Решение № 512 от 20.12.2019, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ №512 гр. Пазарджик, 20.12.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД

- ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, въззивен състав, в публично заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Палова

ЧЛЕНОВЕ: Мариана Димитрова

Ели Каменова при секретаря Катя Кентова, като разгледа докладваното от мл. съдия Е. Каменова въззивно гр. дело № 746 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 833 от 14.06.2019 г., постановено по гражданско дело № 2396/2018 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, е отхвърлен предявеният от Т.С.Т. с ЕГН ********** *** и С.С.Ш. с ЕГН ********** *** срещу И.А. З. с ЕГН **********, Б.С.З. *** и П.С.К.

***, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено, че Т.С.Т. и С.С.Ш. са съсобственици всеки на по 2/8 идеални части от следните недвижими имоти: :1/ поземлен имот №140 с площ от 610 кв.м., ведно с построените в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда с РЗП-89 кв.м. и паянтова стопанска постройка на 24 кв.м. при съседи да имота :УПИ V-136, УПИ X-137,УПИ VIII-138 и УПИ VII-139, 2/ поземлен имот №1228,1227, незастроен с площ от 608 кв.м., който участва в :А/ УПИ V-1228,1227 в кв.135 по плана на град В. с площ от 328 кв.м. като тази част от поземления имот е при съседи: улица, поземлен имот -1227, УПИ II-1221 и УПИ VI-1229 и участва в Б/ УПИ

XXII-1228, 1840 в кв.134 по плана на град В. с площ от 280 кв.м. като тази част от поземлени имот е при съседи: улица, ПИ1840, УПИ VI-1841 и УПИ XXI 1229.

Отхвърлен е предявения от Т.С.Т. и С.С.Ш. срещу И.А.

З., Б.С.З. и П.С.К. иск по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт №107, том VI рег.№7356, нот.дело№969/2013г. по описа на нотариус А.И., вписана под №423 в регистъра на НК с район на действие РС-Пазарджик до размера на наследствените им права върху имотите -2/8 идеални части за всеки от ищците.

Прекратено е производството по предявения от Т.С.Т. и С.С.Ш. срещу К.С.К. иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че Т.С.Т. и С.С.Ш. са съсобственици всеки на по 2/8 ид.части от 1/ поземлен имот №140 с площ от 610 кв.м., ведно с построените в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда с РЗП-89 кв.м. и паянтова стопанска постройка на 24 кв.м. при съседи да имота :УПИ V-136, УПИ X-137,УПИ VIII-138 и УПИ VII-139, 2/ поземлен имот №1228,1227, незастроен с площ от 608 кв.м., който участва в :А/ УПИ V-1228,1227 в кв.135 по плана на град В. с площ от 328 кв.м. като тази част от поземления имот е при съседи: улица, поземлен имот -1227, УПИ II-1221 и УПИ VI-1229 и участва в Б/ УПИ XXII-1228, 1840 в кв.134 по плана на град В. с площ от 280 кв.м. като тази част от поземлени имот е при съседи: улица, ПИ1840, УПИ VI-1841 и УПИ XXI 1229 и предявения срещу К.С.К. иск по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт №107, том VI рег.№7356, нот.дело№969/2013г. по описа на нотариус А.И., вписана под №423 в регистъра на НК с район на действие РС-Пазарджик до размера на наследствените им права върху имотите -2/8 идеални части за всеки от ищците поради недопустимост на исковете.

Отхвърлен е предявеният от Т.С.Т. и С.С.Ш. срещу И.А. З., П.С.К. и К.С.К. иск с правно основание чл.76 от ЗНасл. за обявяване на относителна недействителност по отношение на ответниците на сделката, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот №8, том

VIIIрег.№9075, нот.дело№1855/2013г по описа на нотариус А.И., вписана под№423 в регистъра на НК с район на действие

РС-Пазарджик до размера на наследствените права на ищците – 2/8 идеални части за всеки от тях.

С определение по реда на чл. 248 от ГПК, съдът е допълнил решението си в частта за разноските, като е осъдил Т.С.Т. и С.С.Ш. да заплатят на П.С.К. и К.С.К. по 600 лв. разноски по делото

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Т.С.Т. и С.С.Ш., чрез адв. Т., в която се твърди, че решението е неправилно.

