Решение № 253 от 28.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Пловдив, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20215300502987 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№15 624/19.11.2021г. депозирана от «П. А. БГ» ЕООД ЕИК *****, чрез процесуалния му представител адв. Н.Ш. против Решение №261909 от 08.07.2021г. постановено по гр.д.№12 194/2020г.,по описа на РС Пловдив, І граждански състав, в частта с която се осъжда «П. А. БГ» ЕООД ЕИК ***** да заплати на Р.Д. Д., ЕГН ********** сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение на основание чл.200, ал. 1 вр. с ал. 4 от Кодекса на труда за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на баща й Д. Р. Д., ЕГН **********, настъпила на 21.04.2010г. вследствие на трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата от датата на злополуката – 21.04.2020 г. до окончателното плащане на дължимите суми.

Решението е постановено с участието на третото лице помагач на ответника ЗАД „Алианц България“. Твърди се, че първоинстанционния акт е неправилен и необоснован, постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон, по съображения подробно изложени в жалбата. Навеждат оплаквания, че неправилно е прието за недоказано направеното от работодателя възражение за съпричиняване от страна на работника към настъпилия вредоносен резултат, като в тази връзка се твърди, че са налице доказателства за проявена груба небрежност от страна на пострадалия работник. Сочи се, че техническото състояние на автомобила е доказано от правна страна, от което следва извод, 1 че вина за настъпилото ПТП има водача по субективни причини - нарушение на чл.20, ал.1 от Закона за движение на пътищата. Възразява се относно присъдения размер на неимуществени вреди, определен като несправедлив и несъответстващ на критерийте по чл.52 от ЗЗД. Иска се отмяна на обжалваното решение, в осъдителната му част и изменяне на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени такива..

Въззиваемата страна Р. Д. Д., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. С.Д., оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, в обжалваната част като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски пред настоящата инстанция, съгласно представения списък с направени такива..

Третото лице помагач на ответника ЗАД „Алианц България“, чрез процесуалния представител адв.Я.А. изразява становище за допустимост и основателност на жалбата, моли същата да бъде уважена по съображения подробно изложени в депозираното писмено становище.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционния съд е сезиран от Р. Д. Д. ЕГН **********, в качеството й на наследник на Д. Р. Д., ЕГН ********** срещу „П. А. БГ“ ЕООД, ЕИК *****, с иск за осъждане на ответното дружество да и заплати сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от последната, вследствие на смъртта на наследодателя й, настъпила на 21.04.202г., в резултат на трудова злополука на 21.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на злополуката – 21.04.2020 г., до окончателното плащане на дължимата сума. Твърди се, че трудовата злополука е претърпяна на 21.04.2020 г., при движение на товарния автомобил, управляван от бащата на ищцата по магистрала А40 в Германия, в резултат на която е била причинена смъртта на последния. Д. Р. Д. бил в трудовоправни отношения с ответника на длъжност „****”, като по време на задгранична командировка на 21.04.2020г. на път А40, в близост до 47906 Кемпен, малко след 14,30 часа, МПС влекач с ДК№ ***** и полуремарке, управлявани от пострадалия, напускат пътното платно, преобръщат се в намиращата се в близост до пътното платно тревна площ, МПС се деформира и запалва с още живия вътре водач, който почива.

С разпореждане от 18.08.2020г. на ТП на НОИ *** злополуката била приета за трудова.

Ищцата твърди, че смъртта на бащата и, и причинила огромни негативни и необратими промени в психиката и, преживяла дълбоки по своя характер болки и страдания, съпътствани с чувство на тъга и скръб, довели до развитието на клинична депресия.

2

Ответното дружество оспорва иска. Признава, че ищцата е дъщеря на починалия водач на товарен автомобил, с когото са били в трудовоправни отношения, че починалият работник е бил командирован от работодателя за процесния период в чужбина, както и че за инцидента е издадено разпореждане на ТП на НОИ *** за приемане на злополуката като трудова. Релевирано е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия работник, изразяващо се в нарушаване на изискванията за правилно и безопасно управление на товарните автомобили, като поради невнимание е допуснал товарния автомобил да пресече цялото пътно платно, да излезе от пътя и да се обърне в тревните площи.

Третото лице помагач на ответника ЗАД „Алианц България“ оспорва иска като неоснователен. Релевирано е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия работник, изразяващо се в нарушаване на изискванията за правилно и безопасно управление на товарните автомобили, като поради невнимание е допуснал товарния автомобил да пресече цялото пътно платно, да излезе от пътя и да се обърне в тревните площи.

