Решение № 23 от 26.01.2026, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Луковит, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря НЕВЕНКА П. Х.А като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Административно наказателно дело № 20244320200153 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод подадена жалба от М. Н. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в [заличен адрес по GDPR], против Наказателно постановление № *****, издадено на 07.05.2024 г. от Г. Д. Г.ев на длъжност Началник на РУ - Луковит, с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1-во от ЗДвП, му е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лева, за виновно извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

В депозираната жалба се излагат доводи, че издаденото НП е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, тъй като е издадено в нарушение на нормите на ЗАНН. Твърди се, че жалбоподателят не е управлявал процесния лек автомобил и не са били направени необходимите действия за установяване на водача.

Жалбоподателят М. Н. А., редовно призован, не се явява.

Като негов процесуален представител се явява адв. Р. М. от ЛАК с пълномощно по делото. В съдебното заседание изцяло поддържа жалбата и излага твърдения, че в административно-наказателното производство не е било установено по категоричен начин, че жалбоподателят е управлявал процесният лек автомобил.

Наказващият орган Началник на РУ – Луковит, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 16.03.2024 г. около 23.30 часа дежурен екип от РУ – Луковит в състав от младши инспектор И. Т. и младши автоконтрольор Ц. Х., се намирали в гр. Луковит, на ул.

„Козлодуй“, където пред адрес **** забелязали два автомобила на платното за движение, един до друг, като около тях е имало голяма група лица. Двамата полицейски служители спрели патрулния автомобил зад тях, при което двата автомобила потеглили, но единият от тях изминал кратко разстояние – 10-15 метра и спрял в ляво на пътното платно. При извършената проверка установили, че това е лек автомобил марка „Ауди“, модел „С8“ с рег.

№ ****, с водач жалбоподателя М. Н. А. от гр. Луковит. В хода на проверката свидетелите Т. и Х. установили, че А. е неправоспособен водач. Актосъставителят Ц. Н. Х. съставил на 1 жалбоподателя АУАН, Серия GA, № *****, но не успял да му го предяви, тъй като той отказал да предаде документите си и в създалата се суматоха напуснал проверката.

На дата 18.03.2024г. жалбоподателят А. се явил в РУ- Луковит, при което актосъставителят Ц. Н. Х. му предявил АУАН, Серия GA, № *****/ 16.03.2024 г., а свидетел при установяване на нарушението станал И. В. Т.. Актосъставителят приел, че на 16.03.2024 г. около 23.30 часа, в гр. Луковит, ул. „Козлодуй“ до ****, с посока на движение към с.

Тодоричене, като водач на лек автомобил „Ауди“ с рег. № ****, жалбоподателят е извършил следното нарушение. Управлява горепосоченото МПС без да е правоспособен водач към момента на извършване на проверката след направена справка АИС МВР, с което виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП;

В срока по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателят дал писмено обяснение /л.7/, в което е посочил следното: „Не съм съгласен с приетите в него констатации и че съм управлявал автомобил. На посочената дата не съм управлявал лек автомобил, още по-малко посочения в процесния АУАН, доколкото съм бил на посоченото място, но индивидуализирания в АУАН лек автомобил беше повреден и не можеше да се движи, за което моля да се изиска от собственика и/или ползвателя данни и документи, тъй като знам, че след това е бил придвижен до сервиз за ремонт“. Счита, че в случая следва да приложи разпоредбата на чл.

54 от ЗАНН при липса на доказателства за вменените ми нарушения, които реално не съм извършил и преписката спрямо мен следва да се прекрати с мотивирана резолюция.

След като е разгледал административно-наказателната преписка, наказващият орган Г. Г.ев, на длъжност Началник на РУ – Луковит, на 07.05.2024 г. издал обжалваното Наказателно постановление № *****. В НП е пресъздадена същата фактическа обстановка, както тази установена в АУАН, поради което на жалбоподателя М. Н. А., на основание чл.

