Решение № 144 от 13.04.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Несебър, 13.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело № 20252150101347 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, представлявано от Изпълнителния директор Цветан Мирчев, подадена чрез процесуалния им представител - гл.юк. Кирил Нешев против А.Л.М., род.на **.**.****г., гражданин на р.ф., Булстат-*******, с адрес на територията на Р.България в к.к.с.б.-*, к/с Т.*, бл.А, ет.3, ап.А-26.

Предявени са обективно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответницата, в качеството й на собственик на СОС с идентификатор № 51500.507.**** по КККР на гр.Несебър, да бъде осъдена да заплати на ищеца сума от о б щ о 151,70лв./77,56евро/-главница, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода до собствения на ответника водоснабден обект-апартамент по издадени фактури за периода 25.04.2023г.-24.11.2023г. с отчетен период по фактури 02.11.2022г. – 01.11.2023г.; да заплати обезщетение за забавено плащане в общ размер от 39,21лв./20,05евро/ за периода от 26.05.2023г. до 02.12.2025г., както и законната лихва от 03.12.2025г.-датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.Претендират се съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител, с който предявените претенции се намират за допустими и основателни. Не са сторени доказателствени искания.

В о.с.з. чрез писмено становище предявените искове се поддържат от 1 процесуалния представител по пълномощие на ищеца и се пледира за тяхното уважаване като доказани по основание и размер.

В о.с.з. с депозирано писмено становище от особения представител на ответницата се заявява, че предявените искове са вероятно основателни.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, твърденията на страните и събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от справка № 1050802/24.07.2025г. в Служба по вписвания към РСНесебър ответницата е придобила чрез покупко-продажба собствеността върху СОС с идентификатор 51500.507.**** по КККР на гр.Несебър с площ от 66,76кв.м. на 30.07.2010г. и се е разпоредила с имота като го е отчуждила на 30.10.2023г..

Представен е препис от заявление за откриване на партида № З-6-1009/20.12.2016г., подадено от А.М., касателно закупения апартамент/л.10 по дело/.

От справка-извлечение от електронния карнет за посочения аб. Номер и общия водомер на сградата /л.6,7 по дело/ е видно, че на монтирания в имота водомер /с № 1715/233/с потребител ответника А.М. с потребителски/абонатен № 740964 са правени отчитания на 04.04.2023г. с отчетено количество от 1куб.м. вода преминала през водомера и посочено количество от разпределение 0,00куб.м. и на 01.11.2023г. с отчетено количество от 33куб.м. и начислени от разпределение 2,14куб.м.. Системата е отбелязала, че при двете отчитанията на водомерът е „видян“ от инкасатора.

За потребените и отчетени количества са издадени фактура № 0045139101/25.04.2023г. на стойност от 4,20лв. и фактура № 0046238448/24.11.2023г. на стойност от 147,50лв.. Ищецът твърди, че за посочените суми по фактурите не е извършено плащане от потребителя в срок 30 дни от издаването на всяка една от фактурите. Посочените във фактурите разбивки на цената за доставяне на вода, отвеждане на вода и пречистване на вода съответстват на утвърдените с Решение № Ц32/30.12.2022г. на КЕВР.

Други относими към предмета на делото доказателства не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

По претенцията по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. По-конкретно ищецът следва да установи наличието на валидни облигационни правоотношения между страните с предмет доставката, отвеждането и пречистването на вода до конкретния водоснабден обект, по които е изправна страна, отговорността на ответника за плащане - качеството му на потребител /вкл. собствеността на ответника по отношение на водоснабдения обект/, реално потребното количество вода в обектите за посочения период и размера на задълженията на 2 ответника.

По претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД при които се търси обезщетение за забава при плащането на главниците, в тежест на ищеца е да докаже наличието на изискуеми вземания по отношения на ответника, техния размер и периода на забава.В тежест на ответната страна е да установи изпълнението на задължението за плащане или да установи фактите, въз основа на които е въвел възраженията си, вкл. и правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземанията.

Безспорно е по делото, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия, които в случая са публични. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Съгласно §1, ал.1, т.2, б.“а“ от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители по смисъла на този закон са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно, че ответникът е потребител на ВиК услуги за собствен имот – представляващ описания по-горе апартамент, съгласно представения нотариален акт. От представените писмени доказателства, вкл.фактурите и справки за отчетено потребление се установява, че 3 ответникът е бил потребител за доставената до цитирания адрес вода в претендираните количества и единична цена, съгласно решенията на КЕВР, доколкото към момента потреблението на вода се осъществява при условията на регулиран пазар.

В конкретния случай отчитането е съобразено с разпоредбата на чл. 23, ал.1, т.

3 от Общи условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно, разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия дава възможност за отчитане и в рамките на по-дълги периоди - от една година (в случай на липса на достъп до процесните обекти). Предвид на това, че обектът е собственост на чужд гражданин и е разположен в комплекс за сезонно ползване, е допустимо да не се извършва ежемесечно отчитане, като в конкретния случай такова е извършвано два пъти годишно, съобразно чл.23, ал.1, т.3 от ОУ, като е отчетено действително потребено количество вода за обекта. В случая е без значение кой точно е потребил количествата вода/собственика или негови гости/, за които е отчетено, че са преминали през монтирания в обекта водомер, тъй като собственика или ползвателя дължат заплащане на потребената за съответния обект вода.

При това положение, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че отчетените от ищеца и осчетоводени доставени, пречистени и отведени количества вода са били действително потребени в процесния обект на ответника, поради което той, в качеството му на собственик на имота следва да заплати тяхната стойност за процесния период. По делото липсват доказателства за заплащане на потребената вода. Затова искът за главницата е основателен и доказан по размер.

По претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава за посочения период – считано от 26.05.2023г. до датата на подаване на исковата молба - 02.11.2025г.. С оглед изводите на съда във връзка с иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. За посочения в исковата молба период общият размер на дължимата лихва е от 39,21 лв., изчислен по главници и периоди по всяка от издадените и незаплатени фактури чрез https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html

По разноските:

С оглед изхода по делото и своевременно сторено искане за присъждане на съдебни разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК в тежест на ответника следва да се присъдят в цялост сторените от ищеца съдебни разноски в общ размер от 309,57евро, както следва: 100 лв./51,13евро за заплатена държавна такса, 400лв./207,31евро за особен представител и 100лв./51,13евро за юк.възнаграждение за процесуалния представител на ищеца. При определяне на юк.възнаграждение съдът съобрази нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, съгласно която размерът на присъденото 4 възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр.чл.25, ал.1. от Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно цитираният текст от НЗПП за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв., поради което и съдът е ограничен от посочената рамка. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв./51,13евро.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на осн.чл.79, ал.1 ЗЗД А.Л.М., род.на **.**.****г., гражданин на р.ф., Булстат-*******, с адрес на територията на Р.България в к.к.с.б.-*, к/с Т.*, бл.А, ет.3, ап.А-26 да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК-812115210, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор Цветан Мирчев, сумата от общо 77,56евро /151,70лв. /главница, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода до собствения на ответника водоснабден обект-СОС с идентификатор № 51500.507.**** по издадени фактури за периода 25.04.2023г.-24.11.2023г. с отчетен период по фактури 02.11.2022г. – 01.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 03.11.2025г. до изплащане на задължението, както на осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от общо 20,05евро/39,21лв./-обезщетение за забавено плащане за периода от 26.05.2023г. до 02.12.2025г..