Решение № 323 от 06.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Пловдив, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Ал. Цанкова

Членове:

Екатерина Ст. Роглекова

Теофана Б. Спасова като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20255300600967 по описа за 2025 година Производството е по реда на гл.XXI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба против Присъда № 2 от 21.02.2024г. по НЧХД № 108/2022г. по описа на Районен съд Първомай – 2 н. с., с която Съдът е признал подсъдимата М. И. за виновна в това, че на 30.12.2019 г. в с. Г., общ.

Първомай, обл. Пловдив, на ул. „Христо Ботев“ пред дом № ** в съучастие като извършител със З. А. Б., ЕГН: **********, като извършител, е причинила на Е. Я. Я., ЕГН: **********, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на гърба, травматичен оток по лявата лакътна става и кръвонасядане по дясната предмишница, с което му е причинила болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК я освобождил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000, 00 (хиляда) лева. Със същата присъда подсъдимия З. А. Б. е признат за виновен в това, че: на 30.12.2019 г. в с. Г., общ. Първомай, обл. Пловдив, на ул. „Христо Ботев“ пред дом №** в съучастие като извършител с М. И. Б., ЕГН: **********, като извършител, е причинил на Е. Я. Я., ЕГН: **********, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на гърба, травматичен оток по лявата лакътна става и кръвонасядане по дясната предмишница, с което му е причинил болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 130, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК, му е определил наказание „Глоба“ в размер на 150, 00 (сто и петдесет) лева. Този подсъдим е признат за виновен и в това, че на 30.12.2019 г. в с. Г., 1 общ. Първомай, обл. Пловдив, на ул. „Христо Ботев“ пред дом № ** е казал на Е. Я. Я., ЕГН: **********, в негово присъствие нещо унизително за честта и достойнството му, а именно: „**! ***! ***“, поради което и на основание чл.

146, ал. 1, във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му определил наказание „Глоба“ в размер на 1 000, 00 (хиляда) лева, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено едно общо най-тежко наказание „Глоба“ в размер на 1 000, 00 (хиляда) лева. Подсъдимите М. И. Б. и З. А. Б., са осъдени да заплатят солидарно на Е. Я. Я., ЕГН: ********** сумата от 2 000, 00 (две хиляди) лева, обезщетение за претърпени в резултат на престъплението по чл. 130, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 30.12.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, като за разликата над уважения до пълния предявен размер от 3 000, 00 (три хиляди) лева е отхвърлен гражданския иск като неоснователен. Подсъдимия З. А. Б. е осъден да заплати, както следва: на Е. Я. Я., ЕГН: ********** сумата от 1 000, 00 (хиляда) лева, обезщетение за претърпени в резултат на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 30.12.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 50, 00 (петдесет) лева – държавна такса за разглеждане на гражданския иск за обезщетение на претърпени от престъплението чл. 146, ал.

1 от НК неимуществени вреди, съразмерно на уважената му част, като за разликата над уважения до пълния предявен размер от 3 000, 00 (три хиляди) лева е отхвърлил гражданския иск като неоснователен. Подсъдимите М. И. Б. и З. А. Б., са осъдени да заплатят поотделно, както следва: на Е. Я. Я. сумата от 1 533, 47 лева (хиляда петстотин тридесет и три лева и четиридесет и седем стотинки) – разноски за държавна такса за завеждане на делото, за изготвяне на съдебномедицинска и съдебно-техническа експертизи и изслушване на вещи лица и за процесуална защита от повереник; в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 211, 00 (двеста и единадесет) лева – разноски за изготвяне на съдебномедицинска и съдебно-техническа експертизи и изслушване на вещи лица, и сумата от 40, 00 (четиридесет) лева – държавна такса за разглеждане на гражданския иск за обезщетение на претърпени от престъплението чл. 130, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК неимуществени вреди, съразмерно на уважената му част.

Недоволни от Присъдата са останали подсъдимите М. И. Б. и З. А. Б., които чрез защитника си по делото – адв. Е. В., са обжалвали същата с искане за отмяна на първоинстанционната присъда като необоснована и неправилна, при съществено нарушение на процесуалните правила и постановяване на нова присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за невиновни, алтернативно-делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Тези искания се поддържат и във въззивната инстанция от защитника на подсъдимите. Излага се твърдение, че наказателното производство е погасено по давност, поради което се прави искане въззивната инстанция да го прекрати.