177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, му било наложено наказание глоба в размер на 300 лева.

От представената по делото справка за нарушител/водач /л.11/ е видно, че М. А. не притежава СУМПС. От справката се установява, че за периода от 2005г. до 2024 г. лицето е било многократно санкционирано за извършени нарушения по ЗДвП, а само за нарушения на чл. 150 от ЗДвП е бил санкциониран общо 4 пъти с влезли в сила наказателни постановления.

От справка за МПС /л.13/ се установява, че лекият автомобил „Ауди“, модел „ С8“ с peг. № ****, е собственост на фирма „****“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище в гр. София.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото материали по административнонаказателната преписка, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство.

Като писмени доказателства са приети заверено копие от: Наказателно постановление № *****/07.05.2024г. по описа на РУ-Луковит, връчено на 21.05.2024 г., влязло в законна сила на 05.06.2024г.; АУАН серия GA № *****; Възражение с вх. № ****г. по описа на РУ Луковит срещу АУАН серия GA № *****; Докладна записка № **** г. по описа на РУЛуковит; Докладна записка № ****г. по описа на РУ- Луковит; Уведомително писмо с peг. № ****г. по описа на РУ-Луковит; Справка нарушител/ водач на лицето М. Н. А.; Справка относно лек автомобил марка „ Ауди“, модел „С8“ с peг. № ****.

АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО:

По делото бяха събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите Ц. Н.

Х., И. В. Т. и Г. М. П..

В с.з. актосъставителят Ц. Н. Х. потвърди отразеното от него в АУАН. Същият поясни, че с колегата си И. Т. се движели по ул. „Предел“ в гр. Луковит, когато получили сигнал за нощна тишина в с. Дерманци. Продължили движението си по ул. „Предел“, след като достигнали до кръстовището с ул. „Козлодуй“, направили завой наляво със служебния автомобил, когато пред завод Винербергер забелязали два автомобила. които стояли успоредно един на друг на пътното платно. Били се събрали много хора и веднага разбрали, че ще се случи някаква незаконна гонка. Включили светлинната сигнализация на 2 автомобила, при което единият автомобил тръгна направо и в дясно и спрял. Другият автомобил се опитал да тръгне, но нещо станало и едвам, едвам продължил движението направо горе-долу около 15-на метра с включени аварийни и спрял в ляво. Двамата с колегата му спрели успоредно до този автомобил и през страничните предни стъкла видели водача на автомобила – това бил М..

Свидетелят Х. поясни, че веднага слязъл от пасажерското място и отишъл до водача на въпросния автомобил, който бил с включени аварийни светлини. Представил се и поискал личните му документи, но той казал, че не носи абсолютно нищо в него. Тогава казал на водача, че ще му състави акт за неправоспособност и в този момент ги наобиколила цялата тълпа, станал един калабалък, викане, разправии, че „той не е карал, той само я премествал, колата била счупена“. Според свидетеля „В цялата тази лудница той се изнесе по някакъв начин. Те бяха наистина много хора, бяха сигурно над 10 човека. Около 20-30 мин. така се разправяхме. Аз съставих актовете на място“.

От разпита на свидетеля И. В. Т., работещ в РУ Луковит на длъжността младши инспектор, се установява, че на ул. „Козлодуй“ пред хотел „Амигос“ имало две спрели коли.

От ляво било едно Ауди, от дясно било едно Порше. Когато се доближили с патрулния автомобил до тях, Порше-то тръгнало и заминало някъде в посока с. Тодоричене, а Ауди-то останало, преместило се малко, може би 10-на метра напред и спряло. Те спрели до него и видели, че М. е седнал зад волана на автомобила. Малко по-късно, понеже имало много хора там и станало суматоха, той изчезнал в суматохата.

