Решение № 205 от 18.06.2018, Районен съд - Лом

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ гр. Лом, 18.06.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, гражданска колегия, ІV състав в открито заседание на 17 май през две хиляди и осемнадеета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна

Александрова при секретаря Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията Александрова гражданско дело № 893 по описа за 2014 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК, образувано е по предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС – за делба на поземлен имот в землището на гр.Лом, кв.Младеново, обл Монтана и същото производство се намира във фазата по допускане на делбата.

Ищецът Т.М. твърди в исковата си молба, че с договор за продажба на наследство от 05.04.2007г., вписан в СВ София от 2007г., том VІІІ, № 298,вх.рег.20586 от 05.04.2007г., бил закупил от М.Ц.М. наследството му, получено от наследодателя му Ц.М.К., б.ж. на гр.София, поч. На 16.06.2006г. в гр.лом. Твърди, че по силата на този договор той-ищецът е съсобственик с ответницата по делото, която приживе е била съпруга на Ц.М.К. и е негова наследница, по отношение на недвижими имоти, както следва:

1. Нива, находяща се в землището на гр.Лом, цялото с площ от 14043 кв.м., местност“ Големата круша“ представляваща оземлен имот с идентификатор ***, при съседи:

*** , ***, *** и ***.

2. Дворово място, находящо се в гр.Лом, с административен адрес: гр.Лом, ул.“*** и представляващо поземлен имот с идентификатор ***, заедно с три жилищни сгради с идентификатори: ***, *** и ***.

Ответниците в срока по чл.131 ГПК са изразили становище по иска. Оспорват го изцяло, твърдят, че ищеца не е собственик на процесните имоти, тъй като договора за продажба на наследство от 05.04.2007г. е недействителен.

От своя страна ищеца ангажира доказателства в подкрепа на иска си за делба, като представя решение на СРС по гр.д. 54769 /2009г., с предмет обявяване недействителността на договора за продажба на наследство от 5.4.2007г., цитиран по горе. , крайният съдебен акт на районният съд е отхвърлил иска. Това решение е обжалвано пред СГС, който с решение от 26.05.2017г., влязло в сила на 23.03.2018г. е отменил първоинстанционното решение и е постановил акт, с който е обявил за нищожен процесния договора за продажба на наследство, и е признал за установено,че М.Ц.М. е собственик на ¼ от наследството оставено му неговият баща Ц.М.К..

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени.

СЪДЪТ, като прецени всичките доказателства по делото и доводите на страните според своето вътрешно убеждение (чл. 12 ГПК), съобразявайки и разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното:

С оглед влязлото в сила решение на СГС по делото изобщо няма спор, а и събраните доказателства убедително потвърждават, че ищеца не е съсобственик с ответницата на процесните два недвижими имота.

По силата на чл.

344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът следва да се произнесе по въпросите: между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник (съделител).

Когато се допуска делба на движими вещи, съдът се произнася и по въпроса кой от съделителите ги държи.

Според константната съдебна практика решението за допускане на делбата се ползва със сила на присъдено нещо относно имотите, допуснати до делба; относно лицата, между които тя е допусната, както и относно размера на дяловете им. Със сила на присъдено нещо се ползва и решението за извършване на делбата (така: Р 352 –80 –І г. о. ; Р 15 –97–ІV г. о. ; Р 174 – 04 – І г. о. ). Последното означава, че с иска за делба на съсобствен имот не просто се осъществява самото потестативното право на отделен съсобственик, насочено към ликвидиране имуществената общност, а също така се цели установяване за наличието на съсобственост между определени лица, както и размерът на тяхното участие в съсобствеността. С оглед на това решението за допускане на делбата има преди всичко една установителна част, с която се признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части. Ако не бъде установено наличието на съсобственост, то не би следвало да се допуска и съдебна делба. Следователно, без доказване на собствеността на делбения имот този ефект не би могъл да настъпи и да се постанови решение за допускане на делбата (в тази насока: Р 996 – 95 – І г. о. ).

Предвид гореизложеното съдът намира, че в процесния случай кумулативното наличие на предпоставките обуславящи допускането на съдебна делба на процеснте имоти не са налице, поради което и настоящият иск, като недоказан и неоснователен, следва да бъде отхвърлен.

Страните нямат претенции за разноски, поради което и съдът няма произнасяне по този въпрос.

Тъй като иска за допускане на делбата е неоценяем, то ищеца следва да заплати по сметката на съда държавна такса в размер ан 80 лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 344, ал. 1 ГПК съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Т.М.М. ЕГН ********** срещу : П.В.К. иск и НЕ ДОПУСКА съдебна делба на следните недвижими имоти:

-

Нива, находяща се в землището на гр.Лом, цялото с площ от 14043 кв.м., местност“

Големата круша“ представляваща оземлен имот с идентификатор ***, при съседи: *** , ***, *** и ***.

-

Дворово място, находящо се в гр.Лом, с административен адрес: гр.Лом, ул.“*** и представляващо поземлен имот с идентификатор ***, заедно с три жилищни сгради с идентификатори:

***, *** и ***.

ОСЪЖДА Т.М.М. със снети по горе данни да заплати по сметката на ЛРС сума в размер на 80 лв. –държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД–МОНТАНА в двуседмичен срок от съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: