Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 80 от 20.05.2025, Районен съд - Девин

Съд
Районен съд - Девин
Дело
Гражданско дело 502/2024
Вид
Решение № 80
Подписан
20.05.2025
В сила
30.10.2025
Състав
Илияна Росенова Ферева - Зелева

Цитирани разпоредби

  • чл.117, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.426 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.428, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.429 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.431 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.446 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.446а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.450 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.450, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.458 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Девин, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20245410100502 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.439 ГПК, във връзка с чл.124 ГПК от Р. Ж. Б., с ЕГН **********, от гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, ул. Я. № *, ет. *, ап. *, чрез пълномощник адв. Ж. Ч., от гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, ул. А. К. № ** да се установи по отношение на „К. И. И. БГ“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.

С., бул. П. В. № **, Б. ц. „Л. – *“, ет. *, представлявано от пълномощник З. Н.

Д., в качеството й на член на Съвета на директорите, упълномощена от М. Г. и А. Б., в качеството им на представляващи дружеството, че не дължи вземанията в размер на 4 556.04 лева по изпълнително дело № 20198810400141 на ЧСИ – П. М., с рег. № 881, с район на действие Окръжен съд – Смолян, с взискател ответника сумата от 1 200.00 лева - главница, ведно със законна лихва от 19.01.2012г. до окончателното изплащане в размер на 1 629.46 лева, мораторна лихва - 474.43 лева, присъдени разноски в размер на 133.49 лева, разноски на ЧСИ 190.00 лева и 778.66 лева, поради изтекла погасителна давност, по смисъла на чл.110 и чл.111, б. „в“ ЗЗД и постанови ответникът да му възстанови сумата от 4 556.04 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 07.02.2012г., въз основа на заповед за изпълнение № 68/19.01.2012г. по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. дело № 31/2012г. по описа на Районен съд – Девин по заявление на „Б.Н.Б. П. П. Ф.“ ЕАД и прехвърляне вземанията на ответника „К. И. И.“ БГ ЕАД. Претендира за направените разноски по настоящето дело.

В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че е получил запорно съобщение от ЧСИ П. М., с район на действие Окръжен съд - Смолян по ИД № 141/2019г., със взискател ответника, че му дължа сумата от 1 200.00 лева - главница, ведно със законна лихва от 19.01.2012г. до окончателното 1 изплащане в размер на 1 629.46 лева, мораторна лихва - 474.43 лева, присъдени разноски в размер на 133.49 лева, разноски за ЧСИ 190.00 лева и 778.66 лева. В запорното съобщение на ЧСИ е посочено правното основание, по повод образувано ч. гр. дело № 31/2012г. по описа на Районен съд – Девин, по повод заповед за изпълнение на парично вземане № 68/19.01.2012г. с ищец фирма „Б.Н.П. П. П. Ф.“ ЕАД и посочено правно основание за сключен кредит или услуги с № CASH - 044*/06.08.2010г., в размер на 1 200.00 лева. Издаден е изпълнителен лист от Районен съд - Девин на 07.02.2012г., по който е образувано през 2019г ИД, по което е наложен запор върху банковата сметка, от която са извършени плащания в размер на 4 556.04 лева.

Оспорва изцяло вземането, както по отношение на първия кредитор БНП „П. П. Ф.“ ЕАД, така и по отношение на настоящия „К. И. И.

БГ“ ЕАД, поради изтекла давност на главницата и лихвите по договора за кредит от 06.08.2010г. до сега, по чл.110 ЗЗД и чл.111, б. „в“ ЗЗД.

От ответника, чрез пълномощник юрисконсулт С. П. е представен писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска като неоснователен.

Не оспорва, че на 06.08.2010г. между „Б.Н.П. П. П. Ф.“ ЕАД, с предишно наименование „Д. Ф. И.“ АД, с универсален правоприемник „Б.Н.П. П. П. Ф. С.А.“, клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна и Р. Ж. Б., в качеството му на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит № CASH - 044*. По молба на „Б.Н.П. П. П. Ф.“ ЕАД на 29.08.2013г. е образувано ИД № 2340/2013г. по описа на ЧСИ К. П., с peг. № 824 към КЧСИ и е приведен в изпълнение процесният Изпълнителен лист от 07.02.2012г. по ЧГД 31/2012г. по описа на Районен съд - Девин. По време на образуваното на 29.08.2013г. изпълнително производство по изпълнително дело № 2340/2013г. са били предприети изпълнителни действия, всяко от които прекъсва погасителната давност. С молбата си за образуване на изпълнително дело взискателят „Б.Н.П. П. П. Ф.“ ЕАД е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ К. П.. На тази дата е прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на теклата до момента погасителна давност.

/Решение от 19.01.2021г. на СГС, постановено по въззивно гр. дело № 14124/2019г. по описа на СГС, ГО, 2-ри "В" състав/. На 26.02.2014г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника до работодателя „Е. – С.“ ЕООД. На 20.06.2015г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Д. – МД“ ЕООД. От образуване на изпълнително дело № 2340/2013 г. по описа на ЧСИ К. П. на 29.08.2013 г. до 26.06.2015 г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началният момент, от който започва да тече погасителна давност е 2 датата 26.06.2015 г. - постановяване на ТР № 2/26.06.2015. Следователно, датата, на която вземането се погасява по давност би била 26.06.2020 г. В настоящия случай, в периода след 26.06.2015 г. има извършени множество изпълнителни действия по изпълнително дело № 2340/2013 г., които прекъсват погасителния давностен срок. Такива са съображенията и на ОСГТК на ВКС, съгласно Тълкувателно решение N 3/2020 г. Със същото се приема, че „Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г..

ОСГТК, ВКС." С постановяването на ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г, ОСГТК на ВКС приема „погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/6.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г..

ОСГТК, ВКС"., а за изпълнителни дела, които са образувани преди тази дата се прилага ППВС № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., което предвижда, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С оглед правилото, изведено от ППВС № 3 от 18.11.1980 г., до датата на влизане в сила на ТР № 2/6.06.2015 г., независимо от предприетите или не изпълнителни способи, давност за вземането не тече, а такава започва да тече, считано от 26.06.2015 г. - датата на влизане в сила на ТР № 2/6.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

На 22.04.2016г. между „Б.Н.П. П. П. Ф.“ ЕАД, в качеството му на Цедент и „К. И. И. БГ“ ЕАД, с ЕИК: *********, в качеството му на Цесионер, е бил сключен договор за цесия, по силата на който „Б.Н.П. П. П. Ф.“ ЕАД е прехвърлил вземанията си по сключения с Р. Ж. Б. Договор за кредит № CASH - 044* на „К. И. И. БГ“ ЕАД.

На 20.06.2016г. е последвало и депозирането на молба за конституиране на нов взискател от „К. И. И. БГ" ЕАД, което действие отново прекъсва течащата относно вземането погасителна давност /Решение № 903265 от 20.07.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. 309/2020 по описа на Окръжен съд - Благоевград/. На 14.09.2016г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Г. М." ЕООД. На 27.03.2017г. е изходирано разпореждане за насрочен опис на движими вещи на 10.05.2017г. Насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника е валидно изпълнително действие, което изгражда съответния способ и прекъсва давността. Волята на взискателя за събиране на вземането е безспорно изразена, в изпълнителния процес, с предприемане на редица изпълнителни действия. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изрична разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г„ ОСГК. На 01.11.2018г. е изходирано разпореждане за прехвърляне на изпълнително дело № 2340/2013г. на ЧСИ П. М.. Образувано е изпълнително дело № 465/2018г. по описа на 3

ЧСИ П. М., рег.№ 881, с район на действие Окръжен съд - Смолян. На 22.05.2019г. „К. И. И. БГ“ ЕАД е получил съобщение, с което е уведомено, че изп.производство по изп.дело е прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. На 01.03.2019г. е депозирана молба от взискателя за изтегляне на Изпълнителен лист от 07.02.2012г. по ЧГД № 31/2012г. от Районен съд - Девин в оригинал. На 01.03.2019г. е последвало и депозирането на молба за образуване на изпълнително дело под № 141/2019г. при ЧСИ П. М., с рег. № 881 при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Смолян. На 13.06.2019г. са изходирани запорни съобщения за налагане на запор по банковите сметки на длъжника в „Б. Д.С.К.“ АД, „Ю. Б.“ АД, „ П. И. б.“ АД. На 21.06.2019г. е изпратено постановление до Служба по вписванията към Агенция по вписванията - Девин за налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника. На 05.02.2020г. е депозирана молба от взискателя за насрочване на дата за опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника. С разпоредбата на чл.З от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.), нормативно се уреди, че за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020г. давност не е текла. Съгласно § 13 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.), сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време наизвънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в "Държавен вестник". В случая, давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020 г. и е продължил да тече считано от 22.05.2020г. Ето защо, при съобразяване със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.), следва да се заключи, че давността за вземанията е била спряна за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., или за общо 68 дни, които влизат в процесния период. В тази връзка, спирането на давностния срок представлява законоустановено обстоятелство, след настъпването на което давностен срок не тече, но изтеклият до този момент срок запазва своето действие. След отпадане на съответното обстоятелство, предизвикало спиране на течението на срока, давностният срок продължава да тече и този срок се събира със срока, изтекъл до настъпването на обстоятелството. Ето защо и считам, че от общия срок, в който давност е текла по отношение на вземанията по процесния изпълнителен лист, следва да бъде приспаднат периода от общо 68 дни. На 04.03.2022г. депозирана молба от взискателя за справка НОИ и искане за налагане на запор и насрочване на дата за опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника. На 14.02.2023г. входирана молба от взискателя за справка НОИ и БНБ и налагане на запори върху новооткрити банкови сметки 4 на името на длъжника и върху трудово възнаграждение. На 12.05.2023г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор по банковите сметки на длъжника в „Б. Д.С.К.“ АД. На 28.10.2024г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Н. И. Б." ЕООД. На 28.10.2024г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор по банковите сметки на длъжника в „И. А. Б.“ АД. В изпълнение на наложения запор по банковите сметки на длъжника в „И. А. Б.“ АД, е преведена сумата в размер на 965.21 лева по сметка на ЧСИ П. М., от която е разпределена сумата в размер на 832.13 лева на взискателя, на 22.11.2024г. Постъпването на суми от наложения запор по изпълнителното дело представляват плащания от трето лице в резултат на извършени изпълнителни действия от конкретно посочен изпълнителен способ. В този смисъл всяко постъпление на суми е реализиране на изпълнителния способ, като поддържането на висящността на изпълнителния процес по този начин от страна на взискателя прекъсва погасителната давност, както и срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Налице са данни и за извършвани доброволно плащания от длъжника в рамките на изпълнителното производство. Всяко едно постъпление на суми по изпълнителното дело прекъсва срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което не може да бъде направен извод за бездействие от страна на взискателя, за да настъпи предвидената в закона перемпция. Приложеният от ЧСИ изпълнителен способ е довел до удовлетворяване на взискателя на части и в продължителен период от време, в който същият не е бил длъжен да сочи нови изпълнителни способи, тъй като реално са извършвани същински изпълнителни действия ежемесечно, които са препятствали настъпването на перемпция."