Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 60 от 03.03.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 586/2024
Вид
Решение № 60
Подписан
03.03.2025
Състав
Марин Георгиев Маринов, Диана Димитрова Митева, Магдалена Кръстева Недева

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Варна, 03.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20243001000586 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Приета е за разглеждане въззивна жалба на ЗД „БУЛ ИНС“АД срещу решение № 403/09.10.2024 по електронно дело 20233100900747 (ТД 747/2023г. по описа на ОС-Варна), В ЧАСТ, с която е бил осъден да заплати на И. Д. Б. горница от 40 000лв., над безспорно дължим остатък от 40 000лв. до присъдени 80 000 лв. като определено обезщетение по предявена на осн.чл.432, ал.1 от КЗ претенция на пострадало лице за понесени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания поради телесно увреждане и психотравма, причинени при ПТП на 17.07.2023г. от водач, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със съответна лихва и са били разпределени разноски.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд с въззивната жалба са разгледани в определение №789/27.12.24г., обявено на страните ведно с неоспорения доклад на изложените подробни оплаквания по обжалваната част от първоинстанционния акт.

Въззивникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, чрез пълномощника си адв. Г., е обосновал оплаквания по правните изводи на първата инстанция за размера на парична компенсация за преживените болки и страдания на увреденото лице, като сочи че не са били отчетени правилно характера и интензитета на увреждането, краткия възстановителен период без усложнения и обичайно адаптиране на психиката на пострадалия към стреса и влошеното здраве.

1

Счита че, според трайно наложените в съдебната практика критерии за справедлива оценка на такъв вид телесно увреждане общо определената компенсация от 80 000 лв. е несправедливо завишена.

В писмена пледоария адвокатът на застрахователя поддържа бланкетно тези доводи, като обосновава достатъчния необжалван размер от 40 000 лв. с конкретни примери на справедливо остойностяване на вреди при подобни случаи и моли за отхвърляне на неоснователно търсената горница над този размер след отмяна на неправилната част от обжалваното решение.

Въззиваемият И. Д. Б., чрез адвокат Д. оспорва оплакванията с доводи за всестранно изследване на всички критерии и цялостна оценка на събраните доказателства, вкл. медицинската и психологическата експертизи, документи от лечението и свидетелските показания. Обосновава правилно остойностен размер на обезщетението, съответно на всички негативни последици като понесени болки и страдания и нарушенията на начина на живота на пострадалия в битов и социален план, както и неблагоприятни прогнози за пълно възстановяване.

По същество представител на пострадалия въззиваем пледира бланкетно за потвърждаване на правилното решение, с което е присъдена оспорената горница.

И двете насрещни страни са обосновали и претенции за определяне на разноски за настоящата инстанция, като въззивникът е конкретизирал искане в списък по чл. 80 ГПК(л.41), а пълномощникът на въззиваемия с своя списък е поискал определяне на възнаграждение за безплатна услуга (л. 49) и е оспорил разхода за адвокатско възнаграждение на насрещната страна като прекомерен.

За да се произнесе, въззивният съд съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и съответства в обжалваната част на уважен пряк иск на увредено от ПТП лице, срещу застрахователя на автомобилиста, причинил неимуществените щети на друг участник в движението (водач на блъснат отзад автомобил).

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на дължимо в общ размер от 80 000 лв. застрахователно обезщетение, поискано първоначално и неплатено от ответниказастраховател, като справедлив еквивалент за причинени неимуществени вреди по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва считано от предявяване на тази част от главницата.

Увреденият от удара водач е основал претенцията си на факти, установени в протокол за ПТП(впоследствие потвърдени и при разследването на транспортното престъпление) за причинени му телесни увреждания от среден тип (счупване на гръбначен прешлен, травма на нервни коренчета и последвали усложнения при лечението с импланти) и психическа травма (изживян стрес и продължаващи депресивни състояния, съпътстващи здравословните усложнения и промяната в начина на живот) като пряк резултат на ПТП, предизвикано на 17.07.2023г. в гр. Варна от водача П М, 2 застрахован за управление на л.а Опел Астра рег.№ ХХХХХХХХ, като ударът между него и автомобила, управляван от пострадалия е бил причинен от нарушението на задължението на автомобилиста да съобразява така скоростта си с пътната обстановка, че да спре при възникнала опасност. Пострадалият е обосновал искането за обезщетение с проявените към предявяването на иска негативни последици върху здравето и личността му, които продължават с реален риск от задълбочаване и в бъдеще.

Застрахователят изрично е оспорил в отговора по исковата молба(освен фактическия състав, породил отговорността на застрахования) твърденията за вида и степента на тежест на получените увреждания и продължителността на възстановителния процес и конкретно връзката им с пътния инцидент, като се е позовал на влошеното здраве на пострадалия преди ПТП. Оспорено е наличието на остатъчни трайни негативни психически последици след пълното възстановяване от телесните травми. Оспорен е и конкретно размера на поискания паричния еквивалент за понесените болки и страдания.

Постановеният от първата инстанция съдебен акт изцяло съответства на това сезиране и е допустим.

