Решение № 86 от 13.03.2024, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Сливен, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20232230201666 по описа за 2023 година Производството е образувано по повод жалба от К. И. А. с ЕГН ********** против наказателно постановление № 23-0804-003514 от

20.06.2023 г. , издадено от Началник Сектор в ОДМВР гр.Сливен, Сектор „Пътна полиция“-Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.74, ал.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.105, ал.3 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 точки.

Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Сливен, редовно призована, не изпраща свой представител, депозирано е писмено становище по същество чрез упълномощен старши юрисконсулт Дарина Конарева, поддържа че 1 издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 23.05.2023 г. полицейските служители св.Д. Г. и св.Х. С. били на смяна от 18:00 часа до 06:00 часа на следващия ден, като изпълнявали служебните си задължения по контрол спазването на правилата за движение по пътищата в общ.Сливен, на Автомагистрала № А-1 „Тракия“, като били позиционирани на местостоянка на км.270 посока гр.Бургас- гр.София, на изхода на бензиностанция „Шел“. В 22:00 часа полицаите видели да се движи от самата бензиностанция „Шел“ включвайки се по Автомагистрала № А-1 „Тракия“ на км.270 лек автомобил „Мерцедес Е 330 ЦДИ“ с рег. № СН ****ВА, на който предните странични стъкла били затъмнени с цветно фолио, а водачът не бил поставил обезопасителен колан, поради което му подали сигнал за спиране със стоп палка „МВР“. Водачът на леката кола намалил леко, но не спрял за проверка, а подминал излезлите от служебния патрул полицейски служители и продължил пътя си като се включил по автомагистралата посока гр.София. Полицейските служители видели, че на леката кола има поставени допълнителни светлини за мъгла, които били включени, макар че нямало такива климатични условия по настъпила мъгла.

Полицаите извършили справка с ОДЧ и установили имената и телефонния номер на собственика на лек автомобил „Мерцедес Е 330 ЦДИ“ с рег. № СН ****ВА, който бил К. И. А.. Свидетелят Д. Г. се свързал по телефона със собственика А., който потвърдил, че той е шофирал колата си в този участък, но не спира на полицаи, когато е тъмно и отива за булка.

Установеният водач К. И. А. бил поканен за съставяне на АУАН в сградата на РУ-Сливен, като му било указано да носи със себе си своите документи и документите на автомобила. На 27.05.2023 г. жалбоподателят се явил за съставянето на АУАН, но не носил със себе си контролен талон към СУМПС.

За извършените нарушения на жалбоподателя на 27.05.2023 г. му бил съставен акт за установяване на административно нарушение № АД110311, от 27.05.2023 г., за нарушение на чл.103 от ЗДвП, за нарушение на чл.74, ал.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.105, ал.3 от ЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателя на 27.05.2023 г., като същият отказал да го получи и подпише, поради което отказът бил удостоверен от свидетел Г. Г.

Въз основа на АУАН № АД110311, от 27.05.2023 г . на жалбоподателя било издадено НП 23-0804-003514 от 20.06.2023 год. за нарушение на чл.103 от ЗДвП и е наложено наказание на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП от 2

ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение на чл.74, ал.1 от ЗДвП и е наложено наказание на основание чл.185 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 20 лева, за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и е наложено наказание на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и е наложено наказание на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 10 лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и е наложено наказание на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл.105, ал.3 от ЗДвП и е наложено наказание на основание чл.185 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 20 лева и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 точки. Наказателното постановление е получено лично на 14.11.2023 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите Д. Г., Х. С., Иван Петров и Лата Кольова доколкото същите са безпротиворечащи и взаимно допълващи се относно основните подлежащи на доказване факти. Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по съответния процесуален ред по делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

Съдът прие, че в хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с императивните разпоредби на ЗАНН.

Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на ЗАНН реквизити. Същият е предявен за връчване на жалбоподателя, който го е получил лично и е посочил, че не желае да дава обяснения или възражения.

3

На по-късен етап жалбоподателят е упражнил правото си на възражение по съставения му АУАН, по което е образувана проверка и АНО е взел становище по същото.

В НП също се съдържат всички минимално изискуеми реквизити.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че съставът на административното нарушение по чл.103 от ЗДвП е осъществен.

