Решение № 7 от 23.01.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Варна, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Г. Н. Грънчев при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600307 по описа за 2023 година Производството пред въззивния съд е за проверка на присъда № 15/14.07.2023г., постановена по НОХД № 71/22 г. на Окръжен съд Силистра, с която подс. Г. Н. А. бил признат за невинен и оправдан по обвинение в извършено престъпление по чл. 343 а ал. 1 б. „б“ от НК. Съдът се разпоредил с веществено доказателство по делото.

Делото във въззивния съд е образувано по жалби на поверениците на частния обвинител Ф. Ю. И. - М.. Счита се, че съдът е допуснал абсолютно процесуално нарушение, изразяващо се в нарушаване тайната на съвещанието, като е публикувал присъдата преди обявяването й по реда на чл. 310 ал. 1 и чл. 311 ал. 7 от НПК. Жалбоподателите адв. Н. и адв. Й. сочат, че съдът е допуснал и нарушение на материалния закон и съдебният акт е явно несправедлив. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В допълнително писмено изложение повереникът на частния обвинител адв. Н. сочи, че видно от протокол №204/14.07.2023г. от последното заседание по НОХД№71/2022г на ОС – Силистра, след приключване на съдебните прения и даване на последна дума на подсъдимия, съдът е счел делото за изяснено от фактическа и правна страна и обявил, че ще се произнесе с присъда в 13ч. в същия ден. В 12.20.56ч. в електронното досие на делото присъдата била предварително обявена. След като узнали съдържанието й, изготвили и подали въззивна жалба против присъдата по електронен път в 12.58.29ч.

1 преди да бъде произнесена от съда. Според повереника, видно от протокола, присъдата била обявена и заседанието приключило в 13.10ч. Поради изложеното се твърди постановяването й при допуснато особено съществено процесуално нарушение на чл.300, чл.301, чл.310, ал.1 НПК, като тайно съвещание не е било проведено и била нарушена установената процесуална поредност за постановяване на присъдата. Поддържа се искането за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Силистра от стадия на съдебното заседание. В хода на пренията пред въззивната инстанция частния обвинител и адв. Й. не се явяват. Повереникът адв. Н. поддържа искането за връщане на делото поради допуснато абсолютно съществено процесуално нарушение. Заявява, че с адв. Й. сметнали за излишно да се явят в 13ч. в съдебната зала на първоинстанционния съд, тъй като тази присъда вече била публична и известна.

В с.з. пред въззивната инстанция защитникът на подс. Г. А., адв. Г. К., подкрепя мотивите на съда, обосноваващи липса на процесуално нарушение по чл.310, ал.1 от НПК. От технологична гледна точка електронното подписване на документа присъда винаги би било преди обявяването й, позволяващо чрез отдалечения достъп до ЕПЕП съдържанието й да бъде узнато предварително. Заявява, че заедно с подсъдимия са присъствали на обявяване на присъдата в с.з. Защитникът моли жалбите да се оставят без уважение и присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Прокурорът от въззивната прокуратура счита жалбата на частното обвинение за неоснователна, тъй като поредността на съдебните действия свързани с постановяване на присъдата не е нарушена и е изпълнено задължението в нормата на чл. 310, ал.1 от НПК, че обявяването на присъдата винаги следва нейното изготвяне в писмена форма и подписването й от членовете на съответния съдебен състав. Прокурорът счита за законосъобразно постановяването и подписването на присъдата хронологично да предхождат по време публичното й обявяване, като визираната в закона незабавност намира за свързана с нормата на чл.259 от НПК за непрекъснатост на съдебното заседание. Според прокурора, процесуалните права на страните са били изцяло защитени. От друга страна подчертава, че в настоящия случай действа забраната на чл. 335, ал.3 от НПК доколкото предходен състав на Апелативен съд веднъж е отменил първоинстанционна присъда поради констатирано допуснато съществено процесуално нарушение. Оспорва възражението за допуснато нарушение на материалния закон и явна несправедливост на присъдата и счита присъдата за правилна и законосъобразна, мотивирана от първоинстанционния съд, поради което моли да бъде потвърдена.

