Решение № 810 от 23.11.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 810 гр. Благоевград, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Атанас Иванов при участието на секретаря ЛИл. Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20221210102049 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Ц. Д. С., ЕГН **********, Д. И. С., ЕГН ********** и К. И. С., ЕГН **********, чрез адв. Т., против “Виктория-99“ ЕООД, ЕИК 101580991, представлявано от Н. Н..

Навежда се в молбата, че ищецът работил при ответника по силата трудово правоотношение от 15.07.2008 година на длъжността „Портиер“. Навежда се, че тримата ищци са наследници на Ил. И. С., ЕГН **********, починал на ********** г. в гр.

Благоевград, като първата е негова съпруга, а втората и третия ищец — съответно син и дъщеря. Твърди се, че към датата на смъртта си техният наследодател е работил като портиер във „ВИКТОРИЯ-99” ЕООД, по силата на трудов договор № 42, сключен на 15.07.2008 г., като работата му се е изразявала в това да не допуска влизането на външни лица след работно време, да не допуска лица, които застрашават сигурността на персонала и присъстващите на територията на предприятието, да следи за внасянето и изнасянето на материали и техническо оборудване. Твърди се, че на ********** г. той е започнал работа в базата на дружеството в гр. Благоевград, Зелендолско шосе, местност „Джампалица”, бирена борса „Виктория” около 17 часа, като според обясненията на свидетеля Г. В. И., тя е напуснала предприятието около 16.55 часа, когато той е бил до портала и е започнал да затваря плъзгащата се метална врата. След около 20 минути управителят на дружеството и се обадил, че Ил. С. е намерен мъртъв, затиснат от падналата метална врата. Навежда се, че в съставеното от МБАЛ Благоевград на 24.06.2022 г. медицинско свидетелство е посочено, че смъртта му е настъпила на ********** г. около 17.10 часа, в резултат на остра дихателна и мозъчна недостатъчност, причинена гръдна и черепно мозъчна травма с притискане на снагата, тъй като е бил затиснат от паднала тежка врата. Установено е, че при опит да бъде затворена масивна метална портална врата, състояща се от метални профили, същата е 1 паднала и го е затиснала. Порталът се състои от две еднакви по размер плъзгащи се врати.

При опит за затваряне на дясната врата тя излиза от въртящата се лява горна стабилизираща ролка и долната стационарна релса и пада върху намиращия се от дясната и страна Ил. С..

Твърди се, че на 28.06.2022 г. работодателят е подал декларация за трудова злополука. При извършеното разследване от органите на Главна инспекция по труда и на НОИ е установено, че тази врата няма монтирани приспособления срещу излизане от релсите и падане, с което е нарушена нормата на чл. 38 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и при използване на работното оборудване, във връзка с чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ. Издадено е разпореждане № 5104-01- 33/19.07.2022 г. на ТП на НОИ Благоевград за установяване на трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.

Поддържа се, че макар и възрастен, Ил. С. е бил изключително жизнен, енергичен човек, внимателен и грижовен съпруг, баща и дядо. Бил е сравнително здрав, редовно и акуратно се е грижел за здравето си и това на своята съпруга, ходел е на профилактични прегледи и е вземал предписаните му лекарства. Шофирал е, зрението му е било много добро, паметта и пъргавината на ума му са били съхранени. Бил е изключително сърцат, помагащ и грижещ се морално за всички, а за съпругата си и финансово.

Навежда се, че заедно с първия ищец са женени от 64 години. Живеели самостоятелно в гр. С.. Материалната поддръжка за семейството е била от Ил., който е получавал поголяма пенсия и заплата, докато Цв. получава минимална пенсия. В този смисъл се прави довод, че ищеца е бил икономически зависима от своя съпруг. Внезапната смърт на найблизкия й човек е причинила болки и страдания с изключителен интензитет у нея, тъй като тя е загубила своя другар в живота, с когото е споделяла всичко през по-голямата част от нейното съществуване. Заедно са посрещали и преодолявали трудностите, заедно са отгледали децата и внуците си. Сега тя непрекъснато ходи на гроба му и през голяма част от времето плаче. Ограничила е своите социални контакти, а и липсата на съпруга и, който я е водил на лекар, в банката, навсякъде, където има нужда, значително затруднява нейния социален живот.

