Решение № 1235 от 21.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1235 гр. София, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20221110100475 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на искова молба от И. И. А. с ЕГН **********, адрес ., съдебен адрес ., Търговски дом, кантора 134 (ищец), подадена чрез упълномощения процесуален представител адвокат Т. Р.. Ищецът твърди, че е закупил моторното превозно средство моторното превозно средство марка и модел „БМВ 530 Х Драйв“ с рег. номер . в държава от Европейския съюз, след което го внесъл в нашата държава.

След това било образувано досъдебно производство за това, че на неустановена дата през 2018 г. моторното превозно средство противозаконно е било присвоено.

Автомобилът бил приобщен като веществено доказателство по досъдебното производство. Ищецът поискал от прокурора да му върне моторното превозно средство, но прокурорът отказал с доводи, че въпросът за правото на собственост не е изяснен. Уточнява исковата молба в смисъл, че ответник по иска е Д. Ж. В., който признал по досъдебното производство, че не е заплатил цената му. Допълва, че предаването на автомобила от ръка на ръка не засяга принадлежността на правото на собственост върху него. Иска от съда да признае за установено в отношенията с ответника, че ищецът е собственик на моторното превозно средство марка и модел „БМВ 530 Х Драйв“ с рег. номер ..

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. Ж. В., ЕГН ., адрес ., съдебен адрес ., действуващ чрез назначения му от съда особен представител адвокат Р. К.. Ответникът оспорва предявения иск като процесуално недопустим поради липса на правен интерес – липсвали данни тъкмо ответникът да оспорва правото на собственост на ищеца върху моторното превозно средство и всъщност третото лице Т.С.В. го оспорвал. Освен това ищецът искал установяването на „известния факт, че е собственик на процесното МПС“, но 1 исковете за установяване на факти са допустими само в изрично предвидените случаи.

По същество намира за нелогично липсата на конкретно посочване в коя точно държава от Европейския съюз ищецът е закупил автомобила. Изтъква, че ищецът всъщност не е представил документи, удостоверяващи правото му на собственост върху колата. Намира, че удостоверението от 09 РПУ на СДВР не доказва правото на собственост на ищеца, защото то е било издадено по информация и данни от самия ищец, за което той е свидетелства с подписа си в документа, че е запознат с наказателната отговорност за деклариране на неверни данни. Намира, че ако заявеното от ищеца, че е регистрирал моторното превозно средство в България, е вярно, то следва да му е било издадено свидетелство за регистрация на моторно превозно средство в две части. Допълва, че в случай на загубване, кражба, повреждане или унищожаване на това свидетелство според чл. 141, ал. 2 ЗДвП ищецът е могъл да поиска издаването на дубликат на свидетелството за регистрация на моторното превозно средство. Позовава се на Тълкувателно решение № 2 от 2014 г. на ОСНК на ВКС, според което спорът за собствеността върху иззетото веществено доказателство трябва да е възникнал след образуването на наказателното производство, като излага доводи, че в случая единствените заявени претенции след образуването на наказателното производство били от Тошо Василев. Иска от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител. След указания на съда е придружена с документ за внесена държавна такса в необходимия размер и е насочена срещу надлежен ответник.

Отговаря и на останалите изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Правният интерес от воденето на предявения иск ищецът извежда от фактическите си твърдения, че моторно превозно средство, негова собственост, е иззето като веществено доказателство по наказателно производство в досъдебна фаза, ала прокурорът отказва да му го върне на основание чл. 113 НПК поради спор за собствеността с ответника.

Поради тези съображения исковата молба е редовна, а предявения с нея иск е процесуално допустим.

Ищецът предявява положителен установителен иск за собствеността върху моторното превозно средство марка и модел „БМВ 530 Х Драйв“ с рег. номер . с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е придобил правото на собственост върху моторното превозно средство на твърдяното от него основание – договор за покупко-продажба, сключен в държава от Европейския съюз.

