Разпореждане № 20014 от 16.07.2026, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 20014 гр. София, 16.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20261100107436 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на „Аларик Секюритис“ ООД срещу B. Т. (W.T.), Л. Ч. (L.C.), Л. Ю. (L. Y.), „Тейоте Трейдинг Лимитед“ (Teyoute Trading Limited) и „ЛъкиПрофит Клауд Интелиджънс Текнолъджи Лимитед“ (LuckyProfit Cloud Intelligence Technology Limited), с която е предявен частичен иск за сумата 12 850 евро от общо вземане в размер на 12 139 059,56 евро, представляващо обезщетение за имуществени вреди, причинени от твърдяна пазарна манипулация с акции на „ТекКриейт Груп Лтд.“ (TechCreate Group Ltd.), търгувани на Нюйоркската фондова борса.

От изложените в исковата молба обстоятелства се установява, че ответниците са чуждестранни физически и юридически лица, съответно граждани на Китай и дружества, регистрирани в Хонг Конг, без посочено местоживеене, седалище или място на дейност в Република България.

Твърдяното противоправно поведение се изразява в координирано откриване и поддържане на дълги и къси позиции с акции на чуждестранно дружество, допуснати до търговия на американски фондов пазар, като ценовото движение, преустановяването на търговията и регулаторната намеса са осъществени в рамките на американския капиталов пазар. Не се твърди конкретно действие от състава на соченото увреждане да е извършено от ответниците на територията на Република България.

Международната компетентност на българските съдилища следва да се прецени по правилата на Кодекса на международното частно право, доколкото ответниците нямат местоживеене или седалище в държава – членка на Европейския съюз. Предвиденото в чл. 18, ал. 1 КМЧП специално основание за компетентност по искове за вреди от непозволено увреждане предполага вредоносното деяние да е извършено в Република България или вредите, 1 съответно част от тях, да са настъпили на нейна територия. Посочената разпоредба не обвързва компетентността със седалището на увреденото юридическо лице, а с териториалното проявление на самото увреждащо събитие или на непосредствено произтеклата от него вреда.

Ищецът обосновава компетентността на българския съд с обстоятелството, че вредите са понесени в патримониума на българско юридическо лице. Седалището на увреденото лице обаче не определя само по себе си мястото на настъпване на вредата по смисъла на чл. 18, ал. 1 КМЧП.

При имуществено увреждане намаляването на имуществото на юридическото лице се проявява счетоводно по мястото на неговото седалище, но това отражение не е непременно тъждествено с настъпването на непосредствената вреда, релевантна за международната компетентност. Противното би довело до признаване на компетентност на съдилищата по седалището на всеки увреден търговец независимо от мястото на извършване на деянието и настъпване на увреждането, каквото разрешение не следва от приложимата разпоредба.

Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 105 КМЧП, на която ищецът сепозовава, не урежда международната компетентност на българските съдилища, а определя приложимото материално право към задълженията, произтичащи от непозволено увреждане. Поради това посочването не може самостоятелно да обоснове компетентност на българския съд, която следва да бъде установена въз основа на чл. 4 и специалното правило на чл. 18, ал. 1 КМЧП. Обстоятелството, че и двете разпоредби отдават значение на мястото на настъпване на вредата, не заличава различния им предмет на регулиране, тъй като чл. 18 КМЧП определя държавата, чиито съдилища могат да разгледат спора, а чл. 105 КМЧП - правото, по което следва да бъде разрешен той, след като международната компетентност вече е установена.

Ищецът претендира вреди вреда в размер на 13 210 457,50 щатски долара, равняващи се според исковата молба на 11 289 059,56 евро, е свързана с непокрити къси позиции по акции, търгувани на Нюйоркската фондова борса, и е изчислена към края на борсовата сесия на 30.01.2026 г. Соченото имуществено намаление произтича от позиции по финансов инструмент, реализирани на чужд капиталов пазар, при ценови изменения, настъпили на същия пазар, и при последващо спиране на търговията от Комисията по ценни книжа и фондови борси на САЩ. От твърденията не се извежда самостоятелен вредоносен резултат, възникнал на територията на Република България, различен от последващото отражение на загубата върху имуществото на ищеца.

До различен извод не води и претендираната вреда от 850 000 евро, представляваща начислена неустойка по договор от 24.11.2025 г. между ищеца и ирландското дружество „Уелдринкс Глобал Лимитед“ (Welldrinks Global Limited), прекратен с изявление от 02.04.2026 г. Тази вреда е въведена като последица от прекратяването на договор с чуждестранен контрагент поради 2 възникнал репутационен риск. Дори при приемане на изложената причинна връзка, от твърденията не следва начисляването или прихващането на неустойката да е осъществено в България, нито ответниците да са извършили тук действие, непосредствено породило този резултат. Връзката с България и в тази част се основава на седалището на ищеца и на отражението на претендираната загуба в неговия патримониум.

Обстоятелството, че договорните отношения между страните са възникнали чрез използване на брокерските услуги на български инвестиционен посредник, също не е достатъчно за обосноваване на международна компетентност по предявения деликтен иск. Ищецът не основава претенцията на неизпълнение на договорно задължение, а на самостоятелно противоправно поведение, изразяващо се в координирана пазарна манипулация. Наличието на предходни договорни отношения би могло да има значение при определяне на приложимото материално право или при квалификацията на спорното правоотношение, но не замества изискуемата по чл. 18, ал. 1 КМЧП териториална връзка на деликта или на непосредствената вреда с Република България.

Не обосновават такава компетентност и сезирането на българската прокуратура, отправените от Комисията за финансов надзор искания за информация и обстоятелството, че ищецът осъществява лицензирана дейност в България. Тези последващи действия на национални органи са свързани с надзорното и наказателноправното изясняване на случая, но не променят мястото на извършване на твърдяното деликтно поведение и на настъпване на непосредствения имуществен резултат.

Изложените в исковата молба факти очертават спор, чиито съществени елементи са се осъществили извън Република България. Ответниците са установени в Китай и Хонг Конг, процесните сделки са с финансов инструмент, търгуван на американски фондов пазар, твърдяната манипулация се е проявила чрез цената и обема на търговията на този пазар, а преустановяването на търговията е предприето от американския регулатор.

При тези данни не се установява основание по чл. 4 КМЧП, нито твърдения, позволяващи да се приеме, че вредоносното деяние или непосредствена част от претендираните вреди са настъпили в Република България по смисъла на чл. 18, ал. 1 КМЧП.

Международната компетентност на българските съдилища представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът следи служебно, катол ипсата изключва разглеждането на спора от български съд. Предвид изложенот, исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК.

Воден от изложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

3

ВРЪЩА искова молба вх. № 95753/14.07.2026г. на „Аларик Секюритис“ ООД срещу By Т. (W. T.), Ли Ч. (L. C.), Л. Ю. (L. Y.), „Тейоте Трейдинг Лимитед“ (Teyoute Trading Limited) и „ЛъкиПрофит Клауд Интелиджънс Текнолъджи Лимитед“ (LuckyProfit Cloud Intelligence Technology Limited), с която е предявен частичен иск за сумата 12 850 евро от общо вземане в размер на 12 139 059,56 евро.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4