Определение № 3448 от 05.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3448 гр. София, 05.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20258002901149 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Трудово – производителна кооперация „Пирин“ срещу решение № 85 от 18.02.2025 г. по т. д. 1319/2024 г. по описа на ОС – Благоевград в частта, с която са потвърдени решение № 117 от 27.02.2024 г. по гр. д. № 1107/ 2023 г. по описа на РС - Благоевград в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора Трудово – производителна кооперация „Пирин“ искове с правно основание чл. 58 ЗК за отмяна на решенията от годишното отчетно-изборно общо събрание от 11.05.2023 г. на Кооперация „Окръжен съюз на трудово – производителните кооперации“ - гр.

Благоевград, в частта по т. 1 до т. 5 от дневния ред, и решение № 805/ 30.10.2024 г. по гр. д. № 1107/ 2023 г. по описа на РС - Благоевград в частта, с която са отхвърлени предявените от Трудово – производителна кооперация „Пирин“ искове с правно основание чл. 58 ЗК за отмяна на решенията от годишното отчетно-изборно общо събрание от 11.05.2023 г. на Кооперация „Окръжен съюз на трудово – производителните кооперации“ - гр. Благоевград в частта по т. 6, подточки 1, 2 и 3 от дневния ред, и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че въззивният съд неправилно е приел, че оспорените решения не следва да бъдат отменени предвид доказаното по делото свикване на общото събрание от управителен съвет, който е бил в незаконосъобразен състав, тъй като не е отговарял на изискванията на чл. 16, ал. 1 от устава на Кооперация „Окръжен съюз на трудово – производителните кооперации“ - гр. Благоевград. Изтъква, че решенията са взети и при липса на 1 кворум, като сочи, че събранието е проведено в нарушение на чл. 17 ЗК и чл.

18 ЗК. Счита за незаконосъобразно и лишаването от възможност в събранието да участва упълномощеният от член – кооператора ТПК „Георги Андриянов“ представител. По тези доводи моли въззивното решение да бъде отменено като неправилно в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което исковете му да бъдат уважени.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото, и моли по същите да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1. Легитимно и законосъобразно ли е свикването на общо събрание на кооперация (окръжен съюз на трудово – производителни кооперации) от управителен съвет, в който част от членовете не притежават качеството на председател на кооперация?

2. Противоречи ли на нормата на чл. 17 ЗК решение на общо събрание на кооперацията, ако към момента на откриване на заседанието е бил налице необходимият кворум за провеждането му, но в гласуваните и атакувани по реда на чл. 58 ЗК решения са участвали само част от член –кооператорите, поради напускане на останалите?

3. Налице ли е спадащ кворум по смисъла на чл. 17, ал. 2 ЗК, когато в началния обявен час за провеждане на общото събрание са присъствали повече от 2/3 от членовете, но към момента на гласуване на атакуваните с иска по чл. 58 ЗК решения са присъствали по - малко от 2/3 от членовете?

4. Как следва да се тълкува нормата на чл. 18, ал. 2 ЗК – 2/3 от присъстващите към момента на откриване на събранието или 2/3 към момента на гласуване на решенията?

5. Изразът присъстващи, използван в нормата на чл. 18, ал. 2 ЗК, следва ли да се тълкува и отнася само за хипотезата на чл. 17, ал. 2 ЗК, предвиждаща спадащ кворум?

6. Когато е налице необходимият кворум в началото за редовно и законно провеждане на общо събрание, следва ли да се вземат предвид присъстващите в началото на събранието с оглед разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗК, а не присъстващите към момента на гласуването?

7. Когато общото събрание на кооперацията не се провежда при спадащ кворум по чл. 17, ал. 2 ЗК, то следва ли мнозинството да се изчислява съобразно присъстващите членове към момента на откриване на събранието с оглед гласуване на решенията?

8. Има ли право един член кооператор от една кооперация да представлява пред общото събрание на съюза член – кооператор на друга кооперация по силата на нотариално заверено пълномощно по смисъла на чл.

19 ЗК?

9. Диспозитивен ли е характерът на чл. 19 ЗК и може ли един член на кооперация да представлява в общо събрание друг член на друга кооперация с нотариално заверено пълномощно?

2

Ответникът по касация, Кооперация „Окръжен съюз на трудово – производителните кооперации“ - гр. Благоевград, поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага доводи за правилност на въззивното решение. Претендира присъждане на разноски по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд, за да постанови обжалвания резултат е съобразил изложените с исковата молба фактически твърдения, на които се основават предявените искове по чл. 58 ЗК, и обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

По въведеното основание за нередовно свикване на общото събрание от 11.05.2023 г. от управителния съвет на Кооперация „Окръжен съюз на трудово – производителните кооперации“ - гр. Благоевград, основано на доводи, че решението е взето от управителен съвет с незаконен състав, е подчертал, че видно от приложената по делото справка от ТР общото събрание е свикано от вписания управителен съвет. Посочил е, че обстоятелството, че член на УС е престанал да бъде председател на кооперация, членуваща в ответната кооперация, но е останал член - кооператор в същата кооперация, няма твърдяното с исковата молба правно значение – не престава да бъде член на управителния съвет. Изтъкнал е, че съгласно чл. 20, ал. 4 ЗК предсрочно се прекратява мандатът на член на УС само при напускане от неговата страна или при смърт, каквато хипотеза липсва в случая. Допълнил е, че по делото не е спорно, че Илия Петров, който е член на УС на ответната кооперация продължава да е член кооператор на ТПК „Нов свят“, респективно е легитимен член на УС на ОСТПК – гр. Благоевград до изтичане на мандата му и избора на нов УС. Счел е, че мандатът на Стоян Костадинов също не е прекратен предсрочно, тъй като липсват доказателства да е депозирал молба за напускане като член на УС на Кооперация ОСТПК – гр. Благоевград, поради което продължава да изпълнява задълженията си като такъв до изтичане на вписания в ТР мандат. Като допълнителен аргумент се е позовал на разпоредбата на чл. 54, ал. 5 от Закона за кооперациите, предвиждаща, че за неуредените въпроси относно кооперативните съюзи се прилагат съответно правилата за кооперация. Посочил е, че с чл. 20 ЗК са предвидени изискванията за избиране на членове на УС на кооперация, които се отнасят и за избиране на членове на УС на кооперативен съюз, а съгласно чл. 24, ал. 4 от устава на Кооперация ОСТПК – гр. Благоевград за членове на УС могат да бъдат избирани лица, които са били председатели на кооперации или кооперативни съюзи не по-малко от един мандат. При анализ на последните разпоредби е заключил, че Илия Петров отговаря на изискванията да бъде член на УС на Кооперация ОСТПК – гр. Благоевград и на законно основание може да довърши мандата, за който е бил избран, респективно 3 законосъобразно е участвал в заседанията на управителния съвет на съюза.

Подчертал е, че от приложения по делото протокол на УС от 03.04.2023 г. е видно, че всички негови членове са участвали на заседанието и единодушно са взели решение за свикване на редовно общо събрание на съюза. Намерил е, че ОС е свикано съобразно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗК и чл. 18 от устава на Кооперация „Окръжен съюз на ТПК“ - гр. Благоевград, като са изпратени писмени покани, получени от всички членове на кооперацията, разгласени по реда и начина, определени в устава, като поканите са получени най - малко 14 дни преди датата на провеждане на събранието; в поканата надлежно са отбелязани датата, денят, часът и мястото, където ще се проведе, както и надлежно е обявен дневният ред на насроченото събрание, поради което е приел, че липсват нарушения при свикването и насрочването на ОС на Кооперация „Окръжен съюз на ТПК“ - гр. Благоевград, проведено на 11.05.2023 г.

Въззивният съд е намерил за неоснователни и втората група доводи на ищците, обосноваващи твърдяната от тях незаконосъобразност на решенията с безспорно установения по делото обективен факт - че след вземане на необжалваните решения от ОС (съответно преди обжалваните такива), шестима от присъстващите член - кооператори/респ. пълномощници/ си тръгнали, като напуснали залата и не се върнали, за да участват в работата на ОС и гласуването на предложенията от обявения дневен ред. Посочил е, че въпросът за кворума за провеждане на общо събрание на кооперациите е законодателно регламентиран в чл. 17 ЗК, като идентична е уредбата му в чл.

20, ал.1 от устава на ответната кооперация. Намерил е, че съгласно чл. 17, ал. 1 ЗК общото събрание е законно и може да взема решения, ако присъстват повече от половината членове (пълномощници), а за изменение или допълнение на устава, за преустройство и за ликвидация на кооперацията, за избор на председател и на членове на управителния и на контролния съвет и за придобиване и разпореждане с недвижими имоти и с вещни права върху тях ако присъстват повече от две трети от членовете (пълномощниците). Позовал се е на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗК и на разпоредбите на чл. 20 и чл. 28, ал.

2 от устава на кооперацията и посочил, че в случай, че не се явят необходимият брой членове, събранието се провежда един час по-късно, независимо от броя на присъстващите, при т. нар. „спадащ кворум‘. Изтъкнал е, че не се оспорва от ищците първоначална липса на кворум на общото събрание от 11.05.2023 г., т.е. че при започване провеждането на събранието не са били спазени изискванията на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 ЗК, съответно чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от устава, а се поддържа, че в хода на провеждането на събранието и конкретно непосредствено преди вземане на атакуваните решения, част от участниците са напуснали общото събрание, поради което и при вземането на тези решения общото събрание вече не е имало изискуемия за вземането на решенията кворум, в частност от първоначално присъстващите 17 члена /пълномощници, преди вземане на оспорените решения по т. 6, на събранието били останали 11 човека. Намерил е, че последното и се установява от събраните по делото доказателства е тяхната съвкупност. Отчел е, че спорът е правен - дали посоченият факт обуславя извод за липса на кворум на общото събрание при 4 вземане на процесните решения, което е основание за незаконосъобразността им. Въззивният съд е изтъкнал, че отговор на този въпрос се съдържа в ясната законодателна уредба относно изискванията за кворум в ЗК и съответстващите разпоредби на устава на кооперацията. Посочил е, че съгласно същата, условието за определен брой/процент присъстващи на събранието (повече от 1/2 или 2/3 от членовете) е предпоставка за законното му провеждане и вземане на решения, която отпада след изминаване на един час от насрочения час за провеждане на събранието, т. е. при отлагането му с един час такова изискване вече няма. Позовал се е в този смисъл на разпоредбата на чл. 17, ал.

2 ЗК, предвиждаща изрично, че ако не се явят необходимият брой членове, събранието се провежда един час по-късно, независимо от броя на присъстващите. Подчертал е, че след като изискването за определен процент присъстващи отпада с отлагането на събранието с един час, то това изискване не възниква наново в хода на провеждане на събранието. Заключил е, че напускането на някои или дори на повечето от членовете на общото събрание в хода на провеждането му, не може да доведе до липса на кворум, тъй като изискването за определен такъв важи единствено за първоначално насрочения час за провеждането му и до изтичане на един час по-късно. Намерил е, че в хода на провеждане на събранието въпросът за броя на присъстващите е от значение с оглед определяне на необходимото мнозинство при вземане на решенията, но не и като условие за законност на общото събрание при преценка спазване на кворума. В този смисъл се е позовал на практиката по решение № 164 от 01.02.2013 г. по т. д. № 982/2011 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, с която е прието, че решението на общото събрание на кооперацията не противоречи на нормата на чл. 17 ЗК, ако към момента на откриване на заседанието е бил налице необходимият кворум за провеждането му, но в гласуването на атакуваното с иска по чл. 58 ЗК решение са участвали само част от член - кооператорите, поради напускането на останалите. Съобразил е, че съгласно цитираното решение кворумът е предпоставка за редовното провеждане на събранието, но след като законът допуска събранието да взема решения и при условията на „спадащ кворум“ от момента на неговото откриване в хипотезата на чл. 17, ал. 2 ЗК до приключване на работата му, то при спадане на кворума в хода на провеждането му не е налице нарушение по чл. 17, ал. 1 ЗК. Споделил е изводите по цитираната практика на ВКС, че при напускане на член-кооператори събранието продължава работата си в хипотезата на чл. 17, ал. 2 ЗК, която се е осъществила с намаляване на броя на присъстващите, като за законността му не е необходимо изчакване за допълване на кворума. Съобразил се е с аргументацията на съдебния акт, че определеният срок по чл. 17, ал. 2 ЗК за изчакване при началния час е с оглед на предоставяне на допълнителна възможност за явяване на членовете и гарантиране на възможността да упражнят правото си на членство по чл. 9, ал.