В жалбата се излагат доводи, че съдът неправилно е счел, че ответниците са придобили правото на собственост по отношение на процесните имоти по давност.

Сочи, че не било доказано по недвусмислен начин отричане владението на ицщите, както и че не били ангажирани никакви доказателства от страна на ответниците, че И.З. и С.К.са превърнали държането на чуждите идеални части във владение за себе си. Твърди се, че районният съд избирателно е взел предвид част от показанията на свид. Т., като не били обсъдени и показанията на останалите свидетели, от които се установявало, че винаги е имало спор за предметните имоти.

Поддържа, че оспорване на владението се установявало и с отговора, който ответницата И.З. е дала по реда на чл. 176 от ГПК, което жалбоподателите считат, че по своята същност представлява признание на иска.

Твърди се, че районният съд не е обсъдил наведените доводи, че ответницата И. и покойната й сестра С. не са упражнявали фактическа власт върху процесните имоти, тъй като И. *** от около 1977-1978 г., а С. е живеела в чужбина от 2003 г. до 2008 г.

Предвид изложеното моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да уважи предявените искове.

С допълнителна молба, след оставяне на въззивната жалба без движение, жалбоподателите са уточнили, че обжалват решението и в прекратителната му част без да са изложили съображения в тази насока.

Не ангажират нови доказателства. Претендират разноски пред двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответниците П.С.К. и К.С.К..

На първо място се твърди, че въззивната жалба в частта, в която се обжалва прекратяване на производството по предявения иск срещу К.К., е недопустима, тъй като от страна на ищците не е депозирана частна жалба срещу решението, имащо характер на определение в тази му част, поради което в тази част решението е влязло в сила и не подлежи на обжалване. В тази връзка претендира заплащането на сторените от К.К. разноски пред въззивната инстанция.

На следващо място се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Поддържа, че в производството пред първата инстанция се е доказало по ясен и недвусмислен начин отричането на владението на ищците и придобиване на права върху имотите от страна на ответниците по давностно владение. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

Във въззивната жалба и отговора не се правят доказателствени искания, не се представят нови доказателства.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирана страна в съдебното производство срещу обжалваем съдебен акт.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, разгледано по същество е правилно.

Следва да се отбележи, че въпреки дадените указания до жалбоподателя да заяви дали обжалва решението и в прекратителната му част, решението на районния съд в тази част е влязло в законна сила, поради това, че не е обжалвано в законоустнаовения и посочен в решението едноседмичен срок, поради което жалба срещу решението в тази част е недопустима и не следва да бъде разглеждана.

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 124 от ГПК и чл. 76 от ЗН. Формулирано е и искане по чл.

537, ал. 2 от ГПК.

Районният съд е сезиран с искова молба против И.А.З., Б.С. З., К.С.К. и П.С.К., в която ищците Т.С.Т. и С.С. Т. твърдят, че с ответниците са наследници на Т. А. Т., починал на 27.06.1987 г. Сочат, че наследодателят им е бил собственик на следните недвижими имоти :1/ поземлен имот №140 с площ от 610 кв.м., ведно с построените в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда с РЗП-89 кв.м. и паянтова стопанска постройка на 24 кв.м. при съседи да имота :УПИ V-136, УПИ X-137,УПИ VIII-138 и УПИ VII-139, 2/ поземлен имот №1228,1227, незастроен с площ от 608 кв.м., който участва в :А/ УПИ V-1228,1227 в кв.135 по плана на град В. с площ от 328 кв.м. като тази част от поземления имот е при съседи: улица, поземлен имот -1227, УПИ II-1221 и УПИ VI-1229 и участва в Б/ УПИ XXII-1228, 1840 в кв.134 по плана на град В. с площ от 280 кв.м. като тази част от поземлени имот е при съседи: улица, ПИ1840, УПИ VI-1841 и УПИ XXI 1229.

Излагат, че страните по делото, в качеството им на наследници по закон на Т.Т., притежават в съсобственост посочените-по горе имоти при следните права: по 2/8 ид.ч. за всеки от ищците, 2/8 ид.части за И.З. и Б.З., 1/8 ид.част за К.К. и 1/8 ид.част за П.К..

