Решение № 101 от 16.06.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Кърджали, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200306 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Обжалвана е Заповед за задържане на лице рег.№ ****, издадена от С. А. Ф. служител в сектор ПИП при ОД МВР-Кърджали, с която жалбоподателят Д. П. П. е бил задържан за срок до 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Жалбоподателят Д. П. П. твърди, че заповедта за задържане е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Не били налице каквито и да било основания за полицейско задържане по чл.72 от ЗМВР, нито имало данни за извършено от него престъпление. Не били изложени данни за конкретните причини и необходимостта от задържане на жалбоподателя. Заповедта била съставена при отиването му доброволно в районното управление, което означавало, че не била налице опасност да се укрие.

Жалбоподателят оказал пълно съдействие на органите на МВР и не препятствал действията им. Той не бил установен на каквото и да било местопроизшествие, никой не сезирал органите на МВР в деня, в който се твърдяло, че се е случил инцидент, като едва 6 дни покъсно бил задържан, без законови предпоставки. Оспорената заповед била постановена и в несъответствие с целта на закона, в нарушение на принципа за съразмерност, установен в чл.6 от АПК. Със задържането били засегнати неговите права и законни интереси в поголяма степен от необходимото от гледна точка на целта на закона, за която се издава актът.

Осъщественото спрямо жалбоподателя задържане по ЗМВР представлявало вид лишаване от свобода, доколкото физически било ограничено свободното му придвижване. По форма и съдържание заповедта за задържане не отговаряла на изискванията на чл.5, §2 от КЗПЧОС, тъй като не били посочени фактическите основания за задържане. Моли атакуваната заповед да бъде отменена.

1

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед за задържане по изложените в жалбата съображения. Сочи, че в случая се касаело за инцидент от една седмица преди задържането. Цялата процедура, по която същото е проведено била опорочена. Задържането по никакъв начин не било целесъобразно, като жалбоподателят доброволно отишъл да даде обяснения в сградата на РУ-Кърджали. Той дал обяснения и след това бил задържан. Жалбоподателят не претендира разноски по делото.

Ответникът С. А. Ф. - служител в сектор ПИП при ОД МВР-Кърджали, в съдебно заседание не се явява, представлява се от пълномощник, който оспорва жалбата. Моли заповедта за задържане да бъде потвърдена, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД МВР-Кърджали.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.04.2025 г. в 16.00 ч. жалбоподателят Д. П. П. с ЕГН **********, с поС.ен адрес ****, настоящ адрес ****, бил задържан със Заповед за задържане на лице рег.№ ****, издадена от С. А. Ф. - служител в сектор ПИП при ОД МВР-Кърджали. Заповедта била връчена на задържаното лице, което е освободено на 08.04.2025 г. в 14.50 ч. Задържането на Д. П. П. било осъществено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка с регистриран ЗМ № **** по описа на ОД МВР-Кърджали за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК, за това, че на 01.04.2025 г. в гр.Кърджали е посетил сградата на Община Кърджали – Отдел „Архитектура и регистър на строителните обекти“, находящ се на втория етаж, и се държал изключително грубо спрямо служители, работещи в отдела, като употребявал ругатни, заплахи и неприлични изрази, с което нарушил обществения ред и спокойствието на служителите и гражданите, намиращи се в Община Кърджали. По преписката по ЗМ № **** по описа на ОД МВР-Кърджали била извършена проверка. На 16.04.2025 г. материалите били изпратени на РП-Кърджали с мнение за образуване на досъдебно производство за престъпление по чл.325, ал.1 от НК. По същата нямало постъпила в ОД МВР-Кърджали информация за произнасяне и постановен прокурорски акт до приключване на настоящото съдебно производство.

Изложената фактическа обстановка се установява от Заповед за задържане на лице рег.№ ****, Декларация от 07.04.2025 г., Карта за медицинско освидетелстване на лице пребиваващо в помещение за задържане от 07.04.2025 г., Заповед за конвоиране на лице от 07.04.2025 г., План за организация и изпълнение на конвойна дейност от 07.04.2025 г., Протокол от проведен инструктаж на конвоен наряд от 07.04.2025 г., Протокол за личен обиск от 07.04.2025 г., Разписка от 08.04.2025 г. за върнати вещи на задържано лице, Сигнал от 07.04.2025 г., Удостоверение от 16.04.2025 г., Писмо до РП-Кърджали от 16.04.2025 г., 2 справка от Централизирана автоматизирана информационна система за документооборот относно ЗМ № **** по описа на ОД МВР-Кърджали, както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, и в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.

При проверката за законосъобразност на оспорената заповед, съдът констатира, че същата е издадена от компетентно длъжностно лице - С. А. Ф. - служител в сектор ПИП при ОД МВР-Кърджали. Като полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР той разполага с правомощия да издава заповед за задържане в случаите по чл.72, ал.1, т.1-7 от ЗМВР.

Заповедта е издадена в съответствие с изискването за писмена форма на административния акт, съдържа и реквизитите, предвидени в разпоредбата на чл.74, ал.2 от ЗМВР: името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл.73; правото му да обжалва пред съда законността на задържането, на адвокатска защита от момента на задържането и др.

Задържането с процесната заповед е осъществено в хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, допускаща задържане на лице при наличие на данни, че е извършило престъпление.

В случая в заповедта се сочи, че задържането на жалбоподателя е във връзка с регистриран ЗМ № **** по описа на ОД МВР-Кърджали за престъпление по чл.325, ал.1 от НК.

Независимо, че са спазени изискванията за форма и реквизити на оспорената заповед, съдът намира, че същата е постановена в противоречие с целта на закона.

Задържането по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по чл.22 от ЗАНН, която има за цел да попречи на задържаното лице да извърши престъпление или да се укрие, или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване. При прилагането му органите на МВР следва да съобразяват същността и предназначението на принудителната административна мярка, необходимостта от налагането за всеки конкретен случай. Задържането по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР няма за цел наказване на уличеното лице за извършено от него деяние, а се предприема тогава, когато е наложително с оглед поведението на лицето и възможността то да се укрие или да извърши престъпление, или да попречи на полицейските органи безпрепятствено да изпълнят правомощията си. В случая не става ясно защо е задържан Д.

П. П.. В заповедта липсват мотиви и обстоятелства, че задържането му е било наложително, такива не се извеждат и от представените материали по преписката. При издаването на заповед за задържане на посоченото основание, полицейският орган действително действа в 3 условия на оперативна самостоятелност, но това не означава, че е освободен от задължението да обоснове необходимостта от задържането на лицето. Правомощията на органите на МВР да задържат за срок от 24 часа се упражняват само когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази принудителна мярка. По делото не са налице данни жалбоподателят да се е укривал или да е възпрепятствал по някакъв начин действията на полицейските органи, които да налагат ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложни мероприятия. Напротив, установява се от доказателствата по делото, че на 07.04.2025 г. в ОД МВР-Кърджали е постъпил сигнал с твърдения за извършено на 01.04.2025 г. деяние. Липсват каквито и да било данни преди датата на задържането Д. П. да е призоваван и търсен от органите на МВР, но да не се е явил. Не са представени доказателства за предприети неотложни действия във връзка с установяване и разкриване на въпросното престъпление по чл.325, ал.1 от НК на 07.04.2025 г., освен задържането на жалбоподателя. Ако се е налагало провеждане на разпит или беседа с Д. П., то това е могло да стане и без да бъде задържан. Че не са предприети незабавни действия, целящи събиране на данни или доказателства за извършено престъпление, става ясно и от приключването на преписката едва на 16.04.2025 г., когато е изпратена на РП-Кърджали с мнение за образуване на досъдебно производство за престъпление по чл.325, ал.1 от НК.

Административният орган носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването на заповедта. Въпреки дадените му указания, не представи и не ангажира доказателства, от които да се изведат мотиви, че конкретното задържане на жалбоподателя е било необходимо за постигане целта на закона.

Следователно процесната принудителна административна мярка е наложена в противоречие с целта на закона и принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК, който изисква административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Издаването на заповедта по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР в конкретния случай превишава целта на закона, поради което задържането на жалбоподателя е непропорционално и съставлява акт на неоснователна принуда, който противоречи изцяло на същността и предназначението на принудителните административни мерки по чл.22 от ЗАНН.

Предвид изложените съображения съдът приема, че атакуваната заповед се явява незаконосъобразна, издадена в противоречие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена.

Жалбоподателят не претендира разноски по делото, а и такива не са сторени, поради което не следва да се присъждат.

Така мотивиран, Съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег.№ ****, издадена от С. А. Ф. - служител в сектор ПИП при ОД МВР-Кърджали, с която жалбоподателят Д. П. П. е бил задържан за срок до 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

5