Решение № 1212 от 18.08.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1212 гр. Русе, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. И. при участието на секретаря Е. Я. Я. като разгледа докладваното от Ивайло Д. И. Гражданско дело № 20254520102907 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Д. П. И., ЕГН **********, против „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК.

Ищецът твърди, че срещу него е образувано изпълнително дело № ******** г. по описа на ЧСИ И. Х., рег. № 832, с район на действие ОС – Русе, по което се събират вземания по три изпълнителни листа, издадени съответно по ч.гр.д. № ************ г., ч.гр.д. № ************* г. и ч.гр.д. № *************** г. по описа на Районен съд – Русе.

Твърди, че по изпълнителните производства в продължителен период не са извършвани годни изпълнителни действия, които да прекъснат погасителната давност, като първото последващо същинско изпълнително действие е налагането на запор върху трудовото му възнаграждение със запорно съобщение изх. № ********** г.

Сочи, че към 14.03.2025 г. по изпълнителното дело е посочено общо задължение от 12 694,86 лв., включващо 3 996,97 лв. олихвяема сума, законна лихва върху нея в размер на 6 272,15 лв., неолихвяема сума в размер на 1 333,28 лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ с ДДС в размер на 1 092,46 лв.

Моли съдът да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи посочената сума поради изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Ответникът „АПС Бета България“ ЕООД оспорва иска.

Поддържа, че по изпълнителните дела многократно са били предприемани и искани действия по 1 принудително изпълнение, които са прекъсвали погасителната давност по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Позовава се на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.

№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и на Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк.д.

№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа още, че евентуалното настъпване на перемпция не погасява материалното право и не лишава кредитора от възможността да поиска извършването на нов изпълнителен способ. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим в частта, с която ищецът оспорва правото на принудително изпълнение на вземанията на ответника по изпълнителните листове.

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като съгласно ал. 2 искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Изтичането на погасителната давност след стабилизирането на изпълнителното основание представлява именно такъв новонастъпил факт. Висящото изпълнително производство и предприетото спрямо ищеца принудително изпълнение обуславят правния му интерес от предявяването на иска.

Искът е недопустим в частта относно 1 092,46 лв., представляващи такси по Тарифата към ЗЧСИ с включен ДДС. Тези такси не представляват материално вземане на ответника – взискател, а разноски по принудителното изпълнение, определени от съдебния изпълнител. Поради това те не могат да бъдат предмет на отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК срещу взискателя.

В тази част искът следва да бъде оставен без разглеждане, а производството да бъде прекратено.

От приетите по делото доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че по изпълнително дело № ******** г. по описа на ЧСИ И. Х. са обединени вземанията по три изпълнителни листа: изпълнителен лист от 28.07.2010 г. по ч.гр.д.

№ ************ г. по описа на РС – Русе; изпълнителен лист от 11.05.2010 г. по ч.гр.д.

№ ************* г. по описа на РС – Русе; изпълнителен лист от 20.07.2010 г. по ч.гр.д. № *************** г. по описа на РС – Русе. Въз основа на изпълнителния лист по ч.гр.д. № *************** г. е било образувано изп.д. № ******** г., впоследствие преобразувано под № ********* г. и след това под № ******** г. Въз основа на изпълнителния лист по ч.гр.д. № ************ г. е било образувано изп.д.

№ ************* г., впоследствие преобразувано под № ********* г., а след това под № ******** г. Въз основа на изпълнителния лист по ч.гр.д. № ************* г. е било 2 образувано изп.д. № *********** г., също преобразувано под № ********* г., а впоследствие под № ******** г.

При разрешаването на спора следва да бъдат съобразени задължителните разрешения на ВКС относно действието на погасителната давност в изпълнителното производство. С Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземания по изпълнителни дела, образувани преди приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно, дори да се възприеме най-благоприятната за ответника хипотеза, че до 26.06.2015 г. погасителна давност не е текла по нито едно от процесните изпълнителни производства, от тази дата започва да тече новата погасителна давност. Приложимият срок е петгодишен.

Съгласно разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността в изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение в рамките на определен изпълнителен способ. Такива действия са например налагането на запор или възбрана, описът и оценката на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на публична продан, както и получаването на плащания от трети задължени лица вследствие на наложен запор. Не представляват самостоятелни изпълнителни действия и не прекъсват давността сами по себе си образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, извършването на справки и проучването на имущественото състояние на длъжника, набавянето на документи и други подготвителни действия, които не осъществяват конкретен изпълнителен способ.

От приетия по настоящото дело препис от изпълнително дело № ******** г., включително приложените към него материали по предходните изпълнителни дела, не се установява в периода от 26.06.2015 г. до 26.06.2020 г. да е било предприето спрямо ищеца валидно действие за принудително изпълнение или своевременно да е бил поискан конкретен изпълнителен способ, чието последващо осъществяване да обоснове прекъсване на давността. Ответникът, върху когото съгласно разпределената доказателствена тежест лежи задължението да установи обстоятелствата, водещи до спиране или прекъсване на давността, не установи конкретно действие или искане за изпълнителен способ в този период. Общото позоваване на многократно подавани молби до съдебния изпълнител не е достатъчно, ако от съдържанието на изпълнителното дело не се установява конкретно, своевременно поискано или предприето изпълнително действие, годно да породи последиците на чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Ето защо петгодишният срок, започнал най-късно на 26.06.2015 г., е изтекъл на 26.06.2020 г.

3

По делото се сочи молба от 16.07.2020 г., във връзка с която изпълнителните производства са продължили под № ********* г. Тази молба обаче е подадена след изтичането на петгодишната погасителна давност.

Последващото образуване или преобразуване на изпълнително дело, както и предприемането на изпълнителни действия след изтичането на срока, не променят извода, че към този момент правото на принудително изпълнение вече е било погасено по давност.

Не води до различен резултат и обстоятелството, че с Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. ОСГТК на ВКС е прието, че изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, прекъсва погасителната давност. Това разрешение потвърждава разграничението между перемпцията и погасителната давност, но не установява наличие в процесния случай на изпълнително действие, извършено в рамките на петгодишния срок до 26.06.2020 г.

Следователно спорът не се разрешава чрез приравняване на перемпцията на погасителна давност. Определящо е обстоятелството, че от 26.06.2015 г. е изтекъл непрекъснат петгодишен период, в който не е установено действие, годно да прекъсне давността. Налагането на запора върху трудовото възнаграждение на ищеца със запорно съобщение изх. № ********** г. несъмнено представлява същинско изпълнително действие. То обаче е предприето почти пет години след изтичането на погасителната давност. Същото се отнася и за извършените след 20.03.2025 г. плащания от третото задължено лице вследствие на наложения запор. Поради това към момента на предприемане на изпълнителните действия през 2025 г. вземанията по процесните изпълнителни листове вече не са подлежали на принудително изпълнение.

На основание чл. 119 ЗЗД погасяването по давност на главното вземане има действие и спрямо акцесорните вземания, поради което същият извод се отнася и до претендираната законна лихва. Ето защо искът е основателен за сумата 11 602,40 лв., представляваща сбор от 3 996,97 лв. олихвяема сума, 6 272,15 лв. начислена към 14.03.2025 г. законна лихва и 1 333,28 лв. неолихвяема сума.

По разноските

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски съразмерно с уважената част на иска. Ищецът е доказал разноски в общ размер на 1 205,59 лв. (616,46 евро), от които 525,59 лв.

(268,75 евро) държавна такса и 680 лв. (347,71 евро) адвокатско възнаграждение.

Предявеният иск е основателен за сумата от 11 602,40 лв. при обща цена на иска 12 694,86 лв., или за 91,3945 % от претенцията. Поради това на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 101,84 лв., равностойни на 563,41 евро.

Ответникът е претендирал юрисконсултско възнаграждение, като с последно постъпилата преди съдебното заседание молба е поискал присъждането му в размер на 4

100 лв. С оглед прекратяването на производството за сумата от 1 092,46 лв., представляваща 8,6055 % от общата цена на иска, на ответника на основание чл. 78, ал. 4 вр. ал. 8 ГПК се дължат разноски в размер на 8,61 лв., равностойни на 4,40 евро.

Предвид насрещната дължимост на разноски, при извършване на компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разликата в размер на 1 093,23 лв., равностойни на 559,01 евро.

Така мотивиран, Районен съд – Русе

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК, по отношение на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 81В, че Д. П. И., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ, поради изтекла погасителна давност и отпаднало право на принудително изпълнение, сумата от общо 11 602,40 лв. (единадесет хиляди шестстотин и два лева и четиридесет стотинки), представляваща: 3 996,97 лв. олихвяема сума; 6 272,15 лв. законна лихва, изчислена към 14.03.2025 г.; 1 333,28 лв. неолихвяема сума, събирани по изпълнително дело № ******** г. по описа на ЧСИ И.

Х., рег. № 832, с район на действие ОС – Русе, въз основа на изпълнителните листове, издадени по ч.гр.д. № ************ г., ч.гр.д. № ************* г. и ч.гр.д. № *************** г. по описа на Районен съд – Русе.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Д. П. И., ЕГН **********, против „АПС Бета България“ ЕООД ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управлениегр.София, район Триадица, бул."България", №81В, ап.3 иск в частта за признаване за установено, че не дължи сумата от 1 092,46 лв., представляваща такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ с включен ДДС по изпълнително дело № ******** г. по описа на ЧСИ И. Х., и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, да заплати на Д. П. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 101,84 лв. (563,41 евро), представляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.