Решение № 640 от 16.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 640 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно търговско дело № 20251001000597 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „Евроинс” АД с ЕИК: 121265113 /чрез процесуален представител юрк. Г./ против Решение 923 от 24.06.2025 г. по т.д. № 1848/2024 г. на СГС, с което по иск на „Лев Инс” АД с ЕИК: 121130788, предявен против търговското дружество-въззивник с правно основание чл. 499, ал. 7 КЗ, „Евроинс” АД е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 33 000 лв., представляваща подлежаща на възстановяване 1/2 част от изплатени на пострадалите К. А. Н., Д. Л. Н., Т. К. А. и К. К. А. застрахователни обезщетения за понесени от тях неимуществени вреди от настъпилото на 30.09.2016 г. в гр. Долни Дъбник пътно-транспортно произшествие, в което участие са взели водачите на лек автомобил марка „Шкода”, модел „Фелиция”, с per № ********, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ищеца, и комбайн „Джон Диър”, с per № ********, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, които отговарят солидарно за репариране на причинените вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 05.09.2024 г., до окончателното плащане, както и на основание чл.

78, ал. 1 ГПК - сумата от 2120 лв., разноски по делото.

В жалбата се релевират следните оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, както следва: а/ че неправилно първоинстанционният съд не е съобразил превишената скорост на 1 движение на л.а. „Шкода”, което не само е нарушило разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, но е и способствало за предизвикването на пътния инцидент, особено предвид това, че гумите на леката кола били износени; б/ за необсъждане на всички доводи на страните, защото за водача на л.а. „Шкода” съществувала възможността да премине в насрещната лента за движение, без да създава опасност за другите участници в движението и така да предотврати настъпването на ПТП; в/ на трето място се изразява несъгласие с приложимостта на Наредба 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и тежки превозни средства за конкретния комбайн „Джон Диър”; по-конкретно се намира, че е неправилен изводът на съда, че машината е трябвало да бъде придружена, тъй като това се отнасяло за машини с широчина 3.50 м и повече, а процесната била с широчина 3.45 м.; г/ на четвърто място намира за необоснован извода на СГС, че водачът на самоходната машина не бил спазил експлоатационните изисквания при ползване на комбайна; счита се, че такива заключения са голословни и не отговарят на събраните по делото доказателства.

В заключение, се моли САС да постанови акт, с което да отмени изцяло решението на СГС, като вместо него да постанови друго такова, с което процесният иск по Кодекса за застраховането да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

С писмен отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна „Лев Инс” АД оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че атакуваното решение на СГС било правилно и моли САС да го потвърди. Също претендира разноски.

Пред въззивния съд не са искани и не са приемани нови доказателства.

С оглед редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящата инстанция намери от материалите по делото следното:

Съдебното производство е образувано по искова молба, подадена от „Лев Инс“ АД срещу „Евроинс”АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 499, ал. 7 КЗ вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 33 000 лв., представляваща регресно вземане в размер на 1/2 от изплатеното застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на К. А. Н., Д. Л. Н., Т. К. А. и К. К. А. за вреди от ПТП, настъпило на 30.09.2016 г. в гр. Долни Дъбник, с участието на лек автомобил марка „Шкода”, модел „Фелиция”, с per. № ********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ищеца, и комбайн „Джон Диър”, с per № ********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника ведно със законната лихва от 05.09.2024 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното плащане. Претендират се и сторените по делото разноски.

Ищецът сочи, че процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило при равен принос от страна на водачите на лек автомобил марка „Шкода”, модел „Фелиция”, с per № ********, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ищеца, и комбайн „Джон Диър”, с per № ********, застраховано по застраховка 2

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, тъй като причина за настъпване на удара и произшествието са действията на водача на лек автомобил марка „Шкода”, който е управлявал превозното средство в населено място със скорост, значително по-висока от максимално разрешената. Причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие били и действията на водача на комбайна, който също е извършил нарушение на правилата по ЗДвП и се е движел с монтиран пред комбайна хедер, което е препятствало възможността да види от по-голямо разстояние лекия автомобил и по-рано да предприеме спиране. Ако хедерът се е намирал в изискуемото положение за придвижване (в ремарке отзад), вместо в работно положение, цялата машина е щяла да се придвижи напред и водачът да има възможност да възприеме приближаващия лек автомобил марка „Шкода”, респективно хедерът нямало да навлезе в платното за движение, поради което се твърди, че възниква солидарна отговорност на застрахователите, аналогична с отговорността на съпричинителите. Сочи, че дружеството-ищец било осъдено да заплати с Решение от 14.07.2020 г. по гр.д. № 1254/2018 г. по описа на СГС, изменено с Решение от 18.03.2021 г. по в.гр.д. № 3567/2020 г. на САС, на пострадалите лица К. А. Н., Д. Л. Н., Т. К. А. и К. К. А. обезщетение за причинените им от ПТП неимуществени вреди в размер на общо 66 000 лв.

Ето защо и на основание чл. 499, ал. 7 КЗ вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД в настоящото производство претендира 1/2 от посочената сума, а именно - 33 000 лв.

Ответникът оспорва предявения иск. Оспорва твърдението на ищеца, че водачът на комбайна марка „Джон Диър“ имал принос за настъпилия пътен инцидент. Твърди, че за настъпване на ПТП вина имал единствено водачът на лекия автомобил. Евентуално, твърди, че приносът за настъпване на ПТП на водача на комбайна е по-малък. Ето защо, моли за отхвърляне на предявения иск.

