Решение № 5 от 12.01.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Враца, 11.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Надя Г. Пеловска-Дилкова

Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20211400500482 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ц. Х. Ц., ЕГН **********, представляван по пълномощие от адв.М.Л. от САК, срещу Решение №260100/10.06.2021г., постановено от Районен съд-Мездра по гр.д.

№723/2020г., с което е осъден да заплати на "Кредитреформ България"ЕООД, ЕИК *** сумата 1000лв. главница по договор за кредит от 01.04.2016г. и договор за кредит от 23.06.2016г., сключени между "4Финанс"ЕООД и ответника, вземанията по които са прехвърлени с договор за цесия от 23.11.2018г., сумата 131.96лв.-лихва за забава и деловодни разноски.

В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния и с процесуалния закон. В подкрепа на това оплакване в жалбата се излагат съображения, че районният съд е приел неправилно, че вземането е прехвърлено от "4Финанс"ЕООД на ищеца, както и че е налице валидно прехвърляне на вземанията по двата посочени в диспозитива договора, без да отрази, че вторият от тях има качеството на анекс.

1

На следващо място в жалбата се сочи, че ищецът основава вземанията си на рамков договор за цесия от 23.12.2018г., който няма транслативен ефект, а само обединява под един режим множество самостоятелни договори, озаглавени "Приложения", и дори да се приеме, че предметът на рамковия договор е установим, придобиването на процесните вземания от ищеца би могло да настъпи само по силата на самостоятелен договор за цесия.

Отделно от това според въззивника, дори да се приеме, че са прехвърлени вземания по Приложение 1, сумата 1000лв., записана като главница по договора за заем от 23.06.2016г., не е цедирана от "4Финанс"ЕООД на ищеца, тъй като в приложението е посочено, че се цедира вземане по договор от 01.04.2016, главницата по който е в размер на 500лв.

Следващият аргумент на въззивника е, че договорът за заем е реален, а в случая ищецът не е провел пълно и главно доказване на факта, че сумата 1000лв. е получена от ответника, тъй като по делото са представени само разписки за извършени два парични превода от по 500лв., но не по банковата сметка на ищеца, а до трето лице – EasyPay, и няма доказателства за получаване на сумите от ответника.

На следващо място въззивникът поддържа, че договорите за заем са недействителни поради несъответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, тъй като не са му известни нито самия договор, нито общите условия, които не са подписани от него. Според жалбоподателя представеният на хартиен носител договор за кредит противоречи на материалния закон, тъй като в специалните условия не е включен лихвен процент на ден, в нарушение на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК. На следващо място според жалбоподателя процесните договори за кредит съдържат различен размер на ГПР и на годишните лихвени проценти, от което следва, че в случая не става въпрос за един и същ договор, вторият от които е анекс към първия, а за два отделни договора с различни параметри.

В жалбата се настоява, че клаузите за лихвените проценти са нищожни поради противоречие с добрите нрави, тъй като, в противоречие с константната съдебна практика, размерът на законната лихва надвишава 30%, а отделно от това са включени и допълнителни такси.

Становището на въззивника е, че поради недействителност на договора кредитополучателят дължи връщане само на чистата му стойност – 500лв. по първия от договорите. Оспорва се и дължимостта на законна лихва.

2

Искането на въззивника е обжалватото решение да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за двете инстанции.

В жалбата не се заявяват доказателствени искания пред тази инстанция.

Чрез управителя Р. В. въззиваемото "Кредитреформ България"ЕООД е подало отговор, в който оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

В отговора се поддържа, че длъжникът не е страна по договора за цесия, на който може да противопостави единствено възражение за ненадлежно уведомяване. Развиват се съображения във връзка с това, че договорът за цесия представлява частен диспозитивен документ и оспорването му от ответника е недопустимо.

Нататък в отговора се коментират клаузите на договора за цесия и тези на договорите за кредит и се настоява, че в първоинстанционното производство е доказано сключването на договора за кредит и искането за отпускане на допълнителен такъв. Като сочи представените пред районния съд писмени доказателства, въззиваемата страна настоява, че е доказано предаването на исковата сума на ответника.

На следващо място въззиваемата страна излага съображенията си във връзка с оплакването в жалбата за липса на доказателства за предоставяне на преддоговорна информация и запознаване и приемане на Общите условия от кредитополучателя.

В отговора се изразява несъгласие с поддържаното от въззивника несъответствие на договора за кредит с разпоредбите на ЗПК, като се излагат конкретни правни съображения.

Претендират се разноски и се прави искане противната страна да посочи банкова сметка, по която да се заплатят дължимите разноски в случай на уважаване на жалбата.

Доказателствени искания не се заявяват.

В акта си по чл.267 ГПК съдът е приел, че въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима, поради което е внесъл същата за разглеждане в открито съдебно заседание, в което страните не се явяват и не се представляват. Пълномощникът на въззиваемото дружество 3 адв.Ш. и представил писмено становище, в които развива обстойни съображения за неоснователност на въззивната жалба.

За произнасянето си по основателността на въззивната жалба настоящият състав взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявени от "Кредитреформ България"ЕООД, ЕИК *** срещу Ц. Х. Ц., ЕГН ********** осъдителни искове с правно основание чл.240, вр. чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД за сумата 1 000лв. – главница по Договор за кредит №9938181004 и за сумата 131,96лв. – лихва за забава за периода от 24.11.2018г. до 12.03.2020г., както и за законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 01.04.2014г. между "4финанс"ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка "Вивус", и ответника е сключен Договор за кредит №9938181004 по реда на чл.6 ЗПФУР. Ищецът описва точно начина за предоставяне на финансови услуги от разстояние и за сключването на договорите съгласно разпоредбите на чл.3, вр. чл.2 ЗЕДЕУУ и Общите условия на "4финанс"ЕООД в съответствие с ЗПФУР и сочи, че процесният договор е сключен по заявка на ответника да му бъде отпусната сума в размер на 500лв., като е заявена и незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатурата, а кредитът е отпуснат за период от 30 дни с падежна дата 01.05.2016г. Съгласно заявката на ответника и условията на договора сумата е отпусната от кредитодателя чрез паричен превод посредством Изипей на 01.04.2016г., като към датата на падежа – 01.05.2016г. кредитополучателят е следвало да плати сума в общ размер 639, 99лв.

Ищецът твърди, че с настъпването на падежа на договора ответникът неколкократно се е възползвал от правата си по чл.11 от Общите условия към договора да поиска удължаване на срока за връщане на кредита, след което срокът е удължен до 06.07.2016г., а но 23.06.2016г. на основание т.8.1. и 8.2 от Общите условия е подал заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на 500лв., ведно с нова услуги за експресно разглеждане, която представлява промяна на съществуващия договор за кредит посредством сключването на нов договор по реда на чл.3.1 и всички параметри по първия остават непроменени, с изключение на размера на общата сума на кредита.

4

Твърди се, че на 23.06.2016г. сумата е отпусната на ответника чрез паричен превод посредством Изипей и доколкото падежната дата остава непроменена, към 06.07.2016г. кредитополучателят е длъжен да върне сума в общ размер 1 235.44лв., включваща главница, такси за експресно разглеждане и договорна лихва. С настъпването на падежа по договора ответникът отново се възползвал от правото си и многократно удължавал срока за погасяване на кредита, в резултат от което за краен падеж е определена датата 08.02.2017г., към която не погасил дължимите суми и изпаднал в забава, при което съгласно клаузите на договора и т.13.1 от ОУ ищецът започнал да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ – 10% към договорния лихвен процент върху неизплатената сума за периода на просрочието. На ответника били изпратени три напомнителни писма, съдържащи информация за просрочения кредит, които се таксуват по 10лв. всяка едно съобразно т.13.5 от ОУ, но плащания не постъпили.

Нататък в исковата молба се твърди, че на 23.11.2018г. между "4финанс"ЕООД и ищеца е сключен Договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-933, с който на цесионера са прехвърлени вземанията по процесния договор за кредит в общ размер 2 200,24лв., от които главница 1 000лв., такси за експресно разглеждане 208,33лв., 24,11лв. договорна лихва за периода на отпускане на кредита и 937,80лв. наказателна лихва, които са описани подробно в Приложение №1, представляващо неразделна част от договора за цесия, в чийто чл.26 цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на вземанията. С оглед на това упълномощаване ищецът е изпратил уведомление за цесията по чл.99, ал.3 ЗЗД с препоръчана пратка чрез "Български пощи"ЕАД, което е получено на 19.12.2018г. от Р. Й./майка/, а цедентът е предоставил на ищеца потвърждение за прехвърляне на вземания.

Чрез пълномощника си адв.К. Б. от РАК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва наличието на валиден договор между него и "4финанс"ЕООД и твърденията на ищеца, че е попълвал и подавал искания до това дружество с цел получаване на кредит в размер на 500лв., че е кандидатствал за такъв кредит онлайн, регистрирайки се лично в системата на "Вивус", и е създал свой потребителски профил в нея. Ответникът отрича да е получавал електронни съобщения от посоченото дружество, чрез които да е 5 запознаван с условията на договора за онлайн кредит, както и каквато и да било преддоговорна информация, да е попълвал въпросници и да е потвърждавал искането си за получаване на кредит чрез натискане на бутон "Подпиши", да е полагал подписи, да е получавал електронни съобщения с прикачени към тях файлове, да е потвърждавал, че е запознат с договора и с приложенията към него чрез натискане на бутон "Подпиши". Ответникът отрича също да е получавал от "4финанс"ЕООД електронни съобщения и такива на хартиен носител и да е предоставял свои лични данни.

Ответникът сочи, че представените с исковата молба Общи условия не носят негов подпис и не са му известни, като оспорва договорът да е сключен във формата на електронен документ, поради което според него правоотношенията не са реализирани при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕП и тъй като той не е положил електронен подпис, не е възникнало валидно договорно правоотношение. Ответникът оспорва да е подписал двата договора от 01.04.2016г. и от 23.06.2016г. и Общите условия, представени с исковата молба, цитира клаузите на чл.3.1 и 1.8 от ОУ и сочи, че предвидената в тези клаузи кореспонденция не е разменена, че не е създал лично свой профил на сайта на "4финанс"ЕООД и не е комуникирал лично с това дружество.

На следващо място ответникът оспорва да е получил реално от "4финанс"ЕООД заемните суми и да е искал удължаване на срока на договора, като прави възражение за недействителност на договора за кредит поради противоречие със ЗПК и ЗЗП. В отговора се поддържа противоречие на договора с материалния закон, тъй като в специалните условия не е включен лихвен процент на ден, двата договора съдържат различен размер на ГПР и годишен лихвен процент, което според него означава, че не става въпрос за един, а за два отделни договора. Поддържа се също нищожност на клаузите, уреждащи лихвените проценти, поради противоречие с добрите нрави и се възразява срещу включването на допълнителни такси.