Решение № 217 от 24.08.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. София, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров при участието на секретаря Лилия Ст. Златкова като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20248002901308 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца в производството „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, срещу въззивно решение № 25 от 23.01.2024 г., постановено от Апелативен съд – Варна по в.гр.д. № 71 по описа на съда за 2023 г., с което след отмяна на първоинстанционно решение № 225 от 02.11.2022 г., постановено от Окръжен съд - Шумен в частта му, с която е прието за установено, че С. И. Х. дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД главница по договор за банков кредит № HL 40614 от 05.08.2008 г., ведно с допълнителни споразумения към него, за разликата над 16885,22 лв. до 34264,78 лв., ведно със законната лихва, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 334/20 г. по описа на РС - Шумен, по същество искът на банката за установяване дължимостта на същата сума по главницата е отхвърлен, със законните последици, и е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен искът на касатора срещу Х. за установяване съществуването на негово задължение към банката за главница по същия договор за банков кредит и допълнителни споразумения към него за разликата над 34264,78 лв. до 85000 1 лв., ведно със законната лихва, със законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба се излагат оплаквания срещу обжалваното въззивно решение, като неправилно, незаконосъобразно, немотивирано, постановено в противоречие с доказателствата по делото и очевидно неправилно. Иска се отмяната му и уважаването на предявения от касатора иск в цялост, претендират се разноски съобразно изхода на делото за всички инстанции.

Ответникът по жалбата оспорва същата, претендира разноски за касационната инстанция.

С определение по делото от 11.06.2025 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК - за проверка дали същото не е очевидно неправилно.

В открито съдебно заседание касаторът поддържа жалбата си. В писмено становище ответникът по жалбата я оспорва.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 от ГПК, приема следното:

Постановеното по делото първоинстанционно решение, в частта му, с която е признато за установено по отношение на ответника по касация Х., че същият дължи на касатора по процесния договор за кредит и допълнителните споразумения към него, сумата 16885,22 лв. – част от главницата /за която искът е предявен като частичен за 85000 от общо 109554,58 лева/, 240 лева - разходи по кредит за периода от 27.08.2019 г. до 09.02.2020 г. и 46,02 лева - застраховки за периода от 25.09.2018 г. до 09.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 10.02.2020 г. до окончателното изплащане на главницата, като необжалвано, е влязло в сила и това е изрично констатирано и от въззивния съд в мотивите му към обжалваното въззивно решение.

За да стигне до крайните си изводи относно неоснователността на предявения от касатора иск за част от процесната главница, със законните последици, въззивният съд е приел, че:

Предмет на въззивното производство е предявен установителен 2 иск, след заповедно производство в хипотеза на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, от „Юробанк България“ АД срещу С. И. Х., с който се иска да се приеме за установено в отношенията между страните съществуването на вземания на банката за главница по договор за банков кредит № HL 40614 от 05.08.2008 г., ведно с допълнителни споразумения към него, за разликата над 16885,22 лв. /дължимостта на която сума е призната с влязлото в сила, като необжалвано от страните в тази му част, първоинстанционно решение – бел. на докладчика в касационната инстанция/, до предявения с иска размер от 85000 лв., ведно със законната лихва, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.дело № 334/20 г. по описа на РС - Шумен.

Излага се, че на 05.08.2008 г. между банката и въззивника /сега ответник по касация/ Х. – кредитополучател, е сключен договор за кредит за покупка на жилище HL 40614, по силата на който банката е предоставила кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 75900 лв. по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, със срок на погасяване 384 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, на месечни вноски, включващи главница и лихва съгласно погасителен план. Няма спор, според въззивната инстанция, че сумата по кредита е усвоена на 21.08.2008 г. при приложим курс купува за швейцарския франк на банката към лева в размер на 1,1827, като определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен кредит е 64176 швейцарски франка.

Според съда не е спорно, че към договора за кредит са подписани няколко допълнителни споразумения - от 14.09.2009 г., 28.09.2010 г., 16.11.2011 г., 28.06.2012 г., 28.01.2013 г., 29.08.2013 г., 23.06.2014 г., 16.03.2015 г. и 27.10.2015 г. С тези споразумения страните са констатирали наличие на просрочени задължения за главница, лихви, такси и други, уговорили са преоформяне на всички просрочени плащания чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит, договорили са период на облекчено погасяване на дълга и размер на дължимата по договора лихва. Към договора за кредит е подписано и допълнително споразумение от 22.06.2017 г. с Приложение № 3

1 към него. С това споразумение страните са превалутирали непогасената част от кредита от швейцарски франкове в лева по обменен курс „безкасов продава“ на банката към датата на откриване на новата заемна сметка в лева - 22.06.2017 г. Договорено е погасително плащане от страна на банката за нейна сметка, на 5 % от общия размер на кредита, установен в споразумението. Договорени са дължимите от кредитополучателя лихви.