От събраните в хода на първоинстанционното съдебно дирене доказателствени материали първостепенният съд приема за установена следната фактическа обстановка. В началото на месец март 2018 г. ответникът посредничил между А.А. П., приятелката на ищеца, и неговите родители И. Ц. А. и С.М. А.а, от една страна, и лицето Р. Г. И., което се представяло за собственика на въпросния ап. 48, находящ се в ., от друга, за покупко-продажбата на имота. След направен оглед приятелката на 2 ищеца и неговите родители решили да го закупят. В крайна сметка уговорили цена в размер на 28 000 евро. Понеже парите на ищеца и неговите родители не достигали, ответникът се съгласил да им предостави част от необходимите парични средства в замяна на процесното моторно превозно средство марка и модел „БМВ 530 Х Драйв“ с рег. номер .. На 20. 03. 2018 г. бил сключен договор за покупко-продажба във формата на нотариален акт, по силата на който Р. Г. И. прехвърлил в полза на приятелката на ищеца А.А. П. правото на собственост върху недвижимия имот, а тя поела задължението да му заплати цената в размер на 28 000 лева. Тази цена била заплатена.

В същия ден ответникът се обадил на дългогодишния си познат Д. С. С. и му предложил да погаси свои задължения към него, като осигури прехвърлянето на процесния автомобил. Ответникът го уверил, че ищецът бил много точен и че след плащането на данъка за автомобила щял да се обади за прехвърлянето му в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Ищецът предал още на следващия ден 21.

03. 2018 г. на ответника процесния автомобил ведно с два броя ключа, двете части на свидетелството за регистрация (т. нар. малък и голям талон) и комплект летни гуми. В същия ден и приятелката на ищеца А.А. П. подписала с Р. Г. И. протокол за предаване на владението върху недвижимия имот. Страните обаче така и не сключили окончателен договор в писмена форма с нотариална заверка на подписите за прехвърлянето на процесния автомобил, защото в закупения апартамент се появили И . К. Т. и Т.Г.Т., които заявили, че са действителните собственици на имота, макар и дълги години да не го обитавали. Няколко седмици по-късно те подменили патрона на входната врата. По-късно завели и иск за собственост срещу приятелката на ищеца А.А. П., като исковата молба била вписана на 14. 09. 2018 г.

Ищецът, приятелката му А.А. П. и родителите на ищеца решили, че са били измамени. Вместо да заведат обаче дело за отговорност за съдебно отстранение пред гражданския съд, ищецът отправил оплакване до правоохранителните органи, в което твърдял, че ответникът бил обсебил процесния автомобил. Междувременно, макар и да не се стигнало до прехвърлянето на автомобила в писмена форма с нотариална заверка на подписите поради настъпилото разстройство в отношенията на страните, през есента на 2018 г. ответникът предал процесния автомобил на К.И.Б. от град София срещу сумата в размер на 14 500 лева. К.И.Б. на свой ред предал автомобила почти незабавно на М.н Т. от ., срещу три леки автомобила и парична сума в размер на 3 000 лева. След това отново през есента на 2018 г. М.н Т. предал на Л.П.Л. от София процесния автомобил срещу сумата в размер на 14 000 лева. Още „на място“ Л.П.Л. предал на В .С. К. от София, който се занимавал със замени на автомобили, процесния автомобил срещу паричната сума 15 000 лева. В .С. К. управлява процесното моторно превозно средство около месец, след което го предал на приятеля си Т.С.В. от София срещу сумата 16 000 лева. При всички тези предавания заедно с автомобила било предавано и свидетелството за регистрацията му. Нито един път не бил сключен договор в писмена форма с нотариална заверка на подписите.

На 12. 12. 2018 г. ищецът и майка му С.М. А.а открили процесния автомобил у Т.С.В. в .. Между тях възникнал спор и Т.С.В. подал сигнал до правоохранителните органи. След като органите на МВР установили, че за процесния автомобил се води досъдебно производство за обсебване, Т.С.В. им го предал с протокол за доброволно предаване на същата дата. Предал им освен автомобила също така и един брой ключ и свидетелството за регистрация. На следващия ден 13. 12. 2018 г. ищецът подал заявление пред органите на МВР, че процесният автомобил бил обсебен от ответника.

