Решение № 150 от 05.05.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Костинброд, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова в присъствието на прокурора И. В. И. като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело № 20261850100036 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба от З. К. С., от гр. С. срещу Софийски районен съд, с която се претендира осъждането на ответника на основание чл.2б ЗОДОВ, да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5100 лева, както и законната лихва за забава върху посочената главница, считано от 23.12.2025 г./дата на подаване на ИМ в съда/ до окончателно изплащане на вземането, в резултат на нарушаване на правото за разглеждане и решаване в разумен срок на гр. дело № 16093/2020 г., по описа на СРС, ГО.

Ответната страна- СРС, оспорва предявения иск по основание и размер.

Намира за недоказано настъпването на имуществени вреди за ищеца, като оспорва и техния размер.

В проведеното о.с.з., ищецът е редовно призован, не взема участие и не се представлява. Отправя писмено искане за уважаване на предявената претенция.

Ответникът, е редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

С писмено становище оспорва предявения иск. Претендира разноски.

РП- Костинброд, е редовно призована, като представителят на държавното обвинение, оспорва предявената претенция като неоснователна.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от 1 фактическа страна следното:

По делото е приобщен препис от гр. дело № 16093/2020 г., по описа на СРС, ГО, видно от който не се установи за периода през който е било висящо делото пред СРС, да е имало неоснователно забавяне при водене на производството по делото поради следните съображения:

Производството е било образувано във връзка с подадена искова молба от 22.04.2020г. от страна на З. К. С., против ВКС, с което е поискано да се осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 5000 лева за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на поставени съдебни актове по к.д.№3429/2019г. по описа на ВКС.

На 11.06.2020г., е постановено разпореждане по реда на чл.131 ГПК, като на 31.05.2021г., с определение по реда на чл.140 ГПК, е било насрочено делото за разглеждане в о.с.з. на 09.07.21г.

На 20.08.2021г., е бил поставен съдебен акт по реда на чл.235 ГПК, а именно решение №20174503/20.08.2021г., с който е била отхвърлена предявената претенция от ищеца по делото в цялост. Препис от съдебния акт е бил връчен на ищеца по делото на 26.08.2021г., като същият е влязъл в законна сила на 05.03.2025г.

Други доказателства и доказателствени средства, които да са относими към предмета на делото не бяха събрани в хода на процеса.

От приобщения по делото отговор от МП се установява, че във връзка с подадено заявление по реда на глава „трета“ от ЗСВ, което е подадено от ищеца по делото, е била извършена проверка от ИВСС по н.д.№7061/2018г. по описа на СРС, като заявлението е отхвърлено като неоснователно. Към писмото е приобщен и изготвения констативен протокол от извършената проверка.

От така установеното могат да се направят следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията (ЕКЗПЧ). Последната от своя страна регламентира правото на справедлив съдебен процес, съгласно, който всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

Анализът на посочената норма сочи, че отговорността по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ е деликтна и се носи от държавата, в лицето на нейните процесуални субституенти. В случая Държавата и Софийски районен съд се разглеждат като едно цяло.

Понятието разумен срок не е изрично дефинирано, поради което и същото следва да се преценява с оглед на обстоятелствата по делото. При тази 2 преценка се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. Съгласно практиката на ЕСПЧ, всяко лице има правото на адекватен срок - подходящ, според обстоятелствата, за приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и необосновано в неизвестно положение. Изискването за разумен срок има за цел да гарантира общественото доверие в правораздаването.

Ето защо, при преценката си за разумност, съдът следва да се ръководи от примерно заложените критерии в ал. 2 на чл. 2б от ЗОДОВ, а именно общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Между страните не са спорни обстоятелствата за образуването, администрирането и приключването на делото като дати и действия на страните. Безспорни са и доказателства какъв е бил предмета на делото.

Съдът намира, че по делото не се установи да е било налице забавяне от страна на съдебния състав при СРС, доколкото производството пред СРС е протекло за периода от 22.04.20г./датата на подаване на ИМ в съда/ до 20.08.21г./когато е бил постановен крайният съдебен акт/. По делото е ирелавантно в случая, какво се е случило след този период, доколкото няма претенция спрямо СГС и ВКС/същите не са страни по делото/.

Съдът намира, че по своя характер претенцията на ищеца се явява неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена в цялост.

По разноските:

При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има единствено ответникът, който своевремнно е направил искане за присъждане на такива, в т. ч. на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лв., който размер е съобразен с фактическата и правната сложност на делото, така и с това, че ответникът/негов представител не е взел участие в проведеното открито съдебно заседание/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ от З. К. С., ЕГН**********, от гр. С. срещу Софийски районен съд, с който се претендира осъждането на ответника, да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5100 лева, както и законната лихва за забава върху посочената главница, считано от 23.12.2025 г./дата на подаване на ИМ в съда/ до окончателно изплащане на вземането, в резултат на нарушаване на правото за разглеждане и решаване в разумен срок на гр. дело № 16093/2020 г., по описа на СРС, ГО, като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК , З. К. С., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на СРС, сумата от 150 лева/ 76,68 евро – разноски по делото.

Решението е постановено при участието на РП- Костинброд, като може да се обжалва пред Окръжен съд - гр. С. в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 4