответник се явява надлежен ответник по смисъла на чл. 3, ал. 2, предл. последно ЗУТОССР.

Разгледан по същество, предявеният иск е неоснователен.

От събраните в процеса писмени доказателства и гласни доказателства – показанията на свидетеля ******* не се установяват твърдените в исковата молба обстоятелства, релевантни към предявения иск.

В показанията си, свидетелят **** излага твърдение, че познава ищцата А. Д. ***** от преди повече от 40 години. „В периода от 01.08.1990 г. до 1992 г., като не помня точно до кой момент работих в ********* …. Аз бях състезател по стрелба с лък. Там работих на пълен работен ден – 8 часа. През целия този период до момента, в който ме съкратиха и се прекрати моя трудов договор с *********, сме били колеги и работихме в същото предприятие с А.

Д. *****. Тя също беше състезател по стрелба с лък. Нейния работен ден беше същият, като моя. Мисля, че през 1991 г. А. излезе по майчинство. Докато е била по майчинство не съм я виждал в ********* по работа. Знам, че през целия период на майчинство, А. се водеше по трудов договор при *********.

Към момента на прекратяване на моя трудов договор с *********, А. все още беше по майчинство. Междувременно се виждахме с А. и с нейния съпруг тогава. Всички живеехме в **** и зная, че след изтичане срока на 2 майчинството й А. ***** е продължила да работи в ********* по трудов договор, като състезател по стрелба с лък. Нямам спомен до кога А. е работила при този работодател. Някъде до около 2 години, след като ме съкратиха, трудовият договор на А. е бил прекратен, поради закриване на секция „стрелба с лък“ при *********.“ Показанията на свидетеля **** са изключително общи, лишени от конкретика и противоречащи си относно полагането на труд от страна на ищцата на същата длъжност, като неговата „състезател по стрелба с лък“, „на пълен работен ден – 8 часа“, през целия период, в който свидетелят е работил в ********* от 01.08.1990 г. до 1992 г., доколкото свидетелят съобщава и „че през 1991 г. А. излезе по майчинство.

Докато е била по майчинство не съм я виждал в ********* по работа“.

От страна на ищцата е ангажирано по делото Удостоверение за раждане на ****** г., но липсват каквито и да било доказателства за ползване от страна на ищцата на разрешен отпуск за бременност и раждане, както и такъв за майчинство. Недопустимо е в гражданския процес тези и други обстоятелства, конкретно свързани с трудовия стаж на лицето, като например работодател, наименование на заеманата длъжност, характера на изпълняваната работа, начина на заплащане на труда, продължителността на работната седмица и др., да се предполагат от съда.

По делото не са ангажирани годни доказателства, установяващи твърдените от страна на ищцата обстоятелства, че в периода от 01.08.1990 г. до 18.04.1994 г. А. Д. ****** е работила по трудово правоотношение при работодател ***** на длъжност „състезател по ***** на работния ден 8 часа при пълно работно време. Индиция за наличие на трудово правна връзка между А. Д. ****** и ***** може да се приеме, че представляват записите в трудовата книжка на ищцата на стр. 12 и 13 от същата, но предвид заявеното от ответника оспорване, ищцата е следвало да проведе в процеса главно и пълно доказване на твърдените от нея факти и обстоятелства, релевантни към предявения иск. Последното не е сторено до приключване на съдебното дирене по делото.

Горното мотивира съда да приеме, че предявения иск е недоказан по основание и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата не се следват разноски.

Ищцата не дължи по сметка на Софийския районен съд държавна такса и разноски, на основание чл. 9 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

Ответникът не претендира юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, поради което такова не следва да му се присъжда.

Мотивиран от гореизложеното, Софийския районен съд, 123 състав, РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от А. Д. ****** с ЕГН ********** с адрес гр. ******, *****. ******, ул. „Възрожденска“ № 1–А, офис 1 срещу *********** – ****** с адрес гр. ******, ***** иск с правно основание чл. 2, ал. 3, вр. чл. 1, ал. 1 и т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /****9 Март 2011 г./, за установяване по отношение на ТП на *********, че в периода от 01.08.1990 г. до 18.04.1994 г. А. Д. ****** е работила по трудово правоотношение при работодател ***** на длъжност „състезател по ***** на работния ден 8 часа при пълно работно време, който период от 01.08.1990 г. до 18.04.1994 г. се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата на връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4