По изложени свои съображения и като е цитирал решение № 295 от 19.02.2019 г. по т.д. № 3539/15 г. на Второ т.о. на ВКС и решение № 60108 от 22.01.2022 г. по т.д. № 1159/20 г. на Второ т.о. на ВКС, въззивният съд е приел, че в случая процесният договор не се счита сключен в лева и връщането му се дължи в чуждестранната валута /швейцарски франкове/.

Според въззивния съд страните по делото са обвързани от облигационно правоотношение, възникнало по процесния договор за кредит, съгласно който банката е предоставила на кредитополучателите /по отношение на единия от които производството е прекратено с влязъл в сила съдебен акт/, кредит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 75900 лв. по курс „купува“ на швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита /чл. 1 от договора/. Съобразно чл.

1, ал. 3 е подписано Приложение № 1 към договора, в което към датата на усвояване на кредита е приложен курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката - 1,1827 и съобразно този курс е определен размерът на кредита в швейцарски франкове, а именно – 64176 швейцарски франка.

Разрешеният кредит е бил усвоен по блокирана сметка в швейцарски франкове /чл. 2, ал. 1/, чрез превалутиране на сумата служебно от банката в лева по търговски курс „купува“ на швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояването и тази сума е била преведена по открита в банката сметка на кредитополучателите в лева /чл. 2, ал. 4/.

Съобразно чл. 6, ал. 2 от договора, погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове, като в случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но 4 има средства в евро или в лева по свои сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно превалутиране от банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарския франк към евро/лева, за което кредитополучателят с подписването на договора е дал своето неотменно и безусловно съгласие, и оправомощава банката. В чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от договора е постигнато съгласие, че кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в евро/лева, при което следва да се приложи съответният лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същата и за услугата кредитополучателят се съгласява да заплати съответна комисиона. В чл.

23 от договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към евро/български лев, както и превалутирането, могат да имат за последица, включително в случаите на чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро/лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. С ал. 2 на чл. 23 от договора кредитополучателят декларира и че е изцяло запознат, и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал.

2 и чл. 20-23 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.

По подробно изложени в решението съображения, основани на разпоредбите на ЗЗП и на цитирана практика на ВКС, въззивният съд е формирал извод за неравноправност на клаузите, свързани с носенето на валутния риск - чл. 23 и частта от клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21, ал. 2 от договора, с които е прието превалутирането да се извършва по курса „купува“, съответно „продава“ на банката за швейцарския франк към евро/лева към деня на превалутирането /погасяването/, на основание чл.

143, т. 19 вр. чл. 146 от ЗЗП /преди изм. с ДВ бр. 100/19 г./, и невъзможност за приложение на разпоредбата на чл. 144, ал. 3, т. 1 от същия закон.

За въззивния съд обстоятелството, че реален паричен поток от 5 кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице, а действителното усвояване от кредитополучателя на кредита е в лева, не води до извод, че валутата, в която се договаря и предоставя кредита, е лева. Според съда клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 3 и чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл. 6, ал. 2, чл. 21, ал. 2 /последните две в останалата им част/, не пораждат каквото и да е съмнение относно волята на страните за: предоставяне на кредита в швейцарски франкове /равностойни на определено количество лева/; превалутиране на така получения ресурс от швейцарски франкове в лева в деня на усвояването му по приложим и при двете превалутирания един и същ курс, определен в приложението към договора; дължима цена /лихва/ за ползване на паричния ресурс в същата валута - швейцарски франкове; възможност за погасяване на кредита в евро или в лева. Според съда посочените уговорки в договора са ясни и разбираеми, тъй като въз основа на тях потребителят не само е известен за еднаквия курс на двойното превалутиране към момента на отпускане на кредита /от едната валута в другата и обратното/, но въз основа на тези клаузи средният потребител може да прецени, че независимо, че кредитът се предоставя в швейцарски франкове /в която валута кредитът е договорен и се дължи и възнаградителната лихва/, той реално ще използва паричен ресурс в лева, в която валута ще има и възможност да погасява вноските. Предвид изложеното, според съда въпросът относно неравноправност на тези клаузи не може да бъде разглеждан.