Определение № 266 от 14.11.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 358/2025
- Вид
- Определение № 266
- Подписан
- 14.11.2025
- В сила
- 14.11.2025
- Състав
- Румяна Панталеева, Десислава Стефанова Сапунджиева, Росица Антонова Тончева
Цитирани разпоредби
- чл.123, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.246, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.345, ал.1, пр.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 266 гр. Варна, 14.11.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Румяна Панталеева
Членове:
Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600358 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава Двадесет и втора от НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение, обективирано в протокол Рег.№ 212/29.10.2025 г. по НОХД № 244/25 г. на Окръжен съд Търговище, с което е прието наличие на основания за прекратяване на съдебното производство по чл.248, ал.5, т.1, вр.ал.1, т.3 от НПК.
С въззивния частен протест представителят на първоинстанционната прокуратура отправя искане за отмяна на проверяваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, тъй като не счита да са налице твърдените в него пороци на обвинителния акт.
Протестът е допустим, но искането с наведената аргументация е неоснователно.
Съдебното производство пред окръжния съд в Търговище е образувано по обвинителен акт срещу С. И., за извършено престъпление по чл.123, ал.1 от НК.
В пренията на разпоредителното заседание защитникът на подсъдимата не се е позовавал на фактически или юридически недостатъци на обвинителния акт, но съдебният състав служебно е констатирал допуснато 1 съществено процесуално нарушение при изготвянето му, рефлектирало върху правото на И. да научи за какво престъпление е предадена на съд и да организира правилно своята защита, поради което е прекратил съдебно производство и върнал делото на прокурора. Констатациите на съда и взетото крайно решение са правилни и законосъобразни.
С обвинителния акт се повдига обвинение на лице, извършило престъпление от общ характер, и изискванията към този процесуален документ, предвидени от законодателя и наложени в съдебната практика, са да съдържа ясни фактически твърдения и доказателства, на които се базира правната квалификация на деянието.
Прочитът на настоящия обвинителен акт потвърждава съществуването на неяснота в приложимия закон, с оглед специфичната характеристика на конкретно относимия, като „бланкетен състав“. В своето определение окръжният съд уместно е отбелязал, а прокурорът в протеста си правилно изцяло се е съгласил, че бланкетните състави следва да бъдат запълвани с конкретни правила, посочени в определени нормативни актове, или дори такива с ненормативен характер, като в последния случай следва да бъде указан нормативният акт, който предвижда задължението за тяхното спазване.
Въпреки съгласието си с тези неоспорими и ясни изисквания, прокурорът необосновано продължава да твърди, че при изготвянето на обвинителния акт не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, макар неговите дефицити да се свързват именно с отсъствието на обвинение за нарушения на конкретни специални норми или правила.
По повод последните, в обстоятелствената част на обвинителния акт се открива само едно изречение, според което задълженията на дежурната акушерка са „….съгласно правилника в отделението и длъжностната характеристика.“, а в диспозитива му е квалифицирано едно единствено нарушение - на раздел 4, т.19, пункт 8 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на Неонатологичното отделение, който дори не е цитиран, нито е уточнен вида и характера на акта съгласно ЗНА.
Същевременно, диспозитивът на обвинителния акт е така оформен технически чрез обособяването на самостоятелни абзаци, че сред тях е трудно да се разграничи нарушаването на едно, или на няколко правила се вменява с повдигнатото на подсъдимата обвинение, и ако са повече от едно – кои са, 2 какво гласят /с точен цитат, а не описателно/ и къде са предвидени останалите специални изисквания, запълващи бланкетната диспозиция.
С оглед изискването в чл.246, ал.2 от НПК да се посочи престъплението, и доказателствата, които го подкрепят, отправената с определението критика за празнота досежно основни елементи на фактическия състав също се споделя, защото, макар и в обвинителния акт да не се налага обективиране на аналитична дейност, такава, каквато се дължи от съда в мотивите, то необходимият минимум в случая изисква да се посочи къде е регламентирано правно инкриминираното занятие или дейност, и от къде се извежда характерът му на представляващо източник на повишена опасност, каквото посочване н случая липсва. Същото може да се каже и по повод причинно следствената връзка, която обуславя обективната съставомерност, и без отбелязването й няма как да се изпълни задължението да бъде посочено престъплението. И макар прокурорът да не е изрично задължен да я „опише“, както се е изразил първоинстанционният съд, или да изложи разсъждения как изпълнението на определени задължения би предотвратило настъпването на вредоносния резултат, за съобразяването с чл.246, ал.2 от НПК би било достатъчно да посочи доказателствата, въз основа на които твърди, че се извлича съществуването на причинна връзка, което също не е сторено.
Въз основа на горното е очевидно, че правото на защита на подсъдимата С. И. е било нарушено както при привличането й като обвиняема за престъпление по чл.123, ал.1 от НК поради неяснота на предявеното й постановление, така и при повдигането на обвинение срещу нея за същото престъпление с обвинителен акт, който не позволява организиране на ефективна защита.
По изложените съображения, и по реда на чл.345, ал.1, пр.1 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение, обективирано в протокол Рег.№ 212/29.10.2025 г. по НОХД № 244/25 г. на Окръжен съд Търговище, с което е прекратено съдебното производство по реда на чл.248, ал.5, т.1, вр.ал.1, т.3 от НПК.
3
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 266 гр. Варна, 14.11.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Румяна Панталеева
Членове:
Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600358 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава Двадесет и втора от НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение, обективирано в протокол Рег.№ 212/29.10.2025 г. по НОХД № 244/25 г. на Окръжен съд Търговище, с което е прието наличие на основания за прекратяване на съдебното производство по чл.248, ал.5, т.1, вр.ал.1, т.3 от НПК.
С въззивния частен протест представителят на първоинстанционната прокуратура отправя искане за отмяна на проверяваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, тъй като не счита да са налице твърдените в него пороци на обвинителния акт.
Протестът е допустим, но искането с наведената аргументация е неоснователно.
Съдебното производство пред окръжния съд в Търговище е образувано по обвинителен акт срещу С. И., за извършено престъпление по чл.123, ал.1 от НК.
В пренията на разпоредителното заседание защитникът на подсъдимата не се е позовавал на фактически или юридически недостатъци на обвинителния акт, но съдебният състав служебно е констатирал допуснато 1 съществено процесуално нарушение при изготвянето му, рефлектирало върху правото на И. да научи за какво престъпление е предадена на съд и да организира правилно своята защита, поради което е прекратил съдебно производство и върнал делото на прокурора. Констатациите на съда и взетото крайно решение са правилни и законосъобразни.
С обвинителния акт се повдига обвинение на лице, извършило престъпление от общ характер, и изискванията към този процесуален документ, предвидени от законодателя и наложени в съдебната практика, са да съдържа ясни фактически твърдения и доказателства, на които се базира правната квалификация на деянието.
Прочитът на настоящия обвинителен акт потвърждава съществуването на неяснота в приложимия закон, с оглед специфичната характеристика на конкретно относимия, като „бланкетен състав“. В своето определение окръжният съд уместно е отбелязал, а прокурорът в протеста си правилно изцяло се е съгласил, че бланкетните състави следва да бъдат запълвани с конкретни правила, посочени в определени нормативни актове, или дори такива с ненормативен характер, като в последния случай следва да бъде указан нормативният акт, който предвижда задължението за тяхното спазване.
Въпреки съгласието си с тези неоспорими и ясни изисквания, прокурорът необосновано продължава да твърди, че при изготвянето на обвинителния акт не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, макар неговите дефицити да се свързват именно с отсъствието на обвинение за нарушения на конкретни специални норми или правила.
По повод последните, в обстоятелствената част на обвинителния акт се открива само едно изречение, според което задълженията на дежурната акушерка са „….съгласно правилника в отделението и длъжностната характеристика.“, а в диспозитива му е квалифицирано едно единствено нарушение - на раздел 4, т.19, пункт 8 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на Неонатологичното отделение, който дори не е цитиран, нито е уточнен вида и характера на акта съгласно ЗНА.
Същевременно, диспозитивът на обвинителния акт е така оформен технически чрез обособяването на самостоятелни абзаци, че сред тях е трудно да се разграничи нарушаването на едно, или на няколко правила се вменява с повдигнатото на подсъдимата обвинение, и ако са повече от едно – кои са, 2 какво гласят /с точен цитат, а не описателно/ и къде са предвидени останалите специални изисквания, запълващи бланкетната диспозиция.
С оглед изискването в чл.246, ал.2 от НПК да се посочи престъплението, и доказателствата, които го подкрепят, отправената с определението критика за празнота досежно основни елементи на фактическия състав също се споделя, защото, макар и в обвинителния акт да не се налага обективиране на аналитична дейност, такава, каквато се дължи от съда в мотивите, то необходимият минимум в случая изисква да се посочи къде е регламентирано правно инкриминираното занятие или дейност, и от къде се извежда характерът му на представляващо източник на повишена опасност, каквото посочване н случая липсва. Същото може да се каже и по повод причинно следствената връзка, която обуславя обективната съставомерност, и без отбелязването й няма как да се изпълни задължението да бъде посочено престъплението. И макар прокурорът да не е изрично задължен да я „опише“, както се е изразил първоинстанционният съд, или да изложи разсъждения как изпълнението на определени задължения би предотвратило настъпването на вредоносния резултат, за съобразяването с чл.246, ал.2 от НПК би било достатъчно да посочи доказателствата, въз основа на които твърди, че се извлича съществуването на причинна връзка, което също не е сторено.
Въз основа на горното е очевидно, че правото на защита на подсъдимата С. И. е било нарушено както при привличането й като обвиняема за престъпление по чл.123, ал.1 от НК поради неяснота на предявеното й постановление, така и при повдигането на обвинение срещу нея за същото престъпление с обвинителен акт, който не позволява организиране на ефективна защита.
По изложените съображения, и по реда на чл.345, ал.1, пр.1 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение, обективирано в протокол Рег.№ 212/29.10.2025 г. по НОХД № 244/25 г. на Окръжен съд Търговище, с което е прекратено съдебното производство по реда на чл.248, ал.5, т.1, вр.ал.1, т.3 от НПК.
3
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
Разпечатката съдържа 60 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7bab2a2c-f375-4ae8-b982-fb8179b7bf22