Решение № 1443 от 25.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1443 гр. София, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. П. Г. при участието на секретаря П. М. Г. като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело № 20241110200694 по описа за 2024 година

Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И. Г. Б. срещу наказателно постановление (НП) №234332-023135/05.10.2023 г. на началник група към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с което му е наложено следното административно наказание: на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 20 (двадесет лева) лв. за извършено нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно, незаконосъобразно, немотивирано, постановено в разрез с процесуалните правила, като се оспорва изложената фактическа обстановка в акта и в НП.

Жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се явява представител, но са депозирани писмени бележки. С тях се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени доказателства:

1

На 13.07.2023 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на жалбоподателя за това, че на същата дата в 17:50 часа в гр. София по бул. „Климент Охридски“ с посока на движение от ул. „8-ми декември“ към ул. „Георги Брадистилов“ управлява лек автомобил марка „АУДИ”, модел „А8“, с ДК № ***** като на кръстовището с последната, поради това, че не контролира непрекъснато МПС-то, което управлява, реализира ПТП в бордюра в дясно от пътя.

Разпитан в качеството на свидетел актосъставителят З. излага показания изцяло в подкрепа констатациите, които са изложени в акта, като уточнява, че водачът на автомобила им бил обяснил, че е бил засечен от автобус и за да не се удари в него се ударил в бордюра. Твърди, че са му обяснили, че след като няма съприкосновение между него и автобуса, последният не може да бъде намесен в ПТП и при такава ситуация, водачът бил длъжен да спре на място.

Свидетелят – очевидец Б., разпитан в качеството на свидетел, излага, че водачът е бил самокатастрофирал и нямало съприкосновение с друго ППС.

Водачът-жалбоподател е попълнил декларация. Съставен бил протокол за ПТП и скица.

Съставеният АУАН на жалбоподателя е от длъжностно лице Б. Н. З. – младши автоконтрольор при О „ПП“ - СДВР, назначен като такъв със Заповед №513з-8646/23.11.2015 г., оправомощен въз основа на Заповед №8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи да осъществява контролна дейност по ЗДвП и да съставя фишове и актове по този закон. В АУАН е посочена като нарушена разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят е подал възражение срещу АУАН на 19.07.2023 г., с приложен запис на флаш памет и фотоснимки.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление от съответното компетентно длъжностно лице, оправомощено въз основа на Заповед

№8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи: началник група към СДВР, О „ПП” при СДВР Г. В. Б..

Установява се, че лицето Г. В. Б. е встъпила в длъжност, след като й е била издадена Заповед №8121К-13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи като началник група „Административно-наказателна дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към О „ПП” при СДВР.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични и 2 непротИ.речиви. Съдът се позовава на тези на свидетеля З., който пълно и обстоятелствено излага фактите от предмета на доказване относно констатираното от него, а Б., след предявяване на акта си спомня за конкретните факти по случая. Кредитират се и писмените доказателства, а именно сведение, три броя заповеди, акт за встъпване в длъжност, декларация, скица, протокол за ПТП, справка-картон за водач, възражение.

Като съдът намира, че между доказателствата липсват съществени протИ.речия, поради което да се приеме, че едни следва да се кредитират, а други – не.

Жалбата е допустима, като предвид липса на данни за датата на връчването на наказателното постановление се приема, че това е станало в срок и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:

Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите са съставени /респ. издадени от съответните компетентни органи, оправомощени по силата на Заповед на министъра на вътрешните работи.

Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на свидетел, който се установи, че е бил присъствал при констатиране на административното нарушение, предвид, което не е налице нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, предявен е лично на нарушителя, който при връчването му не е имал възражения по него. От това си право се е възползвал впоследствие и е депозирал писмени възражения пред административнонаказващия орган

В конкретния случай, както АУАН, така и НП, съдържат датата, часът и мястото на нарушението, посоката на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил, а извършеното нарушение е описано както словесно, така и с посочване на правната му квалификация.