Първоинстанционният съд е приел за установено, че на 21.04.2020 г. около 14.50 часа местно време на магистрала А40, Германия е настъпило пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е причинена смъртта на Д. Р. Д., който е бил в трудовоправна връзка с ответника, като злополуката е настъпила по време на изпълнение на служебните му задължения, поради което е приел иска по чл. 200 от КТ за доказан изцяло по основание.По отношение на размера на обезщетението, имайки предвид възрастта на пострадалия и близките отношения с ищцата, първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен в размер на 120 000 лева, което обезщетение за неимуществени вреди изцяло съответстващо на критериите по чл. 52 от ЗЗД и на претърпените от ищцата болки и страдания. Възражението за съпричиняване, съдът е намерил за недоказано, доколкото работодателят не е провел пълно и главно доказване на наведените твърдения, че със свои действия и бездействия починалия водач е допуснал груба небрежност и е допринесъл за настъпване на трудовата злополука.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о.

ГК/

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция 3 доказателства, като след преценката им направи следните правни изводи:

Установява се по безспорен начин от представеното удостоверение за наследници, че ищцата е дъщеря и наследник на починалия на 21.04.2020г. Д. Р. Д., ЕГН **********.

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че наследодателят на ищците е работил в ответното дружество по трудов договор на длъжността „*****”, като към момента на настъпване на злополуката същият е изпълнявал служебните си задължения, извършвайки превоз на стоки до Европа.

Установява се, че 21.04.2020 г. през време и по повод на извършваната работа, при управление на товарен автомобил с полуремарке и влекач, Д. Р. Д. е претърпял ПТП, вследствие на което е възникнало внезапно увреждане на здравето му и е починал.

Злополуката е настъпила по време на пътуването близо до 47906 Кемпен, Германия, където около 14,50 часа при движение по магистралата А40, камионът излиза от пътното платно и се преобръща в зелената площ до платното, влекачът се възпламенява и изгаря напълно, а водачът е починал на място.

С влязло в сила разпореждане № Ц5104-15-126 от 18.08.2020 г. на ТП на НОИ ***, злополуката е приета за трудова на осн. чл. 55, ал. 1 от КСО. В протокола за резултатите от извършеното разследване на злополуката е констатирано, че шофьорът е починал в резултат на настъпило ПТП по време на управление на товарен камион с влекач около 14,50 часа на магистрала в Германия. По неизяснени причини камионът е излязъл от платното за движение и се е обърнал в зелените площи до пътя, след което се е запалил и водачът му е загинал.

Не се спори между страните, че фактическия състав на чл.200 ал.1 КТ е изпълнен, отговорността на работодателя е безвиновна. Спорът се свежда до размера на претендираните суми, представляващи обезщетение на неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени на наследницата - ищца, които последната търпи и ще продължават да търпи в следствие на настъпилата на 21.04.2020г трудова злополука, довела до смъртта на нейния баща и наследодател Д. Р. Д.. В тази връзка доводите, които навежда дружеството работодател са два, а именно: че е налице съпричиняване от Д. следствие на неспазване на правилата за движение по пътищата, изразяваща се в проявена груба небрежност довела до причиняване на ПТП и вторият , че присъденото обезщетението за неимуществени вреди е завишено и не е съобразено с всички установени обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди, каквито са характерът на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата , при които е извършено; причинени морални страдания и други фактори имащи отношение към преценката за справедливия размер на обезщетението, като възраст на увредения; социално и обществено положение, бит и традиции на етноса.

По отношение на възражението, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия работник, изразяващо се в проявена груба небрежност от страна на последния при управление на товарния автомобил. В тази връзка се твърди, че доколкото в приетата експертиза няма данни за рязко задействане на спирачната система на товарния автомобил и 4 за наличие на препятствие на пътя или други обективни причини, довели до отклоняване на композицията на дясно и напускане на пътното платно за движение, а техническото състояние на автомобила е доказано от правна страна, то следва извод, че вина за настъпилото ПТП има водача по субективни причини. Налице са предпоставките на чл.201, ал. 2 от КТ, като се твърди, че е допуснато нарушение на чл.20 ал.1 от Закона за движение на пътищата. Първоинстанционният съд е приел за недоказано наведеното възражение.

Настоящият съдебен състав споделя този извод. На първо място, не би могло да се приеме за установено по безспорен начин от събраните по делото доказателства, че към момента на настъпилото ПТП, техническото състояние на товарния автомобил е било напълно изправно и че не повреда в товарния автомобил е причината довела до напускането на пътното платно и навлизането в тревната площ. Писмото от полицейското управление в Д. /л.25/, в което се сочи, че няма данни за техническа грешка /дефект/, не е достатъчно да обоснове извода, че техническото състояние на товарния автомобил не е причина за настъпилото ПТП.