Решение № 812 от 20.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 812 гр. Пловдив, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20245300500768 по описа за 2024 година Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по жалба на Д. Х.К. от гр.********, чрез адв.Н. Г., АК-П. против Решение № 4360/ 31.10.2023г., с което е отхвърлен предявеният от същия иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД против Д. И. И. за осъждането на последния да заплати сумата от 4829,08 лева, представляваща платени от ищеца дългове на ответника, от които : 3 800 лева, платени на Р. Б. и 1029 лв, платени по изп.д.№ 20199080401550 по описа на ЧСИ **********с оглед неосъществено основание – несключен договор за покупко-продажба на автомобил марка ********** модел ********, с рег.№ ***********, собственост на ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на ИМ в съда – 26.07.2021г. до окончателното изплащане. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се уважи претенцията на жалбоподателя с петитум във въззивната жалба за връщане от ответника на ищеца това, с което се е обогатил, а именно заплатените от името на ответника 3 800 лева в полза на лицето Р. Б., както и задължения на ответника по посоченото изп.дело, по което дело е бил 1 наложен запор върху процесното МПС в размер на 1029,08 лева, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от депозиране на ИМ в съда до окончателното й изплащане, както и да заплати на ищеца направените разноски за двете съдебни инстанции. Излагат се оплаквания във връзка с приетото от районния съд за неоснователност на претенцията поради извършено плащане от страна на ищеца не в изпълнение на твърдяното неосъществено основание, доколкото ответникът не е поемал такова задължение. С доводи и съображения в насока основателност на претенцията поради събрани доказателства по делото за извършено плащане от страна на ищеца с писмени доказателство / удостоверение от ЧСИ Б.А./ и гласни доказателства относно некоректно поведение на ответника , свързани с отношения с предходен купувач на лекия автомобил / Б./ и ищеца, се иска извършване от страна на въззивния съд самостоятелно правна квалификация на иска по чл.55 или чл.59 ЗЗД и решаване на спора по същество. Правят се оплаквания и за допуснати процесуални нарушения в първоинстанционното производство във връзка с доклада и правната квалификация на иска.

Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна Д. И.

И., чрез пълномощника си адв.С. И., АК-П., в която се оспорва жалбата като неоснователна и се иска потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на разноски по делото.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.259, ал.1, ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Ищецът Д. Х. К., чрез адв. Н.Г. е предявил с първоначално предявената искова молба против Д. И. И. осъдителен иск за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата /първоначално/ от 5000 лева , впоследствие поддържан в общ размер от 4 829,08 лева/ вж. Протоколно определение №8772/ 18.10.2023г. /, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на делото в съда до окончателното й изплащане. Заявените факти, на които ищецът е основал претенцията си са основани на обстоятелства и твърдения, свързани с уговорки между страните за получаване на фактическа власт, а впоследствие и на право на собственост, върху собствен на ответника 2 лек автомобил, във връзка с което ищецът е направил разходи за изплащане на стойността на автомобила/ в размер на 3 800 лева/ на трето лице, последният получил автомобила по предварителен договор за покупкопродажба, както и изплащане на задължения на ответника за вземания на трети лица по провеждано срещу ответника принудително изпълнение / в размер на около 1000 лева/, във връзка с което процесният автомобил е бил запориран. С първоначалната искова молба спорното материално право е очертано от главното искане на ищеца за възстановяване на имуществения баланс между страните, настъпил поради поемане на посочените разходи от ищеца, независимо от което същият е бил лишен от фактическата власт върху процесния автомобил, съответно не е реализирано твърдяното от ищеца поемане на задължение за прехвърляне на собственост върху превозното средство от страна на ответника, в резултат на което имуществото на ищеца е претърпяло намаление за сметка на обогатяването на ответника от получената сума по неформална продажба на трето лице / Б./ и заплащането на дълг, предмет на принудително изпълнение спрямо ответника. Във връзка с тези фактически твърдения с Протоколно определение от 13.12.2021г. районният съд е напътил ищеца да уточни защо не се претендира изпълнение на реално поетото задължение от ответника за прехвърляне на собствеността върху процесното МПС, а се иска връщане на даденото по устно постигнато между страните споразумение, с изложение на обстоятелства дали договорът между страните е бил развален поради неизпълнение, посочване на конкретни параметри на договора. В резултат на указанията на съда страната е посочила с уточнителна молба искане за изпълнение на реално поето от ответника задължение за прехвърляне на собственост на превозното средство, който договор бил във вид на устно споразумение в периода м.02.-03.2020г., не е бил прекратяван, а отношенията между страните - преустановени след отнемане на вещта от страна на ответника. Така по тези нововъведени обстоятелства с повторно Разпореждане от 13.01.2022г. съдът е напътил страната към излагане на нови уточнения, свързани с наведеното договорно основание, развалянето на каквато договорна облигационна връзка принципно би обусловило допустимостта на специалния иск по чл.55, ал.1, т.2 ЗЗД, така както това е заявено с уточнителна молба на ищеца от 11.02.2022г., а именно ответникът да бъде осъден да прехвърли правото на собственост върху процесния лек автомобил , а в случай, че изпълнението на 3 точно поетото задължение е станало невъзможно, да изплати на ищеца исковата сума която се твърди да е била като уговорена продажна цена.