Съдът констатира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като 3 правната квалификация на нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП е несъответна на фактическото обвинение от една страна, а от друга разпоредбата не включва като съставомерен елемент и резултат настъпването на ПТП.

Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН ) да е налице пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени. Като в конкретния случай описание на нарушението по изискуемия от закона начин не е сторено.

Сочи се за нарушена разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП. Тази норма има следното съдържание: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”.

Предвид което същата не посочва конкретни задължения, които следва да спазва водач на МПС, тъй като е обща, конкретните такива, които следва да се спазват са посочени в другата разпоредба, а именно чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Деянието не може да бъде подведено под посочената в АУАН и НП правна норма. Не се сочи какво конкретно като обстоятелства при управлението на МПС-то жалбоподателя не е взел предвид, с оглед яснота относно това какво се приема, че е осъществено от жалбоподателя. Липсата на точна воля от страна на административно-наказващия орган говори за липса на властническо волеизявление относно това какво е конкретното нарушение, за което е съставено наказателното постановление.

Какво е имал предвид съответно актосъставителя, а след това и административно-наказващия орган при описанието на нарушението не става ясно. Като следва да се посочи, че не са описани конкретните обстоятелства на настъпилото ПТП, така, както актосъставителя ги излага в разпита си пред съда.

Предвид което актосъставителя и административнонаказващият орган, единият при съставянето на АУАН, а вторият при издаването на НП, са посочили правна норма, която няма отношение, а и е в протИ.речие с описаната, както се посочи по-горе повече от лаконично, фактическа обстановка. Като по този начин е нарушено правото на защита на 4 жалбоподателя В случая освен наличие на непълно описание на фактическия състав на нарушението, е налична и протИ.речива, неясна и несъответна на същото правна квалификация.

На следващо място за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание на основание чл.185 от ЗДвП. Съставът на чл.185 от ЗДвП е общ и за всеки случай се конкретизира с нарушената разпоредба, която в случая не включва като елемент причиняването на ПТП. В разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП е предвидено изискване към водачите да контролират управляваното от тях МПС, но законодателят не е предвидил резултата от неизпълнение на това задължение да е резултатен – причиняване на ПТП. Причиняването на ПТП се субсумира в състава на административнонаказателната разпоредба на чл.179, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, която не е посочена в издаденото наказателно постановление. Ето защо като е посочил, че е настъпило ПТП, а е наложил административна санкция по чл.185 от ЗДвП наказващият орган е допуснало процесуално нарушение като не е посочил правилната санкционна норма. Това е изцяло в правомощията на наказващия орган и е недопустима промяната му в съдебната фаза на процеса.

Констатираните от съдът допуснати съществени нарушения не могат да бъдат изправени в съдебна фаза на процеса и нарушават правото на защита на жалбоподателя да научи в какво конкретно го обвиняват, че е осъществил, както с коректно описание на нарушение, така и с правилно посочване на конкретна забранителна норма, по която да се квалифицира същото и правилно посочена санкция.

Поради което наказателното постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Независимо от нередовностите в АУАН НП би могло да бъде съставено в хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, ако се установи по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя, както и неговата вина, но в разглеждания случай нередовността в акта за установяване на административно нарушение се явява съществена и не може да бъде санирана, защото се поставя под съмнение безспорното доказване на извършеното нарушение.

Изложените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени, 5 тъй като ако не биха били допуснати би последвало и друго решение на въпроса или както е в конкретния случай водят до ограничаване правата на страните, в която и да е фаза на процеса, в случая тези на жалбоподателя на защитата в рамките на административно-наказателното производство.

Още повече, че с посочените по-горе процесуални нарушения е налице неглижиране на задълженията от страна на административно-наказващия орган да проведе една законосъобразна процедура.

От жалбоподателя, с оглед факта на отмяна на наказателното постановление, не се претендират разноски до приключване на делото в първата инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат поискани такива е устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, поради което и съдът не се произнася по същите.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №23-4332023135/05.10.2023 г. на началник група към СДВР, О „ПП“ при СДВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- София град на основанията предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6