Определение № 307 от 11.06.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 307 гр. В., 11.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ГПЙ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно частно гражданско дело № 20261300500252 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274 и сл. ГПк във вр с чл.248 ГПК.

Образувано по частна жалба от Б. В. В. , ЕГН : ********** от гр.В., жк ***, чрез адв. ТТ-Ак-В. против определение № 558 /24.03.2026г по грд № 1282 /2022г. по описа на ВдРС.

Поддържа в частната жалба, че не е доволен от горепосоченото определение на Районен съд- В., постановено по гражданско дело № 1282/22г., с което е изменено решението по делото в частта му за разноските, като ответникът по делото е осъден да заплати на ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 409.00 евро с равностойност 800.00 лв.

Моли съда да го отмени , евентуално да го измени, като неправилно и незаконосъобразно.

Изцяло поддържа подадения отговор на молбата за изменение на решението.

Сочи в частната жалба, че съгласно определение № 385 от 25.08.2015г. по ч. гр. д. № 3423/2015г. по описа на ВКС разноски в настоящето производство пред първата инстанция не се дължат.

Твърди се, че липсва реално заплатено адвокатско възнаграждение от страна на ищцата, а отразеното в договора за правна защита и съдействие са платени в брой 300 лв. Списъкът с разноски не доказвал плащане на такива.

1

Предвид това моли Съда да отмени като неправилно и незаконосъобразно определение постановено по гр. дело № 1282/2022г., с което е изменено решението по делото в частта му за разноските, евентуално да бъде изменено определението като се намали присъденото адвокатско възнаграждение на 300 лв., които са и реално заплатените, или на по- малко от тях с оглед изхода на спора.

В случай, че се претендират, то молят да остави без уважение искането за присъждане на разноски, тъй като производството по чл. 248 и сл. от ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски /определение № 627/18.08.2014г. по ч. гр. д. № 696/2014г., Г.К. III Г.О. на ВК; Определение № 114/20.05.2016г. по ч. гр. д. 1847/2016г., Г.К. II Г. О. на ВКС; Определение № 196/12.06.2015г. по гр. д. № 9/2015г. Г.К. I Г.О. на ВКС/. Интересът в това производство е материален, но не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в „процеса относно разноските“.

Ответната по делото страна не е депозирала отговор на частната жалба.

В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба, както и данните по делото, прие за установено следното :

Съдът приема, че частната жалба е процесуално допустима. Подадена от лице имащо право и интерес от настоящето обжалване, като разгледана по същество е неоснователна поради следното :

С Решение № 435/23.09.2022 по грд 1282/2022г на ищцата К. Б. Д. е предоставено упражняването на родителските права, регламентирани са личните отношения с бащата и е уважена молбата за издръжка, в по-нисък от поискания размер. Съдът обаче е приел, че разноски не дължат , позовавайки се на определение № 385/25.08.2015г. по чгрд № 3423/2015г по описа на ВКС, че разноски в това производство не се дължат пред първата инстанция С определение № 558 /24.03.2026г по грд № 1282 /2022г. ВдРС. е допуснал изменение на решение №435/23.09.2022г. по гр.д. 1282/2022г.на ВРС, в частта на разноските, като е осъдил Б. В. В., ЕГН: ********** с адрес гр.В., ж.к.*** да заплати на К. Б. Д. ЕГН: ********** разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер 409.00 евро /с равностойност 800.00 лева./.

2

На стр. 33 от делото е представен договор за правна защита и съдействие № 1 /24.06.2022г., с подробно посочен предмет на договора и изброяване на исковете, за които адв. М. следва да упражни процесуално представителство по образуваното дело пред ВдРС. Посочено е договорено възнаграждение в размер на 1200 лв., от които платени в брой 300лв., а останалите са платими до насрочване на делото във ВдРс.

На стр. 55 от делото е представен и окончателен списък на разноските направени от К. Б. Д., в който се посочва платената сума от 300 лв и 900 лв., платени в брой.

В първоинстанционното производство по правило всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, вкл. и по отношение на определянето на издръжката.

Производството пред първата инстанция правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора, следва да намери приложение когато исковата молбата е изцяло уважена, респ. изцяло отхвърлена, както и когато производството по делото е прекратено по причина, дължаща се на поведението на една от страните.

В случая, молбата на ищцата е изцяло уважена, като на същата е предоставено упражняването на родителските права, регламентирани са личните отношения с бащата и е уважена молбата за издръжка, в по-нисък от поискания размер, което следва да се отрази в размера на присъденото в полза на ищцата адвокатско възнаграждение.

Според СЕС, разумният характер на подлежащите на възстановяване разноски се преценява съобразно специфичните особености на делото, с което е сезиран като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право с. 25 и диспозитива на решението. Според СЕС, макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла - с. 29, 30, 32 и диспозитива на решението.

Съдът съобразява и практиката на ВКС, формирана след постановяване на решението от 25.01.24г. по дело С-438/22г. на СЕС, съгласно която макар 3

НМРАВ няма обвързващ за съда характер, същата следва да служи за ориентир при определяне на размера на разноските за адвокатско възнаграждение, включително при служебното определяне на възнаграждението - така Определение № 638/18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г. на ВКС, I т.о„ Определение № 474/28.02.2024 г. по ч.т.д. № 961/2023 г. на ВКС, I т.о.

В случая, въззивната инстанция приема, че определено от съда възнаграждение в размер на 409 /четиристотин и девет евро /-левова равностойност -800 лв. за осъщественото от адв. А. М. е съобразено със вида и обема на предоставената защита, фактическата и правна сложност на делото, съобразен е и факта, че се е явявала във всяко съдебно заседание, изготвяла е молби и становища , участвала е активно за установяване фактите по делото.

С оглед на това съдът приема, че липсва основание за изменение на размера , присъден от ВдРС и същото не следва да бъде редуцирано.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 558 /24.03.2026г по грд № 1282 /2022г. по описа на ВдРС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4