Решение № 5 от 25.01.2013, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 25.01.2013г. гр.Свиленград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Свиленградски районен съд гражданска колегия на шестнадесети януари две хиляди и тринадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:

Районен съдия: Добринка Кирева секретар: Ц.Д. прокурор: като разгледа докладваното от съдията Кирева гражданско дело № 697 по описа на РС-Свиленград за 2012г., и за да се произнесе взе впредвид следното:

Производството е по реда на чл.49, ал.1, вр. чл.49, ал. 3 и сл. от СК за допускане на развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака с произнасяне по вината.

Образувано е по искова молба на Ж.А.М. ЕГН ********** *** против

: К.К.М. , ЕГН **********,***, в която се сочи, че с ответника сключили граждански брак на

13.11.1999г. От брака си имали едно дете - К. К. М. с ЕГН:**********. роден на ***г.Като семейство живяли в Благоевград, в апартамент, собственост на родителите на ответника и ведно с тях до 2002г., а след това самостоятелно. Отношенията им започнали да се охлаждат и влошават след като ответникът се установил да работи в строителството и да живее на квартира в София.

Въпреки че получавал добра заплата отделял много малко средства за издръжката на семейството, прибирал се при тях за ден или за два дни в месеца, рядко се обаждал по телефона, за да се интересува от ищцата и детето. С течението на времето отношенията им необратимо се влошили. През м.август 2008г. изтеглили потребителски кредит в размер на 5000лв за ремонт на апартамента, който бил в окаяно състояние.Ответникът изчезнал с парите, които впоследствие пропилял на хазартни игри. Семейното им жилище останало без вътрешни врати и каси за тях, тъй като старите били извадени и изхвърлени. Изчезнали и златните накити на ищцата от дома им. Контактите им станали все по редки и ответникът все по-малко показвал съпричастност към семейството. Започнал да не отговаря на телефонните обаждания с оправдание, че не е в настроение или че не чул позвъняването. Почти не се прибирал в дома им. Не споделял с ищцата и не знаела нито къде точно живее, нито къде и какво работи, нито каква заплата получава. Била в пълно неведение за него и животът, който водел. Престанал да дава пари за издръжката на семейството. Разчитала на нейната заплата и на материалната помощ на родителите й. През м.октомври 2009г. се оказал без работа в София и се завърнал при ищцата. Но не търсел активно работа, нито общувал с тях, нито го интересували проблемите на семейството. През м.май 2010г. ищцата окончателно го напуснала, тъй като осъзнала, че бракът им е безсмислен. Били напълно отчуждени и между тях нямало никаква духовна и физическа близост. От тогава заедно с детето живеели в Свиленград, в дома на родителите й. С ответника не поддържали никаква връзка.През целия им съвместен живот изцяло се грижела за детето и то било силно привързано към ищцата. Ответникът не проявявал елементарен интерес към него, дори и когато били заедно, не общувал с детето и не показвал чувства към него. Дори в случаите, когато било болно и ищцата искала пари от него , отвръщал да се оправя сама и да не го занимавала, или я лъжел, че изпраща пари с пощенски запис, какъвто не получавала. От фактическата им раздяла не бил установявал контакт с детето и двамата не се били виждали. Ответникът нямал отговорно поведение на баща и не би могъл подобаващо да се грижи за сина им и да го възпитава.Ето защо по изложените причини счита бракът им за дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл.49 ал.1 от СК. Липсвала перспектива за заздравяване и запазване на брачната им връзка.На основание чл.49, ал.3 от СК отправя искане съда да признае , че вина за развода има ответника.Претендира за определяне местоживеенето на детето К. при ищцата, за предоставяне упражняване на родителските права върху него и за месечна издръжка в размер на 150 лв в бъдеще и такава за минало време-1 година назад, считано от предявяване на иска, в размер на 150лв месечно или общо в размер на 1800 лева.Не претендиа за ползване на семейното жилище.