Навежда се, че Ил. С. е поддържал изключително топли отношения със сина си и дъщеря си и техните семейства, поради което емоционалните страдания за тях също са интензивни и продължителни. Макар и живеещи в различни домакинства, те са се виждали почти всеки ден. Жилището на родителите е непосредствено до това на техния син — третия ищец. Помагал му е със съвети и с грижи за неговия син. Дъщеря им се е грижела за своите родители и също е била в непрекъсната връзка с тях. Те са регистрирани на адреса, на който тя живее, тя им е помагала при решаването на някои административни въпроси. Тъй като Д. е отдавна разведена, той и е давал мъжката опора в семейството. След инцидента децата му са силно потресени от внезапната загуба на най-близкия им човек, като не могат да се примирят и да приемат болката и страданието, което е преживял техния баща сам, затиснат от металната врата, без възможност да поиска и да му бъде оказана помощ.

Поддържа се, че в случая се касае до смърт на работник, причинена от трудова 2 злополука. Претендира се обезщетяване на неимуществените вреди на неговите наследници — съпруга и деца. Същите попадат в кръга на правоимащите, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. Обезщетението следва да овъзмездни страданията и загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на починалия.

Доколкото вредата е настъпила при и по повод изпълнение на правата и задълженията по трудовото правоотношение между Ил. С. и ответника, нормата на чл. 200 от КТ предвижда обективна, безвиновна отговорност за работодателя. Налице е издаден административен акт за установяване на трудова злополука по реда на КСО. От значение в случая са и обстоятелствата, поради които е настъпила злополуката — недостатъчната обезопасеност на металната входна врата на предприятието, което сочи, неизпълнение на задължението за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд от работодателя.

Надлежното обезопасяване, на работното място и условията на труд е задължение на предприятието — работодател, което в случая не е сторено.

Прави искане пред съда, да постанови решение, с което да осъди ответника, да заплати обезщетение за неимуществени вреди Ц. Д. С., ЕГН **********, в размер на сумата от 120 000 лв., на Д. И. С., ЕГН **********, в размер на сумата от 80 000 лв. и на К. И. С., ЕГН **********, в размер на сумата от 80 000 лв., представляващи претърпени неимуществени щети от смъртта на техния съпруг и баща Ил. И. С., ЕГН **********, настъпила в резултат на трудова злополука на ********** г. в предприятието на дружеството — Бирена борса „Виктория”, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 31.08.2022 г. до окончателното погасяване на задължението, както и сторените съдебни разноски.

Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който не оспорва иска по основание, а оспорва иска само по размер. Навежда се, че не се оспорва наличието на трудово правоотношение на Ил. С. при ответника към датата на трудовата злополука, както и не оспорва, че лицето е било на работа по време на трудовата злополука.