Пред първата инстанция са събрани писмени и гласни доказателства и е прието и заключение по съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), което се кредитира изцяло и от въззивния съдебен състав.

Съгласно тази експертиза процесното ПТП е настъпило на 30.09.2016 г. около 10:00 ч. в светлата част на денонощието в гр. Долни Дъбник на кръстовище, образувано от ул. „Ал.

Стамболийски“ и ул. „Димчо Дебелянов“, като ударът между двете ППС е настъпил върху платното на ул. „Димчо Дебелянов“, която е път с предимство. Ул. „Ал. Стамболийски“ е без предимство, на място е констатиран знак Б2 (Стоп). Вещото лице е посочи, че на база данните от протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума следва да се приеме, че мястото на удара се намира както следва: по широчина на платното за движение на 2, 102,20 м в ляво от десния край на платното за движение, считано по посоката на движение на лекия автомобил, посоката на огледа; по дължина на 30 м след линията на ориентира, считано в същата посока. Уврежданията за комбайна са в лявата част на хедера и стълбата за достъп до кабината на комбайна, а по лекия автомобил - цялата предна част, като страничната лява част на хедера е намачкала тавана на автомобила отпред назад с преместване на разстояние над предната дясна врата на 0,60 м и предна лява врата - 1,20 м, мерено от основите на предните колони. Деформиран и смачкан е преден капак, счупено са 3 предно стъкло и стъкла на левите врати. По релевантния въпрос относно скоростта на движение на лекия автомобил експертът е скоростта на автомобил „Шкода Фелиция” преди произшествието е била около 88,33 км/ч. В момента на навлизане на зърнокомбайна върху пътното платно на ул. „Д. Дебелянов“, лекият автомобил е отстоял на 46,92 м.

На въпроса имал ли е водачът на лекия автомобил техническа възможност да избегне удара и ако да, при какви условия, вещото лице е отговорило, че при движението на автомобила в района на произшествието със скорост от 88,33 км/ч, водачът не е имал възможност да предотврати произшествието чрез спиране, но водачът на лекия автомобил би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако в момента, в който комбайнът е започнал да се насочва и да навлиза в лентата за движение на автомобила, се е движел със скорост по - малка или равна от 77,01 км/ч.

Механизмът на настъпване на произшествието въз основа на анализа, направен от вещото лице, се установява, както следва: на 30.09.2019 г. в гр. Долни Дъбник лек автомобил „Шкода Фелиция“ се движи по Димчо Дебелянов“ в посока от запад на изток със скорост от около 88 км/ч. В същото време, когато автомобилът е бил на разстояние от около 127,0 м до мястото на удара зърнокомбайн „Джон Диър“ се е намирал на ул. „Ал. Стамболийски“ на разстояние от около 6,80 м до мястото на удара и е потеглял от място, като водачът в този момент не е имал възможност в този момент да възприеме автомобила. При достигане на автомобила на разстоянието от около 68 м до мястото на удара, водачът му е възприел движението на комбайна и доближаването му до платното за движение на ул. „Димчо Дебелянов“. В този момент водачът на комбайна все още не е имал възможност да възприеме автомобила. Такава възможност водачът на комбайна е имал, когато е изминал разстоянието от 2.90 - 3,0 м, а автомобилът се е намирал вече на разстояние от около 47 м до мястото на удара. Последвало е аварийно задействане на спирачната система от страна на водача на лекия автомобил и движението на същия, оставяйки спирачни следи по платното за движение. Водачът на комбайна също е задействал спирачната уредба и е спрял, като предните му колела са били на границата на платното за движение на ул. „Димчо Дебелянов“, но поради обстоятелството, че хедерът е бил в поставено работно положение, а не на количка и теглен отзад на комбайна, същият е бил навлязъл в лентата за движение на автомобила на разстояние 2,00 - 2,50 м. Последвал е удар между хедера на комбайна и лекия автомобил, като същият влиза под него и уврежданията на автомобила са били силно изразени в лявата му част в областта на лявата колонка на челното стъкло и назад.

Съгласно заключението на вещото лице произшествието е можело да бъде предотвратено чрез спиране, ако водачът на лекия автомобил се е движил с по-ниска скорост, от една страна, а от друга - поради обстоятелството, че хедерът е бил в поставено работно положение, а не на количка и теглен отзад на комбайна, същият е бил навлязъл в лентата за движение на автомобила на разстояние 2,00 - 2,50 м, т.е. ако хедерът бе транспортиран съгласно предписанията на производителя, комбайнът щеше да застане на края на пътното платно и водачът на комбайна щеше да има неограничена видимост наляво към приближаващия автомобил.

4

Вещото лице е изяснило още, че на място има дървета (растителност), които ограничават видимостта на водача на комбайна. Уточнил е по отношение на видимостта, че хедерът не пречи на водача на комбайна предвид позиционирането на водача и височината, на която се намира, но, ако хедерът е бил транспортиран отзад на ремаркето, където е предназначен да бъде, то тогава това е щяло да позволи на комбайна да застане на края на пътното платно и водачът да забележи идващия автомобил. По отношение на гумите на лекия автомобил експертът е констатирал, че е налице износване, което неминуемо се отразява на сцеплението и ефективността на спирането. Посочил е, че по принцип е възможно предприемане на маневра „престрояване в друга лента“ от страна на водача на лекия автомобил, но дали такава маневра е била технически изпълнима в случая, не може да се отговори категорично.