Пред настоящата инстанция (след приключване на разследването със споразумение по вината и противоправността на увреждащото деяние на застрахования автомобилист) е отпаднал както спорът за конкретния механизъм на причиняване на телесните увреждания, така и спорът по значението на поведението на пострадалия за съпричиняването им. Поддържат се само оспорванията на конкретния обем вреди и тяхното парично остойностяване над останалия извън въззивен контрол размер от 40 000лв. за безспорно понесени от ищеца неимуществени вреди.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Доколкото въззивните оплаквания са сведени единствено до обосноваността на преценката за справедливост по установените обстоятелства по причиненото от застрахования увреждане, въззивният съд възприема като безспорни следните факти: Под въздействието на инерционни сили със значителна кинетична енергия (от силния удар отзад, последван и от удар в предностоящ друг автомобил) гръбначният стълб на ищеца е понесъл високоенергийно натоварване на фона на развиващо се вече в организма му хронично автоимунно възпалително заболяване, засягащо ставите на опорнодвигателния апарат (болест на Бехтерев). Рязкото сгъване на тялото, без контакт в други предмети, е довела до увреждане на 6 прешлен в гръдната област(компресионна фрактура) и нетипично разкъсване на връзки между 5 и 6 прешлен(фрактура „бамбукова пръчка“, характерна за наличното му заболяване ), като това е нарушило сагиталния баланс (естествената извивка на гръбнака) на гръдно ниво чрез нарушаване на двете носещи колони на гръбнака и това увреждане се е проявило като средно тежко влошаване на здравословното състояние и ясно изразени болки в шията и гърба, както и в ръката, ударена от изхвърчал от гнездото си при удара радиоприемник.

3

Проведеното първоначално оперативно лечение на травмите, установени с образни изследвания и потвърдени от съдебно-медицинската експертиза, е наложило двукратен болничен престой. Първоначално, непосредствено след приема в спешното отделение на 17.07.2023г, увредените прешлени са били фиксирани на четири нива с имплантирани титаниеви винтове и пръти, като назначения от съда неврохирург е обяснил, че тази оперативна интервенция е била наложителна за възстановяване на нарушената носеща функция именно поради травмата, а наличното артритно заболяване само е увеличило сложността на медицинската интервенция в гръдната област, която сама по себе си се характеризира с висок риск и сложност поради близост на жизнено важни органи и системи. Тази първа операция е била извършена от високо специализиран медицински екип, като пострадалият е пролежал 6 дни в болничното заведение с принудителен постелъчен режим без възможност за самообслужване и е изписан със спокойна оперативна рана и назначено медикаментозно лечение и препоръки за превръзки и рехабилитация. Втората операция е извършена един месец по късно, поради влошаване на общото състояние на пациента и новопоявили се оплаквания за болка в гърдите, като въпреки, че ищецът е приет за лечение на травма на нервни коренчета на лубмо-сакрален отдел на гръбначния стълб(кръста), при оперативната интервенция в рамките на този престой от 16.08.23г. до 03.09.2023г. е установена следоперативна промяна в меките тъкани и малки плеврални изливи, имплантите от гръдните прешлени са били отстранени и инфектираната тъкан е почистена, а до изписването общото състояние е стабилизирано с медикаменти.

Видно от събраното от първата инстанция (неоспорено от страните) заключение на назначения медицински експерт, след изтеклия 6 месечен период на домашно лечение към момента на прегледа (година след увреждането) движенията на пострадалия вече са възстановени, телесният му статус е нормален за възрастта му и функционирането на организма е стабилно в настоящия момент, но все още пациента съобщава за периодични болки в гръдната област, особено при промяна на времето. За въззивния съд няма никакво съмнение в професионалната преценка, извършена от вещото лица при сравнение както на болничната документация и образните находки към момент, непосредствено след инцидента, така и състояние след оперативното лечение и рехабилитацията. Според заключението му, лечението и възстановяването на пострадалия не е завършено, тъй като след свалянето на имплантите не е възстановен баланса на гръбнака и това провокира остатъчните болки, като прогнозата за подобряване или влошаване на това състояние е несигурна въпреки отстраняване на имплантите, като е възможно да се наложи и нова стабилизация, а провеждане на рехабилитация и физиотерапия в специализирани центрове би повлияло само за намаляване на болките.

Въззивният съд намира за убедително обоснована със специалните знания на експерта и констатацията, че по-продължителния възстановителен период е обусловен от комплексното влияние на предходните му заболявания (най-вече дегенеративните промени по целия гръбначен стълб и анкилозиращия спондилит, който е улеснил и самото травмиране на основната връзка между прешлените). Същевременно вещото лице потвърждава 4 категорично, че при такава травматична енергия на удар, достатъчен да счупи седалката (според инженера равняваща се на свободно падане от височина 10 м) гръбнакът на здрав човек също не може да не да бъде увреден без да може да се прогнозира с точност дали фрактурите на други, неотслабени от артрита места, биха имали по-леки или по-тежки последствия.

При така събраните доказателства въззивният съд, също като първата инстанция, намира за установено не само телесното нараняване и двуетапното оперативно лечение, но и известни остатъчни болкови последици, влошаващи качеството на живот на пострадалия в бъдеще като сигурен резултат от естествени физиологични процеси, които с рехабилитациите може да се облекчат, но не и да се предотвратят.

По отношение на психичните изживявания на ищ eца са събрани свидетелски показания на лицето, което има преки и непосредствени впечатления върху поведението и бита на пострадалия. Въпреки брачната връзка между страната и свидетелката, описанието на събитията е последователно и безпротиворечиво изложено и кореспондира на обективните факти от медицинската документация и изводите на вещите лица. Затова и въззивния съд не намира причина да отрече доказателствена стойност на тези показания (кредитирани съобразно чл. 172 ГПК). Съпругата на пострадалия описва значителните промени, които са настъпили в ежедневието на ищеца още по време на болничния престой и продължили и след първото изписване, а в последствие и при второто хоспитализиране по спешност - рязкото влошаване на апетита, изпитваните значителни болки, овладявани с медикаменти, невъзможност за самостоятелно придвижване и хигиена без чужда помощ, продължаващото залежаване и загубата на тегло, както и рязкото влошаване до нетърпима болка непосредствено преди втория болничен прием, продължил по-дълго и по-мъчително поради интензивното антибиотично лечение след сваляне на имплантите.