Решение № 390 от 11.11.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Пазарджик, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20245220200118 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й. С. С.- Ш. от гр.София, депозирана чрез пълномощника адв.Х. Д. от АК- Пловдив, против Електронен фиш Серия К №8294788, издаден от ОДМВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, й е наложена глоба в размер на 50 лева.

В жалбата са изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания ЕФ. Жалбоподателката твърди, че в ЕФ липсва фактическо и правно описание на процесното нарушение. Счита, че не е посочено на какво основание е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Намира, че липсват данни относно техническата изправност на АТСС, с което е бил извършван контрола на движението. Настоява, че ЕФ е следвало да бъде анулиран при надлежно упражнено право по чл.189 ал.5 от ЗДвП. Моли обжалвания ЕФ да бъде отменен. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, като се представлява от пълномощника адв.Д., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, които доразвива в становището си по съществото на спора.

За ответника по жалбата ОД на МВР- Пазарджик, редовно призовани, не се явява представител. Постъпило е писмено становище от пълномощника на Директора на ОДМВР- Пазарджик- гл.юрисконсулт К. П., с което се иска потвърждаване на ЕФ, като се твърди, че нарушението е безспорно доказано, а 1 глобата е наложена при спазване изискванията на чл.27 от ЗАНН. Претендира присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

Районният съд, след преценка основателността на релевираните в жалбата оплаквания, като взе предвид събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателката е санкциониран за това, че на 26.10.2023г., в 14:21 часа, в обл.Пазарджик, АМ Тракия км.77+400, в посока на движение към гр.Пловдив, при управление на лек автомобил Ауди А6 лимузина с рег. № ***, собственост на търговско дружество „Ф.“ ЕООД с ЕИК ***, чийто законен представител е същата, се е движела със скорост от 156 км/ч, като по този начин превишила с 16 км/ч разрешената максимална скорост за движение по автомагистрала от 140 км/ч.

Процесната скорост била заснета и установена с автоматизирано техническо средство/АТТС/- мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 120cd11. Системата отчела движение със скорост от 161 км/ч, като при посочване в ЕФ на размера на установената скорост от 156 км/ч бил отчетен и приспаднат толеранс от 3 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство, което е в полза на жалбоподателката. Така било формирано превишението от 16 км/ч.

За така установеното нарушение бил издаден атакуваният ЕФ, който бил връчен на жалбоподателката на 05.01.24г. /съгласно справка АИС АНД- л.23/, а жалбата против него била подадена с електронен подпис на 19.01.24г.

/съгласно автоматично отразеното от електронен сертификат- л.2/, т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, поради което същата се явява процесуално допустима, като подадена в срок, от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност пред компетентния да я разгледа районен съд.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са абсолютно безпротиворечиви.

При така установеното съдът намира, че жалбата е неоснователна.

В хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.182 ал.2 т.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП.

От събраните по делото доказателства се установява, че е осъществен състав на нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, който предвижда забрана за водачите при избиране скоростта на движение на пътно превозно средство да превишават установени стойности на скоростта, като за автомагистрала тази стойност е 140 км/ч.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана на основание чл.188 ал.2 от ЗДвП, а именно като законен представител на юридическото лице, което е собственик на процесния 2 автомобил. Установено е по делото, че към инкриминираната дата горепосоченото МПС е било собственост на търговско дружеството „Ф.“ ЕООД с ЕИК ***, чийто законен представител и управител е Й. С. С.-Ш.

/л.15/- обстоятелство, по отношение на което спор по делото няма.

Съгласно чл.188 ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Редът за индивидуализиране на лицето, което е управлявало моторното превозно средство е разписан в чл.189 ал.5 от ЗДвП- електронният фиш се връчва на лицето по чл.188 ал. 1 или ал.2 от ЗДвП с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

От изложеното следва, че разпоредбите на чл.188 ал.1 от ЗДвП и чл.189 ал.5 от ЗДвП въвеждат оборима законова презумпция, че собственикът на МПС /или ползвателя/, посочен в електронния фиш, е извършител на нарушението. Оборването на тази презумпция може да бъде сторено по реда на чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, чрез подаване на писмената декларация от собственика. Това е единствен и императивен способ за анулирането на издадения фиш, тъй като законът не предвижда друг начин за оборване на презумпцията пред административно наказващия орган. При наличие на двете кумулативно изискуеми предпоставки за анулиране на електронния фиш- попълване на декларация и предоставяне на копие от СУМПС, административно наказващият орган е длъжен да анулира фиша. В частност, прието е и в съдебната практика, че представянето на СУМПС е индиция, че лицето, на което се твърди, че е предоставено МПС за управление, се е съгласило именно в тази връзка да предаде копие на своето СУМПС.

Тук следва да се посочи, че изискването на закона за представяне на копие от СУМПС на посоченото в декларацията лице не е в противоречие с ъ с Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Действително, съгласно нормата на чл.11 от ЗБЛД, никой няма право да дава или приема в залог, както и да използва или преотстъпва български личен документ на друго лице. В случая обаче прилагането на копие от СУМПС на лицето, посочено в писмената декларация на собственика на автомобила като 3 извършител на административното нарушение, безспорно по никакъв начин не е в колизия със ЗБЛД, а представлява обстоятелство, гарантиращо пред контролните органи, че собственикът на МПС е положил дължимите усилия, открил е лицето, което действително е извършило нарушението и освен че добросъвестно го посочва, прилага и предоставеното му от лицето извършител копие от СУМПС.

По делото по категоричен начин се установява, че жалбоподателката от своя страна е подала такава писмена декларация, съдържаща твърдение, че не тя е управлявала процесния автомобил към момента на извършване на нарушението. С декларацията обаче не е било представено копие от свидетелството за управление на МПС на лицето, посочено в нея като фактически водач на автомобила. Жалбоподателката е била уведомена с писмо с рег.№100600-1651/31.01.2024г./л.50/ от страна на наказващата администрация, че при неизпълнение в пълнота на процедурата по чл.189 ал. 5 от ЗДвП поради липса на приложено копие от СУМПС на водача, ще бъде постановен отказ за анулиране на ЕФ. Последното, действително, не е било получено от жалбоподателката, доколкото пратката е останала „непотърсена“, но това не променя смисълът на законоустановеното задължение за представяне на СУМПС към декларацията.

От внимателния прочит на закона, се установя, че оборването на законовата презумпция по чл.189 ал.5 от ЗДвП може да бъде сторено в 14дневен срок от получаването на електронния фиш чрез подаване на писмената декларация от собственика в случаите на доброволно предоставяне на МПС на друго лице. В този смисъл кумулативно предвидените предпоставки за анулиране на ЕФ са две- попълване на декларация и предоставяне на копие от СУМПС на лицето, посочено в нея като действителен водач на МПС. Липсата, на която и да е от тях, не изпълнява изискването на чл.189 ал.5 от ЗДвП за анулиране на фиша. Представянето на копие от СУМПС служи за доказателство, че лицето, посочено като водач в декларацията, се е съгласило именно в тази връзка да предаде копие на своето СУМПС. В противен случай всяко произволно деклариране на лица като водачи единствено по твърдение на собственика би довело до санкциониране без възможност за защита на етапа на административното наказване. Ако собственикът не може да декларира на кого е предоставил управлението в конкретния ден и час или не може да представи копие от свидетелството за управление на това лице, каквото е изискването на чл.189 ал.5 изр.2-ро от ЗДвП, то той следва да бъде санкциониран. В този смисъл са Решение №15879/29.11.2013г. на ВАС на по адм. д. № 5412/2013г. и Решение №1205/09.07.2020г. на XXVI-ти състав на АС- Пловдив по КАНД №721/2020г. Следователно, представянето и на копие от СУМПС на декларираното като водач лице има важно значение за законосъобразното оборване на презумпцията по чл.189 ал.5 от ЗДвП. То е свързано с възможността за установяване на обективната истина относно авторството на деянието от страна на наказващата администрация, която анулира първоначално издадения електронен фиш, доколкото това не следва 4 да се извършва произволно и единствено по твърдения, неподкрепени с надлежни доказателства.

В тази връзка настоящият съдебен състав приема за правилен извода на наказващата администрация, че жалбоподателката не е спазила в пълнота процедурата по чл.189 ал.5 от ЗДвП, имаща за последица анулиране на първоначално издадения ЕФ. Както се посочи, процедурата изисква представяне кумулативно както на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, така и на копие на свидетелството му за управление на МПС. Задължението за едновременното представяне на двата документа по чл.189 ал.5 от ЗДвП следва и от граматическото тълкуване на разпоредбата, като изискването за представянето им е въведено чрез обединителния съюз "и", указващ тяхната едновременна и кумулативна изискуемост.

Съдебната практика по приложението на чл.189 ал.5 от ЗДвП е последователна в становището си, че изискването за представянето и на двата документа- декларация и копие от СУМПС на водач, не съществува в условията на алтернативност или на самостоятелност, а на кумулативност. В този смисъл са Решение №2168/13.11.2019г. на АС- Варна по КАНД №2512/2019г., Решение №200/09.10.2019г. на АС- Ловеч по КАНД №207/2019г., изложените в които изводи се споделят изцяло от въззивния съд.

По делото е несъмнено доказано, че заедно с декларацията не е представено СУМПС на фактическия водач на автомобила.

Действително в попълнената от жалбоподателката Декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП /л.24/ се съдържат данни за трето лице- св.С. С., но посочването на неговите три имена и адрес не е достатъчно за надлежното удостоверяване на обстоятелството, че именно той е управлявал процесното МПС н инкриминираните дата и място. Тези изводи на съда не се променят и от направеното в показанията на св.С. изявление, че именно той е бил водач на автомобила по време на извършеното нарушение. Съдът не кредитира заявеното от този свидетел, доколкото то не отговаря изобщо на житейската логика. В разказаното от него пред съда ясно личи стремеж за това жалбоподателката, която освен всичко е и негова дъщеря, да бъде оправдана за своето бездействие, като по този начин и освободена от административнонаказателна отговорност за инкриминираното деяние.