Решение № 87 от 20.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Пловдив, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20245330205880 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 24-0438-000812/26.09.2024 г. на Началник сектор към ОД на МВР Пловдив, Трето РУ, с което на М. В. К. с ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и се отнемат 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител моли да се отмени НП.

Аргументите са свързани с липсата на компетентност за съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП, липсата на пълно описание на нарушението и недоказаност на нарушението, включително и светлинната сигнализация при навлизане в кръстовище. Претендират се разноски.

ВъззИ.емата страна взема становище по жалбата с писмото, с което преписката е изпратена на съда, в което посочва, че обжалваният акт е законосъобразен, а нарушението доказано и моли да бъде потвърден. Не изпращаa представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 03.08.2024 г. около 17:26 ч. жалбоподателката М. К. управлявал лек автомобил „Мерцедес ГЛС 300 4“ с рег. № ****, собственост на „Филикон-97“ АД.

Движела се в гр. Пловдив по бул. „Васил Левски“ в посока от юг на север.

Наближавайки кръстовището с ул. „Полет“ жалбоподателката намалила скоростта и спряла, изчаквайки светофарната уредба, която показвала червен забранителен сигнал 1 и работила при нормален режим на работа. Пред нея се намирали няколко автомобила, а зад нея се движел полицейски патрул на Трето РУ към ОД н МВР – Пловдив, в което се намирала полицейският служител И. Б.. В конкретния момент задачата на полицейския патрул била да извършват линеен контрол при движението си.

Движението било затруднено поради настъпило на кръстовището ПТП, което други полицейски служители отработвали. При наближаване на кръстовището няколко автомобила преди жалбоподателката преминали на разрешителна зелена светлина на светофарната уредба, този непосредствено пред нея – навлязъл и преминал при жълта сигнализация, а самата жалбоподателка навлязла и преминала изцяло на червен забранителен сигнал. Полицейските служители забелязали това и пуснали звукова и светлинна сигнализация, като няколко метра след кръстовището спрели жалбоподателката за проверка. При проверката те установили самоличността й, разяснили констатираното от тях нарушение и последствията, с което жалбоподателката се съгласила.

За установеното нарушение бил съставен АУАН серия GА бл. № 1104292/03.08.2024 г., в който е посочено, че жалбоподателката е нарушила чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. В акта нарушителката отразил единствено, че има възражения. В тридневен срок от съставяне на акта не е постъпило писмено възражение от него.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката И. Б. – актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително 2 бр. АУАН, справка за нарушител/водач, заповеди № 8121з-1632/02.12.2021 г, № 8121к-8883/02.09.2020 г. на МВР, заповеди № 317з8488/09.08.2023 г., № 317з-11675/31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив.

Разпитана в съдебно заседание потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че си спомня случая, както и че лично е възприела движението на автомобила на жалбоподателката на червен сигнал на светофарната уредба, доколкото се е движил непосредствено пред нея. Свидетелката изключително подробно и категорично заявява показанията си относно пътната обстановка, извършваната служебна работа, поведението на жалбоподателката, като в допълнение заявява, че за такИ. нарушения взима отношение при навлизане и преминаване на автомобил изцяло на червен забранителен сигнал.

Показанията на свидетелката съдът намира за обективни, изключително подробни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Същите съответстват на съставения АУАН, не опровергават фактическите констатации в него и затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

Затова те са достоверен източник на информация. В този смисъл не се установяват данни, вързани с възражението за преминаване на различен от забранителен режим на светофарната уредба, за което бе изложено възражение и което съдът не възприема.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

2

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице, за което по делото е представена съответните заповеди № 317з-8488/09.08.2023 г., № 317з-11675/31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Съставен е в присъствието на очевидец и нарушителя, като последният е имал право да направи възражения – на място го е сторил, но в седемдневния срок след съставяне на акта не е депозирал такИ.. В акта е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност (заповеди № 8121з-1632/02.12.2021 г, № 8121к-8883/02.09.2020 г. на МВР), в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл.

34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се открИ.т пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на задължителните указания на светлинната сигнализация.

Предвид посоченото и представени заповеди на МВР и Директора на ОДМВР – Пловдив неоснователни са изложените в жалбата възражения за липса на компетентност при издаване на акта и постановлението от съответните органи.

Не могат да бъдат приети и възраженията за непълно описание на нарушението и обстоятелствата при извършването му. Предметът на доказване се формира с приетата за нарушена разпоредба, която в случая е тази по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Тя касае задължението на водачите да се съобразяват поведението си със светлините сигнали на пътя. От фактическа страна следва да бъдат посочени именно онези обстоятелства от действителността, които съответния водач е проявил при поведението. Именно и затова те са съществените обстоятелства, за които трябва да има посочване в АУАН и НП. В допълнение за съществени могат да бъдат приети и такИ., които с оглед на правото на защита и проявеното поведение, значително влияят на изпълнителното деяние, по начин че да има някакво изменение в него. ТакИ. допълните факти обаче не се твърдят като линия на защита и не се установява да са настъпили. Оттук и предмет на доказване представляват само онези, описани в НП. В този смисъл описанието на нарушението се ограничава до преминаване на червен забранителен сигнал.

Посочването и установяването на такова поведение е всякога съставомерно независимо от посоката на движение, данните около пътното платно и конкретното местоположение на автомобила, извършваната маневра, стоп линия или линията на светофара, последните от които са ирелевантни обстоятелства, тъй като се касае за преминаване през кръстовище при забранителна сигнализация, а не съобразяване с други правила от ЗДвП. Ирелевантно е и обстоятелството къде е извършена проверката, т.е. къде е бил спрян автомобила на жалбоподателката, тъй като това не касае самото място на извършване на нарушението. Това би имало значение от доказателства гледна точка, ако местоположението на полицейските служители е било друго. В конкретния случай последните се намирали непосредствено зад автомобила на жалбоподателката и ясно и категорично е било възприето поведението й.

Действително от показанията на актосъставителката се установява да е имало ПТП на 3 кръстовището, но то не е повлияло на поведението на жалбоподателката и не се твърди такова отношение към действията й.

С оглед на горното възраженията съдът намира да са свързани с несъществени данни, които актосъставителят или наказващият орган нямат задължение да посочват при описанието на нарушението и които не оказват влияние върху правото на защита на жалбоподателката. Затова се приеха и за неоснователни.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че участниците в движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно се установява, че М. К. като водач на МПС на 03.08.2024 г. около 17:26 часа в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „Васил Левски“ и ул. „Полет“ е преминала на неразрешаващ „червен“ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим, което е възприето от намиращите се зад нея полицейски служители, а сред които и актосъставителката. Следователно жалбоподателката не е съобразила движението си със светлинните сигнали на посоченото място и е нарушила вмененото й задължение за тяхното спазване.

От субективна страна нарушителката е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е, че неизпълнението на задължението да спазва светлинната сигнализация по пътищата може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – за живота, здравето и имуществото всеки участник в движението, и е искала настъпването на последиците, като именно е преминала въпреки забраняващия сигнал на светофарната уредба.

За размера на наложената имуществена санкция:

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, която предвижда, че водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, се наказва с глоба в размер на 100 лв., т.е. размерът на глобата е фиксиран.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, в контекста на липсата на възможност за избор на различен от определения в закона конкретен размер. Определеното спрямо жалбоподателката наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение, предвид и действащата към настоящия момент разпоредба на чл. 189з от ЗДвП.