Решение № 973 от 18.02.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 973 гр. София, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100501734 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 14837 от 08.09.2023 г. по гр.д. № 40385/2022 г. Софийски районен съд, 118 състав осъдил ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО“, ЕИК 129009070, да заплати на Д. Д. П., ЕГН **********, сумата от 1 419.36 лв., представляваща възнаграждение по договор № 1-583419/04.03.2021 г. за консултантски услуги за периода от 01.12.2021 г. до 13.01.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 27.07.2022 г. до окончателното плащане на задължението, като отхвърлил иска за разликата над 1 419.36 лева до пълния предявен размер от 3 000 лв. и за периода от 14.01.2022 г. до 28.02.2022 г. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищцата разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 56.77 лв., а ищцата – да заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част в размер на 52.69 лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника и насрещна въззивна жалба от ищцата.

Ответникът Д. П. „ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО“

1 обжалва решението в осъдителната му част, с оплаквания за неправилност неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

Първоинстанционният съд правилно установил, че сключеният между страните договор за консултантска услуга представлява вид договор за изработка, имащ за предмет престиране на резултат от умствен труд и като такъв е регламентиран в разпоредбите на чл. 258 - 269 ЗЗД. Неправилен обаче бил изводът, че при този договор липсва каквато и да било обвързаност между обема на работата (услугите) и уговореното възнаграждение, а последното било дължимо дори при липсата на каквато и да била насрещна престация от страна на изпълнителя. Необоснован бил изводът, че самото възникване на вземането за възнаграждение не било обвързано от приемане на отчета на изпълнителя, противно на изрично уговорената между страните в т. 2, р. II от договора клауза, съгласно която заплащането следвало да се извършва след подписване на констативен протокол за извършена работа за отчетния месец.

Неправилен бил и изводът, че клаузите на т. 3 от раздел III и на т. 1 от раздел V не кореспондирали с останалото съдържание на договора и не сочели на поставяне в зависимост дължимостта на възнаграждението от възложената работа. Посочените договорни клаузи съответствали на разпоредбите на чл.

266, ал. 1, чл. 267, ал. 1 и чл. 265, ал. 1 ЗЗД и били приложими към всички договори за изработка. Както всеки договор за изработка, и договорът за консултантски услуги имал за предмет престиране на резултат. Съгласно чл.

266, ал. 1 ЗЗД, поръчващият имал задължение да заплати възнаграждение само за приетата работа. Страните договорили, че възнаграждението е с фиксиран размер и се дължи независимо от обема на възложената съобразно нуждите на възложителя и изпълнена работа за съответния месец. Не било налице обаче нито договорно, нито законово основание за заплащане на възнаграждение по договор на изработка при пълна липса на насрещна престация и на каквото и да било изпълнение. Неправилен бил и изводът на районния съд, че ищцата била поставена „на разположение“ на ответника и това било част от уговорената услуга и изпълнение на договора. Подобна клауза в договора нямало, а по делото било установено по безспорен начин, с неоспорени писмени доказателства, че именно през процесния период - на 13.12.2021 г., ищцата отказвала да получава препоръчана кореспонденция от възложителя. Поради това моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск.

2

Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Насрещната страна Д. Д. П. не е депозирала отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание на 11.12.2024 г. чрез процесуален представител оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната от ответника част.

С подадената насрещна въззивна жалба ищцата Д. Д. П. обжалва първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 1 419.36 лв. до пълния му предявен размер от 3 000 лв., с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Районният съд не съобразил факта, че ищцата не била надлежно уведомена за прекратяването на договора. Твърденията на ответника да е отказала да получи пратката от куриерската фирма с товарителница 1000 6 160 719 605 3 от 10.12.2021 г. били изцяло недоказани.

Съдът неправилно приел, че предизвестието за прекратяване, отправено до ищцата, следва да се счита получено на 13.12.2021 г. – датата, на която ищцата недобросъвестно, според съда, отказала получаване на документа. В представената по делото товарителница за пратка никъде не било посочено нито името, нито данните на получателя В представената информация за пратка 61607196053 никъде не било посочено кой е получателят, нито какво се изпраща. Според въззивницата „прекратяването на договор по куриерска фирма“ било недопустимо. Не била получавала никаква пратка и не била запозната със съдържанието й. Поради това искът бил изцяло основателен.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част и вместо това постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.

С отговор по реда на чл. 263, ал. 3 ГПК ответникът оспорва насрещната въззивна жалба и моли съда да потвърди решението в атакуваната от ищцата част като правилно.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, респ. чл. 263, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността им.

