Решение № 2807 от 27.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2807 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г.а като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20241100504149 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. М. М., с която се обжалва Решение №16531 от 13.10.2023г., постановеното по гр.д. №20221110133189 по описа на Софийски районен съд, 91-ви състав, постановено в производство по чл. 127, ал. 2 СК.

Твърди се, че решението е нищожно, недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, при неизяснена фактическа обстановка, както и едностранчиво излагат се съображения.

Моли се да се отмени изцяло и да се постанови друго, с което да се върне на първоинстанционния съд делото за разглеждане от друг състав на Софийски районен съд, като се дадат конкретни указания за прилагане на закона.

Алтернативно се моли да се отмени изцяло обжалваното решение и 1 вместо това да се постанови решение, с което да се предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете М.И. М. на бащата И. М. М., като се определи местоживеенето му при бащата, както и да се осъди майката А. И. И. да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 200 /двеста/ лева.

Претендира направените разноски по делото, включително и адвокатски хонорар и пред настоящата инстанция.

Въззиваемата страна А. И. И. е подала отговор на въззивната жалба с който оспорва жалбата и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски за двете инстанции.

Подадена е и частна жалба от А. И. И., срещу Определение № 3142 / 22.01.2024г., постановено по гр. дело № 33189 /2022г. по описа на Софийски районен съд, 91 състав, с което е оставена без уважение молбата на адвокат Д.

К., процесуален представител на ищцата А. И. И., за изменение на решението по делото в частта за разноските, като неоснователна. Моли се да се отмени обжалваното определение и като изправна страна да получи разноските по делото.

В открито съдебно заседание, проведено на 06.04.2026 г. пред настоящата инстанция процесуалният представител на А. И. И. пледира за уважаване на частната жалба, моли да се отхвърли въззивната жалба като неоснователна, като моли да се съобрази приетото по делото заключение на съдебно-психологична експертиза.

Въззивната жалба и частната жалба са допустими – подадени са в предвидените срокове по ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащи на въззивно обжалване актове, които са валидни като цяло и допустими в обжалваните части. Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото, приема за установено следното:

Делото пред първата инстанция е образувано по искова молба на А. И.

И. срещу И. М. М., с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне упражняването на родителските права, определяне на местоживеенето на детето, определяне на режим на лични отношения и присъждане на издръжка.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са родители на 2 малолетното дете М.И. М., ЕГН **********, като се намират във фактическа раздяла. Посочено е, че на 29.11.2021 г. ответникът е взел детето от адреса, на който живеело с майката, като до 21.09.2022 г. последната не е имала контакт с него. Твърдяно е, че впоследствие ответникът е предложил детето да бъде отглеждано при режим на редуване между родителите. Поддържано е, че грижите за детето фактически се полагат от родителите на ответника, както и че условията при него не са подходящи за отглеждане на дете, като при връщането му при майката детето било във влошено здравословно състояние.

С оглед на изложеното е поискано упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, местоживеенето на детето да бъде определено при нея, да бъде определен режим на лични отношения на бащата и последният да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от подаване на исковата молба. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковете са оспорени. Изложени са възражения, че страните са прекратили съвместното си съжителство през лятото на 2021 г. Поддържано е, че при ответника са налице добри битови условия за отглеждане на детето, включително обособено лично пространство и подходяща среда. Посочено е, че при отсъствие от дома му грижите се поемат от неговите родители, като детето не остава без надзор. Направено е искане упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата, като майката бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв. Претендирани са разноски.

С

Решение

№16531 от

13.10.2023г., постановеното по гр.д.

№20221110133189 по описа на Софийски районен съд, 91 -ви състав, е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете М.И. М., роден на ****г., на неговата майка А. И. И., при която е определено и местоживеенето на детето; определен е режим на лични отношения на бащата И. М. М. и детето М.И. М., както следва: бащата има право да вижда и взема при себе си детето всяка първа, трета и пета седмица от месеца за времето от 18.00 часа в петък, а ако детето посещава детско/учебно заведение, след приключване на занятията, до 18.00 часа в неделя, с преспиване; Коледните празници – всяка четна година за времето от 09.30 часа на 24 декември до 18.00 часа на 26 декември; Новогодишни 3 празници – всяка нечетна година за времето от 09.30 часа на 30 декември до 18.00 часа на 01 януари на следващата календарна година; Великденски празници – всяка четна година за времето от 09.30 часа на Разпети петък до 18.00 часа в понеделник след Великден /Светли понеделник/; един месец през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като при осъществяване на посочения режим бащата ще взема и връща детето от и в дома на майката; осъден е бащата И. М. М. да заплаща на детето си чрез майка му А. И. И. месечна издръжка 200.00 /двеста/ лева, считано от влизане в сила на решението в частта относно определеното местоживеене на детето, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, оставени са без уважение претенциите на страните за присъждане на разноски; осъден е И. М. М. да заплати по сметка на СРС държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 288 /двеста осемдесет и осем/ лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

С

Определение

№ 3142/22.01.2024 г., постановено по гр.д.

№20221110133189 по описа на Софийски районен съд, 91-ви състав, в производство по чл. 248 ГПК, е оставена без уважение молбата на адвокат Д.

К. – процесуален представител на ищцата А. И. И., за изменение на решението по делото в частта за разноските, като неоснователна.

В хода на първоинстанционното производство съдът е събрал писмени и гласни доказателства, както и е изискал социални доклади по реда на чл. 15 ЗЗДт.

По делото са били изготвени социални доклади от ДСП – Младост и ДСП – Самоков. В тях са били изложени данни, че майката е заживяла на семейни начала с ответника през 2019 г., когато е била непълнолетна, съобразно ромските традиции и със съгласието на нейните родители, като от съжителството им е родено детето М. М.. Посочено е, че родителите са живели заедно до месец септември 2021 г., когато е настъпила раздялата им. Отразено е, че след раздялата майката е продължила да отглежда детето, като е осигурявала периодичното му виждане с бащата в дома си. Изложени са данни, че през ноември 2021 г. майката е отишла при своя леля в гр.

Пазарджик, като същия ден бащата е отишъл да види детето, след което е заминал с него за гр. Самоков. Посочено е, че оттогава в продължение на 4 около една година майката не е виждала детето.

В социалните доклади са били отразени и данни относно средата, в която живее майката, а именно, че тя и детето живеят в общинска къща на два етажа, като на втория етаж в една стая живеят майката, съжителят й и двете й деца, а на първия етаж живеят нейни роднини. Посочено е, че съжителят на майката работи в строителството, бабата по майчина линия декларира доход, а дядото по майчина линия получава инвалидна пенсия. Отразено е, че детето е отглеждано с участието на роднините по майчина линия и че съществува емоционална връзка между детето и неговата майка. Посочено е още, че между родителите липсва комуникация във връзка с отглеждането на детето.

В социалните доклади са изложени и данни за средата при бащата.

Отразено е, че от настъпването на раздялата между родителите до 28.11.2021 г. основните грижи за детето са били полагани от майката, а от 29.11.2021 г. до 11.09.2022 г. – от бащата. Посочено е, че по данни на бащата през този период майката не е изразявала желание за контакти със сина им и не е идвала в гр.

Самоков. Отразено е, че от страна на отдел „Закрила на детето“ е било оказвано съдействие по телефона за осъществяване на контакти между майката и детето, като впоследствие бащата е предал детето на бабата по майчина линия на 11.09.2022 г. Посочено е още, че след този момент бащата не е виждал детето, като по негови данни е търсил майката многократно по телефона, но не е постигнал съгласие за осъществяване на лични контакти.

В социалния доклад относно бащата е било отразено, че жилището му се намира в ромската махала в гр. Самоков, представлява едноетажна къща с два входа, собственост на неговия дядо по бащина линия. Посочено е, че в единия вход живеят бабата и дядото на ответника, а в другия вход има три стаи, като едната е неизползваема, втората се ползва от родителите на ответника, а третата – от него и детето, когато е било при него. Отразено е, че стаите са обзаведени с мебели за обичайно потребление, има електроуреди, течаща вода, чисто и подредено е, но тоалетната е външна, баня няма и се ползва обществена баня. Посочено е и че бащата работи в чужбина без трудов договор и реализира доход.

От социалните доклади е било видно още, че бащата към момента на изготвянето им е пребивавал в чужбина, като е имал ново съжителство, а в грижите за детето по време на пребиваването му в дома на бащата са 5 участвали и бабата и дядото по бащина линия. Отразено е становище, че бащата проявява отговорно отношение и притежава необходимите родителски умения.

Първоинстанционният съд е събрал и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ю.И.Н., С.А.А. и А.С. И..

От показанията на свидетелката Ю.И.Н. са били установени данни относно жилищно-битовите условия при майката, като е посочено, че тя живее с родителите си в къща на два етажа в кв. Панчарево, с баня, тоалетна, кухня, стаи и двор, както и че нейните родители и настоящият й партньор й помагат в отглеждането на детето. Свидетелката е заявила също, че след раздялата детето е било при майката и бабата по майчина линия, че ответникът е идвал да го вижда, както и че на 29.11.2021 г. е дошъл и е взел детето. Отразено е и твърдение, че ищцата е търсила съдействие от отдел „Закрила на детето“, но не е могла да види детето и не е отивала в гр. Самоков поради притеснение от ескалация на напрежението. Първоинстанционният съд е кредитирал показанията на тази свидетелка като обективни и съответстващи на останалите доказателства, с изключение на частите, по които тя не е имала лични впечатления.

От показанията на свидетеля С.А.А. са били установени данни, че ответникът работи в строителството, че след раздялата на страните детето е пребивавало при него, като грижите за него са полагани от майката на ответника, както и че ответникът живее с братята си в къща в гр. Самоков, където разполага със самостоятелна стая. Свидетелят е заявил още, че впоследствие детето е било взето от бабата по майчина линия, след което са започнали проблемите между страните и водените дела, както и че след това ответникът не е виждал детето. И тези показания са били кредитирани от съда като обективни и непротиворечиви, с изключение на частите, по които свидетелят не е имал лични впечатления.