Решение № 2610 от 19.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2610 гр. София, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20221100507848 по описа за 2022 година

С решение № 2712 от 30.03.2022 г., постановено по гр. д. № 57968/2021 г. по описа на СРС, 46 състав, С. Р. Б. е осъден да заплати на С. Л. Т.-М., сумата от 250 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - физически болки и страдания от нанесените травматични увреждания и сума в размер на 750 лева, представляваща обезщетение за причинените психически болки и страдания, за това, че на 04.02.2020 г., около 11,00 часа в гр. София, във фитнес зала, намираща се на ул. **** ответникът чрез хващане с ръце, дърпане, бутане е причинил на С. Л.Т.-М. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания и отоци на лявата мишница и оток н втори пръст на лявата ръка, съчетан с бледо синкаво кръвонасядане, който причинил болки и страдания, без разстройство на здравено – престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 04.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумите, като са отхвърлени исковете за разликата над уважените размер до пълно предявените размер от по 5000 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 100 лева за първоинстанционното производство. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ищцата е осъдена да заплати по сметка на СРС сумата от 50 лева за държавна такса и 58,50 лева за възнаграждение на вещо лице. На основание чл. 78, ал. 3 ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 810 лева.

Срещу решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е подадена въззивна жалба от ищцата С. Л. Т., чрез адв. Д. С.. Изложени са съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Поддържа, че решаващият съд не е анализирал задълбочено и обективно всички доказателства по делото, както и че неправилно и необосновано е възприел, че пострадалата е допринесла за настъпването на вредите в размер на 50 %. Излага, че показанията на свидетелката Й.А.-Г. не кореспондират с доказателствата по делото, а без необходимото внимание от съда са останали показанията на съпруга на ищцата относно преживените от нея психически травми. Моли съда да отмени 1 решението в обжалваната част, като уважи предявените искове в пълен размер. Претендира разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника С. Р. Б..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е била домоуправител на етажната в продължение на четири години и е съдействала на инкасаторите за отчитане на общите разходи за ток и вода на сградата, в която живеела. Етажната собственост се състояла от апартаменти и търговски обекти като фитнес, сладкарница и зъботехническа лаборатория, управлявани от Т.Ф.. Твърди се, че на 04.02.2020 г., в 11,00 часа било насрочено отчитане на водомерите в етажната собственост, но новата инкасаторка не знаела къде се намират общите водомери в сградата, поради което ищцата, упълномощена от управителя на етажната собственост, й съдействала за отчитането им. Заедно с инкасаторката посетили фитнеса в сградата, където било отчетено несъответствие в показанията на два от водомерите, за което запитали управителката на обекта. Същата се ядосала и започнала да крещи по ищцата да се махне от частната собственост. Твърди се, че Т.Ф. се нахвърлила физически върху ишцата и започнала да я изтласква с ръце към вратата. В този момент се появила дъщеря - М.Ф., която извикала ответника С. Б.. Последният започнал да дърпа и блъска грубо с ръце ищцата, да я удря по тялото, в резултат на което тя залитала и се удряла в мебелите. Почувствала силни болки на ударените места, като не могла да се отбранява.

Накрая нападателят я избутал със сила на улицата. За нападението е било образувано по тъжба на ищцата НЧХД № 9478/2020 г., 104 състав, по което е постановена присъда, с която ответникът е признат за виновен за престъпление по чл. 130, ал. 2 НК и му е наложено наказание „глоба“, която присъда е потвърдена с решение по ВНЧХД № 1170/2021 г. на СГС, 4 В състав. Твърди, че при упражненото от ответника физическо насилие е получила кръвонасядания по предната, външната, задно външната и предно вътрешната повърхност на цялата лява мишница, включително и в областта на лакътната ямка, сливащи се зона на оток и зачервяване на обща площ 23/24 см. и оток на средната става на втори пръст на лявата ръка, съчетан с бледо синкаво кръвонасядане. В резултат на получените травми имала затруднения при действията с лявата ръка в продължение на повече от 2-3 месеца, като през цялото време изпитвала силни болки. През този период се обслужвала изключително с помощта на съпруга си. Нападението причинило психически травми, сънувала този кошмарен инцидент, чувствала се омерзена и с поругани чест и достойнство, като дълго време се страхувала да не срещне във входа ответника, поради което била придружавана от съпруга си при всяко влизане и излизане в блока. В резултат на нападението се изострили хроничните заболявания – получавала чести сърдечни и астматични пристъпи, обостряне на баздовата болест. По изложение съображения моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за нанесените физически болки и страдания от травматични увреждания - кръвонасядания по предната, външната, задно външната и предно вътрешната повърхност на цялата лява мишница, включително и в областта на лакътната ямка, сливащи се зона на оток и зачервяване на обща площ 23/24 см. и оток на средната става на втори пръст на лявата ръка, съчетан с бледо синкаво кръвонасядане и страдания от обостряне на хроничните заболявания, както и сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за причинените психически боли и страдания, ведно със законната лихва върху сумите от датата на увреждането до окончателното плащане на сумите. Претендират се разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника С. Р. Б., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба, като поддържа, че изложното не отговаря на действителността. Твърди, че ищцата предизвикала скандал и обиждала управителката на фитнеса, поради което дъщеря извикала съпруга си по телефона. Ответникът като видял, че ищцата държи управителката за блузата и шала, я помолил да преустанови действията си и да напусне помещението, но тя отказала. Поради това я хванал за качулката и за дрехата и я издърпал към коридора. Твърди, че не я е удрял и не е нанасял описаните телесни увреждания. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата в размер на 95%, тъй като с поведението си и неправомерните си действия и агресия се самонаранила. Оспорва претендирания размер на обезщетение като несправедливо и неоправдано. Моли съда да отхвърли като неоснователни предявените искове, като претендира разноски за производството.