На зададени въпроси свидетелят заяви, че са им казвали, че са счупило скоростна кутия на автомобила, че тогава жалбоподателят не им представил никакво документи, а през таблета са правена проверка, че автомобилът работел когато спрели до него, че автомобилът изминал може би около 10-15 метра, че си спомня как жалбоподателят им заявил, че се бил качил, за да включи спортен режим на автомобила, защото другите не можели и че са счупили скоростна кутия. Свидетелят поясни, че актът бил съставен там на място.

Съдът кредитира с доверие така депозираните показания на двамата свидетели, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират изцяло с останалия събран и проверен по делото доказателствен материал. Най-вече съдът се доверява на твърденията на свидетелите, че са възприели жалбоподателят като водач на процесния автомобил, както, и, че са възприели движението му под управление на жалбоподателя за кратък път - около 10-15 метра.

Съдът допусна до разпит в качеството на свидетел на Г. М. П. живущ в гр. Луковит и познат на жалбоподателя. В с.з. свидетелят заяви, че „Моята кола /процесният автомобил „Ауди“, модел „С8“ с рег. № ****/ се счупи преди около година и нещо и аз звъннах на М. да дойде да види какво е счупено, защото той повече разбира. М. дойде и се качи в колата, за да види какво пише на дисплея. И да види програмата, за да може да качим колата на пътна помощ. На дисплея пишеше, че кутията е счупена“, „…, колата не можеше да се движи самостоятелно … Полицаите минаха случайно и видяха, че М. е в колата и казаха, че той е карал. Аз казах, че той не е карал, а аз съм си карал колата, но те твърдяха, че е той“, „…. М. се качи в колата и ровеше нещо по дисплея, за да може да вдигнем колата на пътна помощ. В този момент полицаите случайно си пътуваха за Дерманци и видяха М., че е в колата“, „Колата не се движеше когато дойдоха полицаите, тя беше на средата на пътя“. На зададени въпроси свидетелят отговори: „Не е подкарвал М. колата …. не е изминавал 10-15 метра М. с колата“.

Съдът не кредитира изложената версия от свидетеля П., определяйки показанията му като пристрастни предвид факта, че той е близък с жалбоподателя. Съдът оценява показанията му като лъжливи, досежно твърдението, че „Моята кола /процесният автомобил „Ауди“, модел „С8“ с рег. № ****/ се счупи преди около година и нещо и аз звъннах на М. да дойде да види какво е счупено“. Заявеното от свидетеля, че процесният автомобил е негов, не се подкрепя от доказателствата по делото. На първо място, лекият автомобил „Ауди С8“ е собственост на фирма „****“ ЕООД гр. София, и на второ, няма представено доказателства 3 установяващо той да владее и ползва на някакво правно основание МПС.

Не обосновани са и твърденията на свидетеля П., че „Не е подкарвал М. колата …. не е изминавал 10-15 метра М. с колата“, тъй като са в противоречие с показанията на полицейските служители Ц. Н. Х. и И. В. Т. - от които се установи, че са възприели движение на процесния автомобил около 10-15 метра, след което с включени аварийни спрял в ляво, с водач на автомобила – жалбоподателят М. А.. Относно причините жалбоподателя да се е намирал в процесния автомобил като негов водач, съдът приема за нелогични и житейски нелогични твърденията на свидетеля П., че „Моята кола се счупи …. и аз звъннах на М. да дойде да види какво е счупено, защото той повече разбира, … и да види програмата, за да може да качим колата на пътна помощ“. Процесният автомобил е произведен през 2014г. /справка л.13/ и е известно, че тази марка автомобили са сложни от към механика и софтуер, при което за ремонт или други подобни дейности по отношение на автомобил като „Ауди С8“, се изискват специални технически знания.

Съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14- дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като НП е връчено на жалбоподателя на 18.03.2024 г., а жалбата е подадена в РУ - Луковит на 26.03.2024 г.

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разпечатката съдържа 40 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7bac2199-4bc7-43d9-afa6-6d8e3d4011a1