Вследствие на указанията на районния съд са направени уточнения на предявения иск от ищцовата страна за заплащане на процесната сума на неосъществено основание в хипотезата на чл.55, ал.1, т.2 ЗЗД, а по отношение на формулираното искане за осъждане на ответника да прехвърли собствеността върху процесния автомобил с Разпореждане от 14.02.2022г. районният съд е върнал исковата молба и прекратил производството по делото в тази част поради неизправени нередовности на исковата молба. В тази част на въведения в допълнение по указанията на районния съд правен спор относно наличието или липса на договорна връзка между страните, производството по който е прекратено с посоченото разпореждане на съда от 14.02.2022г, последното е потвърдено с Определение № 1299/ 20.05.2022г. по ч.гр.д.№ 1184/ 2022г. по описа на ПОС , независимо от което с указателни мотиви въззивният съд е отбелязал незаконосъобразността на указанията на първоинстанционния съд във връзка с изясняване наличието на съществуващ/ съществувал договор между страните, наличието на което принципно е обусловено изцяло от доказването му във формата на сключен валиден писмен договор с нотариална заверка на подписите за прехвърляне на правото на собственост, съобразно изричното изискване на чл.144, ал.2 ЗДвП.

Независимо от това доказателственият процес по делото е продължил в насока изясняване наличието на фактическия състав на хипотезата на чл.55, ал.1, т.2 ЗЗД , в каквато насока са събирани и гласни доказателства. С отговора по исковата молба ответникът изрично е оспорил твърдението за поето задължение за прехвърляне правото на собственост, в каквато насока са формирани и решаващите мотиви на районния съд при отхвърляне на предявения осъдителен иск на въденето правно основание по чл.55, ал.1, т.2 ЗЗД, основавайки се на събраните по делото доказателства, неустановяващи поемането на такова задължение от страна на ответника.

Въззивният съд намира обжалваното решение за недопустимо като постановено по непредявен иск. Правната доктрина приема, че при произнасянето по непредявен иск от страна на първоинстанционния съд се допуска грешка в две насоки: от една страна нарушение на диспозитивното начало и от друга непроизнасяне по иск, с който е сезиран. / Така стр.515, пар.107, VIII изд., Българско гражданско процесуално право, Ж.Сталев/.

4

Настоящият случай е такъв, доколкото предявеният с исковата молба на извъндоговорно основание субсидиарен осъдителен иск по чл.59, ал.1 ЗЗД е основан на неоснователно разместване на имуществени блага между страните, което е било предходено от описаните в исковата молба фактически действия както от страна на ищеца, така и от страна на ответника, довели до неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца. Разглеждането на субсидиарния иск по чл.59, ал.1 ЗЗД предпоставя различен предмет на доказване по фактическия му състав и доказателствен процес в тази насока, доколкото в тази насока искането на ищеца се свързва главно и основно с възстановяване на равновесието в имуществената сфера на страните в резултат на заявеното обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца, а доказването на което е обусловено принципно от признатата недопустимост на неоснователното обогатяване като принцип на гражданското право / т.9 ППВС №1/ 28.05.1979 по гр.д.№ 1/79г /. След разглеждане на иска на предявеното основание следва преценка относно наличието на вътрешно процесуално условие за разглеждане на възраженията на ответната страна в отговора по нея.

По гореизложените съображения, въззивният съд намира, че обжалваното решение се явява недопустимо като постановено по непредявен иск, като основание на чл.270, ал.3, пр. III ГПК следва да се обезсили и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

Водим от горното и на основание чл.270, ал.3, пр. III ГПК , въззивният съд РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 4360/ 31.10.2023г. постановено по гр. д.№ 12356/ 2021г. по описа на Пловдивски районен съд – I гр. с., с което е отхвърлен предявеният от Д. Х. К., ЕГН: ********** против Д. И. И., ЕГН:

********** иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. II ЗЗД за осъждането му да заплати сумата от 4 829,08 лв, представляващи платени от ищеца дългове на ответника: 3 800 лева, платени на Р. Б. и 1029 лева, платени по изп.д. № 20199080401550 по описа на ЧСИ ********, с оглед на неосъществено основание - несключен договор за покупко-продажба на лек автомобил марка 5

********, модел *********, с държавен регистрационен № ********, собственост на ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба в съда – 26.07.2021г. до окончателното й изплащане.

ВРЪЩА делото на Пловдивски районен съд за разглеждането му от друг съдебен състав за произнасяне по предявения иск.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6