Решение № 2387 от 21.04.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 21.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 870 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 472257/17.08.2018 г., постановено по гр. д. № 25804/2017 г. по описа на СРС, III ГО,

143 състав, е признато за установено по иск на К.А.М., с правно основание чл.124, ал.1, пр.3 ГПК, че „С.И.“ ЕАД не е собственик на 69/834 ид. ч. от правото на собственост на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, район „Възраждане“, ул. „******(предходен ПИ пл. № 3, кв.242), с площ от 381, 50 кв. м.

Ответникът е осъден за заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 460 лв., представдляваща сторени разонски по делото.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника „С.И.“ ЕАД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че по делото е установено законосъобразно извършване на апортна вноска в капитала на дружеството относно спорното право. Доказана е принадлежността на правото на собственост в патримониума на СО, която е праводател на ответника след проведена процедура по отчуждаване по реда на ЗТСУ (отм.). Решаващият съд не е обсъдил всички ангажирани по делото доказателства, а вместо това се е позовал на документ, който не е представен по делото. Счита, че решението е недопустимо, тъй като липсва активна легитимация на ищеца, която е своевременно оспорена с писмения отговор на исковата молба. Също така след като решаващият съд е възприел, че СО изначално не е собственик на процесния имот, то сделката, от която черпи права ищецът е относително недействителна, поради което за ищеца не е налице правен интерес, обосноваващ оспорване собствеността на ответното дружество. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца К.А.М., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че притежава правото на собственост върху процесния имот по силата на наследяване. Ответникът е вписан в кадастралния регистър на недвижимите имота с право на собственост върху 69/834 ид. ч. от поземления имот. Това вписване е станало по заявление на ответника.

Счита, че вписването не отразява действителната собственост на имота. С необоснованите си претенции ответникът ограничава правото му на собственост и му пречи на инвестиционните намерения. Ответникът е притежавал 3 самостоятелни обекта в съборената жилищна сграда. Тези обекти са били включени в неговия капитал, но с решение № 13 по протокол № 10/26.02.2004 г. на СОС е намален капитала на ответното дружество чрез изваждане на трите самостоятелни обекта на капитала, включени са в програмата за приватизация на СОАП, а по - късно два от тях са продадени от САП чрез търг, като единият от тях е продаден на ищеца.

Предходните собственици на поземления имот са, както следва: „Жилищна кооперация ******“ по силата на договор за продажба от 1934 г.; държавата по силата на АДС № 12266/08.01.1987 г.; СО по силата на АЧОС № 740 № 740/26.10.2001 г.; „К.А.“ ООД по силата на договор за замяна по чл.27 ЗОС от 09.10.2007 г.; „Е.“ ООД по силата на постановление за възлагане на ЧСИ М.Г.; ищецът по силата на покупко

- продажба. Така към момента собственици на ПИ са ищецът, К.А.М. и К.А.М..

Имотът от години е във владение на семейството му. Излага съображения, че сключеният договор за замяна от СО съставлява признание, че едноличният собственик на капитала на ответното дружество - СО, не е апортирала в капитала на последното процесните ид. ч. от правото на собственост. Ответникът не се е противопоставил на замяната, нито на издаденото разрешение на строеж, не се е противопоставил и на събарянето на жилищната сграда, изградена в имота.

Строителното разрешение е издадено на „К.А.“ ООД, което също съставлява признание, че СО не счита, че имотът е апортиран в капитала на ответника. Обстоятелството, че е утвърден актуализиран устав на ответника, в който процесните ид. ч. са описани като собствени на ответника, не прави ответника собственик. Излага съображения, че правото на собственост върху спорните ид. ч. не е напускало патримониума на СО. В случай, че съдът не възприеме доводите му, то имотът е придобит от ищеца по силата на давностно владение. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Ищецът твърди, че е собственик по наследство на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. София, ул. „******, предходен ПИ пл. № 3, кв.242, заедно с баща му А.М.М. и сестра му К.А.М.. При отправено искане до НАГ за издаване на виза за проектиране на автомивка е поискано съгласие от ответното дружество, което фигурира в скицата на АГКК като съсобственик на посочения ПИ с площ от 381.50 кв. м., притежаващ 69/834 ид. ч. Счита, че не е налице правно основание ответникът да декларира пред АГКК и да претендира за собственост на ид. ч. от недвижимия имот. Твърди, че ответникът е притежавал 3 самостоятелни обекта в съборената жилищна сграда.

Тези три имота са били включени в капитала на ответното дружество, но с решение № 13 по протокол № 10/26.02.2004 г. на СОС е намален капитала на ответника чрез изваждане на трите самостоятелни обекта от капитала, включени са в програмата за приватизация на СОАП, а по - късно два от тях са били продадени от САП чрез търг, а за третия е прекратена тръжната процедура. Ищецът е описал предходните собственици на имота - „Жилищна кооперация ******; държавата; СО, „К.А.“ ООД; „Е.“ ООД, както и основанията за придобиване и разпореждане с правото на собственост с имота. Твърди, че имотът се владее от неговото семейство. Позовава се на незавършена отчуждителна процедура, започнала със заповед № РД-40-909 от 05.08.1985 г. на председателя на ИК на СНС, на основание чл.95 ЗТСУ (отм.). Държавата не е придобила собственост върху тази част от терена, отредена ОЖС и КОО, тъй като не е обезщетила собствениците. В тази заповед не фигурира името на П.Т.П.като собственик, от когото се отчуждава и който следва де обезщети, нито реално е имало такова обезщетение. С оглед на това правото на собственост не е преминало и върху СО. Дори да се приеме, че СО е придобило правото на собственост, то не е напускало нейния патримониум. В капитала на ответното дружество не са включени припадащите се ид. ч. от правото на собственост, а само ид. ч. от общите части. Това е послужило като основание с решение № 536/16.12.2004 г. на СОС да открие процедура за приватизация на посочените апортирани обекти, ведно с правото на строеж. Моли съда да постанови решение, с което да признае спрямо ответника, че не е собственик на 69/834 ид. ч. от горепосочения недвижим имот, като му присъди сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. С решение № 47, приложение № 2 по протокол № 35 от 18.03.2002 г. на СОС, упражняващ правомощия на общо събрание на акционерното дружество, е увеличен капитала на ответното дружество с внасяне на непарична вноска, съставляваща стойността на три имота, общинска собственост - магазин с площ от 28.26 кв. м., с мазе и 37/834 ид. ч. от общите части на сградата и мястото - АОС № 740/2001 г.; магазин с площ от 13.65 кв. м. с мазе и 21/834 ид. ч. от общите части на сградата и мястото, АОС № 740/2001 г.; ателие, 1 ет. с площ от 29.72 кв. м. и мазе с площ от 11.06 кв. м. и 32/834 ид. ч. от общите части на сградата и мястото, АОС № 740/2001 г. Увеличението на капитала чрез апортна вноска е вписано. С договор № 114-04 от 11.01.2006 г. чрез СОАП е извършена продажба на магазин с площ по АОС от 28.26 кв. м. с мазе и 37/834 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж на ищеца. Твърди, че капиталът на дружеството не е намален с решението на СОС от 26.02.2004 г., като обектите са описани в Приложение № 4 за осъществяване на продажба чрез СОАП и с тяхната стойност не е намален капитала на дружеството. В приватизационните договори изрично е записано, че обектите към датата на сключване на договорите за продажба са собственост на ответника, който въвежда във владение купувача. С решение № 693, Приложение № 3 по Протокол № 70/23.10.2014 г. на СОС е утвърден актуализиран устав на ответника, в който процесните ид. ч. от имота са описани, отчитайки обема от права, предмет на разпоредителните сделки, извършени от СОАП в полза на ищеца и трето за процеса лице - Б.Д.. Счита, че законосъобразно е извършен апорт, поради което се легитимира като собственик на процесните ид. ч. от недвижимия имот. СОС е разграничила обема от права, с които се разпорежда, изключвайки идеалните части от мястото, които са предмет на апорта в полза на ответника. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.

В представеното писмо до Нотариус при Софийски областен съд, заверено на 30.12.1935 г., са описани по етажи помещенията в построената жилищна кооперация на ул. „******: зимник – 27 помещения; партер – 3 магазина и 4 апартамента; от първи до четвърти етаж по 5 апартамента на етаж; таван – 24 помещения.

По делото е представен учредително - разпределителен протокол от 25.11.1935 г., с който е извършено разпределение на помещенията по собственици. За партерния етаж е посочено следното: На Д.М.Ц.се отрежда магазин № 1 (дюкянско помещение), находящо се в партера на сградата, втора група, с вход откъм ул. „Три уши“ от 12. 60 кв. м., при съседи: стълбище, П.П. и ул. „Три уши“, заедно с избено помещение, находящо се в мазето на сградата от 11.20 кв. м., при съседи: П.П., вход, и А.и Н.А.. Към магазина и избеното помещение се придават 26/834 ид. ч. от сградата и мястото. На П.П. е отреден магазин №

2, находящ се в партера на сградата с вход откъм ул.

„Три уши“ и откъм ул. „Ст. Стамболов“, от 14 кв. м., при съседи: ул. „Три уши“ и откъм бул. „Ст. Стамболов“, Д.М.Ц., заедно с избено помещение от 10.50 кв. м., с посочени съсед Към магазина с избеното помещение са придадени 32/834 ид. ч. от сградата и мястото. На Д.Т.П.е отреден магазин № 3, находящ се в партера на сградата, с вход откъм бул. „/Ст. Стамболов“, от 33 кв. м., при съседи: бул. „Ст. Стамболов“ и Б.А., заедно с избено помещение от 16 кв. м., с посочени съседи. Към магазина с избеното помещение са придадени 37/834 ид. ч. от сградата и мястото.

С нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по Закона за етажната собственост № 59, том 27, н. д. № 344/1936 г. от 23.05.1936 г. П.Т.П.е признат за собственик на дюкян № 2 (магазин № 2), находящ се на партера на сградата, трета група, с вход откъм ул. „Три уши“ и бул. „Ст. Стамболов“, от 14 кв. м., при съседи: ул. „Три уши“, бул. „Ст. Стамболов“, Д.М.Ц., , заедно с избено помещение, находящо се в мазето на сградата от 10. 50 кв. м., при съседи:

Димитър Цонев, Димитър Пеев и бул. „Ст. Стамболов“, заедно с припадащите се в дял, равен на 32/834 ид. ч. от общите части на заседанието в етажната собственост.

Видно от представения протокол от проведеното на 27.11.1969 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 4050/1969 г. по описа на Софийски народен съд, ІІІ район, 3 участък, съдът е одобрил постигнатата между страните спогодба, по силата на която в дял І на П.Т.П.е поставен един магазин в гр.

Разпечатката съдържа 27 от 140 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7ba8ed39-6645-4c55-9f10-db40f068fe37