Определение № 1934 от 16.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1934 гр. София, 16.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20261000501545 по описа за 2026 година

Производство по чл.274 вр.чл.95 ал.5 и чл.129 ал.3 ГПК.

Депозирана е частна вззивна жалба от Е. М. срещу Определение № 8101 от 08.04.2026 г. постановено по гр. д.№ 12353/2026 г. по описа на СГС, ГО, 12 състав, с което е отказано предоставяне на правна помощ на жалбоподателяа по реда на чл.95 ГПК за процесуално представителство пред първа инстанция и едновременно с това е върната обратно депозираната от него ИМ на основание чл. 130 вх. № 129775 от 03.11.2025 г., подадена от Е. Д. М., въз основа на която е образувано гр. д. № 12353/2025 г. по описа на СГС.

Съобщението за това определение е било съобщено на жалбоподателя на 11.05.2026г..

Частната жалба срещу това определение е депозирана на 19.05.2026г. т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.

Жалбоподателят Е. М. изтъква факта, че съдът неправилно е приел, че не следва да бъде предоставена правна помощ. Посочва, че няма финансови възможности за заплащане на хонорар, тъй като се намира в затвора, където изтърпява ефективно наложено наказание – лишаване от свобода, поради което и предвид липсата на юридическо образование, не е в състояние да изпълни дадени указания за отстраняване нередовност на исковата молба.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за процесуално допустима и редовна, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Производството е образувано по искова от Е. Д. М. срещу СГП /Прокуратурата на Република България/. Предявен е иск по чл. 2в ЗОДОВ за заплащане на сумата от 7 000 000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди, тъй като ответникът не предприел 1 действия по разследване по жалба на ищеца с рег. № от 24.09.2025 г., като по този начин съдействал за продължаващото му лишаване от свобода в изпълнение на вече влязлата в сила присъда по ВНОХД 102/2018 г. на АСНС и КНОХД № 1018/2019 г. на ВКС.

СГС е оставил ИМ без движение, като е дал задължителни указания с разпореждане от 19.01.2026 г. В дадения срок не е постъпила уточнителна молба, въпреки че е направено искане за предоставяне на правна помощ, което е оставено без уважение, тъй като ищецът поддържа, че основанието на претенцията е чл. 2в ЗОДОВ, но не посочва кое съществено нарушение на приложимото право на Съюза е допуснато и от кого – виж определение № 4406 от 20.12.2022 г. по ч. гр. дело № 4239/2022 г., III г. о. на ВКС и определение № 60354 от 04.11.2021 г. по ч. гр. дело № 1126/2020 г., IV г. о. на ВКС. Твърденията, че е осъден по непредявено обвинение и, че ответникът не му съдейства, не съставляват надлежни твърдения на иск за вреди от противоправно поведение на този държавен орган. В този смисъл, с оглед приетото в мотивите на т. 16 на тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, преценката дали по естеството си твърдените от ищеца обстоятелства представляват твърдения за наличие на съществено нарушение на правна норма от общностното право, предоставяща права на частноправни субекти, и от това нарушение ищецът е претъпял вреди, е въпрос по допустимостта на иска. При липса на надлежни твърдения, които да сочат на основателност на иска, би се допуснало образуването и провеждането на съдебни производства, в които извършването на процесуални действия е лишено от смисъл. На ищеца са дадени надлежни указания, но същият отново бланкетно е посочил разпоредби на ХОПЕС и ДФЕС и е изброил нарушени права, без да конкретизира какво точно е нарушението на правото на ЕС.

В подобен смисъл по искови претенции на Е. М. е и определение № 3646 от 11.07.2025 г. по ч. гр. д. № 2565/2025 г. на III г. о. на ВКС. Въпреки дадените изрични указания, ищецът в предоставения му срок не сочи конкретни актове/действия/бездействия на ответника, с които да са нарушени конкретни норми от правото на ЕС. Въпреки изричните указания в тази насока, тази нередовност на исковата молба не е отстранена в законоустановения срок, поради което СГС едновременно е отказал предоставяне на правна помощ и е преценил, че са налице и предпоставките на чл. 129, ал. 3 ГПК за връщане обратно на ИМ.

Настоящата съдебна инстанция споделя горния извод за неоснователност на искането за предоставяне на правна помощ, но намира за процесуално недопустимо едновременно произнасяне по реда на чл.95 и чл.129 ал.3 ГПК по следните съображения:

Видно от неоспорената от частния жалбоподател Е. М. справка, извършена служебно от първоинстанционния съд, че само за периода от 01.01.2025 год. до 27.01.2025 год. ищецът е завел в Софийски районен съд 319 бр. конкретно изброени дела срещу различни ответници, по които искането било за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в различни периоди, при твърдения за осъждане по непредявено обвинение или косвено свързани с това твърдения, чието обективно систематизиране било трудно постижимо, но което онагледявало поведението на жалбоподателя. При съобразяване с правото на всяка страна да търси защита на твърдени накърнени права и законни интереси по най-добрия за нейните 2 интереси начин, СГС е намерил, че установеният брой и характер на инициираните от ищеца съдебни производства, в относително кратък период от време, представлява поведение, което нарушава принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права и може да бъде квалифицирано като недобросъвестно по смисъла на чл.3 ГПК. Процесуалното поведение на ищеца поражда основателни съмнения дали същият има валидно защитим правен интерес, който да се нуждае от санкцията на съда, за да бъде реализиран. Така освен, че със сезирането на гражданските и административните съдилища с хиляди дела, се създават условия за затруднения на същите да изпълняват пълноценно възложените им по Конституция правораздавателни функции поради ангажиране само с една страна, същевременно тази страна фактически се отклонява от установения режим на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", с оглед полаганите усилия от съдилищата да гарантират правото на тази страна на справедлив процес. Така с подаването на поредната искова молба се постигала цел, която не е предвидена от закона – осигурява се още една възможност за страната да се отклони фактически от ефективното изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", чрез извеждане от мястото, където следва да го търпи.

Затова правна помощ не следва да бъде предоставена. В тази част определението е правилно.

Във връзка с оплакванията в частната жалба основният мотив за прекратяване на исковото производство като недопустимо е не наличието на висящ процес със същия предмет и страни, като основание за прекратяване на делото на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, а предявяването на иска при очевидна злоупотреба с процесуални права, като в такива хипотези не е от значение пълната идентичност в предмета и страните по делата, а наличието на достатъчно на брой искови молби, от твърденията и петитума на които може да се изведе единствен извод, че преследваната от подаването им цел не е защита на субективно право на ищеца, а други цели, несъвместими с добросъвестността /определение № 1208 от 13.03.2025 год. на ВКС по ч. гр. дело № 472/2025 год., III г. о., ГК/.

Относно действието на молбата по чл. 95, ал. 1 ГПК за предоставяне на правна помощ, са постановени определение № 317 от 21.05.2013 г. по гр. д. № 2661/2013 г. на ВКС, IV-то г. о., решение № 177 от 25.02.2011 г. по гр. д. № 918/2010 г. на ВКС, I-во г. о., определение № 424 от 23.09.2015 г. по ч. гр. д. № 3721/2015 г. на ВКС, I-во г. о., и определение № 670 от 30.12.2010 г. по ч. гр. д. № 548/2010 г. на ВКС, III-то г. о. Във всички тях последователно се приема, че съдът, пред който е предявено искане за предоставяне на правна помощ, не следва да извършва никакви действия по събиране на доказателства и решаване на делото, докато е висящо това искане. В противен случай същият допуска съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на постановения акт.

В случая жалбоподателят не е доволен от определение на СГС за прекратяване на производството по делото. Проверката за неговата законосъобразност, при постъпила частна жалба, каквато в случая е депозирана, се извършва по служебни критерии. В производството по обжалване, съдебният състав на въззивния съд, който се произнася по вече подадената частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК не е обвързан от наведените с нея оплаквания 3

/т.е. нито доводите на жалбоподателя, нито представителство от назначен адвокат в това частно производство, биха имали значението, което изисква нормата на чл. 23, ал. 2 от ЗПрП, за да бъде преценена положително необходимостта от предоставяне на правна помощ/, а следва да извърши служебна и цялостна проверка включително относно правилността на определението – при условията на т. нар. "пълен въззив", каквито са указанията в тълкувателно решение № 6/2017 от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС. При това положение правилни по същество са изводите, че предоставянето на исканата правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла при формираните по-горе изводи за наличието на злоупотреба с процесуални права.

Независимо от горния извод до приключване на процедурата по чл. 95 ГПК съдът не е следвало да се произнася по чл.130 ГПК т.е. едва след стабилизиране на определението за отказ да бъде предоставена правна помощ, може и следва да се прецени дали недостатъците на исковата молба са надлежно отстранени или не. В този смисъл връщането на исковата молба е преждевременно направено и затова в тази част определението следва да бъде отменено и върнато на първа инстанция. Следва да се има предвид и това, че съгласно разпоредбата на чл. 259, ал. 2 ГПК, която според практиката на ВКС се прилага и при подаване на молби за правна помощ по повод отстраняване недостатъците на искови молби и на частни жалби, срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. Ето защо срокът за изпълнение на дадените указания все още не е изтекъл. Затова в частта, с която е върната обратно ИМ определението следва да бъде отменено.

С оглед на изложените обстоятелства, правилно и законосъобразно СГС е приел, че не са налице предпоставките, визирани в чл.95 ал.2 ГПК. В този смисъл определението следва да се потвърди в тази му част и да се отмени в останалата по чл.130 ГПК.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8101 от 08.04.2026 г. постановено по гр. д.№ 12353/2026 г. по описа на СГС, ГО, 12 състав, в частта, с която е отказано предоставяне на правна помощ на жалбоподателя Е. М. по реда на чл.95 ГПК за процесуално представителство пред първа инстанция.

ОТМЕНЯ Определение № 8101 от 08.04.2026 г. постановено по гр. д.№ 12353/2026 г. по описа на СГС, ГО, 12 състав, в частта, с която е върната обратно ИМ вх. № 129775 от 03.11.2025 г., подадена от Е. Д. М., въз основа на която е образувано гр. д. № 12353/2025 г. по описа на СГС, поради неизпълнени в срок указания, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото на СГС, ГО, 12 състав, за продължаване на процесуалните действия, след стабилизиране определението за правна помощ.

4

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5