Подс. Г. А. се присъединява към становището на защитника си. В последната си дума моли за потвърждаване на присъдата.

Настоящият състав на въззивната инстанция съобрази процесуалния ход 2 на наказателното производство:

Внесеният по ДП № 6518 ЗМ 105/18г. на ОД на МВР Силистра обвинителен акт е инициирал образуването на НОХД № 78/2021 г. по описа на СОС. Производството се провело по правилата на глава XXVII от НПК в хипотезата на чл. 371 т. 2 от НПК, и приключило с присъда № 8/03.09.2021г., съгласно която подсъдимият бил признат за виновен в това, че на 24.07.2018г. по път 1-7, км. 32+576 извън населено място в обл. Силистра, при управление на моторно превозно средство - колесен трактор „CASE IH 340 MAGNUM” с рег. № СС 4718 и прикачен към него плуг „KVERNELAND PG 100” с фабр.

№ KKPG 0008872, нарушил правилата за движение, а именно чл. 37 ал.2 от ЗДвП: „ Водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска.“, в резултат на което допуснал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на Руфат Кадир М., като направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, поради което и на осн. чл. 343 а, ал.1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б.”в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, чл.36 и чл.54 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години. Било постановено частично оправдаване по първоначалното обвинение по отношение допуснато от подсъдимия нарушение на разпоредбата на чл. 25 ал.1 от ЗДвП. С приложението на чл. 58а ал.1 от НК наказанието било намалено с една трета и за изтърпяване било определено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, отложено по чл. 66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г от НК подс. А. бил лишен от право по чл. 37, ал.1, т.7 от НК да управлява МПС за срок от три месеца. Съдът се произнесъл по вещественото доказателство и разноските по делото.

По въззивна жалба на подсъдимия срещу присъдата в осъдителната част било образувано ВНОХД № 429/2021 г. на ВАпС. Въззивното производство приключило с решение № 49/30.03.2022 г., с което на основание чл. 335 ал. 2 от НПК присъдата била отменена поради допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, неотстранимо от въззивния съд, и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на СОС.

Образувано било НОХД № 71/2022г. на СОС, протекло по общия ред и приключило с присъдата, предмет на настоящото въззивно производство.

С оглед на изложеното, правомощията на н астоящия състав на въззивната инстанция са ограничени, поради:

1. Забраната по чл. 335 ал. 3 от НПК.

Предвид постановяването на решение № 49/30.03.2022 г. по ВНОХД № 429/21г. на ВАпС, в настоящото производство действа забраната по чл. 335 3 ал. 3 от НПК. Разглежданият съдебен акт - присъда № 15/14.07.2023г., постановена по НОХД № 71/22 г. на Окръжен съд Силистра, не може да бъде отменен поради допуснато съществено процесуално нарушение и делото върнато на първоинстанционния съд, а се дължи решаване по същество от ВАпС.

По отправените от жалбоподателите възражения за допуснати процесуални нарушения съставът счете следното:

А) На първо място, следва да се обърне внимание на становището по въззивните жалби, че съдът е публикувал присъдата преди обявяването й по реда на чл. 310 ал. 1 и чл. 311 ал. 7 от НПК. Заключението е изградено върху неправилно смесване на понятия от съдоустройствения закон – ЗСВ, от процесуалния кодекс – НПК, и инструмента за администриране на работата в съдилищата – Правилника за администрацията в съдилищата.

Разграничаването установява:

Нормата на чл. 132 ал. 3 от ЗСВ разпорежда съдиите да обявят актовете си по установените със закон ред и срок, а според чл. 360а „Органите на съдебната власт извършват удостоверителни изявления, издават актове и извършват всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма.“.

Съгласно чл. 23 т. 6 от ПАС, звено "Информационно обслужване, статистика и информационни технологии" в съответния съд следва да организира публикуването на постановените актове на страницата на съда в интернет. Тази дейност е съвсем различна от реда за постановяване, изготвяне на актовете и тяхната форма.