На 04. 02. 2019 г. прокурорът образувал с постановление досъдебно производство № 3

3384 ЗМК-248 по описа на 09 РУ – СДВР за 2019 г., прокурорска преписка № 1862 по описа на Софийската районна прокуратура за 2019 г. На 11. 06. 2019 г. ищецът подал молба до прокурора да му бъде върнат приобщения като веществено доказателство по досъдебното производство автомобил. С постановление от 27. 06. 2019 г. прокурорът оставил без уважение молбата. Прокурорът се мотивирал, че е налице конкуренция на притезания относно собствеността на автомобила между ищеца и Т.С.В., като се позовал на нормата на чл. 113 НПК и Тълкувателно решение № 2 от 2014 г. по тълк. дело № 2 от 2014 г. на ОСНК на ВКС. Няма данни това постановление на прокурора да е било обжалвано. Сетне с постановление от 10. 10. 2019 г. прокурорът прекратил досъдебното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1. т.

6 НПК, защото преценил, че се води по-ранно образувано досъдебно производство, част от фактическите обстоятелства по което съвпадат с разглежданото. Със същото постановление прокурорът се произнесъл по веществените доказателства на основание чл. 243, ал. 2 НПК, като постановил процесният автомобил ведно с ключове и документи за него да останат на съхранение при 09 РУ – СДВР до разрешаването на спора за право на собственост върху автомобила. Препис от това постановление бил връчен на фактическата съжителница на ищеца А.А. Петкова на 17. 10. 2019 г., а на ищеца чрез баща му И. Ц. А. на 25. 11. 2019 г. По досъдебното производство няма данни това постановление да е било обжалвано. След връчването на постановление на прокурора била докладвана нова молба на ищеца връщането на процесния автомобил.

С постановление от 27. 01. 2021 г. прокурорът констатирал предходното произнасяне и липсата на нови данни спорът между ищеца и Т.С.В. да е бил разрешен, поради което отказал да се произнесе по искането. В същото постановление, препис от което ищецът е приложил и към исковата молба, четем „УКАЗВАМ на И. И. А., че има възможност да предостави доказателства, за това че спорът между него и св.

Т.С.В. по отношение на посочените ВД и решен“. Няма данни ищецът да е обжалвал и това прокурорско постановление.

Тази фактическа обстановка първостепенният съд прие за установена въз основа на материалите по приобщеното за послужване досъдебно производство № 3384 ЗМК248 по описа на 09 РУ – СДВР за 2019 г., прокурорска преписка № 1862 по описа на Софийската районна прокуратура за 2019 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка първостепенният съд направи следните изводи. Настоящият съдебен състав изхожда от принципното разграничение на материалноправна и процесуалноправна легитимация. Пасивната процесуалноправна легитимация на ответника по делото е налице тогава, когато исковата молба съдържа фактически твърдения, че ответникът с поведението си отрича твърдяното от ищеца негово материално право или го е накърнил. Само при липсата на подобни фактически твърдения би могло да се приеме, че не е налице пасивна процесуалноправна легитимация, т.е. че ответникът не е надлежна страна в процеса и че съответно не е налице една от процесуалните предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск. В разглеждания случай при администрирането на исковата молба първостепенният съд констатира липса на процесуалноправна легитимация на Софийската районна прокуратура, която ищецът първоначално беше посочил като ответник по предявения иск. Във връзка с това съдът упражни служебните си правомощия и остави исковата молба без движение, като указа на ищеца да посочи имената и адресите на ответниците, които твърде, че са заявили пред Прокуратурата права върху процесното моторно превозно средство (л. 13 от делото). В такъв смисъл е и съдебната практика: определение № 551, постановено на 4