С присъда от 08.02.2021 г., постановена по НДЧХ № 9478/2020 г. по описа на СРС, 108 състав, подсъдимият С. Р. Б. е признат за виновен за това, че на 04.02.2020 г., около 11,00 часа в гр. София, във фитнес зала, намираща се на ул. ****, чрез хващане с ръце, дърпане и бутане е причинил на С. Л. Т. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания и отоци на лявата мишница и оток на втори пръст на лявата ръка, съчетан с бледо синкаво кръвонасядане, които причинили болка и страдание без разстройство на здравето - престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, като е оправдан за престъпление по чл. 130, ал.

1 НК, поради което на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Присъдата е потвърдена с решение № 260460 от 28.07.2021 г., постановено по ВНЧХД № 1170/2021 г. по описа на СГС, НО, IV въззивен състав.

Пред първоинстанционният съд е представено съдебномедицинско удостоверение № 50.02/2020 г., в което е отразено, че пострадалата С. Л. Т. имала по предната, външната, задно външната и предно вътрешната повърхност на цялата лява мишница, включително и в областта на лакътната ямка, сливащи се зона на оток и зачервяване на кожата, сред които има петнисти морави и мораво червеникави кръвонасядания, с овални форми и размери от порядъка на 2,5 - 1,5 см, с изразено по-светли централни части; общата засегната площ е 23/24 см., с оток на средната става на втори пръст на лявата ръка, съчетан с бледо синкаво кръвонасядане; констатирано е, че движенията са ограничени и щадящи.

По делото са представени още експертно решение на ТЕЛК, IV МБАЛ - I състав, с което на ищцата е определена 50% трайно намалена работоспособност, с посочено общо заболяване – Хрон. рецидив. базедова болест след опер. лечение - 1990 г., С-ние след фрактура на лява подбедрица - опериран 07.2016 г. - екстракция на подбедриците. Хрон. утрикария. Цервикоартроза киста оварии. С-ние след ЛХТС андекси. Пролапс на ПМП.

Екстрасистолия. Бронхиална астма – новооткрита.

Пред първоинстанционния съд е изслушана комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на доказателствата по делото и след проведен личен преглед на ищцата. Съгласно заключението медицинските факти свидетелстват за типичен отпечатък от пръсти, осъществили силен натиск от скискане върху кожата на лявата мишница на ищцата. Травматичната увреда на малката средна ставичка на показалеца на лявата ръка, довело до оток с ограничени движения, по същество е клинична картина на едно навяхване, което се получава по механизма на компресията в ставните повърхности, получавани при пресрещане на пръста с твърда повърхност. Описаните травми могат да се получат при силно стискане с ръце на лявата мишница на ищцата, с едновременно осъществяване на бутане и/или дърпане на цялото тяло, като при това действие се е осъществило и пресрещането на левия показалец на ищцата. Според заключението нанесени увреди са повърхностни травми на кожата и подкожната тъкан на лявата мишница, довело 3 до оток и кръвонасядане, както и навяхване на средната ставичка на левия показалец. Пълно възстановяване на повърхностни травми по медицински критерии настъпва до 20 дни за кръвонасядането и до 10 дни за навяхването на малка ставичка на пръст. Първите 1-2 дни болката е била с висока интензивност, намаляваща до отзвучаване към края на посочения период. Пострадалата е преживяла психичен стрес от болките, налагащи частична чужда грижа от близък, имала нарушение на съня, преживяла е страх, обида, накърнено достойноство, които преживявания били с по-висок интензитет първите две седмици след конфликта, а за около месец след това - отшумяли. За около месец са отшумяли страховете да излиза сама от входа. Според заключението това разстройство не е с качеството на психоза, като е възстановено социалното функциониране на ищцата. При конфликта ищцата е преживяла стрес, който повлиява в посока влошаване и обостряне на соматичните заболявания. Посочено, че описаните обостряния са възможни, но не са били в степен да наложат необходимост от лекарска консултация.

Пред първоинстанционния съд е разпитан свидетелят М.Т.М. /съпруг на ищцата/, който установява, че не е присъствал на процесния инцидент, но след като сърпугата му се обадила, я намерил на тротроара пред фитнеса, където му разказала за случилото се. Цялата лява ръка от лакътя нагоре била зачервена и се подувала, а вторият пръст на лявата ръка бил посинял. През първите две седмици не могла да се обслужва самостоятелно в ежедневието си, което налагало свидетелят да помага при къпане, миене на домакински съдове, почистване. Оплакванията продължили около месец, като случилото се отразило в психически план. Ищцата загубила спокойствие и спряла да спи нормално, поради което вземала лекарство „Атракс“ за сън, което впоследствие заменила с антидепресант „Лирика“, който приемала до м.09.2021 г. Установява, че ответникът живеел в същата етажна собственост, поради което у ищцата се породила страхова невроза, не искала да ходи сама до мазето, на пазар, а искала свидетелят да я съпровожда. Това продължило около половин година. Продължила да сънува кошмари, свързани с процесния инцидент. Искала да продава апартамента, в който живеят и да се местят на друго място. Установява, че ищцата е чувствителна, както и че има много заболявания, а инцидентът се отразил на всички нейни болести.

Разпечатката съдържа 24 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7babb286-ab10-4526-a15c-09acaa983471