Моли след установяване на гореизложеното съда да постанови решение, с което на основание чл.49, ал. 1 и ал.3 от СК прекрати брака им по вина на ответника.

Моли съда да определи местоживеенето на малолетното дете К. К. М. да бъде по нейното местоживеене, както и да й предостави упражняването на родителските права върху него, да осъди ответника да й заплаща, като майка и законна представителка на детето месечна издръжка в размер на 150 лв в бъдеще, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане, както и издръжка за минало време- за 1 година назад, считано от подаване на исковата молба в месечен размер от 150лв или общо 1800 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й изплащането. Моли също така съдът да допусне промяна във фамилното й име, като след развода се именува с предбрачното си име Георгиева и й присъди разноски по делото.

В срока даден от съда по делото е депозиран отговор от особения представител на ответника по иска.

Твърди ,че тъй като не разполагал с данни за верността на твърдените в исковата молба обстоятелства, но доколкото се твърдяло ,че от м.май 2010г. Ж. и К.М. не живеели заедно обуславяло основателността на иска за допускане на развод между двамата. Оспорва искането на ищцата с правно основание чл.49,ал.3 от СК относно предполагаемата вина за развода на представлявания от него ответник К.М.. Фактическата раздяла била настъпила след напускане на семейното жилище от ищцата, но липсвали доказателства, че който и да е от двамата съпрузи е положил усилия за помирение и за преодоляване на конфликтите между двамата. В този смисъл следвало да се приеме, че с незаинтересоваността си страните са причинили дълбоко и непоправимо разстройство на брака си, което налагало прекратяване на брачната връзка.Изнесените в исковата молба обстоятелства сочели, че брачната връзка между страните била невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, следвало да се прекрати.С оглед на изложените факти в исковата молба местоживеенето на непълнолетния К. К. М. следвало да се определи -местоживеенето на майката , на която да се възложи и упражняването на родителските права . С оглед искането на ищцата , представлявания от нео ответник да и заплаща като майка и законен представител на непълнолетното дете месечна издръжка в размер на 150 лв. счита ,че претендирания размер е неоснователно завишен. Не били налице и двете материално правни предпоставки за определяне на такъв завишен размер- нито нуждите на детето били по-големи от обикновените за гледане на дете на тази възраст и особено липсата на втората предпоставка - ограничените възможности на К.М. да заплаща издръжка в по-висок размер вследствие на хроничната безработица.По отношение искането за присъждане на издръжка за минало време , а именно за 1 година назад , считано от подаване на исковата молба в месечен размер на 250лв., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното и изплащане , счита , че то следва да се отхвърли като основателен , но прекомерен по размер и недоказан.

В съдебно заседание ищцата чрез пълномощника си адв.Овчарова поддържа исковата молба и моли за допускане на развод по вина на ответника.

В съдебно заседание ответника чрез особения си представител адв.Д. ,съобразно доказателствата по делото изразява становище за основателност на исковата претенция и моли за допускане на развод по вина на ответника.Що се отнася за претендираната издръжка ,счита размера за прекомерно завишен,т.к. ответника бил безработен и нямал средства.

След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 13.11.1999г. в гр.Благоевград, видно от представеното Удостоверение за сключен граждански брак издадено от Община Благоевград, страните по делото Ж.А.М. ЕГН ********** и К.К.М. , ЕГН ********** са сключили граждански брак, за което е съставен акт за граждански брак № 430

/13.11.1999г. от Община Благоевград , като съпругата е приела фамилното име на съпруга си - М..

Съгласно удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане №711/04.10.2001г. на общ.Благоевград на страните по време на брака се е родило на 30.09.2001г. в гр.Благоевград детето К. К. М. с ЕГН **********.

Видно от приложената Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Ж.А.М. ЕГН **********,ищцата е декларирала,че семейството й се състои от съпруга й-ответник по настоящото производство и детето К., получава годишно трудово възнаграждение в размер на 1750,85лева ,посочила е че съпругът й притежава апартамент,находящ се в гр.Благоевград,***-Б,ап.41 и че двамата не притежават моторни превозни средства придобити в режим на СИО .

Приложено е и Сведения за съпрузите,които следва за се попълват съгласно Постановление №15 от 11.03.1977г. на Министерски съвет, от което се установява единните граждански номера на ищеца и ответника ,както и местожителството им и месторождението.

От удостоверение за доход с изх.№801-77 /11.09.2012г. издедено от ДСП Свиленград се установява,че ищцата работи на длъжността чистач и за периода от м.септемри 2011г. до м.февруари 2012г. е получила общ доход в размер на 1750,85лева или средно месечно възнаграждение в размер на 291,81лева.

Приет по делото е и социален доклад, изготвен от Д „СП” – Свиленград, в който е удостоверено, че при проучването е установено, че детето К. живее заедно с майка си ,бабата и дядото по майчина линия в едноетажна къща, собственост на родителите на ищцата.

ДСП-Свиленград са посочили, че жилището е функционално обзаведено, както и че са налице подходящи условия за отглеждане на дете.Посочено е че майката работи в сладкарница Парапина и месечната й заплата е в размер на 300лева,като при отглеждане на детето К. ,ищцата получава подкрепа от нейните родители, а бащата не подпомага майката и детето си.Здравословното състояние на детето К. било добро ,като детето имало личен лекар и се развивало нормално според възрастта му. Било му осигурено обучение и образование. Детето било ученик в пети клас на СОУ Петър Берон гр.Свиленград. Било отличен ученик, имало много приятели сред съучениците си и било с положително отношение към образованието, както и майката,която осигурявала необходимите му учебни помагала. Посочена е още семейната динамика на страните ,като в доклада се сочи , че след раздялата на страните бащата е провел два три телефони разговора и е пожелал един път да види детето ,която среща се е състояла в гр.Свиленград. На срещата бащата бил закупил екип на детето и дънки. Детето пред социалните работници споделило ,че се чувства непрагнато в присъствието на баща си и не желае да живее при него,но нямало против да се вижда с родителя си. Социалните работници са установили още, че майката полага необходимите грижи за детето и задоволява неговите потребности, както и че разполага и с необходимия капацитет и родителски умения да полага адекватни грижи за детето. Излагат становище, че връзката между детето и бащата е прекъсната и същият не подпомага по никакъв начин майката в оглеждането и възпитанието на детето. Желанието на детето било да живее с майка си. Социалната служба дава становище ,че в интерес на детето е родителите да поддържат добри взаимоотношения помежду си и да осигуряват благополучието на сина си.

Изслушаното в съдебно заседание дете

К. ,споделя ,че учи в Свиленград ,получава отлични бележки и се чувства добре с майка си. Споделя още ,че баща му го е виждал едн път и много рядко се е обаждал по телефона за да се интересува от него. И пред съда детето проявява желание да живее с майка си.

За изясняване на делото от фактическа страна са разпитани като свидетели на страната на ищеца Мария Георгиева Христова и Красена Димитрова

Челебиева.Свидетелката Христова майка на ищцата твърди,че страните първоначално живеели в Благоевград при родителите на зет й,а в последствие се устроили самостоятелно. Ответника съгласно показанията й, работел в гр.София ,но дъщеря й не знаела точно къде живее и работи, въпреки че многократно го била питала. Установява още ,че същият проявявал незаинтересованост за семейното благополучие. Не подпомагал по никакъв начин съпругата и детето си,което наложило тя и съпругът и да изпращат пари на ищацата за да може да посреща елементарните си нужди ,както на нея ,така и на детето. Положението станало нетърпимо ,т.к. страните били изтеглили кредит да направят ремонт на жилището в което се били устролили,но ответника взел парите и ремонта не се състоял, като преди това касите и вратите на жилището били свалени с идеята да се подменят с нови. Установява, още че пари и злато ,което били дали на дъщеря си изчезнали от дома й,но ответника не искал да ги върне.