Навежда се, че Ил. С. е назначен и е работил при ответника като „ПАЗАЧ", почасово „до 40 часа месечно", 8 часа дневно, с основно трудово възнаграждение 50 лева, а не както се твърди в исковата молба като „ПОРТИЕР". В 7-ма точка на трудовия му договор е записано ясно и недвусмислено, че работникът се задължава да спазва правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, съгласно проведените му инструктажи, а в длъжностната му характеристика ясно и недвусмислено е записано че: е на пряко подчинение на управителя; че по време на работа си взаимодейства с ръководния персонал и служителите на предприятието; носи отговорност за сигурността на служителите и имуществото в предприятието; носи отговорност за поверената му техника; не допуска изнасянето на СМЦ (стоково-материални ценности) без документ; да спазва пропускателния режим на предприятието; да уведомява ръководството и компетентните органи при неизправност на сигнално-охранителната техника и разпоредби по безопасност на труда: длъжен е да спазва утвърдените правила по ЗЗБУТ и правилата по противопожарна безопасност. Наред с изброените работника е длъжен да спазва заповедта за работно време и 3 почивки и графици за работа; инструкцията за контролно-пропускателен режим; правилника за вътрешния трудов ред; инструкция за противопожарна безопасност, бедствия и аварии; правилата за безопасни условия на труд; инструкции и заповеди по ЗЗБУТ, като инструкция за работното място; за заеманата длъжност и други вътрешно-фирмени заповеди на работодателя, като твърдя, че лицето е нарушило редица от тях към момента на инцидента.

На лицето е извършен първоначален инструктаж на 15.07.2008 г., съгласно служебна бележка за проведен инструктаж. Лицето е положил изпит от проведен инструктаж по безопасността, хигиената на труда и противопожарна охрана на 16.01.2012г., съгласно протокол и списък с подписи на служителите. Февруари 2022г., на лицето е проведено отново обучение по правилата за здравословни и безопасни условия на труд, съгласно Протокол 1 от 24.02.2022г. В тази връзка, оспорвам лицето да е починало, извършвайки трудовите си задължения, както и лицето да е починало в резултат на изпълнение на трудовите си задължения, въпреки, че лицето е било на работа. Напротив, същият дори е напуснал работното си място за известен период от време, преди настъпването на злополуката. Работникът Ил. С. има изградена постройка обособена като негово работно място и оборудвана с всички удобства, необходими за изпълнение на служебните му задължения, да осъществява пропусквателния режим, както и да наблюдава и ограничава достъпа на външни лица.

Ответника оспорва и твърдението, че смъртта на лицето е настъпила вследствие на трудовата злополука. Оспорва изцяло фактическата обстановка и обстоятелствата относно механизма на настъпване на трудовата злополука. Поддържа се, че освен Разпореждането на НОИ, ищците не са ангажирали доказателства по отношение на механизма на трудовата злополука. Разпореждането на НОИ не доказва механизма и причината за настъпване на декларираната от работодателя трудова злополука. В този смисъл е и Решение № 4680 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 240/2013 г., VI о., докладчик председателят А. Ел.:

Разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО е констативен административен акт - длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 НСО, овластено от този кодекс с административно правомощие (сравни § 1, т. 1 ДР АПК), с властническо волеизявление констатира (установява) или отрича съществуването на един факт с правно значение - трудова злополука или професионална болест. Едновременно с това разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО (като всеки административен акт) е и официален диспозитивен документ, а една съществена характеристика на всеки официален документ, независимо дали той е диспозитивен или свидетелстващ, е, че се издава от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред (арг. чл. 179, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК). Следователно разпореждането по чл.

60, ал. 1 КСО задължително трябва да бъде издадено по установените за това процесуални (административнопроизводствени) правила.

Ответника оспорва твърдението, че лицето е починало поради „недостатъчна обезопасеност на входната врата". Ищците обосновават твърдението си въз основа на протокола на Инспекцията по труда, чиито констатации са оспорени по надлежния ред.

Поддържа се от ответника, че механизма на злополуката се посочва от НОИ в 4 разпореждането, съгласно представени данни от работодателя в декларацията за трудова злополука, както и съгласно протокола за проверка от Инспекция по труда, в който обаче механизма на трудовата злополука не е описан коректно, както и причините за настъпването й. Констатацията на инспекторите, че на вратата не е имало монтирани обезопасяващи приспособления срещу излизане от релсите и падане, съгласно разпоредбата на чл. 38 от Наредба 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и при използване на работно оборудване във връзка с чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ, не отговарят на действителната фактическа обстановка.