Определение № 1676 от 13.12.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1676 гр. Варна, 13.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело № 20213100900324 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано

ПРОИЗВОДСТВО (гл. 13 ГПК). по

РЕДА на

ОСНОВНОТО

ИСКОВО

Постъпила е ИСКОВА МОЛБА от „БАНКА ДСК“ЕАД гр.София, с която е предявен допустим иск на заявител-кредитор за установяване по отношение на оспорващ кредитополучател П. С. Х. на дължимост на вземания по издадена заповед за незабавно изпълнение, удостоверяваща изискуеми задължения по договор за обединяване на кредити, ползвани от потребител и акцесорни последици от подаване на заявление в заповедно производство.

По размяна на книжата:

Исковата молба вх.№ 10024/27.05.2021г. е редовна и съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити и приложения. Посочени са фактите, на които ищецът основава претенцията си и са направени доказателствени искания.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор вх.№ 19295/29.09.2021г. по исковата молба, с който са оспорени предявените искове по основание и размер, заявени са възражения и са направени искания по доказателствата.

Страните са предупредени насрещно за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.

Пълномощникът на ищеца се е възползвал от достъп до електронното дело. Допълнително реда за електронна комуникация следва да се укаже и на ищеца, чието уведомяване следва да се извършва занапред при условията на чл. 38 ал.2 ГПК.

По допустимостта на претенциите:

Установено е провеждането на заповедно производство, чрез което кредиторът се е снабдил с изпълнително основание заповед за незабавно изпълнение, въз основа на документи по 417 ГПК, идентични с представените по настоящото дело доказателства за договаряне на 03.06.2020г на обединяване на потребителски кредити, предоставени от 1 банката-кредитор. След служебната справка по ЧГД1733/2021 на ВРС настоящият състав споделя констатацията на заповедния съд по приемане като пречка за стабилизирането на заповедта на надлежно депозирано в срок бланкетно оспорване на вземанията по реда на чл.

414 ГПК с възражение срещу дължимостта на заявените от кредитора и удостоверени в извлечение от сметка главница, лихви и разходи по кредита. Установителната претенция на заявителя е предявена в срок, указан от съда, издал заповедта.

Легитимацията на страните по настоящото производство съответства на качествата им заявител и оспорващ длъжник по заповедно основание. Участващото в делото дружество е банка, като правния й статут се установява чрез публичен достъп в ТР, воден от АВ.

Представителната власт на пълномощниците е надлежно учредена.

Предметът на установяване е очертан от ищеца изцяло идентично с описанието на претенцията, за която е издадена заповедта. Твърденията на страните съответстват на описаното спорно правоотношение по договора от 03.06.2020г и възникнали от него задължения за връщане на договарена главница, чиято изискуемост е настъпила след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ведно със съответно уговорените дължими лихви за ползването на кредита, и допълнително обезщетение за допуснатата забава върху просрочена главница и разходи, направени от кредитора. Възражението на ответника за нередовно сезиране на съда е основано на погрешното възприемане на предмета на делото, тъй като се основава на преюдициални отношения и оспорването на валидността на процесния договор. Нито в заявлението, нито в исковата си молба ищецът не е твърдял, че търси изпълнение по договори от 2014г. Напротив, фактите които заявителят е обявил са свързани с нов договор и само неговото съществуване и изпълнение може да бъде предмет на делото по чл. 422 ГПК. Индивидуализацията на претенцията за главница, търсена преди края на уговорения с длъжника срок не налага конкретизиране на вноски и пропуснати падежи, а всички останали характеристики на дълга по основания и размери са посочени точно (в съвпадение с издадения спорен изпълнителен титул). Отделно ищецът е представил и пояснителна таблица, в която са посочени и елементите, формиращи сборните вземания за лихви (макар в настоящото производство да не намират приложение специалните правила за търговските спорове и в частност изискването по чл. 366 ГПК). Всички обстоятелства по забавата на длъжника са обявени от кредитора в извлечението от сметката на клиента, а по по арг. от т. 2 ТРОСГТК 04/2013 на ВКС, позоваване на документи по чл. 417 ГПК е равносилно на обосноваване на твърдения в заповедното производство, и всички те подлежат на установяване в исковия процес след защита на длъжника. Затова и не могат да бъдат споделени подробно посочените в първа част (т.3.1) от отговора на ответника доводи за нужда от допълнителна индивидуализация на искането на кредитора. Доколко така удостоверените в сметката задължения съществуват и са изискуеми към момента на упражняване на потестативно право е въпрос, който в настоящия спор е предмет на делото по същество.

По предварителните въпроси:

Дължимите държавни такси, след приспадане на внесените при образуване на 2 заповедното производство, определени съразмерно на цената от всяка от установителните претенции и са внесени авансово.

Тъй като кредиторът основа иска си на договор с физическо лице, а целта на кредитирането не е уговорена във връзка с професионалните му нужди, съдът квалифицира спора като претенция на доставчик на финансова услуга, насочена срещу потребител.

Въпреки абсолютния (обективен и субектинен) търговски характер на сделката по банково кредитиране, особеното императивно правило на чл. 113 изр. 2 ГПК изключва приложение на процедурата за разглеждане на търговски спорове. Затова търговското дело съдът разглежда по общия исков ред.

Цената на иска за главницата обосновава родова компетентност на окръжния съд и по съединените претенции(чл. 104 т.6 ГПК). По отношение на местната подсъдност съдът отчита, че регистрираните съвпадащи настоящ и постоянен адрес на ответника-потребител попадат в района на сезирания съд.

По доказателствените искания:

Извън поисканите от страните доказателства, с оглед изложените по-горе съображения по допустимостта, съдът е изискал служебно преписката по заповедното производство.

В исковата молба са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства, идентични с приложените към заявлението, по което е образувано заповедното производство. Съдът преценява, че така представените документи представляват относими и допустими доказателства. Оспорването на подписи не касае материалната доказателствена сила на тези книжа, поради което и съдът не пристъпва към проверка на тяхната истинност. Съответно и насрещното доказателствено искане за представяне на оригинали не следва да се уважава, тъй като не е спорно вярното им възпроизвеждане в съдебните книжа като преписи.

Допълнително към тях ищецът е посочил и пълно извлечение от движението на средствата по кредитната сметка и подробна справка за всяко начислено плащане. Тези документи са оспорени от ответника по същество което налага проверката им със специални знания на счетоводен експерт.

Поисканата счетоводна експертиза за проверка на надлежното отразяване на размерите на задълженията и вноските за погасяването им по процесния договор е допустима, и събирането на това доказателство се налага, доколкото ответникът оспорва усвояването на кредита.

Тъй като ответникът е предприел защита с възражения, основани на преюдициални отношения по договаряне на обединените кредити, по които становище на насрещната страна не е изразено, едва след изслушване на ищеца съдът би могъл да довърши и доклада си в цялост.

След като страните допълнят доказателствените си искания, включително и по 3 прилагане на оповестени от съда императивни норми, съдът ще може да допълни и задачите на вещото лице по въпросите, изискващи преценка на счетоводни записвания.

На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне и на списък на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.

За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.

По тези съображения, на осн. чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

На осн. чл. 113 ГПК ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ по ОБЩИЯ ИСКОВ РЕД като граждански спор на обективно съединени искове на банка-кредитор срещу потребител кредитополучател за установяване на дължимост на вземания по издадена заповед за незабавно изпълнение, удостоверяваща предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит, начислени договорни лихви, санкционна лихвена надбавка като обезщетение за забава, както и разходи по тарифа за такси, които са били оспорени с възражение от длъжника.

На осн. чл. 145 ал.2 ГПК съдът ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника с писмена молба с препис за насрещната страна в двуседмичен срок от съобщението да уточни твърдения и евентуално да посочи доказателства относно прилагане на императивни норми към процесния договор за обединяване на задължения в нов кредит, ограничаващи договорна свобода при потребителско кредитиране:

Относно правото на кредитора да променя приложим към договора лихвен процент, като определя неговия размер или компонента от референтния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент ( чл. 11 т. 9 вр. чл. 33а ЗПК)

Оповестяването на всички разходи за откриване и обслужване на една или повече банкови сметки и всички други разходи, произтичащи от договора за кредит, и условията, при които те могат да бъдат променяни( чл. 11 т.14 ЗПК), Възлагането на потребителя на задължения за каквито и да е плащания поради просрочие на вноски над размера на законна лихва ( чл. 10а и чл. 33 ЗПК) Добавянето на изтекли лихви към обихвяема главница( чл. 10 ал. 3 ЗЗД).

На осн. чл. 145 ал.2 ГПК съдът допълнително ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на всяка от насрещните страни в същия срок да заяви становището си и да посочи допълнителни доказателства по новационно намерение на страните при сключване на договора за обединяване на задължения и предмета на новацията, като изрично заяви:

4 какви са били съществените параметри (главница, лихви, срокове за ползване, обезпечения) по договорите, посочени като породили обединените като нов дълг задължения чия е инициативата за сключване на новия договор и начина по който са проведени преговорите с клиента за обединяването на кредити как са оповестени на клиента – потребител размерите на задълженията, признати в договора като превалутиран дълг.

ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че ако пропуснат тези възможности, съответно ако реализират тези права едва в първо съдебно заседание( чл. 143 ал.2 ГПК) и с това причинят отлагане на делото преди окончателния доклад на съда, може да понесат последици по чл.

92а ГПК.

На осн. чл. 145 ал.3 ГПК съдът указва на страните възможността от доброволно уреждане на спора:

В случаите на постигната спогодба между страните относно дължимостта и изпълняемостта на вземането половината от дължимата държавна такса в исковото производство ще бъде опростена. Съдът може да одобри и постигнато под условие за одобрение доброволно споразумение, което освен конкретния предмет на спора, урежда и други отношения, включително и преурежда занапред отношенията на страните по повод предприето принудително изпълнение. Одобрената от съда спогодба се ползва с изпълнителна сила и въз основа на нея може да се издаде изпълнителен лист.

С оглед предмета на делото, свързан с потребителско кредитиране, съдът счита, че спорът на страните е подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействие на медиатор.

Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на този метод са: поевтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата и крайното решение е резултат само на волята на участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по отношение на документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки, позволява запазването на отношения между страните, обикновено приключва със споразумение което страните доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни интереси след изясняване и дефиниране на конкретен индивидуален интерес на потребителя да съхрани ползване на кредита. Списък на медиаторите по Единния регистър е общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Център за медиация за района на ВОС е разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебноизпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12 (http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя безвъзмездно възможност на страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч. Страните следва да уведомят съда, в случай че предприемат действия по медиация за да бъде осигурена възможност за довършване на 5 преговорите им преди продължаване на разглеждането на спора.