Решение № 805 от 23.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 805 гр. Пловдив, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330111630 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове по чл.

26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от Г. С. Й., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „*************“ № ***, чрез адв. Р. срещу „Вивус. БГ“ЕООД, ЕИК 202393458 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Никола Габровски № 79, представлявно от З. Р. и А. М. з а прогласяване нищожност на клауза от договор за кредит от ********** г. касаеща заплащане на такса за експресно разглеждане и осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 46,42 лв. платени по нищожната клауза, ведно със законната лихва от предявяване на иска ********** г. до окончателното плащане. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на ************ г. за сума 300 лева. ЛП е 40,15 %, а ГПР-49,20 %.

Съдържа се клауза за такса бързо разглеждане в размер от 46,42 лв.

Задълженията са изплатени. Клаузата е нищожна като неравноправна.

Изискването за таксата противоречи на ЗЗП и ЗПК, добросъвестността и представлява скрито оскъпяване на кредита.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава 1 сключването на договора и задълженията по него, погасяването им.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства- договор за паричен заем № ******************** от *********** г.; разписка (лист 5 от делото) е видно, че на *********** г. между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ответника на ищеца на сума от 300 лв. в заем за срок от 5 дни, при ГЛП е 40,15 %, а ГПР -46,42 %. Предвидено е заплащане на такса за бързо разглеждане от 46,42 лв. На ищеца е плащане на сума в размер от 348,07 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът като небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ се явява кредитор на ищеца, който от своя страна е сключил договора като потребител. Поради това сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание се явява потребителски и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК.

С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на съдържащи се в договора уговорки съдът намира, че клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане на документите в размер от 46,42 лв. е нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация на кредитора. Опциите при сключване на договора за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката и получаване на становище до 20 минути след подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в срок от 10 дни. Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в пократък срок заемателят е принуден да избере опция приоритетно разглеждане.

Тази такса е уговорена в договора, едва след като е направена заявката, като 2 потребителят преди подписване на договора се задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата е във фиксиран размер – 46,42 лв. или в случая приблизително 1/6 от размера на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Съгласно чл. 144, т. 9 ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146, ал. 1 ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такси. дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ищецът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит на документи в предвидения в договора размер. С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК .

Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност н а клауза от договор за потребителстки кредит от ************ г. , предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед нищожността на процесната клауза въвеждаща задължение за плащане на сума 46,42 лв. съдът намира, че не е налице основание за получаване от кредитора на такава.

Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че сумата е била заплатена от длъжника на кредитора, като не се твърди и не се доказва тя да е била върната обратно на ищеца. Ето защо съдът намира, че ответника се е обогатил с получаване на недължимото вземане, което налага иска за неговото връщане да се уважи.

Предвид изхода на делото на ищеца следва да се присъдят сторените разноски от 100 лв. за държавна такса.

3

Тъй като същият е бил представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв.

Р. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действал а към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 400 лв. общо за предявените два иск, тъй като същите произтичат от едно и също основание.

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата обективирана в договор за паричен заем № ****************** от ********** г. сключен между Г. С. Й., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***********“ № *** срещу „Виувс.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Никола Габровски“, № 79 представлявано от З. Р. и А. М. предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане като противоречаща на принципа на добрите нрави.

ОСЪЖДА „Виувс.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Никола Габровски“, № 79 представлявано от З. Р. и А. М., да заплати на Г. С. Й., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.

„*************“ № **, сумата от 46,42 лв.(четиридесет и шест лева и 42 ст.) платени по нищожна клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане , ведно със законната лихва от предявяване на иска 07.08.2023 г. до окончателното плащане, както и 100 (сто) лв. за разноски за производството.

ОСЪЖДА „Виувс.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Никола Габровски“, № 79 представлявано от З. Р. и А. М. да заплати на адвокат Р. Н. Р. с личен № ***************, с адрес: гр.

П . , ул. **************** № ****, сумата от 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5