2

Ответникът по жалбата – частният тъжител Е. Я. Я., редовно призован, не се явява и не взeма становище. Вместо него, упълномощеният му повереник-адв. С. заявява, че атакувания съдебен е правилен и законосъобразен, като моли да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обосноваността и законосъобразността на постановеното определение във връзка с направените оплаквания, прие за установено следното :

Жалбата е подадена в срок от правоимащо лице и поради това се явява допустима. Разгледана по същество, обаче, същата е частично основателна.

С частна тъжба, постъпила в Районен съд Първомай, тъжителят Е. Я. Я. е поискал от съда да образува наказателно производство от частен характер срещу М. И. Б. и З. А. Б. за престъпления, посочени като такива по чл. 130, ал.

2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, както и за такова по чл. 146, ал. 1 от НК.

За да постанови атакуваната Присъда, РС Първомай е приел за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият З. А. Б., ЕГН: **********, е роден на *** б., български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, пенсионер, с постоянен адрес: с. Г., общ. Първомай, обл. Пловдив, ул. „***.

Подсъдимата М. И. Б., ЕГН: **********, е родена на ***, б., българска гражданка, със средно образование, омъжена, неосъждана, пенсионер, с адрес: с. Г., общ. Първомай, обл. Пловдив, ул. „***.

От 2010г. частният тъжител и Тони З.ва Б., ЕГН: **********, съжителствали съпружески първоначално в гр. Пловдив, а впоследствие съвместно с нейните родители в лицето на подсъдимите в наета къща в с. Г., общ. Първомай, обл. Пловдив, където отглеждали и своята ненавършила пълнолетие дъщеря Р.Е. Я., ЕГН: **********, родена на ***. помежду им настъпила раздяла, след която първият се преместил в жилище, находящо се в гр. Пловдив, ул. „***, а бившата му съжителка, детето и подсъдимите установили местоживеенето си в новозакупена от тях къща с прилежащ двор на адрес: с. Г., ул. „**.

Съгласно споразумение, утвърдено с Решение № 80/07.08.2017г. на Районен съд – Първомай по гр. дело № 250/2017г. (л. 61 – л. 62 от НЧХД № 153/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай), в сила от 07.08.2017г., упражняването на родителските права по отношение на Р. било предоставено на майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения с нея, както следва: всяка втора и четвърта седмица от календарния месец, от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя с преспиване; един месец по време на лятната ученическа ваканция с преспиване в период, който не съвпада с платения годишен отпуск на другия родител; всяка четна календарна година по време на коледната и великденската учебни ваканции с преспиване, всяка нечетна календарна година по време на новогодишните празници с преспиване и всяка календарна година по време на рождения и именния й ден в рамките на два часа между 16:00 часа и 18:00 часа.

3

По Жалба УРИ 338900-2547/16.03.2018г. (л. 71 – л. 74 от НЧХД № 153/2020г. по описа на Районен съд – Първомай) от Т. Б. до Шесто районно управление при Областна дирекция (ОД) на МВР – Пловдив за извършено от тъжителя нерегламентирано отвеждане и задържане на детето била образувана Преписка рег. № 338900-2547/2018г. (л.63 – л. 83 от НЧХД № 153/2020г. по описа на Районен съд – Първомай) по описа на сезираното полицейско учреждение с оглед събиране на данни за престъпление по чл. 296 от НК, която била прекратена с Постановление на Районна прокуратура (РП) – Пловдив за отказ да се образува досъдебно производство от 14.05.2018г. по Пр. пр. № 2748/2018г. (л. 82– л. 83 от НЧХД № 153/2020г. по описа на Районен съд – Първомай) с доводи, че бащата е спазил отправеното му на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) полицейско предупреждение, документирано в Протокол от 28.03.2018г. (л. 79 от НЧХД № 153/2020г. по описа на Районен съд – Първомай). В изпълнение на Решение № 4529/20.12.2018г. по гр. дело № 10580/2018г. по описа на Районен съд – Пловдив (л. 114 – л. 115 от НЧХД № 153/2020г. по описа на Районен съд – Първомай), потвърдено с необжалваемо Решение № 375/25.03.2019г. на Окръжен съд –Пловдив по въззивно гр. дело № 147/2019г. (л. 55 – л. 56 от НЧХД № 153/2020г. по описа на Районен съд – Първомай), спрямо тъжителя била издадена Заповед за защита от 27.12.2018г.

(л. 116 от НЧХД № 153/2020г. по описа на Районен съд – Първомай), с която бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо дъщеря си и нейната майка и му било забранено за срок от една година да посещава тях, жилището им в с. Г., детските заведения и местата за обичайна игра на първата и местоработата и местата за социални контакти и отдих на втората. До постановяване на посочените мерки идентични такива му били наложени и с привременна съдебна Заповед за незабавна защита от 26.06.2018г. (л. 51 от НЧХД № 153/2020г. по описа на Районен съд – Първомай) по същото дело. Тъй като подсъдимите не му позволявали да осъществява контакти с дъщеря си, при всяко негово посещение в дома им по този повод помежду им възниквали свади и скандали, съпроведени с взаимни обиди и ругатни и последвани от оплаквания до полицията, по които протичали многобройни проверки, водени предимно от свид. З. Ж. З. в качеството му на „**** в Районно управление (РУ) – Първомай при ОД на МВР – Пловдив, отговарящ за района на с. Г.. Полицейският служител беседвал и с двете страни в конфликта за постигане на компромисно разрешение, но подсъдимите отстоявали непреклонната позиция, че тъжителят няма право да идва в къщата им. Били и писмено приканени към въздържание от саморазправа с него с разясняване на отговорността по чл.

323, ал. 1 от НК от полицейски орган в РУ – Първомай с оформени от него Протоколи УРИ 325р-5744/26.06.2018г. (л. 10 от НЧХД № 153/2020г. по описа на Районен съд – Първомай) и УРИ 325р-5746/26.06.2018г. (л. 11 от НЧХД № 153/2020г. по описа на Районен съд – Първомай) по чл. 65 от ЗМВР.

През 2018 г. тъжителят предявил срещу Т. Б. иск за промяна на утвърдените мерки за упражняване на родителските права, който бил отхвърлен с Решение № 3141/23.07.2019г. по гр. дело № 9371/2018г. по описа 4 на Районен съд – Пловдив (л. 117 – л. 129 от НЧХД № 153/2020г. по описа на Районен съд – Първомай), в сила от 21.08.2019г. Завел и Изпълнително дело № 20188190404051 по описа на Частен съдебен изпълнител Л. М. с рег. № *** и с район на действие Окръжен съд – Пловдив за принудително изпълнение на графика за личните му отношения с Р. въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 20.07.2018г. от Районен съд – Първомай по гр. дело № 250/2017г. на Районен съд – Първомай.

На 30.12.2019 г. преди обяд с намерение да проведе свиждане с нея тъжителят се придвижил от гр. Пловдив до дома й в с. Г. с лек автомобил, управляван от неговия приятел и съсед свид. С. М. Х.. Когато последният паркирал превозното средство с включени аварийни светлини на пътното платно пред имота на ул. „***, ограден с масивна ограда с дължина и височина от около метър и половина, тъжителят слязъл и застанал на тротоара пред прага на отворената желязна ажурна дворна врата и извикал няколко пъти по име детето, което отвърнало и се показало от отворен прозорец на жилищната сграда. От вътрешността й в този момент на двора излязла подсъдимата М. Б.. Разговорът на тъжителя с нея скоро прераснал в спречкване на висок тон, при което той я напсувал на майка и я нагрубил с думите: „Ти си дърта ***, дъщеря си направи *** и внучката ще направиш ***! Вие сте ***, убихте сина си!”. Тя му отвърнала: „Млъкни, не те ли е срам!” и внезапно изкрещяла: „Не ме удряй! Защо ме удари?... З., бърже, удари ма!”. Тогава съпругът й, който междувременно също се появил на двора, започнал да пъди тъжителя и да го ругае с изразите: „***!***! ***!“. Докато му повтаряли настоятелно да се маха, внезапно и двамата подсъдими се насочили към него, държейки в ръце по една тояга, с която всеки от тях му нанесъл удари – подсъдимата два-три, а подсъдимият неуточнен брой, в областта на гърба, левия лакът и дясната предмишница. Пострадалият се предпазвал с ръце, отстъпвал назад и после побягнал по тротоара на ул. „***” в посока гр. Първомай, като също грабнал отнякъде една пръчка.