Решение № 108 от 20.03.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Русе, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Ирена Иванова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20244500500113 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

ОП“Комунални дейности“ - Русе обжалва Решение № 1783 от 15.12.2023г по гр.д.№ 3622/23 по описа на РРС в частта, в която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен над сумата от 3 000лв до 6 000лв. Излагат са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част като считат, че присъденото обезщетение е завишено и не отговаря на критерия за „справедливост“ по чл.52 ЗЗД. По делото е установено, че уврежданията на ищеца се изразяват в разкъсно-контузна рана с дефект и липса на тъкан на първия пръст на лявата ръка, което представлява разстройство на здравето, неопасно за живота. Характера на раната е наложил извършването на пластично възстановяване на кожния дефект, но независимо от това по делото няма данни, че нараняването ще доведе до невъзможност за настъпване на пълно функционално възстановяване на наранения пръст или че ищеца ще има проблем да си служи със същия. Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част.

Претендират се разноските по делото.

Въззиваемият Г. А. С. в писмен отговор счита, че жалбата е допустима, но неоснователна, а постановеното от районния съд решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което следва да се потвърди.

Претендира направените пред въззивната инстанция разноски.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е безспорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което Г. С. е изпълнявал длъжността „гледач на служебни животни“. На 31.05.2023г по време на изпълнение на трудовите си 1 задължения при преместване на настанени в общинския приют кучета, е ухапан от едно от тях, в резултат на което получава открита рана на палеца на лявата ръка. Това увреждане е прието като трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО с Разпореждане № 59 от 20.06.2023г. на ТП на НОИ – Русе.

Безспорно установено в първата инстанция е, че веднага след увреждането по спешност е направена хирургична обработка на раната, а в последствие е реопериран като му е направена пластика на пръста. В болница бил за период от две седмици като са му направени две операции. В периода от 31.05.2023г до 05.08.2023г е бил в отпуск поради временна неработоспособност. След изписването му от болница бил много уплашен, не можел да се обслужва с пострадалата ръка. Слагали му обезболяващи инжекции и антибиотици, както и ходел на превръзки. От показанията на сина му- св.Р. С., който има преки впечатления от здравословното състояние на баща си, се установява, че и понастоящем се оплаквал, че от студ ръката го боли. Вещото лице също е установило, че оплакванията на С. към момента на прегледа преди изготвянето на експертизата, че усеща изтръпване в пръста и и болка когато вдига тежки предмети, могат да са свързани с увреда на нервни окончания, което не е необичайно при такъв вид увреждания, които оплаквания могат да персистират за по-продължителен период от време.

Според вещото лице е налице пълно възстановяване на функционалното възстановяване на пръста, но е налице белег, който пред периода от 6-8 месеца след увреждането може да има някакво изменение и да се промени видът му.

При така установените факти по делото, въззивният съд намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че обезщетението, което следва да заплати ответникът като работодател на ищеца през призмата на нормата на чл.52 ЗЗД и при преценка на всички болки и страдания, които е претърпял ищеца, периода от възстановяването му, характера на самото увреждане, обстоятелството, че е претърпял няколко оперативни интервенции, е в размер на 6 000лв. Възраженията в жалбата, че уврежданията, които е получил С. биха могли да се репарират с обезщетение в по-нисък размер, са неоснователни и не кореспондират с конкретно събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и със заключението по приетата съдебно-медицинска експертиза. По тези съображения решението на първоинстанционния съд в частта, в която е уважил предявеният иск с правно основание чл.200 КТ вр чл.52 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на трудова злополука на 31.05.2023г над сумата от 3 000лв до 6 000лв е правилно и следва да се потвърди.

В тежест на жалбоподателя са направените от въззиваемия разноски, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Представителят на жалбоподателя е направил възражение за прекомерност на същото, което въззивният съд намира за основателно. С оглед материалния интерес във въззивната инстанция и нормата на чл.7, ал.2 ,т.2 от Наредба № 1/2004г за минималните адвокатски възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 600лв, поради което договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900лв следва да бъде намалено до посочената сума.

Мотивиран така, окръжният съд

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1783 от 15.12.2023г, постановено по гр.д.

№ 3622/23 по описа на РРС в частта, в която Общинско предприятие „Комунални дейности“, БУЛСТАТ 0005306320248, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Котовск“ №4, представлявано от директора М.Р.Ч. е осъдено да заплати на Г. А. С. , ЕГН********** с постоянен адрес ******* с у м а т а над 3 000лв до 6 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания, уплаха), причинени в резултат на трудова злополука от 31.05.2023г., ведно със законната лихва , считано от 31.05.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението в частта, в която искът на Г. С. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размер на 3 000лв като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА Общинско предприятие „Комунални дейности“, БУЛСТАТ 0005306320248, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Котовск“ №4, представлявано от директора М.Р.Ч. да плати на Г. А. С., ЕГН********** с постоянен адрес ******* сумата от 600лв, представляващи разноски във въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3