Решение № 677 от 19.08.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 677 гр. Бургас, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарина Анг. Костова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Гражданско дело № 20262100100287 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод предявените искове от Я. Д. П., ЕГН ********** от *** чрез адв. Александър Илиев – САК, със съдебен адрес: гр. София, бул.

„Джеймс Баучър“ № 87,ет. 2 против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от В. И.., В. М. и В. В. за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата следните суми: 20000евро – неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на ПТП от 25.12.2025г., ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя 14.01.2026г. до окончателното изплащане на вземането;

1006,48 евро – имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя 14.01.2026г. до окончателното изплащане на вземането. Моли се за присъждане на направените по делото разноски. Представя и ангажира доказателства.

Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск.

Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на общото исково производство по гражданскоправни спорове.

До настоящия момент не са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение е допустим.

В исковата молба се твърди, че на 25.12.2025г. около 18:11 часа в гр. Бургас, на регулирано със светофарна уредба кръстовище между Бул. "З." и бул. "В.", при нормална пътна обстановка и при действаща организация на движението, при светещ зелен сигнал на 1 светофарната уредба, Х. Д., в качеството си на водач на лек автомобил марка „"Ю."“, рег. № ***, предприел маневра „завой на ляво“ спрямо посоката си на движение. При извършване на посочената маневра водачът не пропуснал пресичащата пътното платно пешеходка – ищца по делото, която се движела по обозначена пешеходна пътека, разрешителен зелен сигнал на светофарната уредба, като по този начин водачът на МПС нарушил правилата за движение по пътищата и задължението си за повишено внимание към уязвимите участници в движението. В резултат на това настъпил пътнотранспортен инцидент, при който управляваният от Х. Д. лек автомобил „"Ю."“ ударил пешеходката, като й причинил телесни увреждания.

Непосредствено след инцидента ищцата била транспортирана по спешност в „УМБАЛ – Бургас“ , където й е извършен медицински преглед и е проведено лечение.

Съгласно медицинската документация била установена фрактура на лявата ключица – травматично увреждане, причинено от удара с МПС, както и мекотъканни наранявания по тялото и крайниците.

Счупването наложило оперативна намеса, при която била извършена хирургична интервенция с поставяне на метална стабилизация за анатомно възстановяване на костната цялост и стабилизиране на засегнатия сегмент. От всичко това ищцата претърпяла вреди, които са обусловили временната нетрудоспособност, значителни болки и страдания, както и ограничаване на обичайния й начин на живот.

Ищцата претърпяла имуществени вреди, като направила разходи за медицинско лечение, диагностика, консумативи – подробно описани в исковата молба.

Твърди се, че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на процесното МПС била покрита с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ сключена с ответника.

На 14.01.2026г. пред застрахователя била предявена писмена претенция по чл. 380 КЗ.

В предвидения от закона срок ответникът нито определил, нито изплатил застрахователното обезщетение. Не било налице и отказ.

Поради това и за ищцата се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Ответникът по делото, на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея, в срок е депозирал писмен отговор. Оспорва предявените искове по основание и размер.

Оспорва се твърдението на ищцата в исковата молба, че процесното ПТП е настъпило единствено по вина на водача на МПС. Според него ищцата е навлязла рязко на пътното платно без да се огледа и е удължила престоя си на него, както и че същата е използвала мобилен телефон. Поради това било налице съпричиняване на вредоносния резултат.

МПС е извършвало ляв завой при светеща светофарна уредба зелена светлина и е било навлязло в кръстовището преди предприемане на пресичане от страна на пешеходката.

МПС е било с включени дневни светлини и включен светлинен пътепоказател.

Пешеходката изскочила внезапно и е попаднала в опасната за спиране зона. Твърди се, че 2

ПТП е било непредотвратимо за водача.

На следващо място се оспорва претендираното обезщетение като прекомерно. От произшествието ищцата получила счупване на раменна става – без дислокация, което било видно от листа за преглед. Пак от там било видно, че тя не се нуждаела от оперативна намеса, като е изписана 15 минути от прегледа й, като й е поставена ортеза.

На 04.01.2026г. ищцата постъпила в УМБАЛ за втори път, като тогава са установени различни по тежест увреждания в сравнение с тези от 25.12.2025г., а именно дислокация в областта на фрактурата, поради което се налагало оперативна намеса. Според ответника операцията се е наложила поради действия на ищцата настъпили след 25.12.2025г., т.е. сама е увредила състоянието си.

Видно било от Епикриза № 114/04.01.2026г., че било налице спокоен следоперативен процес, а при изписването ищцата била в подобрено общо заболяване. По делото липсвали данни за усложнение или необходимост от последващо лечение. Ищцата се е възстановила напълно за период от два месеца. Поради което и претендираното обезщетение било прекомерно. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски.

С оглед направено искане от ответника за спиране на настоящото дело до окончателното решаване на образуваното за случая наказателно производство по чл. 229, ал.

1, т. 4 и т. 5 ГПК съдът е събрал доказателства за образуваното ДП № 992/2025 год. По описа на Четвърто РУ на МВР Бургас, по отношение на което няма доказателства да е приключило към момента на даване на ход по същество по настоящото дело, няма данни да е привлечен като обвиняем водачът на процесното МПС, сблъсъкът с което е причинило уврежданията на ищцата , поради което производството по настоящото дело не е спирано.

Бургаският окръжен съд като прецени, че са налице процесуалните предпоставки и липсват процесуални пречки за разглеждане на делото, приема предявените искове за допустими.

Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото,с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация - чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.86 от ЗЗД от Я. Д. П., ЕГН ********** от *** чрез адв.

Александър Илиев – САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Джеймс Баучър“ № 87,ет. 2 против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от В. И.., В. М. и В.

В. за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата следните суми: 20000 евро – неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на ПТП от 25.12.2025г., ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя 14.01.2026г. до окончателното изплащане на вземането; 1006,48 евро – имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя 14.01.2026г. до окончателното изплащане на вземането. Моли се за присъждане на направените по делото 3 разноски. Представя и ангажира доказателства.

Безспорно е между страните, че към дата на произшествието – 25.12.2025 г., за автомобил марка „"Ю."“, с рег.№ *** е налице валидна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 по застрахователна полица № /22/125000045031, валидна за периода от 17.01.2025 год. До 16.01.2026 год.

С доклада по делото , съдът е указал на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях и конкретно , че ищецът следва да докаже наличието на следните предпоставки /юридически факти/: застрахованият виновно да е увредил ищците, като им е причинил твърдените неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования, както и размера на претендираните вреди, а в тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да докаже възраженията си, включително и възражението си за съпричиняване.

Съдът като съобрази представените от страните писмени доказателства, както и приетите по делото съдебно автотехническа и съдебно медицинска експертизи, приема да установено следното :

На 25.12.2025г. около 18:11 часа в гр. Бургас, на регулирано със светофарна уредба кръстовище между Бул. "З." и бул. "В.", при нормална пътна обстановка и при действаща организация на движението, при светещ зелен сигнал на светофарната уредба, Х. Д., в качеството си на водач на лек автомобил марка „"Ю."“, рег. № ***, предприел маневра „завой на ляво“ спрямо посоката си на движение.

Страните не спорят, че ищцата е пресичала при светещ за нея зелен светофар. Спори се дали се е намирала на пешеходната пътека към момента на удара. Съдът приема, че ищцата не доказала, че към момента на удара се е движила по пешеходната пътека. Това обстоятелство не е установено както с допуснатата авто-техническа експертиза , така и със събраните гласни доказателства. Предвид обстоятелството , че не се спори, че на място е имало пешеходна пътека и е светела зелената светлина на светофара, съдът намира , че обстоятелството дали ищцата е пресичала по пешеходната пътека или се е отклонила от същата в посока обратна на приближаващото превозно средство и към спирката на служебния автобус е ирелевантно, защото и в двете случая, при извършване на посочената маневра водачът не я е пропуснал при наличие на зелен сигнал за нея и наличие на пешеходна пътека на място и по този начин е нарушил правилата за движение по пътищата и задължението си за повишено внимание към уязвимите участници в движението. В резултат на това поведение на водача е настъпил пътнотранспортен инцидент, при който управляваният от Х. Д. лек автомобил „"Ю."“ ударил пешеходката, като й причинил телесни увреждания.

Не се спори, че непосредствено след инцидента ищцата била транспортирана до 4

„УМБАЛ – Бургас“ , където й е извършен медицински преглед и е проведено лечение. От приетата съдебно-медицинска експертиза се потвърждават твърденията на ищцата, че е установена фрактура на лявата ключица – травматично увреждане, причинено от удара с МПС, както и че счупването е наложило оперативна намеса, при която била извършена хирургична интервенция с поставяне на метална стабилизация за анатомно възстановяване на костната цялост и стабилизиране на засегнатия сегмент. В тази връзка съдът приема за доказано, че от инцидента, ищцата е претърпяла вреди, които са обусловили временната нетрудоспособност, значителни болки и страдания, както и ограничаване на обичайния й начин на живот.

Ищцата претърпяла имуществени вреди, като направила разходи за медицинско лечение, диагностика, консумативи – подробно описани в исковата молба, които са установени и от заключението на съдебно-медицинската експертиза.

Доказано е по делото , че на 14.01.2026г. пред застрахователя била предявена писмена претенция по чл. 380 КЗ. В предвидения от закона срок ответникът нито определил, нито изплатил застрахователното обезщетение, както и не е направил изричен отказ да заплати такова.