Решение № 128 от 17.03.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 620/2025
- Вид
- Решение № 128
- Подписан
- 17.03.2026
- Състав
- Деница Добрева
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 228, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.250 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 250, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 128 гр. Варна, 17.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. П.а като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20253100900620 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е образувани по обективно съединени осъдителни искове на “Кремер София“ ЕООД, ЕИК 831521337, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Крум Попов“№ 45, срещу „Б.и 91“ ООД, ЕИК 107059276, със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.“Зелениковец“№ 9, както следва:
1) за сумата от 80 189,99 евро, представляваща възнаграждение по договор от 27.06.2022г. за съхранение на зърно в складова база на ищеца в землището на с. Слънчево, общ. Аксаково за месеците август, септември и октомври 2025г., съгл. в чл. 3, ал. 3 от договора, за което са издадени фактура № 1000000495/01.08.2025 г., фактура № 1000000496/01.09.2025 г. и фактура № 1000000500/01.10.2025 г., на осн.чл. 250, ал. 2 вр. чл. 79 от ЗЗД;
2) за сумата от 10 691,99 евро, представляваща мораторна неустойка по чл. 23 от договорa от 27.06.2022г. за съхранение на зърно в складова база на ищеца в землището на с. Слънчево, общ. Аксаково, на осн. чл. 92 от ЗЗД, формирана като следва:
2.1. 5346 евро- неустойка за забавено изпълнение на задължение по Фактура № 1000000495/01.08.2025 г. за периода от 05.08.2025 г. до 10.10.2025 г.;
2.2. 4677,75 евро - неустойка за забавено изпълнение на задължение по Фактура № 1000000496/01.09.2025 г. за периода от 05.09.2025 г. до 10.10.2025 г.;
2.3. 668,25 евро - неустойка за забавено изпълнение на задължение по Фактура № 1000000500/01.10.2025 г. за периода от 05.10.2025 г. до 10.10.2025 1 г.
Ищецът се позовава, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор от 27.06.2022г., сключен за петгодишен период, за съхранение на зърно в складова база на ищеца в землището на с. Слънчево, общ. Аксаково, изменен с анекси №1/29.09.2022 г., №2/23.01.2023 г., ( с който са индексирани цените) и анекс № 3/02.06.2025г. По силата на сключения договор ищецът (влогоприемател) се е задължил за срока на договора да съхранява влагано от ответника зърно в насипно състояние, при договорено от страните минимално количество от 58000 тона за 4 броя силози. По силата на анекс № 3 минималното количество предадено и изтеглено зърно за периода 1.07.2025г. до 15.06.2026г. е намалено на 43500 тона, а броят на силозите, в които да се съхранява- на 3 бр. За дължимото възнаграждение и съгл. чл. 7, ал.
3 от договора влогоприемателят издавал фактури на първо число на текущия месец за услуги по чл. 3, ал. 3 от договора, с падеж на задължението 5-то число на месеца. Твърди, че процесните фактури са получен от ответника чрез куриер и са изпратени допълнително чрез ел. поща.
Изпълнението на задължението за възнаграждение по договора е скрепено с неустойка за забава, уговорена в размер на 0,5 % от стойността на забавеното плащане за всеки просрочен ден, но не повече от 20 % .
Ответникът оспорва иска. Твърди, че сключеният договор в частта му за съхранение на продукция представлява рамково договор за влог, който съдържа само общата уредба на отношенията между страните. Счита, че конкретно договорно правоотношение по договор за влог възниква само след реалното предоставяне на вещи за съхранение. Оспорва реалното предоставяне от ответника (влогодател) на вещи за съхранението за процесния период, съответно оспорва наличие на основание за заплащане на такси за съхранение. Счита, че възнаграждение по чл. 3, ал. 3 от договора е дължимо при предоставяне на вещи за съхранение, независимо от количеството.
Искът за мораторна неустойка се оспорва поради неоснователност на главния иск.
С допълнителната искова молба ищецът уточнява, че възнаграждението по чл. 3, ал. 3 от договора е дължимо независимо от предаването на вещи за съхранение. Същото е договорено с оглед резервирания за влогодателя капацитет за съхранение по време на действие на договора. Ищцовото дружество не е регистрирано като публичен склад.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си по спора.
