Определение № 2647 от 06.06.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2647 гр. Варна, 06.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20253100501005 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на “Еос Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков Казанджията“ №4-6, сграда “Матрикс Тауър“, ет.6, представлявано Райна Иванова МитковаТодорова и Тихомир Иванов Въчев, против Определение №3193/13.03.2025г. по гр.д.

№7024/2024г. по описа на Районен съд Варна, с което e оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на основание чл.248 от ГПК на постановеното по същото дело решение, в частта за разноските присъдени в полза на насрещната страна.

С частната жалба, се поддържа, че атакуваното определение е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че молителят-ответник е признал иска, поради което липсва основание за ангажиране на отговорността му за деловодни разноски, като се сочи и многобройна съдебна практика в този смисъл. На следващо място се поддържа, че присъденият адвокатски хонорар не е съобразен с фактическата и правна сложност на производството. Твърди се, че за преценката на цената на предоставените адвокатски услуги, от значение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Поддържа се, че в случая предметът на указаната правна помощ, се характеризира с ниска сложност, не изисква поинтензивна работа, доколкото единственият довод на ищеца е за изтекла погасителна давност, като в хода на делото не са правени допълнителни доказателствени искания, които да изискват запознаване с тях и изготвяне на становище/депозиране на молби и писмена защита. Сочи се още, че по предмета на спора е формирана богата съдебна практика и производството се е развило в рамките на едно открито съдебно заседание. На последно място се поддържа, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение, не е съобразен с 1 практиката на СЕС, обективирана в Решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015г. Моли се за отмяна на атакуваният съдебен акт и постановяване на нов, с който да се редуцира присъденото в полза на ищцата адвокатско възнаграждение.

Ответникът по частната жалба, е подал отговор на същата, с който се поддържа становище за неоснователност на оплаквания изложени от жалбоподателя. Поддържа се, че договореното и платено адвокатско възнаграждение за представителство на ищеца пред първа инстанция, кореспондира с правната и фактическа сложност на делото, и с обема на извършена работа от адвоката. Също така е съобразено с приложимата нормативна уредба и трайната съдебна практика. Развити за обстойни съображения и аргументи в подкрепа на становището за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като се сочи и съдебна практика в тяхна подкрепа. С оглед изложеното, се моли за оставяне на депозираната частна жалба без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалваният съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Първоинстанционното производство има за предмет отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК предявен от П. Г., против “Еос Матрикс“ ЕООД за приемане на установено, че ищецът не дължи сумите предмет на изпълнителен лист, издаден по гр.д.№477752/2012г. на СРС в общ размер от 8671.64лв., като погасени по давност. С постановено по цитираното дело Решение №31 от 04.01.2021г., съдът е уважил изцяло исковата претенция, като е присъдил деловодни разноски в полза на ищеца, част от които е адвокатски хонорар в размер на 1170лв.

В последствие по делото е постъпила молба от ответника за изменение на решението в частта за разноските на основание чл.248 от ГПК, като страната е поискала редуциране на хонорара с доводи, идентични на част от изложените в настоящата частна жалба.

С определението, чиято правилност и законосъобразност, е предмет на проверка в настоящото производство, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ответната страна за редуциране на присъденият в полза на ищеца адвокатски хонорар.

Въззивният съд намира, че изложените от първоинстанционният съд мотиви, са съобразени с нормативната база и с преобладаващата актуална съдебна практика, съответно че атакуваното определение е правилно.

За да достигне до горният извод съдът съобрази, че подробно развитите доводи на жалбоподателя за липсата на основание за ангажиране на отговорността му за разноски са неотносими за спора и освен това, са преклудирани, тъй като молбата на страната за изменение на решението в частта за разноските, има за предмет единствено искане редукция 2 на размера на присъдените разноски, а не за освобождаване изляло от отговорност.

На следващо място следва да се има предвид, че намаляването на адвокатското възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, е израз на заложените като основни начала в гражданския процес, социална справедливост и достъп до правосъдие. На правото на ответника да иска намаляване на прекомерно адвокатско възнаграждение, кореспондира правото на ищеца да бъде възмезден за разноските, които е направил във връзка с реализиране на претенцията си по съдебен ред, като между двете, следва да се търси баланс.

В случая поради наличие на противоречива съдебна практика, исковото производство е започнало пред СРС, след което е продължило пред ВРС, като събраният по делото доказателствен материал е с обем от около 200 листа /400 страници/. Наред с това към момента на предприемане на действията по подаване на исковата молба, ищецът не би могъл да предполага, че ще последва признание от страна на ответника, напротив поведението на кредитора до този момент сочи на обратното. Ето защо ниската степен на фактическа сложност на делото, респективно липсата на извършени множество или сложни процесуални действия по доказване и защитаване на претенцията, не може да се разглежда като задължително основание за редуциране на адвокатският хонорар. Изложеното важи и по отношение на правната сложност на спора.

На последно място изчислен по реда на НВАР размера на адвокатски хонорар, съразмерно с цената на иска, възлиза на 1167.16лв., т.е. заплатеният хонорар надхвърля с малко нормативно визираният размер.

С оглед горното настоящият състав на съдът, намира, че не са налице основния за приложение на чл.78, ал.5 от ГПК вр. с решението по дело С-57/2015г. на СЕС, респективно че подадената частна жалба се явява неоснователна и като такава, следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Определение №3153/15.03.2024г. постановено по гр.д.

№7024/2024г. по описа на Районен съд Варна, с което е оставена без уважение молбата на “Еос Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375, за изменение на постановеното по същото дело решение, в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4