3

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но въззивният съд го намира за частично неправилно по следните съображения:

Не е било спорно и по делото се установява, че на 04.03.2021 г. страните са сключили договор № 1-5834-19 за консултантски услуги, по силата на който ответникът, като възложител, възложил на ищцата, като изпълнител, да го подпомага с консултантски съвети, експертни становища в процеса по подготовката и възлагане на обществени поръчки, в т.ч. да участва в комисии за разглеждане и оценка на постъпили оферти - т. 1 от раздел I, озаглавен „Предмет на договора“. Съгласно т. 2 от същия раздел, изпълнителят се ангажира при писмено искане от страна на възложителя да изготви или редактира проекти на документация за възлагане на обществена поръчка за доставки и/или услуги в срок до 7 работни дни след представяне на документацията за участие от страна на възложителя, а в срок до 14 дни - да изготвя или редактира документация с обект строителство. Според т. 3 от същия раздел, изпълнителят консултира възложителя след задаване на конкретни въпроси и казуси от негова страна.

С раздел II – „Плащания“, т. 1 страните уговорили, че за извършената услуга изпълнителят получава възнаграждение в размер на 1 000 лв. месечно, от която сума се удържа данък, здравни и социалноосигурителни вноски. С т.

2 на раздел II е уговорено, че заплащането се извършва в петдневен срок след подписване на констативен протокол за извършена работа за отчетния месец, по посочена банкова сметка.

С т. 3 от раздел III е предвидено, че при настъпила обективна невъзможност за изпълнение изпълнителят има право да получи възнаграждение само за изработената част от задачата, ако тя може да бъде полезна за възложителя.

С т. 1 от раздел V страните уговорили, че при некачествено изпълнение на работата възложителят може да намали дължимото възнаграждение до 20 4

%. С т. 3 от раздела е уговорено, че договорът може да бъде прекратен от всяка от страните с едномесечно писмено предизвестие. С т. 5 от същия раздел е предвидено, че всички съобщения между страните, свързани с изпълнението на договора са валидни, ако са направени в писмена форма и са изпратени на посочените в този договор адреси за кореспонденция между страните.

С известие изх. № 1-5834/10.12.2021 г. за прекратяване на договор, на основание раздел V, т. 3 възложителят отправил до изпълнителя едномесечно предизвестие за прекратяване на процесния договор.

От приетата и неоспорена товарителница № 1-000 6 160 719 605 3 е видно, че на 10.12.2021 г. ответникът е изпратил чрез пощенски оператор „Спиди“ пратка до посочения в договора адрес за кореспонденция на ищцата гр. София, ж.к. „*******, като съдържанието на пратката е документ с изх. № 1-5834/10.12.2021 г. Видно от неоспорената информацията за проследяване на пратката от електронния портал на пощенския оператор – MySpeedy, именно този номер пратка е отказана от получателя Д. П. на 13.12.2021 г.

Не е било спорно, че в процесния период от 01.12.2021 г. до 28.02.2022 г. на ищцата не са поставяни конкретни задачи от ответника-възложител, в който смисъл са и приетите изготвени от ищцата констативни протоколи.

С оглед така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за неоснователен.

Договорът за консултантски услуги не е изрично уреден от закона, поради което правната му природа следва да се извежда от всеки конкретно сключен договор. По силата на този договор изпълнителят поема задължение да извърши конкретни действия - като предоставяне на съвети, изготвяне на проекти, планове, договори, срещу дължимо от поръчващия възнаграждение.

Престацията е определена по волята на договарящите, като изпълнението се изразява в предоставянето на резултата от труда на консултанта. В този смисъл договорът за консултантски услуги е вид договор за изработка.

Регламентираният в чл. 258 - 269 ЗЗД договор за изработка би могъл да има за предмет резултати както на физически, така и на умствен труд, като когато водещо значение е отдадено на интелектуалните усилия на изпълнителя, договорът следва да се определи като консултантски.

Консултантският договор би могъл да инкорпорира и задължения за правни 5 действия, в който случай сделката съдържа елементи на договор за изработка и на договор за поръчка.

Според уговореното в договора за консултантски услуги може да се дължи възнаграждение за ангажимент - т.е. не за извършена услуга, а за това, че изпълнителят е поел задължение за готовност да изпълнява възложеното му. Тъй като договорът е ненаименован (няма законова уредба), поемането на такива задължения от страните по него не може да се предполага, а следва да е сторено изрично.

В случая, с оглед уговореното от страните, сключеният между тях договор има правната характеристика на договор за изработка, както правилно е приел и районният съд. Задължения за правни действия не са уговорени, поради което неоснователно въззивницата-ищца поддържа договорът да бил такъв за поръчка.

Съгласно чл. 258 ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да плати възнаграждение. Разпоредбата на чл. 264, ал.

1 ЗЗД урежда задължението на поръчващия да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на работата обхваща фактически и правни действия - реално предаване от изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното, изявление, че изработеното съответства на поръчаното. Ако изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката на възложителя и същата е без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме и за него възниква задължението да плати на изпълнителя уговореното възнаграждение (чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД).