Решение № 144 от 02.08.2023, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Свиленград, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живка Д. П. при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. П. Гражданско дело № 20225620100742 по описа за 2022 година

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл.108 от Закона за собствеността.

Ищците Г. П. Г., Е. И. К. и М. И. К. твърдят, че са законни наследници на И. П. Б., починал на 15.01.1982 година, в наследството на когото били включени следните недвижими имоти, находящи се в землището на гр.

Любимец, общ Хасково:

1. Нива с площ 1820 кв.м, в местността „Долната ува” със стар номер 466008, към настоящия момент с идентификатор ***;

2. Нива с площ 9456 кв.м, в местността „ Долната ува”, със стар номер 479014, към настоящия момент с идентификатор ***;

3. Нива с площ 9456 кв.м, в местността „Долната ува”, със стар номер 600039, към настоящия момент с идентификатор ***;

4. Нива с площ 6369 кв.м., в местността „Долната ува” със стар номер 643014, към настоящия момент с идентификатор ***;

5. Нива с площ 4550 кв.м., в местността „ Долната ува” със стар номер 650017, към настоящия момент с идентификатор ***;

6. Нива с площ 3354 кв.м., в местността “Керменлия”, със стар номер 277008, към настоящия момент с идентификатор ***.

Описаните имоти били възстановени на наследниците на И. П. Б. с Решение № 162ЛБ/19.04.2000г. и Решение № 244ЛБ/18.04.2006г., двете на Поземлена комисия – гр. Любимец.

Правото на собственост върху реституираните имоти било придобито, 1 при равни квоти, от четирите дъщери на И. П. Б.: Ц. И. Т., Ц. И. Г., М. И. К.а и Е. И. К.. След смъртта на Ц. И. Т. наследствения й дял бил наследен от ищцата Г. П. Г. и сестра й Я. П. Б.. След смъртта на М. И. К.а наследствения й дял бил наследен от ищеца М. И. К. и брат му А. И. К..

На 16 декември 2008 година наследницата Ц. И. Г. извършила разпоредителна сделка, с която заменила 1/4 идеална част от процесните имоти за движима вещ, като сделката била обективирана в нотариален акт № 118, том XII, peг. № 14286, дело № 2130/2008 година по описа на нотариус Митко Митев, с рег. № 420 по РНК. Вследствие на извършената сделка собственик на 1/4 ид. част от имотите станало търговското дружество “Българска агенция за недвижими имоти“ ЕООД, с ЕИК: 200051349.

На 18.05.2011 година същото дружество прехвърлило собствеността върху 1/4 ид. част от имотите на друго търговско дружество - “Толалт” ЕООД, с ЕИК: 130749622. Новият съсобственик, през 2016 година започнал процедура по преобразуване на търговско дружество, като на 15.11.2016 година се вляло в търговско дружество “Омега Αгрο Инвест” ЕООД, с ЕИК:

201304848. С осъществяване на вливането “Омега Αгрο Инвест” ЕООД придобило 1/4 ид. част от собствеността върху процесните имоти.

На 17.10.2017 година съсобственикът “Омега Αгрο Инвест” ЕООД и ответникът „Агро Финанс Консулт” ЕООД сключили договор за аредна, по силата на който първото дружество отдало под аренда на второто такова процесните имоти, за срок от 15 стопански години.

Ищците твърдят, че договорът за аренда бил сключен без тяхно знание и съгласие, в противоречие с разпоредбата на чл.3, ал.4 от Закон за арендата в земеделието /ЗАЗ/. Нито ищците, нито някой от техните наследодатели дал съгласие за сключване на договора или получавал плащания или рента по този договор, поради което същият им бил непротивопоставим.

По изложените съображения ищците искат от съда да признае за установено по отношение на ответника „Агро Финанс Консулт” ЕООД, че са съсобственици на описаните в исковата молба недвижими имоти, при квоти от правото на собственост: 1/8 ид. част - за Г. П. Г., 1/4 ид. част – за Е. И. К. и 1/16 ид.част – за М. И. К., както и да осъди ответника да предаде на ищците владението върху имотите. Претендират направените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по чл.108 от ЗС, като 2 неоснователен, тъй като не били налице комулативните предпоставки за уважаването му. На първо място, ответникът оспорва собственическите права на ищците, като счита, че те не се легитимирали като съсобственици на процесните имоти, тъй като не представяли доказателства за възстановяване на имотите по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на И. П. Б., доколкото липсвали посочените в исковата молба решения на ПК. Дори да се приемело, че на наследниците на И. Димитров Б. било възстановено правото на собственост върху процесните имоти, то било недоказано твърдението, че ищците притежавали претендираните идеални части от имотите, тъй като липсвала информация за наследниците на преживялата съпруга Я. Б.а, с оглед приложението на чл.9а от ЗН по отношение на същата и нейните наследници.

На следващо място, не била налице и втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС - имотите да се намират във владение или държане на ответното дружество, доколкото последното преотдало, по силата на договор за пренаем, част от процесните имоти на ЗП Колю Маринов Видев, който към момента се явявал държател на имотите. Липсвала и третата предпоставка упражняване на фактическата власт върху имота без правно основание, тъй като договорът за аренда, сключен между арендатора „Агро Финанс Консулт“ ЕООД и арендодателя „Омега Агро Инвест“ ЕООД бил действителен и пораждал действие по отношение на всички съсобственици. От една страна, договорът за аренда бил сключен на основание разпоредбата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ, действаща до измененията от 07.02.2017г., съгласно която договорът за аренда можел да се сключи само от един от съсобствениците на земеделска земя, като отношенията между съсобствениците се уреждали съгласно чл.30 ал.3 от ЗС. Т.е. съобразно действащата към момента на сключването му нормативна уредба било напълно допустимо договорът да се сключва само от един от съсобствениците, независимо от частта, която притежавал. От друга страна, договорът бил действителен и пораждал действие по отношение на всички съсобственици, включително и по отношение на ищците, тъй като последните го били потвърдили, приемайки действието му за периода от сключването му до датата на завеждане на исковата молба, като не били предприели никакви действия по оспорване ползването му и не се били противопоставили на пренаемането на имотите.

Предвид изложеното, ответникът моли съда да отхвърли предявения иск като неоснавателен. Претендира разноски и прави възражение за 3 прекомерност на разноските на ищците за адвокатско възнаграждение, с искане за намаляването им, на основание чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази доводите и възраженията на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното Решение № 162ЛБ/19.04.2000г. на Общинска служба по земеделие и гори – гр. Любимец, се възстановява правото на собственост на наследниците на И. П. Б., б.ж. на град Любимец, съгласно плана за земеразделяне в землището на град Любимец, върху 14 недвижими имоти, измежду които и описаните в исковата молба под точки 1, 2, 4 и 5, и в решението под точки 9, 10, 13 и 14, както следва: Нива от 1.820 дка, шеста категория, местност ДОЛНАТА УВА, имот № 466008 по плана за земеразделяне, при граници: имоти № № 466007, 448026, 466009, 466013;

Нива от 9.456 дка, пета категория, местност ДОЛНАТА УВА, имот № 479014 по плана за земеразделяне, при граници: имоти № № 478035, 479011, 479013, 479015, 479016; Нива от 6.369 дка, четвърта категория, местност ДОЛНАТА УВА, имот № 643014 по плана за земеразделяне, при граници: имоти № № 643007, 643012, 643013, 643015, 000201; Нива от 4.550 дка, шеста категория, местност ДОЛНАТА УВА, имот № 650017 по плана за земеразделяне, при граници: имоти № № 650018, 650001, 650002, 650016, 867056;

Представено е удостоверение за наследници на И. П. Б., починал на 15.01.1982г., в което е отразено, че същият е оставил за законни наследници преживяла го съпруга Я. П. Б.а, която е починала на 01.02.1985г., и четири сестри. Посочено е в удостоверението за наследници, че наследодателят и съпругата му са имали една дъщеря – Недялка И. Б.а, починала на 01.03.1956г., неомъжена и без деца. Предвид бащините имена и датите на раждане на четирите наследници, вписани в удостоверението като „сестри“, очевидно е била допусната грешка от административния орган, издал удостоверението. Ето защо, съдът извърши служебна справка, от която се установява, че И. П. Б., починал на 15.01.1982г., е оставил за законни наследници преживялата го съпруга Я. П. Б.а, която е починала на 01.02.1985г., и техните четирите дъщери: Ц. И. Т. /поч. на 19.12.2001г./, Ц. И.

Г. /поч. на 26.01.2014г./, М. И. К.а /поч. на 09.12.2019г./ и Е. И. К. – една от ищците по делото, т.е. последната е наследила 1/4 ид. част от правото на 4 собственост върху описаните четири ниви. Втората от ищците – Г. П. Г. е законен наследник – една от двете дъщери на Ц. И. Т. /поч. на 19.12.2001г./ - и е наследила 1/8 ид. част от четирите ниви. Ищецът М. И. К. е законен наследник от коляното на М. И. К.а /поч. на 09.12.2019г./, пряк низходящ наследник на сина й И. А.ов К. /поч. на 21.10.2002г./ и като такъв е наследил 1/16 ид. част от четирите ниви.

Относно описаните в исковата молба под точки 3 и 6 недвижими имоти /ниви със стари номера 6000390 и 650017/ не се представя титул за собственост – Решение № 244ЛБ от 18.04.2006г. на ПК – Любимец, посочено в уточняваща молба с вх.рег. № 11334/18.11.2022г., в която изрично се посочва основание, на което те са придобити.

На 16.12.2008г. сънаследникът/ съсобственикът Ц. И. Г. /поч. на 26.01.2014г./, е прехвърлила на “Българска агенция за недвижими имоти“ ЕООД, с ЕИК: 200051349, собствената си 1/4 ид. част от 12 земеделски имота /ниви/, между които и гореописаните нива от 1.820 дка - имот № 466008, нива от 9.456 дка - имот № 479014, нива от 6.369 дка - имот № 643014 и нива от 4.550 дка - имот № 650017 – чрез договор за замЯ., обективиран в Нотариален акт за замЯ. на недвижим имот срещу движима вещ № 118, том XII, peг. № 14286, дело № 2130/2008 година по описа на нотариус Митко Митев, с рег. № 420 по РНК, вписан в Служба по вписванията – гр. Свиленград под вх.рег. № 6229 от 16.12.2008г., акт № 52, том XXIV, дело № 4847/2008г. Със същата сделка Ц. И. Г. е прехвърлила на “Българска агенция за недвижими имоти“ ЕООД и 1/4 ид. част от процесната нива с площ 9456 кв.м, в местността „Долната ува”, със стар номер 600039, описана по-горе и под точка 3 в исковата молба. Процесната нива с площ 3354 кв.м., в местността “Керменлия”, със стар номер 277008, описана по-горе и под точка 6 в исковата молба, не е включена в предмета на договора за замЯ..

На 18.05.2011 година „Българска агенция за недвижими имоти“ ЕООД, ЕИК: 200051349, е прехвърлило на “Толалт” ЕООД, ЕИК: 130749622, собствеността върху 1/4 ид. част от петте имота, предмет на договора за замЯ., четирите от които възстановени с Решение № 162ЛБ/19.04.2000г. – с № № 650017, 643014, 479014 и 466008, и имот № 600039 (за който се твърди, че е възстановен с Решение № 244ЛБ от 18.04.2006г. на ПК – Любимец), като сделката е обективирана в Нотариален акт за замЯ. на недвижим имот срещу 5 движима вещ № 109, том II, peг. № 2680, дело № 257/2011 година по описа на нотариус Митко Митев, с рег. № 420 по РНК, вписан в Служба по вписванията – гр. Свиленград под вх.рег. № 1308 от 18.08.2011г., акт № 169, том V, дело № 512/2011г.

Видно от справка от Търговския регистър правоприемник на “Толалт” ЕООД, ЕИК: 130749622, е “Омега Αгрο Инвест” ЕООД, ЕИК: 201304848, т.е. последното дружество се явява собственик на 1/4 ид. част от собствеността върху петте имота, предмет на последния договор за замЯ.: имоти с № № 650017, 643014, 479014, 466008 и 600039.

На 19.01.2017г. “Омега Αгрο Инвест” ЕООД, ЕИК: 201304848, като „арендодател“, е сключил с ответника „Агро Финанс Консулт” ЕООД, ЕИК :

175156053, като „арендатор“, Договор за аренда на земеделски земи, вписан в Служба по вписванията – гр. Свиленград с вх.рег. № 93 от 19.01.2017г., акт № 28, том 4, по силата на който арендодателят е предоставил на арендатора за временно и възмездно ползване, за срок от 15 стопански години, т.е. до 30.09.2032г., четирите ниви с №№ 650017, 643014, 479014 и 466008 (реституирани с Решение № 162ЛБ/19.04.2000г. на ОбСЗГ– гр. Любимец), както и останалите две процесни ниви с №№ 600039 и 277008.