Решение № 399 от 19.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. Пловдив, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20235330206717 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0273-000248/24.07.2023 г., издадено от ВПД Началник РУ в ОД на МВР - Пловдив , РУ Хисар, с което на основание чл. 174, ал. 3 пр. 2 от ЗДвП на Г. Б. Ал - Б. са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП .

В жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни възражения за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление , поради което е формулирано искане за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо ангажира становище за неоснователност на въззивната жалба поради което моли същата да бъде оставена без уважение, съответно обжалваното НП да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно постановено. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди 1 доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване. Съображенията за този извод са следните:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 24.06.2023 г. около 17,29 часа в Община Калояново, на път Втори клас № 64, км. 35 + 700, посока на движение запад – изток, жалбоподателят управлявал личния си Мотоциклет Сузуки ГСХ Р 1000, с рег. № ***.

По това време и в близост до посочения пътен участък, на път III - 642 свидетелите Д. и Т. – полицейски служители към РУ Хисар изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението по пътищата, като били позиционирали служебния си автомобил перпендикулярно на път II – 64, така че да могат да наблюдават движещите се отляво и отдясно автомобили.

Двамата полицейски служители забелязали движението на посочения мотоциклет, управляван от жалбоподателя Ал – Б., като им направило впечатление, че същият бил без поставена регистрационна табела. МПС, управлявано от жалбоподателя се движело заедно с друг – неустановен по делото мотоциклетист, който се движил издавайки изключително силен шум.

Мотивирани от видяното, полицейските служители последвали двете МПС, като се движили след тях на разстояние от около 30 – 40 метра без да ги изпускат от поглед. След около 200 – 300 метра, жалбоподателят заедно с другия мотоциклетист спрели на бензиностанция „Шел“. В момента в който двамата паркирали управляваните от тях МПС, полицейските служители Д. и Т. пристъпили към извършването на проверка и на двамата водачи.

Полицейските служители били униформени, управлявали обзоначен служебен автомобил и преди извършване на процесната проверка се легитимирали.

При извършването на проверката полицейските служители установили, че жалбоподателят управлявал МПС, което е регистрирано, но без поставена табела с регистрационен номер и същевременно управлявал с отнето СУМПС. Полицейските служители приканили жалбоподателя да му бъде извършена проверка за установяване употребата на алкохол и проверка за установяване употребата на наркотични вещества.

Така на мястото на което жалбоподателят бил спрян бензиностанция Шел на път Републикански път II – 64 същият бил тестван за алкохол с техническо средство. Веднага след това, отново на мястото, където бил спрян за проверка, полицейските служители поканили Ал - Б. да бъде изпробван с техническо средство – „Дрегер Дръг тест 5000“ за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, като жалбоподателят категорично отказал. Същият бил притеснен и заявил, че не желае да даде проба за наркотици, тъй като предната вечер бил на дискотека с приятели и имал съмнения, че някой може да е сложил нещо в алкохола му.

2

Предвид така установеното противоправно поведение на жалбоподателя било преценено и същият бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа със Заповед рег. № 273зз – 54екз 3.

Свид. Д. съставил Талон за изследване с бл. № 108621, в който било указано на водача, че може да се яви в срок до 120 минути от връчването му в ЦСМП Филиал Хисар за медицинско изследване. Екземпляр от талона бил в р ъ ч е н л и ч н о на жалбоподателя , който го подписал отбелязвайки собственоръчно, че отказва кръвна проба, като съответно за предоставянето на такава същият не бил откаран до посоченото медицинско заведение.

При това положение свид. Д. съставил АУАН № 894110/ 24.06.2023 г. против жалбоподателя, в негово присъствие и в присъствието на свидетел – очевидец – другият полицейски служител свид. Т.. Препис от акта бил връчен лично на жалбоподателя, като същият го подписал изрично отбелязвайки, че няма възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът изцяло кредитира показанията на актосъставителя – свид. Д. и показанията на другия полицейски служител - свид. Т.. От тях с категоричност се установяват две групи релевантни за делото обстоятелства – случилите се събития и поведението на водача преди и в хода на проверката за установяване употребата на наркотични вещества, както и по съставянето на акта за установяване на нарушението.