Установено е, че жалбоподателят като водач на товарен автомобил „Мерцедес Е 330 ЦДИ“ с рег. № СН ****ВА, на 23.05.23 г. в 22:00 ч. се е движел по Автомагистрала № А-1 „Тракия“, км.270 посока гр.Бургас- гр.София като с л е д подаден сигнал за спиране със Стоп палка образец тип „МВР“ от униформени полицаи водачът на автомобила не е спрял, а е продължил движението си.

Посочената разпоредба на чл. 103 от ЗДвП вменява в задължение на водачите на МПС да спрат плавно на посоченото място или в най –дясната лента за движение, при подаден сигнал за спиране от страна на контролните органи и и да изпълняват техните указания.

Възражението на жалбоподателя, че действията му не са били умишлени, а не е видял полицейските служители, защото е гледал на другата страна, наляво при включването му в движението по АМ-„Тракия“ съдът намира за неоснователно и го определя като защитна защитна теза, целяща да оневини жалбоподателя в извършеното от него нарушение.

От разпита и на двамата полицейски служители се установява, че и двамата са се намирали извън патрулния автомобил, който е бил позициониран на осветено място, а именно на изхода на бензиностанция „Шел“. От техните обяснения съдът намира, че както полицейската кола, така и самите полицаи са се намирали на видно място и същите са могли да бъдат ясно възприети от самите водачи, както и от жалбоподателят, на който е бил подаден знак за спиране, с който той не се е съобразил. От разпита на св.Х. С. се установява, че водачът очевидно ясно е възприел полицаите, тъй като едва не е преминал с колата през намиращия се срещу него и подаващ му сигнал за спиране със стоп палка негов колега –св. Д. Георгиев. Този свидетел допълва, че именно и това е била причината да го освети, тъй като още веднъж да му сигнализират, за да стане видно полицейското разпореждане за спиране. И двамата полицаи са категорични, че дори първоначално водачът почти е спрял и отново е продължил. Освен това от обясненията на актосъставителя св. Д. Г. се установява, че дори той лично е разговарял по телефона с 4 жалбоподателят, от отговорите му става ясно, че причината да не спре на подадения полицейски сигнал не е било това, че не ги е видял, а това че в тъмното не спирал на полицаи и отивал да взема булка. Съдът намира тезата на жалбоподателя не само за неоснователна, но и за нелогична, доколкото всеки водач при движението си следва да съблюдава пътя и намиращите се на него от всички страни останали участници в движението. Оправданието от страна на жалбоподателя, че е гледал само в едната посока не може да бъде прието за реалистично, доколкото при движението си в права посока, водачът преди да се пристрои към изхода за включване към АМ-„Тракия“ се движи напред и не може да пропусне ясно сигнализирания полицейски автомобил и полицаите, които са се намирали извън нея. Освен това от разпита на спътниците, намирали се в полицейския автомобил св. Иван Петров и св.Лата Кольова също не може да бъде потвърдена версията на жалбоподателя, тъй като обстоятелството дали те самите са видели полицейските служители и сигнала им за спиране е без значение, тъй като това задължение е вменено на водача на колата, а не на тях. Причината, поради която водачът не е изпълнил полицейското разпореждане не може да бъде приета като обективна и не умишлено целяща избягването на проверка от органите на реда. Съдът счита, че щом участва в движението по пътищата като водач на автомобил, жалбоподателят при проверка е длъжен да изпълнява указанията на проверяващите и да не отказва или възпрепятства извършването на проверка.

Наложеното за така извършеното нарушение наказание е в предвидения минимален размер на глобата и срокът на лишаването в разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 , като АНО правилно е посочил основанието за налагането му.

Следващото констатирано нарушение на чл.74, ал.1 от ЗДвП, съдът също намира, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че съставът му е осъществен. Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗДвП допълнителни светлини за мъгла може да се използват само при значително намалена видимост поради мъгла, снеговалеж, дъжд или други подобни условия. Тези светлини не може да се използват самостоятелно.

Според посоченото значително намалена може да е видимостта поради мъгла, снеговалеж, дъжд или други подобни условия. Видно от разпита на всички свидетели по делото няма данни за подобни климатични условия в деня и часа на установяване на нарушението, за да бъде оправдано използването на допълнителните светлини за мъгла. Твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя,че светлините на леката кола всъщност били т.н „адаптивни светлини“ и този автомобил е бил оборудван заводски с тях, не бяха подкрепени с никакви писмени или гласни доказателства в тази 5 насока, поради което съдът намира, че съответната доказателствена сила по чл.189, ал.2 от ЗДвП не беше опровергана в настоящото производство.