С представените писмени бележки страните доразвиват правните си доводи.
По предварителни въпроси, допустимостта на спора и разпределението на доказателствената съдът се е произнесъл с определение№ 126/27.01.2026г.
За да се произнесе спора, съдът съобрази от фактическа страна следното:
2
По делото е безспорно, че страните се намират във валидни облигационни отношения по договор от 27.06.2022г., сключен за петгодишен период, за съхранение на зърно в складова база на ищеца в землището на с.
Слънчево.
По силата на договора влогодателят се е задължил да предава на влогоприемателя, и съответно да изтегли, за всяка от стопанските години минимум 58 000 тона зърно за отговорно пазене и съхранение в 4 бр.силози в складовата база в с. Слънчево (чл. 1.1 ).
За срока на договора влогоприемателят няма право да приема в силозите по горната разпоредба зърно на трети лица(чл. 9). По всяко време на действие на договора влогодателят може да изтегли вложеното зърно (чл. 18) Срещу уговорено възнаграждение влогоприемателят се е задължил да приема, експедира и съхранява зърно( чл. 3 и чл. 6). В чл. 3 от договора страните са уговорили отделни възнагражденията за извършените услуги.
Предвидено е възнаграждението за съхранение в размер на 27 500 евро без ДДС на месец, е дължимо, независимо от реалното съхраняване на зърното За разлика от него,възнагражденията по чл. 3, ал. 1 и ал. 2( за прием и експедиция) са определени на базата действително вложеното зърно(чл. 4, ал.
1). Според удостоверените по реда на чл. 7, ал. 1 от договора количества вложено зърно, влогоприемателят издава фактура към всяко последно число на месеца и към датата на приключване на партидата и изтегляне на последно вложеното количество, а за услугите по чл.3, ал. 3 – на първо число на месеца, като представя фактурите за плащане. Съгласно чл. 19 уговореното възнаграждение за услугите по чл. 3, ал. 1 и ал. 2 е дължимо в тридневен срок от издаване на фактурата, а това по чл. 3, ал. 3 до 5-то число на текущия месец срещу издадена фактура.
При забава на влогодателя за заплащане на възнаграждението, се дължи неустойка за забавено изпълнение в размер на 0.5 % от стойността на забавеното плащане за всеки ден забава, но не повече от 20 % общо(чл. 23).
С анекс № 2/23.01.2023 от договора страните са договори изменение на разпоредбата на чл. 3, като цената за съхранение по чл. 3, ал. 3 е фиксирана в размер на 29 700 евро без ДДС на месец .
С анекс № 3/02.06.2025г. страните са постигнали съгласие за периода 1.07.2025 г. до 15.05. 2026г. да намалят броя на резервираните за съхранение силози от 4 на 3 броя, за който срок влогоприемателят има право да използва освободения силоз за съхранение. За същия срок дължимото по договора възнаграждение по чл. 3, ал. 3 е редуцирано от 28 770 евро с ДДС на месец до 22 275 евро с ДДС месечно. Съответно само за периода по анекса е намалено задължението на влогодателя за минимален тонаж на годишна база съгласно чл. 1.1 от договора от 58 000 тона на 43 500 тона и респективно задължението за неустойка по чл.27 от договора.
От заключението на назначената по делото ССчЕ, кредитирано като обективно дадено и неоспорено от страните, се установява, че процесните 3 задължения са осчетоводени само при ищеца- влогоприемател. Процесните фактури са включени в дневниците за продажби за съответните периоди.
Счетоводството на страната е редовно водено. В счетоводството на „Б.и 91“ ООД фактурите не са осчетоводени и не са включени в дневниците за покупки, съответно не е ползван данъчен кредит, включително до м.01.2026г. Плащане по фактурите не е извършено. Вещото лице е дало заключение за количеството зърно, влагано от ответника при ищеца за период от
01.07.2022г. по месеци.
