Решение № 10 от 26.01.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Девня, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНТОНИ НИКОЛОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АНТОНИ НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20233120200351 по описа за 2023 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от С. Н., ЛНЧ: ***, роден на *** г., гражданин на ***, срещу НП № 3082 / 09. 08. 2023 г. на Председател ДА – ДРВЗ. Със същото на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗЗНН и на основание чл.

69, ал. 1 от ЗЗНН е наложено административно наказание Глоба в размер на 7 669. 38 евро /седем хиляди шестстотин шестдесет и девет евро и тридесет и осем евроцента/.

Жалбоподателят моли съда да отмени НП, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Поддържа жалбата. Претендира за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се 1 представлява от процесуален представител. Счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Сочи, че същото е законосъобразно, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението. Претендира за присъждане на разноски, при прекомерност на такива за другата страна.

ТО – Девня – РП – Варна, редовно призовано, в съдебно заседание не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

Възз. С. Н. бил Изпълнителен директор на Солвей соди АД, което стопанисвало разположено в землището на гр. Девня, обл. Варна химическо предприятие, в чийто производствен процес като гориво се използвали нефтен кокс, в смес с въглища.

С Разпореждане № Р – 12 – 196 / 28. 04. 2022 г. на Заместник председател ДА – ДРВЗ, на Солвей соди АД било определено да създаде и поддържа запаси за извънредни ситуации от 53 422. 256 т. котелно гориво.

Краен срок за изпълнение на горното бил 01. 07. 2022 г.

За периода м. август 2022 г. – м. април 2023 г. били извършени множество проверки, при които били давани указания да се изпълни горното.

Междувременно разпореждане и предписания били обект на съдебен контрол.

С КП № ГМ – 36 / 18. 04. 2023 г. служител на ДА – ДРВЗ дал указание до 19. 05. 2023 г. горното да бъде изпълнено, като на 22. 05. 2023 г. било установено неизпълнение на това, респективно като дата на нарушение била приета 20. 05. 2023 г.

Съставен бил АУАН, предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира така посочените доказателства като 2 единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

При съставянето на АУАН, в частност при предявяването му, не са спазени процесуалните правила. Няма спор по делото, че въззивникът не е български гражданин, а белгийски такъв, няма доказателства, че той владее български език, напротив, видно от съдържанието на АУАН е използвал различен такъв. Безспорно при предявяване същият има право да направи възражения, но за да осъществи това, се предполага да разбере съдържанието на връченото му. Ноторно известно е правото на защита, вкл. и на преводач, когато едно лице не владее български език и именно това е било нарушено в конкретния случай, доколкото не само не е установено по категоричен начин, че лицето владее този език /това да бъде изрично вписано, или поне да се съдържа някакво волеизявление на такъв език/, а напротив, при наличие на данни в обратната посока, това е било игнорирано.

При съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато нарушение на материалния закон. В цитираните като нарушение се твърди, че е налице неизпълнение на предписание по КП № ГМ – 36 / 18. 04. 2023 г. В тази връзка следва да бъде уточнено, че този констативен протокол няма предварително изпълнение, атакуван е пред съд, респективно вмененото с него не е задължително за изпълнение. В този смисъл неизпълнение на невлязло в сила задължение няма как да обоснове осъществяване на приетия състав от обективна и субективна страна, респективно да доведе до ангажиране на административно – наказателна отговорност.

При издаването на НП и по – конкретно при описание на твърдяното нарушение е допуснато нарушение на процесуалните правила. Не се спори от страните, че приетото нарушение се явява следствие от неосъществяване изцяло на конкретно количество запаси, респективно предприети са определени действия, които не са довели до цялостно изпълнение, като 3 именно за неизпълненото е дадено допълнително предписание. Именно това, че са налице предприети действия, но те не са довели до целения резултат /отделен е въпроса дали това е обективно възможно/, налага в конкретния случай изрично да се конкретизира какво следва да се предприеме, за да се изпълни предписаното, т. е. административно – наказващия орган да посочи какви действия да се извършат, което от една страна ще доведе до яснота за административно – отговорното лице да разбере какво се изисква от него, а от друга ще даде възможност да се прецени дали това е априори възможно за такива количества и срокове.

В подкрепа на изложеното относно допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон са налице произнасяния на Административен съд – Варна - Решение № 14197 / 17. 12. 2025 г. по КАНД № 2751 / 2024 г., Решение № 8428 / 25. 07. 2025 г. по КАНД № 2290 / 2024 г., Решение № 10550 / 17. 10. 2024 г. по КАНД № 1451 / 2024 г., като следва изрично да бъде посочено, че същите касаят абсолютно идентични спорове между тези страни по същия предмет.

Горното е достатъчно основание за цялостна отмяна, доколкото са допуснати нарушения от категорията на абсолютните такива, но за пълнота следва да бъде добавено и следното:

При определяне на запасите от гориво като вид и количество е следвало да се съобрази възможността на въззивника да изпълни исканото. Безспорно интересите на Република България са с приоритет, но резонен се явява въпроса дали вмененото на въззивника е било възможно да се изпълни.

Отговор на този въпрос би дал анализ на обективната действителност, а тя е била следната: даденото предписание е от дата 18. 04. 2023 г,. крайния срок за изпълнение е до дата 19. 05. 2023 г., т. е. кратки срокове, количество и вид на горивото – 53 422. 256 т., т. е. голям обем места за съхранение – строго специфични, при това със строг лицензионен режим, т. е. дали са били налични или тепърва трябва да се изграждат / наемат, приложимост на горивото - не пряко в производствения процес, а с периферно използване, т. е. да се съобрази в какъв обем е нуждата, 4 все детайли които държавния орган е трябвало да съобрази.

Естествено при неправилна преценка е нормално да се получи неизпълнение, но по – важното е, че от една страна това не води до създаване на запас, т. е. гарантиране интересите на държавата ни, а от друга с оглед размера на санкцията пряко влияе върху финансовата стабилност на субект, развиващ производствена дейност на територията ни, вследствие на което осигурява доста работни места, респективно доходи за населението, данъци за хазната.

В контекста на изложеното следва да се отбележи и практиката на Европейския съд, която юрисдикция е изразила съмнения относно съвместимостта на ЗЗНН с разпоредбите на Директива 2009 / 119, разглеждани във връзка с Хартата, доколкото този закон допуска дружества да бъдат задължени да създават и поддържат запаси за извънредни ситуации от нефтопродукти, които не използват при осъществяване на дейността си, като успоредно с това при такова изискване следва да се оцени пропорционалност на база реално използвани количества и възможност за запас от такива, като дори разглежда и възможност от обезщетение за задълженото дружество, всичко това през призмата на икономическо оцеляване, конкурентно положение, принципи, заложени в европейското право - Решение на ЕС от 30.

04. 2024 г.

Съгласно чл. 63 Д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени доказателства, в полза на С. Н., ЛНЧ: ***, роден на *** г., гражданин на *** следва да се присъди сумата от 894. 76 евро /осемстотин деветдесет и четири евро и седемдесет и шест евроцента/, представляваща направени по делото разноски.

С оглед изложеното съдът счита, че разглежданото НП следва да бъде отменено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 3082 / 09. 08. 2023 г. на Председател ДА – ДРВЗ, с което на С. Н., ЛНЧ: ***, роден на *** г., гражданин на ***:

5 за нарушаване разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗЗНН и на основание чл.

69, ал. 1 от ЗЗНН е наложено административно наказание Глоба в размер на 7 669. 38 евро /седем хиляди шестстотин шестдесет и девет евро и тридесет и осем евроцента/.

ОСЪЖДА Държавна агенция – Държавен резерв и военновременни запаси да заплати на С. Н., ЛНЧ: ***, роден на *** г., гражданин на *** сумата от 894. 76 евро /осемстотин деветдесет и четири евро и седемдесет и шест евроцента/, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред АС – Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 6