Решение № 6564 от 11.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6564 гр. София, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20231110169636 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу И. В. В. и В. Н.

Д., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване разделната дължимост при дялове 3/4 части за първия и 1/4 част за втория на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч. гр. д. № 52881/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:

1246,70лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от 27.09.2023г. до окончателното плащане; 207,53лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г.19.09.2023г.; 31,95лв. - цена на услугата дялово разпределение за периода 01.08.2020г.30.04.2022г., ведно със законната лихва от 27.09.2023г. до окончателното плащане; и 7,05лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.10.2020г.-19.09.2023г.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот, находящ се в /населено място/, аб. № ************, топлинна енергия на претендИ.ната стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответниците дължат и заплащане на цената за извършване на услугата дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху главните вземания.

Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.

Ответниците не са подали отговори на исковата молба. В депозИ.ните възражения по чл. 414 ГПК заявяват, че имотът не е топлоснабден повече от 15 години, като радиаторите са снети.

В проведеното на 04.04.2024г. открито съдебно заседание ответникът В. заявява, че е внесъл по сметка на ищеца сумата по исковата молба и представя платежно нареждане за платена сума в общ размер от 1493,23лв.

На 08.04.2024г. ищецът е депозИ.л становище, в което посочва, че с платената 1 сума от 1493,23лв. са погасени 848,54лв. главница, 214,58лв. мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, както и съдебни разноски от 351,15лв., които не включват присъденото юрк. възнаграждение по ч. гр. д. № 52881/2023г. Посочва, че е останала непогасена част от главницата в размер на 430,11лв., ведно със законната лихва от заявлението, и претендИ. юрк. възнаграждение за исковото производство.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намИ. следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства /л.

19-24/, че ответниците са собственици на процесния имот, който се намИ. в сграда, която е присъединена към топлопреносната мрежа, поради което се явяват клиенти /абонати/ на топлинна енергия и отговарят за нейната стойност според дяловете им в собствеността, а именно ¾ идеални части за И. В. и ¼ идеална част за В. Д..

Както бе посочено, в проведеното открито съдебно заседание ответникът В. представи платежно нареждане за плащане на посочената в заглавната част на исковата молба сума от 1493,23лв. в полза на ищцовото дружество, което представлява признание за дължимостта на сумите. Това плащане представлява факт, настъпил в хода на процеса, който следва да бъде съобразен на основание чл. 253, ал. 3 ГПК.

Плащането обаче не е достатъчно, за да покрие всички вземания, доколкото е налице и законна лихва за забава върху главниците от депозИ.не на заявлението до датата на плащането, което не е съобразено от ответниците. Не може да бъде прието за правилно и отнасянето, извършено от ищеца съгласно молбата му от 08.04.2024г., доколкото разноските по делото биха могли да се приспадат едва след като бъдат присъдени, а не преди това. Ето защо, според правилата на чл. 76 ЗЗД и разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 3/27.03.2019г. по тълк. дело № 3/2017г., ОСГТК на ВКС, платената сума следва да послужи за погасяване на вземанията в следната поредност: 214,58лв. - мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение; 76,31лв. – законна лихва за забава върху двете главници за периода от датата на заявлението (27.09.2023г.) до датата на плащането (02.04.2024г.); 31,95лв. – главница за дялово разпределение и 1170,39лв. – част от главницата за топлинна енергия. С оглед на това, остава неплатена част от главницата за топлинна енергия в размер на 76,31лв.

(1246,70лв. минус 1170,39лв. е равно на 76,31лв.). До този размер предявеният иск за главницата за топлинна енергия следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 1246,70лв., както и исковете за останалите суми подлежат на отхвърляне поради извършеното в хода на процеса плащане.

Тъй като плащането е извършено в хода на производството, ответниците с поведението си са дали повод за завеждане на делото и следва да отговарят за сторените от ищеца разноски, които възлизат на 79,86лв. за заповедното производство и 371,29лв. за исковото производство с включено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрк. възнаграждение. Тези разноски не са обхванати от извършеното плащане и следва да бъдат присъдени.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК 2 искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление /населено място/, срещу И. В. В., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, и В. Н. Д., ЕГН:

**********, с адрес: /населено място/, че ответниците дължат разделно при дялове 3/4 части за първия и 1/4 част за втория на ищеца следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 52881/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 76,31лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020г.-30.04.2022г. до имот, находящ се в /населено място/, аб. № ************, ведно със законната лихва от 27.09.2023г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 76,31лв. до пълния предявен от 1246,70лв., както и изцяло исковете за сумите от сумите 207,53лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г.-19.09.2023г.; 31,95лв. - цена на услугата дялово разпределение за периода 01.08.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от 27.09.2023г. до 02.04.2024г., и 7,05лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.10.2020г.-19.09.2023г., поради извършено в хода на процеса плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. В. В., ЕГН: **********, с адрес:

/населено място/, и В. Н. Д., ЕГН: **********, да заплатят разделно при дялове 3/4 части за първия и 1/4 част за втория на /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление: /населено място/, сумата от 79,86лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 371,29лв. – разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца - /фирма/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3