По чл. 33 ал. 7 от НПК „ Съдебните актове се изготвят като електронен документ в единната информационна система (ЕИСС) на съдилищата и се подписват с квалифициран електронен подпис.“. Изричното правило на чл. 310 ал. 1 от НПК предвижда за присъдата да бъде изготвена в ЕИСС и да се обяви от председателя незабавно, след като е подписана с квалифициран електронен подпис от всички членове на състава на съда.

На тази основа следва да се приеме, че единствената правно валидна форма на крайния съдебен акт е неговият електронен оригинал, създаден и съществуващ, след поставяне на електронните подписи на съдебния състав, в електронното дело в ЕИСС. От този момент, по силата на чл. 360 з ал. 5 от ЗСВ, съдът следва да осигури отдалечен, непрекъснат и безплатен достъп по електронен път до електронните дела на лицата, имащи право на достъп до делата.

Следователно, изготвянето на всяка присъда, технически изпреварва обявяването й на страните. Доколкото се съставя в електронната система, в този междинен период съдебният акт става достъпен и съдържанието му може да бъде узнато от лицата с разрешен достъп. От своя страна, тези лица могат да предприемат следващи правни действия, какъвто е и случаят по конкретното наказателно производство.

Видно от съдебния протокол, след приключване на съдебните прения и 4 изслушване на последната дума на подс. А., първоинстанционният съд счел „делото за изяснено от фактическа и правна страна, като обяви, че ще се произнесе с Присъда, днес 14.07.2023г., в 13.00 часа“. Справката в ЕИСС установява, че присъдата по НОХД № 71/22г. на СОС е подписана в 12:20:56ч. от съдията по делото. Актът е станал известен на поверениците на частния обвинител и първата въззивна жалба от адв. Й. е била подписана с електронен подпис в 12:58:29ч., постъпила в съда чрез ЕПЕП в 13:00:43ч., по този начин е изготвена и подадена и втората въззивна жалба от адв. Н..

Действително, присъдата е била обжалвана към момента, в който съдът е извикал страните, за да им я обяви, но това е обяснимо с електронната среда, в която актът се изготвя, достъпна и за поверениците. Актуалните законови условия са позволили тази последователност, изпреварваща класическото обявяване на присъдата и дължимите разяснения за възможността и реда за обжалването й. Този процесуален развой, обаче, не разкрива нарушение, допуснато от съда, нито лишава въззивната жалба от деволутивен ефект.

По чл. 310 ал. 1 от НПК обявяването, огласяването, на съдебния акт се дължи незабавно след подписването. Не е налице правно определено и темпорално ограничено съдържание на този фактически интервал от време от изготвянето до обявяването на присъдата. Отсъствието на дефиниция за „незабавно“ не възпрепятства разбирането на вложеното от законодателя съдържание – след подписването председателят трябва да обяви присъдата пред страните в кратък срок, непрекъснат от извършване на други процесуални действия. Измерването на процесуалното време е уредено по правилата чл. 183-186 от НПК и изричните срокове, предвидени в отделните норми на НПК. По отношение на индивидуализацията на съдебния акт от значение е денят, в който е постановен. Часът на изготвянето му би имал контролно значение, само ако разкрие, например, че член на съдебния състав е участвал в паралелно производство, или че присъдата е била изготвена след като е била обявена, или че изготвянето й е изпреварило провеждането на заседанието, в което са били изслушани пренията и последната дума, и т.н., обстоятелства, които категорично не са установени при проверката на съдебните книжа по НОХД № 71/22г. на СОС. Съпоставката на времето, в което съдът е указал на страните да се явят за присъда – 13ч., с времето на изготвяне на присъдата в ЕИСС – 12:20ч., и времето, в което е приключило съдебното заседание 13:10ч. не установява неспазване на задължението за обявяване на присъдата незабавно. Изпълнени са отделните елементи от техническият и законов механизъм за постановяване, изготвяне и обявяване на краен съдебен акт.