Решение № 3086 от 13.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3086 гр. София, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100503581 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 20224223 от 20.12.2021г., постановено по гр. д. № 50131/2019г. по описа на СРС, II ГО, 126-ти състав е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 357, ал. 1 КТ, по предявения от Е. Р. Д. срещу „М.Г.“ ЕООД, че в периода 01.08.2019 г. – 29.08.2019г. между ищеца Е. Р. Д., като работник/служител и ответника „М.Г.“ ЕООД, като работодател, е съществувало трудово правоотношение по договор от 16.05.2019г., изменен с допълнително споразумение от 20.05.2019г.

Със същото решение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „М.Г.“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца сумата от 440,00 лева, представляващи разноски в производството, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на СРС сумата от 80,00 лева, представляваща дължима държавна такса.

С допълнително решение №20022402 от 17.03.2022г. е отхвърлена молбата на ищеца с правно основание чл.250 ГПК за допълване на решението с произнасяне, с което да се приеме за установено, че трудовото правоотношение е съществувало до датата на влизане в сила на постановеното решение, респективно до датата на постановяване на съдебното решение, както и молбата по чл.248 ГПК за изменение на основното решение в частта му за разноските.

Срещу така постановеното допълнително решение е постъпила въззивна жалба от ищеца Е. Р. Д., чрез процесуалния му представител адв. З., с надлежно учредена представителна власт, в която са изложени оплаквания за неправилност на същото поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Сочи, че първоинстанционният съд не може служебно да се произнася по размера на дължимото 1 адвокатско възнаграждение без да е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, както и че видно от договора за правна помощ адвокатското възнаграждение не е определено според броя на исковите претенции и е сключен след прекратяването на производството по отношение на част от предявените искове. Изтъква, че съдът не се е произнесъл по цялото искане по начинът, по който то е било формулирано в петитума на исковата молба, поради което не се касаело за неправилност на основното решение, а била налице хипотеза на допълване по смисъла на чл. 250 ГПК, доколкото съдът не се произнесъл по цялото искане за съдебна защита. Моли съда да отмени допълнително решение и за постановяване на ново, с което молбите да уважи исканията по реда на чл. 248 и чл. 250 ГПК. Претендира и разноски, за които е представен списък по чл. 80 ГПК.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като страната не дължи държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението постановено по реда на чл. 250 ГПК и с характер на определение, в частта, касаеща произнасяне по постъпилата молба по реда на чл. 248 ГПК, е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведени доводи във въззивната жалба, съдът намира следното:

С подадената на 24.01.2022 г. молба по чл. 248 ГПК ищецът е поискал изменение на постановеното по делото Решение № 20224223 от 20.12.2021г. в частта за разноските, претендирайки заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2200,00 лева, съобразно уговореното в договора за правна защита и съдействие.

По отношение оплакванията касаещи неправилност на решението в частта, с която е отхвърлена молбата по чл. 250 ГПК за допълване на решението, следва да се посочи, че ищецът не е посочил конкретна крайна дата на периода, а и както е отбелязал първоинстанционния съд, в хода на производството не е направено и искане за изменение на иска, при което тя да бъде посочена/уточнена/. Още повече, че не е направено и възражение срещу проекта за доклад по делото, в който има фиксиран крайна дата за периода. С оглед на това, настоящият състав на съда намира, че в основното решение по делото има произнасяне по цялата претенция, поради което искането по чл. 250 ГПК се явява неоснователно.

По отношение оплакването в частта за разноските, имаща характер на определение, следва да се отбележи, че действително в конкретния случай с исковата молба са предявени пет кумулативно съединени иска, като по отношение на четири от тях производството е прекратено с Разпореждане № 95399 от 20.05.2020 г., влязло в сила на 18.06.2020 г. С Решение № 20224223 от 20.12.2021г. е уважен само предявеният иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 357, ал. 1 КТ, че в периода 01.08.2019 г. – 29.08.2019 г. между ищеца Е. Р. Д., като работник/служител и ответника „М.Г.“ ЕООД, като работодател, е 2 съществувало трудово правоотношение по договор от 16.05.2019г., изменен с допълнително споразумение от 20.05.2019г. Имайки предвид, че договорът за правна защита и съдействие е сключен на 15.11.2020 г., т.е. след постановяване на Разпореждане № 95399 от 20.05.2020 г., то се явява необоснован извода на първоинстанционния съд, че възнаграждението е уговорено по първоначалната искова молба, с която са били предявени пет обективно съединени иска. Напротив, към момента на сключване на договора за правна защита производството по делото е било висящо само по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 357, ал. 1 КТ за установяване наличието на трудово правоотношение между страните, поради което и уговореното и заплатено от ищеца възнаграждение в размер на 2200,00 лв. се дължи изцяло от ответника, предвид липсата на възражение от ответника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. В тази връзка неправилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, тъй като не се касае за разноски на ответната страна.

Тъй като правните изводи на двете инстанции несъвпадат изцяло, то обжалваното допълнително решение следва да бъде потвърдено, в частта, с която е оставена без уважения искането на Е. Р. Д. за допълване на решението, но същото следва да бъде отменено в частта, с характер на определение, в която е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на постановеното решение в частта за разноските, а Решение № 20224223 от 20.12.2021г. следва да се измени в частта за разноските и в полза на Е. Р. Д. се присъди сумата от още 1760,00 лв., представляващи заплатени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.11.2020 г.

С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3. т. 3 ГПК и чл. 248, ал. 3 ГПК въззивното решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване .

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА допълнително решение №20022402 от 17.03.2022г., постановено по гр. д. № 50131/2019г. по описа на СРС, II ГО, 126-ти състав, в частта, с която е отхвърлена молбата на Е. Р. Д. с правно основание чл.250 ГПК за допълване на Решение № 20224223 от 20.12.2021г., постановено по гр. д. № 50131/2019г. по описа на СРС, II ГО, 126ти състав.

ОТМЕНЯ допълнително решение №20022402 от 17.03.2022г., постановено по гр. д.

№ 50131/2019г. по описа на СРС, II ГО, 126-ти състав, в частта, с характер на определение, с която е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на Е. Р. Д. за изменение на постановеното Решение № 20224223 от 20.12.2021г., постановено по гр. д. № 50131/2019г. по описа на СРС, I I ГО, 126-ти състав, в частта за разноските, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 20224223 от 20.12.2021г., постановено по гр. д. № 50131/2019г. по описа на СРС, II ГО, 126-ти състав, в частта за разноските В СЛЕДНИЯ СМИСЪЛ:

ОСЪЖДА „М.Г.“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на Е. Р. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от още 1760,00 лв., представляващи заплатени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.11.2020 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4