Сочат, че с нотариален акт от 18.06.2013 г. ответниците

И.З. и сестра й С.К./майка на ответниците К. и П. К./ са признати за собственици по давност и наследство на процесните имоти, след което с нотариален акт от 29.07.2013г., същите даряват тези имоти на ответника П.К..

Излагат съображения, че праводателките И.З. и С.К.както и техните родители не са вледели тези имоти трайно, явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано повече от десет години. Твърди се, че след смъртта на общия наследодател в къщата останал да живее чичото на ищците А., който е баща на И.З. и С. К., който починал през 1993 г. Ищците твърдят, че техният баща многократно е водил разговори с него за уреждане на имотните им отношения, но той отказвал да предприеме каквито и да е действия по този въпрос. След смъртта на баща им ищците също водили преговори за подялба на имотите, като предлагали ответниците да вземат двора с къщата, а те другите два имота, които от своя страна да поделят помежду си, но те не се съгласили. Впоследствие ищците разбрали, че имотите са прехвърлени на П., като поискали от И. ключ, но същата им отговорила, че няма ключ, тъй като вече всичко било на П..

В исковата си молба ищците твърдят, че ответницата И.З. и покойната и сестра С.К.не са владели имотите като свои, не са демонстрирали и не са довели до знанието на ищците това свое намерение, показвайки несъмнено, че с упражняваната от тях фактическа власт отричат техните права по отношение на процесните имоти. Сочат, че И.З. не е упражнявала фактическа власт върху тези имоти, тъй като е омъжена и живее в село И. от около 1977-1978г. а нейната сестра С. е живяла в чужбина от 2003 до 2008г.

Формулират искане до съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са съсобственици по наследство на по 2/8 идеални части всеки от тях по отношение на процесните имоти. Молят да се отмени констативен нотариален акт № 107, том VI, рег.№7356, нот.дело №969/2013г. по описа на нотариус А.И., вписан под №423 в НК до размера на наследствените им права по 2/8 ид.части за всеки от тях. Молят да се обяви за относителна недействителност по отношение на ответниците, сделката обективирана в нотариален акт №8, том VIII, рег.№9075, нот.дело №1855/2013г. на нотариус А.И..

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от П.К. и К.К.. На първо място ответникът К.К. твърди, че не е пасивно процесуално легитимиран и моли производството по делото по отношение на него да бъде прекратено.

На следващо място ответниците изразяват становище, че исковете са неоснователни, като не оспорват твърдението, че процесните имоти са били собственост на общия наследодател Т. А. Т., починал на 27.06.1987 г. , както и че след смъртта му имотите са останали в наследство на неговите синове С. Т., починал на 25.11.2010 г. и на А. Т., починал на 17.08.1993 г. Не оспорват и твърдението, че в жилищния имот е останал да живее А. Т. Т., заедно със съпругата си З.Г. Т., починала на 01.04.2008 г. Допълват, че наследници на А. и З.Т. се явяват техните дъщери – ответницата И.З. и С.К.– майка на ответниците П. и К., починала на 01.12.2017 г.

Излагат твърдения, че дядо им А. Т., баба им З.Т., леля им И.З. и майка им С. К., след смъртта на прадядо им Т.Т., починал на 27.06.1987 г., винаги са живели в къщата и са обработвали останалите два незастроени имоти – прибирали са плодовете им, плащали са данъци за тях, препятствали са достъпа на ищците до тези имоти, не са давали ключ на ищците за къщата, демонстрирали са пред ищците, че владеят процесните имоти като свои, като своенето на имотите е доведено до знанието на ищците. Твърдят, че дядо им, баба им, леля им и майка им последователно през годините са били разпознавани като единствени собственици на процесните имоти пред всички държавни и данъчни органи. Сочат, че техните баба и дядо, заедно с двете си дъщери са обработвали необезпокоявано ПИ№1228, 1227 с площ от 608 кв.м., като баба им лично и заедно с дъщерите си е облагородила този имот, като го е засадила с лози. Впоследствие дъщерите й са продължили да се грижат за лозето - прибирали са реколтата, правили са вино и ракия. Твърдят, че никога ищците или техния баща не са работили този имот, не са претендирали да получат плодовете от този имот, тъй като не са били допускани до този имот от дядо им, баба им, майка им и леля им.

Разпечатката съдържа 48 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7babec1b-0e6e-407e-9197-f84ea28c8286