Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 1528 от 30.11.2022, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Наказателно дело от общ характер 374/2022
Вид
Протокол № 1528
Подписан
30.11.2022
В сила
23.01.2023
Състав
Камен Георгиев Гатев

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 1528 гр. Пазарджик, 30.11.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев

Съдебни

В. П. Новакова заседатели: Мария М. Милева при участието на секретаря Росица Караджова и прокурора В. П. Х.

Сложи за разглеждане докладваното от Камен Г. Гатев Наказателно дело от общ характер № 20225220200374 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:45 часа се явиха:

Подсъдимият Ц. Р. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание, явява се лично и с адв. И. п. АК – Велико Търново с пълномощно от днес.

СЪДЪТ докладва постъпило телефонно обаждане, с което подсъдимият уведомява съд, че пътува със защитника си, но не може да се яви в насрочения час в 11:00 часа, поради станало ПТП на автомагистрала по която се движи. Помолил е да бъде изчакан до 11:40 часа.

За пострадалото юридическо лице „Агрофарм“ ООД - редовно уведомено от предходното съдебно заседание, не се явява представител.

СЪДЪТ докладва постъпила молба от ощетеното юридическо лице за конституирането му като граждански ищец за сумата от 80273,38 лева, ведно със законната лихва от 31.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

В залата присъства адв. Н. Р..

За РП-Пазарджик се явява прокурор Х..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. п.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, 1 поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Сне се самоличността на подсъдимия, както следва:

Ц. Г. Р. – ЕГН **********, роден в гр. С., живущ в същия град, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, с висше образование, безработен.

ПОДСЪДИМИЯТ: Получих препис от обвинителния акт и разпореждането на съда за насроченото разпоредително заседание преди повече от 7 дни.

На подсъдимия се разясниха правата по чл.55, чл.94, чл.115 ал.4 и чл.274 от НПК.

РАЗЯСНЕНИ бяха и разпоредбите на чл. 371 и чл.380 и сл.НПК.

ПОДСЪДИМИЯТ: Разбрах правата си.

Не се направиха ОТВОДИ на съда, секретаря и прокурора.

ПРОКУРОРЪТ – Основателно е искането за конституирането на граждански ищец и моля да бъде уважено.

АДВ. п. – Считам този иск за неоснователно, тъй като не е доказано по безспорен начин вината на подсъдимия за извършването на това престъпление и по този начин не е възможно той да възстанови тази сума по гражданският иск.

СЪДЪТ намира депозираната молба за допустима, но счита, че не следва да бъде допускана до разглеждане в настоящия процес така предявения граждански иск. Това е така, тъй като делото е с правна сложност, като съдът счита, че евентуално разглеждането на гражданският иск ще доведе до затрудняването развитието на наказателния процес, тъй като се касае за големи количества препарати за растителна защита, които евентуално да са били предмет на престъпно посегателство.

С оглед на изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уважение искането на юридическото лице „Агрофарм“ ООД за конституирането му като граждански ищец.

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Наясно сме с въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК и сме готови да пристъпим към обсъждането им.

С оглед изявлението на страните съдът

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ОТКРИТОТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ, разяснява на страните разпоредбите на чл. 248, ал.3 и ал.4 от НПК и пристъпва към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания и възражения по въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК. Считам, че делото следва да се разгледа по реда на глава 20-та от НПК.

АДВ.п.: По въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК считам, че по първа точка подсъдно ли е делото на съда - делото не е подсъдно на този съд. В два отговора, отговора и допълнение към отговора, който е депозиран в срок пред съда са изложени достатъчно аргументи, за това че така наречените нарушения или престъпления не са извършени на територията на пазарджишкия съдебен район, а на плевенския и поради тази причина считам, че делото следва да бъде изпратено на Районен съд – Плевенския районен съд по подсъдност.

На второ място има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство – Да, има основание, тъй като видно от цялото дело не е доказано по безспорен начин вината на подсъдимия. Не са събрани никакви доказателства за това, че той като длъжностно лице, което също не е доказано, че той е длъжностно лице или МОЛ и по този начин следва да носи отговорност по чл. 202 от НК. По никакъв начин не е доказано, че той е присвоил тези пари. Не са събрани доказателства, които както е по закон е длъжен разследващия орган да събира, както обвиняващи го доказателства, така и оневиняващи по никакъв начин не са събрани оневиняващи доказателства, които следва да бъдат приложени към делото.

На следващо място допуснати са доста нарушения на ДП. Всъщност са отразени изцяло в отговорите, които са депозирани и няма да ги разглеждам 3 подробно. Искам да се спра само на едно съществено процесуално нарушение, което мисля, че е най- важното. Господин Председател през цялото време на водене на ДП правата на обвиняемия тогава са нарушени във връзка с адвокатската защита, която той е следвало да има. Целият процес в ДП е минал без никаква адвокатска защита, която всъщност е задължителна, тъй като в чл. 202, ал. 2 от НК предвиденото наказание за такова престъпление е до 15 години, което автоматично води до изискване задължителна адвокатска защита, която не е налице в ДП, нито при предявяване на обвинението, нито при предявяване на материалите до момента няма адвокатска защита. Считам това за съществено нарушение на процесуалните правила, което би следвало да доведе до прекратяване на делото.

На следващо място нямам възражения, делото следва да се разгледа по общите правила, не при закрити врати, няма нужда от резервен съдия или съдебен заседател. Мярката за процесуална принуда „подписка“ нямам забележки. Искания за събиране на нови доказателства считам, че достатъчно дадох доводи в тази насока, че наистина следва да бъдат събрани достатъчно други нови доказателства, за да може наистина да бъде доказана това престъпление и за да бъде обявен подсъдимия за невинен.

ПРОКУРОРЪТ – Моля да оставите възраженията и исканията на подсъдимия и неговия защитник без уважение като неоснователни. На първо място делото е подсъдно на Районен съд - Пазарджик с оглед престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия и с оглед мястото, където се твърди, че е извършено то. Прието е, че престъплението е извършено чрез вземане от склада на дружеството ощетено юридическо лице и не отчитане чрез представяне на стокови разписки или други оправдателни документи на препарата за растителна защита, които са били предназначени за продажба на клиенти. Престъплението е извършено в гр. Пазарджик, където е седалището на дружеството в това число и склада на дружеството, което се явява ощетеното юридическо лице, което определя и местната подсъдност именно на Районен съд - Пазарджик. Не намирам за необходимо да вземам отношение по аргументите изложени от защитника на подсъдимия за липса на доказателства за извършено престъпление, доколкото това е въпрос по съществото на делото по който съдът ще се произнесе с крайния си съдебен акт. Освен това намирам необходимо да посоча, че съгласно чл. 248, ал. 4 от 4

НПК в разпоредително заседание не се обсъждат нарушения свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. Що се отнася до твърдението, че е било допуснато съществено процесуално нарушение довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия считам, че такова не е налице. На 03.02.2022 г. на подсъдимият Р. е повдигнато обвинение след като същият в един продължителен период от време е търсен за да бъде призован за извършването на това действие. При призоваване подсъдимият е бил уведомен, че има право да се яви със защитник, както и за това в какво качеството и за извършването на какво действие се призовава. Подсъдимият не се е възползвал от правото на адвокатска защита, като не само, че не се явил със защитник, но и изрично е заявил, че към момента не желае такъв, като това негово изявление е обективирано в постановлението за привличане на обвиняем от 03.02.2022 г., което е било предявено и подписано от подсъдимия. Като нито в някакъв следващ действието момент подсъдимият не е сезирал, нито водещия разследването, нито наблюдаващия прокурор с искане да му бъде предоставена възможност да си упълномощи защитник, респективно с искане за назначаване на служебен такъв, като наблюдаващият прокурор не е бил сезиран за възпрепятстване на това негово право. Ето защо твърдението му, че е бил принуден едва ли не да се яви без защитник е несъстоятелно. На подсъдимия Р. е била разяснена и възможността да се запознае и с материалите по делото, като за определената за явяването дата той е бил уведомен лично от органите и това обстоятелство е било отразено в портокала за разпит на обвиняем от 03.02.2022 г. Подсъдимият не се е явил на определената дата, като до внасянето на делото в съда с ОА не е представил доказателства за наличието на уважителна причина възпрепятстваща явяването му. Ето защо моля да оставите възраженията и исканията на подсъдимия и защитника му без уважение.

С оглед доводите на страните съдът отбелязва следното:

СЪДЪТ намира за неоснователен доводът на защитата за това, че делото не подсъдно на настоящия съд. Съобразно изложените обстоятелства в ОА деянията са извършени на територията на пазарджишкия район, като тези обстоятелства подлежат на доказване в процеса, но изхождайки от тях няма основание да се приеме, че делото е подсъдно на друг районен съд. Не може да се сподели довода на защитата за наличието на основание за 5 прекратяване или спиране на производството, тъй като не е доказана вината на подсъдимия. Съобразно чл. 248, ал. 4 от НПК в разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, които са свързани с оценката на доказателствения материал. Вината също подлежи на доказване от държавното обвинение в хода на процеса.

СЪДЪТ не споделя и съображението на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения за осигуряване правото на защита на подсъдимия или по- точно на обвиняемия в ДП. Съдът напълно споделя казаното от представителя на държавното обвинение, като следва да бъде добавено, че за престъплението, което е вменено на подсъдимия по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК наказанието, което се предвижда е от 3 г. до 15 г. лишаване от свобода, ето защо е неоснователен и доводът за наличието на задължителна защита по смисъла на чл. 94, ал. 1, т. 3 от НПК. Съобразно тази разпоредба задължителното участие на защитник е налице, когато за предвиденото наказание лишаване от свобода не по- малко от 10 г. или друго по- тежко наказание.

СЪДЪТ намира обаче, че е налице друго съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правото на защита на подсъдима на ДП и в крайна сметка при изготвяне на ОА и то се отнася до следното:

В ОА липсват изложени каквито й да е обстоятелства, как точно подсъдимият се е разпоредил с повереното му имущество като със свое. В този смисъл е налице многобройна практика, като съдът цитира в настоящия случай Решение № 65/10.02.2003 г. на ВКС по нак.д. № 656/2002 г. на 2-ро наказателно отделение с докладчик съдия Гроздан Илиев. В това решение е отбелязано, че по начало липсата означава причинена щета с неустановен произход. Необходимо е по несъмнен начин да се установи извършено от длъжностното лице разпореждане с повереното му имущество като със свое.

Фактическият състав на противоправното разпореждане може да бъде свързан с изразходване на средствата за лични нужди за облагодетелстване на трети лица или покриване на техни задължения и други. Тези обстоятелства подлежат на конкретно установяване във всеки отделен случая. В настоящият ОА липсват обстоятелства свързани с конкретно изразходване на присвоените средствата, дали е за лични нужди, в полза на трети лица или други обстоятелства. По този начин съдът намира, че е накърнено правото на 6 защитата подсъдимият да разбере, в какво точно е обвинен от гледна точка на престъпния състав на вмененото му престъпление. Не излагането на тези обстоятелства е съществено процесуално нарушение и същото следва да бъде отстранено.