Правни изводи:
С договора за влог влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази или върне / чл.250 ЗЗД/. Поначало договорът е безвъзмезден, освен ако страните не уговорят възнаграждение (чл. 250, ал. 2 от ЗЗД), с което договорът се трансформира в несъвършен двустранен. Поначало договорът се счита за реален, тоест правоотношението възниква в с действителното предаване на движими вещи и приемането им за пазене от влогодателя, макар в част от правната доктрина да се поддържа и становище за консенсуалност на договора/ П. Голева/. До предаване на вещите за съхранение правоотношение не възниква, а съгласието за бъдещо предаване по-скоро има характер предварителен договор за влог. Съглашението за предоставяне на пространство за съхранение, ако самата вещ /независимо дали движима или недвижима/ не е индивидуализирана не може да се квалифицира като наемно правоотношение съгласно чл. 228, ал.1 от ЗЗД. При договора за наем наемодателят предоставя конкретна индивидуализирана вещ, заедно с всички нейни принадлежности.
В случая сключеният договор от 27.06.2022г., за съхранение на зърно има комплексен характер. Влогоприемателят се е задължил да осигури капацитет за съхранение на зърно за срока на договора в 4 броя силози, за което е уговорено възнаграждение за съхранение (чл. 3, ал. 3), като при действителното му предоставяне за съхранение влогодателят дължи на самостоятелно основание възнаграждение за теглене и експедиция / чл. 3,ал. 1 и ал. 2/. В частта относно задължението за осигуряване на определен брой неиндивидуално определени силози договорът няма характер на предварителен договор за влог, а на окончателно (ненаименовано) съглашение за осигуряване място за съхранение. В останалата част договорът е предварителен за влог.
От съдържанието на договорните клаузи за съда не остава съмнение, че възнаграждението за осигуряване капацитет за съхранение е дължимо независимо от действителното влагане на зърно. Изрично в този смисъл са клаузите на чл. 3, ал. 3. Срещу това възнаграждение влогоприемателят се е задължил да осигури достъп на оправомощени от влогодателя лица до вложеното зърно през целия срок на договора(чл. 12) и да не приема в силозите по чл. 1, ал. 1 зърно на трети лица(чл.9). Следователно, срещу 4 договореното възнаграждение ответникът разполага с пространство за съхранение през целия срок на договора, без значение дали в действително го използвал за целта.
Аргумент в подкрепа на разбирането, че възнаграждението е дължимо само за резервирания капацитет за съхранение е сключеният анекс № 3/02.06.2025г., с който пропорционално на редуцирания брой силози, е намалено и дължимото възнаграждение. Аргументите, които ответникът черпи от наименованието на договора и начина, по който страните по него са именувани, не могат да бъдат споделени. Действително, контрагентите са определени като “влогодател” и “влогоприемател”, но с оглед, ясните договорки за основанието, на което се дължи възнаграждението по чл. 3, ал. 3 , обозначаването на страните е без значение. От друга страна наименования влогодател” и “влогоприемател”кореспондират на уговорки по предварителния договор за влог, съдържащ се в същото споразумение.
Фактическият състав, от който възниква правото на ищеца на възнаграждението е доказан. Няма спор по делото, че въпросното възнаграждение не е заплатено, следователно ищецът е доказал спорното притезание.
Месечният размер на възнаграждението по чл. 3, ал. 3 е определен на 29 700 евро с ДДС с анекс № 2/23.01.2023г., а анекс 3/2.06.2025г. на 22 275 евро без ДДС( ограничено за периода 01.07.2025г. до 15.06.2026г. ).
При това положение, общият размер на възнаграждението за исковия период е в размер на 66 825 евро без ДДС или 80 190 евро с ДДС.
По акцесорния иск:
Както се посочи по-горе страните са уговорили мораторно обезщетение при неизпълнение. Съгласно чл. 23 от договора влогоприемателят дължи неустойка в размер от 0.5 % от стойността на забавеното плащане за всеки ден забава, но не повече от 20 % от стойността на забавеното плащане.
Възражения относно действителността на договарянето не са повдигнати. Съдът намира, че договорното съдържание отговаря на изискванията за добросъвестно договорено от търговци парично задължение за обезщетяване на вредите от неизпълнението, ограничени с краен лимит от 20 % от забавеното плащане. Следователно, неустойката обезщетява вредите не само от забавата за въведения от ищеца период, но за целия период на неизпълнение, продължил и след датата на достигане на лимита от 20%.
Разпечатката съдържа 45 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7bae5a6a-c566-4c13-b514-053410d4cd49