Противно на възраженията на жалбоподателя, от показанията на двамата полицейски служители с категоричност се установява, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС, като същият в хода на извършената от тях проверка с категоричност е отказал да му бъде извършена проверка с тест за употребата на наркотични вещества, отказал впоследствие и предоставянето на кръв за изследване. Показанията на двамата полицейски служители са изцяло достоверни, логични последователни и съответни помежду си, като изхождат от лица, които споделят личните си възприятия в качеството си на очевидци. Отделно от това, те са и проверени по делото, като изцяло намират подкрепа в събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства. По тези съображения същите изцяло получават вяра от съда и залягат във изводите му от фактическа страна.

В аспект на горното съдът намира за негодни да внесат дори минимални 3 съмнения в изводите му от фактическа страна показанията на водения от жалбоподателя свид. М.. Показанията на същия съдът цени като заинтересовани, недостоверни, видимо насочени към обслужване защитната версия на жалбоподателя. Същите в по – голямата си част / с изключение на факта на извършената полицейска проверка/ не намират подкрепа в останалия кредитиран от съда доказателствен материал. Ето защо и показанията на свид.

М. не се ценят от съда, поради което и не способстват за формиране на изводите му от фактическа страна.

От талон за изследване № 108621, съставен от свид. Д. се изяснява, че екземпляр от талона е връчен на жалбоподателя в 17,50 часа на 24.06.2023 г., като му е предоставен срок от 120 минути за явяване в ЦСМП Филиал Хисар за вземане на кръвна проба за медицинско изследване. От съдържанието на посочения талон с категоричност се установява и изричния отказ – собственоръчно изписан от жалбоподателя да предостави кръвна проба.

От писмо с вх. № 5634/17.01.2024 г. на директор на ЦСМП Пловдив (лист 49 от делото) се установява, че жалбоподателят не е преминавал за преглед през лечебното заведение на дата 24.06.2023 г., включително и за даване на кръвна проба за установяване на употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежава СУМПС /макар и временно отнето/, издадено на 22.11.2021 г. , валидно до 22.11.2031 г. и с налични 29 контролни точки.

От Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г., Заповед № 8121з - 1632/ 02.12.2021 г. и на министъра на вътрешните работи , както и от Заповед № 317з - 3408/ 15.06.2023 г. на Директор на ОД на МВР – Пловдив, се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална, темпорална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Противно на възраженията на жалбоподателя при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на наказателното постановление.

При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл.

34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този 4 вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен орган. Съдът намира и че е налице съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.

Възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения с а неоснователни. Съдът намира, че съдържанието на текста очертаващ фактическата рамка на обвинението в АУАН и НП е достатъчно ясно и не създава невъзможност за нарушителя да разбере за какво свое поведение му е съставен акта, а оттам и не е ограничена възможността му да организира защитата си. Коректно и в пълнота са описани конкретните фактически твърдения на администрацията относно всеки признак от състава на административното нарушение – време, място, начин на извършване и автор - водач на процесния мотоциклет.

Изцяло неоснователно е и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение поради непосочване в АУАН и НП на мястото на извършване на нарушението. Последното се установява с категоричност от показанията на полицейските служители, които с подчертана екзактност описаха поведението на жалбоподотеля преди и в хода на извършваната проверка и категорично заявеният му отказ да даде проба, както на мястото на проверката, така и впоследствие при връчване на талона за медицинско изследване.

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен и несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което е наказан с обжалваното наказателно постановление, като възраженията в обратна насока са изцяло несподелими от настоящия съдебен състав.

Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лева.

Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да избира дали да се подложи на проверка с техническо средство „или“ да изпълни предписанието за медицинско изследване, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван.